Облак от космическа вода разкрива температурата на Вселената преди близо 13 млрд. години
Астрономи мериха температурата на Вселената – такава, каквато е била едвам 880 млн. години след Големия гърмеж. Това става допустимо с помощта на облак от галактическа вода на възраст 12,9 милиарда години, който всмуква част от светлината от галактическия микровълнов декор (CMB) – първата, която е могла да се движи свободно из Вселената.
В момента междинната температура на наблюдаемата галактика, извлечена от CMB, е към 2,73 келвина (-270.42 °C) – няколко градуса над безспорната нула. В началото на живота си Вселената е била извънредно гореща, само че от този момент насетне се охлажда последователно.
Според новия теоретичен труд, оповестен в Nature , температурата на Вселената преди 12,9 млн. години е сред 16,4 и 30,2 келвина.
Тези стойности са консистентни с онази, получена чрез Стандартния модел в космологията – нашата водеща доктрина за метода, по който Вселената работи в огромни мащаби. Според него температурата ѝ по това време е била 20 келвина. Този модел изисква съществуването на два мистериозни съставния елемент – тъмната материя и тъмната сила, които имат измерими резултати, които можем да забележим, само че чието битие астрономите към момента не са съумели да потвърдят.
Понякога различни теории и модификации могат доведат до приемането на разнообразни температури за разнообразни интервали. Някои от тях имат разнообразни видове тъмна сила, при други тъмната сила не съществува.
Това е най-отдалеченият интервал обратно във времето, в който съумяваме да измерим температурата. Благодарение на невероятното достижение учените биха могли да отстраняват някои от евентуалните различни пояснения.
„ Ако съществуват каквито и да било отклонения от предстоящите трендове, това би могло да има директни последици за естеството на неуловимата тъмна сила “, споделя Доминик Ричърс, водещият създател на изследването от Кьолнския университет.
Въпросният облак се намира в галактиката HFLS3 и наблюденията върху него са осъществени чрез телескопите IRAM NOEMA във Френските Алпи. Това е радио обсерватория, която може да учи Вселената в милиметрови дължи на вълната, което е изключително уместно за определянето на сходни сигнали.
Фотоните (частици светлина) от CMB по това време са към момента задоволително енергийни, че да си взаимодействат с водните молекули – точно те основават сходни сигнали. Малко по малко, до момента в който Вселената се уголемява, CMB фотоните губят своята сила. Т.е. те към този момент не могат да основават сходни взаимоотношения.
Екипът се надява, че първото далечно премерване на температурата няма да е послдното.
Тази нова техника ще ни разреши да научим повече за еволюцията на Вселената и демонстрира, че в своя зародиш тя е имала някои необикновени характерности, които през днешния ден към този момент не се срещат, добавя съавторът на изследването Фабиан Уолтър от астрономическия институт „ Макс Планк “.
Източник: IFLScience
