Ашли Йънг е един от най-обичаните футболисти на Манчестър Юнайтед“

Ашли Йънг е един от най-обичаните футболисти на „ Манчестър Юнайтед “ през днешния ден. Английският национал е и от дребното, които към момента играят от ерата на сър Алекс Фъргюсън. На международното състезание в Русия беше доайенът в тима от младоци на Гарет Саутгейт, който стана четвърти.

Йънг е легенда на „ Астън Вила “, към този момент и на „ Олд Трафорд “. А един от най-хубавите му другари в живота е Стилиян Петров. Двамата деляха всичко в Бирмингам, а в този момент се събират за благотворителни мачове. След дуела на стадион „ Селтик Парк “ при започване на септември Йънг даде извънредно изявление за „ Труд “.


– Здравейте от България. Отново със Стилиян Петров в един тим. Какво е да сте отново дружно на терена, макар че е другарски мач?
– Мина много време, откогато играхме дружно. Но той е един прелестен човек и на терена, и отвън него. И този мач също го потвърждава. Прекрасно е, че още веднъж успяхме да поиграем дружно. Имахме доста прекрасен интервал в “Астън Вила ”, а той е един необикновен състезател и човек.

– Как поддържате връзка, откакто не сте играли дружно от толкоз от дълго време?
– Чуваме се по телефона, предаваме си поздрави посредством остарели съотборници. Когато играехме дружно, станахме много близки другари отвън терена. Просто е необикновено след какъв тежък интервал Стан съумя да се изправи. Продължавам да се слушам нонстоп с него и фамилията му.

– Какво смятате за него като футболист?
– Като футболист ли? Не мисля, че към този момент има същата експедитивност.

– А когато играеше професионално?
Беше много талантлив механически. Можеше да стреля, да подава, само че имаше и способността да се брани. Може би един от най-стабилните играчи, които съм виждал на терена.

– Смятате ли, че Стилиян би съумял като треньор?
– Определено. Като състезател знаеше сносно тактически по какъв начин да се държи на терена. Смятам, че и като треньор може да го направи и се надявам това да е по този начин.

– Кое му беше най-силното качество като състезател?
– Мисля, че на терена той е водач. Там той водеше другите. Петров притежаваше всички нужни качества, с цел да бъде капитан.

– Неотдавна в “Манчестър Юнайтед ” играеше още един българин – Димитър Бербатов. Какви са ви усещанията от него?
– Той също е приказен футболист. Играеше на доста високо равнище, просто превъзходен. Бербо освен е надарен, само че и образован. А като голмайстор, напряко нямам думи.

– Смятате, че има огромна разлика сред Бербо и Стан. Каква е тя?
– Разликата е, че Стан е по-шумен. Можеш повече да се забавляваш с него. Докато Бербо несъмнено е много спокоен и спокоен. Но на терена всеки от тях беше на международно равнище, фантастични играчи.

– Какви са ви усещанията от футбола в България? От други български футболисти?
– За страдание не съм имал опцията да се изправя против доста други български футболисти или тимове. Но имам задоволително усещания от играта ми със Стан.

– В Глазгоу имахте за съотборник и най-великия български футболист Христо Стоичков?
– Да, той беше един необикновен състезател, от международна големина.

– Вие сте легенда на “Астън Вила ”. Каква е обстановката с този клуб? Защо се тимът не може да се върне във Висшата лига?
– Това може да се случи с всеки един огромен тим. “Астън Вила ” е надалеч от позицията, на която би трябвало да се намира и считам, че това носи огромно отчаяние у почитателите. Но се надявам един ден това да се промени. И това да се случи скоро.

– Как пристигна офертата от “Манчестър Юнайтед ”, когато вие играехте във „ Вила “?
– Когато офертата пристигна, то мениджърът на тима ме помоли да остана още една година. Направих го, тъй като бях длъжен на клуба. Но прекосяването ми в „ Манчестър Юнайтед “ е едно от най-хубавите неща в моя живот.

– Спомняте ли си първия си мач на “Олд Трафърд ”, стадиона прочут като “Театъра на фантазиите ”?
– Разбира се. Първо още до момента в който бях в “Астън Вила ”. Докато първия ми мач за “Юнайтед ” беше като посетител против “Уест Бромич “. Но от този момент мина много време.

– Какъв вид човек е сър Алекс Фъргюсън? Всички сме го виждали, седейки на пейката, само че какъв е в действителност?
– Той е просто прелестен. Като управител няма какво повече да кажем, спечелил е всичко. Но даже като към този момент не е на този пост, той е постоянно отсреща за нас неговите момчета от „ Юнайтед “. И постоянно подготвен да помогне.

– Ядосвал ли ви се е в миналото? И какъв ставаше той, когато се ядосаше?
– Никога не се е случвало да го ядосам. Но несъмнено, когато се ядосаше, не беше доста добре да си му пред очите. Ако инцидентно се изпречиш, просто нямаше какво да му кажеш, а и по-добре, беше по този начин.

– Как реагирахте, когато разбрахте за здравословните му проблеми и за влизането му в болница?
– Беше извънредно сложен миг. С много други съотборници си говорихме за това и беше доста, доста тежко. Но той е герой, той не се предава. И отново го потвърди.

– Идвал ли е в съблекалнята към този момент откакто се пенсионира?
– Не, в никакъв случай. При пенсионирането си той сподели, че в никакъв случай няма да се върне там. Но ще ви призная, че по разнообразни мотиви се срещаме понякога.

– Мислите ли, че триумфите му за британския футбол могат да бъдат повторени?
– Някога, в далечното бъдеще може би, да. Но все още, не мисля.

– „ Манчестър Юнайтед ” с Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил. Какво е да си в тяхната компания?
– О, велико е, да не забравяме и Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Уейн Руни. Това бяха фантастични години. Просто не можех да допускам измежду какви играчи съм.

– „ Манчестър Юнайтед ” е един от най-популярните тим в България. Защо отборът не може да стане още веднъж първенец във Висшата лига след ерата на сър Алекс?
– Наясно съм, че това носи огромно отчаяние за почитателите. Не ни приляга да не печелим дълго време подобен трофей. Не е като да не вземеш Купата на Лигата или Купата на Англия. Но бъдете сигурни – наясно сме, че би трябвало бързо да се върнем там, където ни е мястото.

– Добре, да се върнем още веднъж към сър Алекс. Какъв е отвън терена?
– Абсолютно същият. Отдаден на това, което прави и трудещ се настойчиво.

– А какъв е Жозе Моуриньо?
– Вижте той дава всичко от себе си. Също работи настойчиво. Знае и демонстрира, че няма по какъв начин да успееш, без да се бориш. Да си управител на Острова си е огромно тестване. Пресингът е необикновен и всички те наблюдават под лупа. Много са факторите, с които един управител се сблъсква в името на триумфа. И несъмнено пътят не е елементарен.

– Вие сте британски футболист. Но смятате ли, че във Висшата лига има прекомерно доста чужденци?
– Доста съм мислил по този въпрос. За мен той няма еднопосочен отговор. Но несъмнено смятам, че би трябвало да се дава задоволително късмет и на младите играчи, с цел да може те да развиват капацитета си.

– Играхте на последното международно състезание за Англия. Малко по-възрастен сте към този момент от вашите съотборници. Достави ли ви наслаждение мондиалът в Русия? Смятате ли, че постигнахте триумф с четвъртото място?
– Наслаждавах се на всяка една минута, в която играх на международното. Беше необикновено. Все още тая обаче и отчаяние от края. Но считам, че всеки един от нас – играчи, треньори, екипа, дадохме всичко от себе си. Гледах клипове по какъв начин почитателите реагираха на нашата игра и за мен това беше нещо необикновено. Честно казано към момента нося в себе си малко отчаяние, само че също и огромна религия, че ще надминем това достижение.

– Играхте и против Хърватия. Защо не успяхте да спечелите?
– Заради не един и два разнообразни фактора. Но след тази игра, единственото, което остана, е разочарованието. Може би, тъй като бяхме толкоз покрай триумфа.

– Треньори като Фабио Капело и Свен Горан Ериксон не съумяха да реализират триумф на международното. Защо съгласно вас? И по кое време Англия ще се класира на край?
– Лично аз си мисля, че това трябваше да се случи на последното международно състезание. Всеки един от нас в тима го вярваше и считам, че имахме нужните качества за това.

– Говорим за огромни шампионати. Напоследък британските тимове не са имали доста огромни триумфи в Шампионската лига. Защо?
– Мисля, че Шампионската лига в никакъв случай не е била елементарно съревнование за нас. Да, правилно е, че в последно време не съумяваме, само че бъдете сигурни – рано или късно и това ще се случи.

– Какво беше за вас да спечелиш Лига Европа с „ Манчестър Юнайтед “?
– О, простно нещо необикновено. Един миг, който постоянно ще помня. Определено не ни беше елементарно на финала против “Аякс ”, само че по този начин триумфа бе по-сладък.

– Коя е обичаната ви позиция? Крило или бек?
– Мисля, че крило. Предпочитам да играя там, само че през последните години ми се е налагало и да играя по-назад. Но мисля, че и на двете позиции се оправям.

– Срещу кой състезател ви беше най-трудно?
– Играл съм против толкоз доста разнообразни играчи. Винаги е мъчно, в случай че има против теб някой стимулиран.

– Какво смятате за парите, които се дават на пазара сега? “Манестър Юнайтед ” ви закупиха за 15 милиона паунда. А в този момент това към този момент е напълно скромна сума.
– Смятам, че Футболната асоциация на Англия, УЕФА и ФИФА би трябвало да се замислят и да дискутират това. Философията на футбола се променя с това предоставяне на все по-големи суми пари за играчи. Времената се менят.

– Вие сте футболна звезда. Смятате ли обаче, че по принцип една звезда би трябвало да взима толкоз милиони?
– В момента се случва, само че да ви призная не знам, не мога да си показва, до каква степен ще стигне всичко това.

– Колко още години смятате, че бихте могъл да играете на високо равнище?
– Не мога да кажа с акуратност, само че ще дам всичко от себе си да играя още. Бих се отказал незабавно, когато видя, че не съм на това равнище.

– Имате ли проекти за бъдещето? Може би ще станете треньор.
– Иска ми се, само че ще оставя времето да покаже. Нека първо Стан успее като треньор.