99 години от атентата в църквата Света Неделя - най-големият терористичен акт в България
Атентатът в църквата „ Света Неделя “е най-големияттерористиченакт в историята наБългария. Извършен е на 16-ти април 1925 година,Велики четвъртък, от групакрайнолеви дейцинаВоенната организация(ВО) наБългарската комунистическа партия(БКП), които взривяват покрива на църквата „ Света Неделя “ вСофия. По това време в нея се организира церемонията по погребението на генералКонстантин Георгиев, погубен на 14-тиаприл същата година от различен комунистически деятел.
Цел на атентата е да бъде премахнат военният и политическият хайлайф на страната. При атентата умират 134 души, а ранените са към 500, като част от тях умират по-късно от раните си. След атентата държавното управление в България подхваща репресивни дейности против крайната левица, известни катоАприлски събития.
След неуспеха наСептемврийското въстаниепрез 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 година. Партията продължава активността си в конспиративност. Правителството арестува и убива без съд доста нейни деятели, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Увеличаващите сеултралеви дейцив комунистическата партия вземат решение да отвърнат на удара с ново принуждение. Към Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия е основана Специална наказателна група, включващаЯко Доросиев, о.з. капитанИван МинковиВълко Червенков, със задача осъществяване на убийства на хора на основни длъжности в армията, полицията и висши държавни чиновници.
Военната организация на Българска комунистическа партия, ръководена от о.з. майорКоста Янкови Иван Минков, провежда дребни терористични групи - шесторки. Същевременно, полицията продължава релативно сполучливо да унищожава незаконната конструкция на Българска комунистическа партия.
През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербуваПетър Задгорски, клисар на църквата „ Света Неделя “.Димитър ХаджидимитровиДимитър Златарев, началник на секцията по въоръжението във ВО, оферират да се убие шефът на полициятаВладимир Начеви по време на опелото му да се извърши огромен атентат. Те се надяват по този метод да унищожават огромен брой основни фигури в полицейската и военната подчиненост и да понижат натиска, оказван върху Българска комунистическа партия от управляващите.
Според историкаГеорги Марков, концепцията е призната въодушевено отСтанке Димитров, секретар на Централен комитет, който при започване на 1925 година я излага в срещи сГеорги ДимитровиВасил Коларов, по това време общоприет секретар наКоминтерна.
Междувременно държавното управление ускорява дейностите си против незаконната Българска комунистическа партия. На 11 февруари е задържан, изтезаван и погубен авторитетният функционер на софийската организация на БКПВълчо Иванов, а малко по-късно на улицата са убити комунистическите депутатиТодор СтрашимировиХаралампи Стоянов. На 10 март е призната смяна вЗакона за отбрана на страната, която усилва пълномощията на властите– смъртна присъда се поставя освен за дейците на незаконната Българска комунистическа партия, само че и за тези, които им оказват помощ и ги укриват. На 26 март е погубен Яко Доросиев, началник на секцията по оперативната активност към Военната организация на комунистическата партия.
Засиленият напън на полицията заплашва физическото оцеляване на водачите на организацията и в допълнение изнервя ръководителите на Военната организация. Намиращият се в чужбина Васил Коларов още веднъж приканва управлението към сдържаност, само че те декларират, че са подготвени да осъществят проекта си и без утвърждението на Коминтерна, чиято секция е Българска комунистическа партия, и на управлението в емиграция.
Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от шесторките, ръководена отПетър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски.
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев иАсен Павловвнасят на тавана на църквата общо 25 кгексплозив. Той е инсталиран в един пакет над една от колоните на главния купол, ситуирана при южния вход на постройката. Експлозивът би трябвало да бъде взривен с бикфордов връв с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите опция да избягат. Между взривното устройство и купола на храма е сложена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия резултат от гърмежа посредством обособяване на отровни газове.
Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в катедралната черква „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
В 20:00 часа на 14-ти април, о.з. генералКонстантин Георгиев, народен представител и ръководител на софийската организация на ръководещия Демократически сговор и гарнизонен лидер на Военния съюзе погубен отАтанас Тодовичинпред църквата „ Свети Седмочисленици “, където отива за вечерната работа дружно с внучката си.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7:00 часа сутринта, Задгорски пуска на тавана на сградатаНикола Петров, който би трябвало по негов знак да провокира детонацията. Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 часа. Службата се управлява от митрополитСтефан Софийски.
Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Съгласно проекта на атентаторите, когато хората са събрани и службата стартира, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напущат постройката. Това става към 15:20 часа. Експлозията събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата в „ Света Неделя “ умират 134 души,други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и голям брой жители, в това число дами и деца. Загиват и доста общественици, измежду които и столичният кметПаскал Паскалев.
По случайност всички членове на държавното управление са единствено с леки пострадвания, ацарБорис IIIне е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в проходаАрабаконакдва дни по-рано.
По материали от Уикипедия
Цел на атентата е да бъде премахнат военният и политическият хайлайф на страната. При атентата умират 134 души, а ранените са към 500, като част от тях умират по-късно от раните си. След атентата държавното управление в България подхваща репресивни дейности против крайната левица, известни катоАприлски събития.
След неуспеха наСептемврийското въстаниепрез 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 година. Партията продължава активността си в конспиративност. Правителството арестува и убива без съд доста нейни деятели, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Увеличаващите сеултралеви дейцив комунистическата партия вземат решение да отвърнат на удара с ново принуждение. Към Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия е основана Специална наказателна група, включващаЯко Доросиев, о.з. капитанИван МинковиВълко Червенков, със задача осъществяване на убийства на хора на основни длъжности в армията, полицията и висши държавни чиновници.
Военната организация на Българска комунистическа партия, ръководена от о.з. майорКоста Янкови Иван Минков, провежда дребни терористични групи - шесторки. Същевременно, полицията продължава релативно сполучливо да унищожава незаконната конструкция на Българска комунистическа партия.
През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербуваПетър Задгорски, клисар на църквата „ Света Неделя “.Димитър ХаджидимитровиДимитър Златарев, началник на секцията по въоръжението във ВО, оферират да се убие шефът на полициятаВладимир Начеви по време на опелото му да се извърши огромен атентат. Те се надяват по този метод да унищожават огромен брой основни фигури в полицейската и военната подчиненост и да понижат натиска, оказван върху Българска комунистическа партия от управляващите.
Според историкаГеорги Марков, концепцията е призната въодушевено отСтанке Димитров, секретар на Централен комитет, който при започване на 1925 година я излага в срещи сГеорги ДимитровиВасил Коларов, по това време общоприет секретар наКоминтерна.
Междувременно държавното управление ускорява дейностите си против незаконната Българска комунистическа партия. На 11 февруари е задържан, изтезаван и погубен авторитетният функционер на софийската организация на БКПВълчо Иванов, а малко по-късно на улицата са убити комунистическите депутатиТодор СтрашимировиХаралампи Стоянов. На 10 март е призната смяна вЗакона за отбрана на страната, която усилва пълномощията на властите– смъртна присъда се поставя освен за дейците на незаконната Българска комунистическа партия, само че и за тези, които им оказват помощ и ги укриват. На 26 март е погубен Яко Доросиев, началник на секцията по оперативната активност към Военната организация на комунистическата партия.
Засиленият напън на полицията заплашва физическото оцеляване на водачите на организацията и в допълнение изнервя ръководителите на Военната организация. Намиращият се в чужбина Васил Коларов още веднъж приканва управлението към сдържаност, само че те декларират, че са подготвени да осъществят проекта си и без утвърждението на Коминтерна, чиято секция е Българска комунистическа партия, и на управлението в емиграция.
Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от шесторките, ръководена отПетър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски.
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев иАсен Павловвнасят на тавана на църквата общо 25 кгексплозив. Той е инсталиран в един пакет над една от колоните на главния купол, ситуирана при южния вход на постройката. Експлозивът би трябвало да бъде взривен с бикфордов връв с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите опция да избягат. Между взривното устройство и купола на храма е сложена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия резултат от гърмежа посредством обособяване на отровни газове.
Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в катедралната черква „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
В 20:00 часа на 14-ти април, о.з. генералКонстантин Георгиев, народен представител и ръководител на софийската организация на ръководещия Демократически сговор и гарнизонен лидер на Военния съюзе погубен отАтанас Тодовичинпред църквата „ Свети Седмочисленици “, където отива за вечерната работа дружно с внучката си.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7:00 часа сутринта, Задгорски пуска на тавана на сградатаНикола Петров, който би трябвало по негов знак да провокира детонацията. Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 часа. Службата се управлява от митрополитСтефан Софийски.
Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Съгласно проекта на атентаторите, когато хората са събрани и службата стартира, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напущат постройката. Това става към 15:20 часа. Експлозията събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата в „ Света Неделя “ умират 134 души,други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и голям брой жители, в това число дами и деца. Загиват и доста общественици, измежду които и столичният кметПаскал Паскалев.
По случайност всички членове на държавното управление са единствено с леки пострадвания, ацарБорис IIIне е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в проходаАрабаконакдва дни по-рано.
По материали от Уикипедия
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ