„Прозрачност без граници“: Налице е застой в противодействието на корупцията в България
Асоциация „ Прозрачност без граници “ показа резултатите от интернационалния Индекс за усещане на корупцията за 2018 година на конференция в Българска телеграфна агенция.
Индексът за усещане на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в международната ранглиста. В рамките на районната ранглиста на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на показателя за Европейски Съюз е 64,6).
В съпоставяне с миналата година показателят бележи намаляване от 1 пункт. Въпреки че смяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, следва да се вземат поради две условия: 1) стойности на показателя под 50 пункта са индикатор за последователен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) в тазгодишната ранглиста страната отстъпва с шест позиции обратно в международната ранглиста (от 71 място през 2017 година на 77 място през тази година), което е индикатор за оттегляне в относителен проект с редица други страни. Резултатът през 2018 година не разрешава на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.
Анализът на резултатите от интервала 2012 – 2018 година дава съображение за сериозна оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на позитивното развиване при значима част от останалите държави-членки на Европейски Съюз показателят на страната откроява наклонност на съществено закъснение. Данните, които стоят в основата на класацията, демонстрират, че макар относителната непоклатимост в политически и стопански проект, главните недостатъци в седемгодишния интервал са свързани с успеваемостта на потребление на обществените запаси, действието на надзорните институции и на правосъдната система в страната.
Сравнението сред показателите на България и на останалите страни от Европейски Съюз демонстрира освен липса на развиване в границите на един релативно дълъг интервал – на фона на трендовете при други държави-членки на Европейски Съюз показателят на България откроява наклонност на съществено закъснение. Тя е изключително забележима на фона на позитивния тренд при страни от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 година до 73 т. през 2018 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 година до 58 т. през 2018 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 година до 59 т. през 2019 т.), Литва (от 54 т. през 2012 година до 59 т. през 2018 г.)
Индексът за усещане на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в международната ранглиста. В рамките на районната ранглиста на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на показателя за Европейски Съюз е 64,6).
В съпоставяне с миналата година показателят бележи намаляване от 1 пункт. Въпреки че смяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, следва да се вземат поради две условия: 1) стойности на показателя под 50 пункта са индикатор за последователен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) в тазгодишната ранглиста страната отстъпва с шест позиции обратно в международната ранглиста (от 71 място през 2017 година на 77 място през тази година), което е индикатор за оттегляне в относителен проект с редица други страни. Резултатът през 2018 година не разрешава на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.
Анализът на резултатите от интервала 2012 – 2018 година дава съображение за сериозна оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на позитивното развиване при значима част от останалите държави-членки на Европейски Съюз показателят на страната откроява наклонност на съществено закъснение. Данните, които стоят в основата на класацията, демонстрират, че макар относителната непоклатимост в политически и стопански проект, главните недостатъци в седемгодишния интервал са свързани с успеваемостта на потребление на обществените запаси, действието на надзорните институции и на правосъдната система в страната.
Сравнението сред показателите на България и на останалите страни от Европейски Съюз демонстрира освен липса на развиване в границите на един релативно дълъг интервал – на фона на трендовете при други държави-членки на Европейски Съюз показателят на България откроява наклонност на съществено закъснение. Тя е изключително забележима на фона на позитивния тренд при страни от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 година до 73 т. през 2018 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 година до 58 т. през 2018 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 година до 59 т. през 2019 т.), Литва (от 54 т. през 2012 година до 59 т. през 2018 г.)
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ