Астрономи разкриха тайна, свързана с появата на свръхмасивни черни дупки
Астрономи от университета на Западно Онтарио, Канада, обясниха механизъм, обвързван с възникването на свръхмасивни черни дупки, заяви Лента. В сходство с въпросния механизъм тези обекти са били в деен етап на напредък в ранната Вселена.
За разлика от нормалните черни дупки, свръхмасивните не се образуват вследствие на детонация на свръхнова, само че аргументите за появяването им до момента бяха незнайни.
Учените намерили решение на казуса, възникващ въз основа на така наречен граница на Едингтън, която постанова ограничавания върху скоростта на усвояване (акреция) на вещество от черната дупка. Свръхмасивните черни дупки са с маса, която се равнява на тази на милиард слънца, само че растежът им е в извънредно къс интервал от време, в разстояние на едвам 800 милиона години след раждането на Вселената. Ако темповете на акреция са прекомерно високи, лъчението в диска, който се образува към черната дупка, провокира интензивно приключване на вещество надалеч от гравитационното поле.
Според хипотезата на учените, облак междузвезден газ е бил доведен до пряк колапс с формиране на свръхмасивни черни дупки. Особени условия в ранните стадии от съществуването на Вселената съдействали някои облаци да стартират да колабират едвам когато общата им маса станала равна на тази на 100 хиляди слънца. В резултат на компресия се появили квази-звезди с къс живот, а след това и великански черни дупки, които послужили като основа за пораждане на още по-масивни обекти.
След директния колапс черните дупки почнали интензивно да гълтам веществото към себе си. При това акрецията за стеснен интервал от време, да вземем за пример 150 милиона години, станала супер Едингтъновска, т.е. огромна част от веществото пропаднала зад хоризонта на събитията, без да изпуска излъчване, което би могло да й повлияе. В края на краищата лъчението от близки звезди други черни дупки прекратило супер Едингтъновската акреция.
Резултатите от проучването са оповестени в "Астрофизикъл джърнъл летърс ".
За разлика от нормалните черни дупки, свръхмасивните не се образуват вследствие на детонация на свръхнова, само че аргументите за появяването им до момента бяха незнайни.
Учените намерили решение на казуса, възникващ въз основа на така наречен граница на Едингтън, която постанова ограничавания върху скоростта на усвояване (акреция) на вещество от черната дупка. Свръхмасивните черни дупки са с маса, която се равнява на тази на милиард слънца, само че растежът им е в извънредно къс интервал от време, в разстояние на едвам 800 милиона години след раждането на Вселената. Ако темповете на акреция са прекомерно високи, лъчението в диска, който се образува към черната дупка, провокира интензивно приключване на вещество надалеч от гравитационното поле.
Според хипотезата на учените, облак междузвезден газ е бил доведен до пряк колапс с формиране на свръхмасивни черни дупки. Особени условия в ранните стадии от съществуването на Вселената съдействали някои облаци да стартират да колабират едвам когато общата им маса станала равна на тази на 100 хиляди слънца. В резултат на компресия се появили квази-звезди с къс живот, а след това и великански черни дупки, които послужили като основа за пораждане на още по-масивни обекти.
След директния колапс черните дупки почнали интензивно да гълтам веществото към себе си. При това акрецията за стеснен интервал от време, да вземем за пример 150 милиона години, станала супер Едингтъновска, т.е. огромна част от веществото пропаднала зад хоризонта на събитията, без да изпуска излъчване, което би могло да й повлияе. В края на краищата лъчението от близки звезди други черни дупки прекратило супер Едингтъновската акреция.
Резултатите от проучването са оповестени в "Астрофизикъл джърнъл летърс ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ