Антония Брико – дирегентът, който през 30-е години ръководи свои

„ Антония Брико – дирегентът, който през 30-е години управлява свои оркестри в Ню Йорк и посвети живота си на битката с предразсъдъците към дамите в света на класическата музика, умря в четвъртък на 87 години след дълготрайно боледуване ”

The New York Times

Така, на 5 август 1989 година, светът вечно се сбогува с едно от най-бележитите имена в музиката. Антония Брико съумява да пробие път освен на себе си, само че и на всички останали дами музиканти, в съвсем недостъпния тогава свят на това театрално изкуство, където преобладават мъжете.

До огромна степен тя го прави с помощта на мощната си персона, подготвена да следва до дъно сбъдването на фантазията си да стане диригент. И съумява.

През 1930 година Брико се трансформира в първата жена, застанала на чело на Берлинската филхармония, а осем години по-късно дебютира още веднъж, дирижирайки Нюйоркския филхармоничен оркестър. В наши дни тези достижения може би нямат тежестта, която са носили тогава, макар че съществуващите и през днешния ден предубеждения по този мотив не могат да останат незабелязани.

Векове наред битува схващането, че музиката е област, отредена на мъжете, изключително в европейското общество. На дамите е разрешено да пишат и извършват по този начин наречените „ женски мелодии ” единствено в уюта са дома си, само че не и на сцена. Едва през XX век в симфоничните оркестри, тогава основани напълно от мъже, се появяват представителки на нежния пол, откакто минават прослушване зад завеса. Причината за това е една – да не се схваща какъв е полът на явилите се претенденти.

Ето за какво относително малко дами са съумели да станат част от огромните музикални сформира до края на предишния век. Удивителното тук обаче е по какъв начин те оставят след себе си забележителен принос към музиката, макар закостенялото разбиране, че тя е мъжка работа.

Брико е първата, която поема съществени опасности там, където малко представителки на нежния пол са се осмелявали да отидат. Кариерата ѝ илюстрира по необикновен метод триумфът и разочарованията на всички преди нея.

Тя взема решение да стане диригент в миг, когато тази концепция е немислима за една жена:

„ Тогава нямаше дами в класическите оркестри. Основах Нюйоркския женски симфоничен оркестър през 1934 година, когато Нюйоркската филхармония нямаше да наеме жена арфист, още по-малко жена диригент. Аз започнах всичко. Просто желаех да ръководя и желаех да потвърдя, че ние също можем да свирим на всеки един инструмент ”, споделя Брико.

Без подозрение битката ѝ да оцелее в този преобладаващ от мъжете музикален свят е безмилостна, само че тя остава оптимист – „ Никога не бих си дала прошка, в случай че не бях пробвала. По-скоро бих умряла пробвайки се ”.

Антония Брико се ражда в Ротердам в нетрадиционно семейство. Всъщност майка ѝ я гледа сама, защото с татко ѝ нямат брак. По неразбираеми условия, откакто Брико навършва 2 години, тя взема решение да я изостави. Прави го с публикация във вестника, с която предлага да бъде изплатена от положително семейство. В този миг бъдещите приемни родители на Антония не могат да имат деца и вземат решение да я осиновят и отгледат. Дават ѝ и ново име – Вилхемина. Когато е на 5, тя и новото ѝ семейство напущат Нидерландия и се местят да живеят в Съединени американски щати, а Оукланд става нейн втори дом.

Музикалният път на Брико не стартира по нормалния метод. Вече 10-годишна към момента има неприятния табиет да гризе ноктите си, по тази причина доктор предлага да стартира да свири на пиано – „ Така може би ще се отърве от него ”, споделя той. Малката тогава Вилхемина не възразява, а щом сяда пред инструмента, се влюбва в него незабавно.

След като стартира да взима уроци, тя напредва бързо и геният ѝ не остава неусетен от околните до фамилията другари. Освен това получава удостоверение, че е поела в вярната посока по метод, който мнозина не биха одобрили или даже отхвърлили като вероятен.

„ Доведената ми майка беше от хората, които се интересуваха от окултния свят и ходеше на спиритуални сеанси. Бях дребна и нямаше кой да ме гледа, по тази причина я придружавах. На една от тези срещи, изпадналата в транс гадателка ми сподели, че Франц Лист стои зад мен, а друга – че този път е Бетовен. Тогава стартира и огромната ми пристрастеност по неговата музика. Тези дами в действителност вещаеха, че ще стана популярен музикант ”, споделя по-късно самата Брико.

И не бъркат, макар че гадателките не съумяват да предскажат напълно тъкмо, че в този миг пред тях стои детето, което ще пренапише международната музикална история.

Антония постоянно посещава концерти в парковете на Сан Франциско, където срещата ѝ с оркестрите разсънва фантазията ѝ да стане диригент. Но пречките, с които ще се сблъска, стартират напълно рано.

Още като ученичка в гимназията Брико желае да изкара курс по музикална рецензия, като за задачата би трябвало да подаде молба до управляващите, с цел да бъде позволена. В този миг се допуска, че музиката може да се прави оценка единствено от мъже. След като получава разрешение и стартира образованието си, не закъснява и естественото проявяване на гения ѝ, с помощта на който през целия си живот тя ще се бори да потвърди, че дамите са също толкоз музикално надарени, колкото и мъжете.

Брико е призната в Бъркли и става помощник на Пол Стейндорф, който по това време дирижира операта в Сан Франциско. За да се устоя като студентка, тя изнася рецитали, като малко преди да бъде призната в музикалния лицей, схваща, че е осиновена. Тогава връща и рожденото си име, а Вилхемена остава вечно в предишното.

През 1923 година Антония приключва с отличие, а четири години по-късно е призната в майсторския клас по диригентство в Германската държавна музикална академия в Берлин, който е воден от Юлиус Прювер – диригент на Берлинската филхармония.

Die erste amerikanische Dirigentin Antonia Brico dirigiert in der Philharmonie in Berlin! Die erste amerikanische Dirigentin in Berlin. Antonia Brico am Dirigentenpult in der Philharmonie.

През петте си години в Европа Брико се образова при някои от най-големите имена в музиката по това време. Но началото на 1930 година бележи първия ѝ същински театрален успех, поставящ началото на поредност от забележителни триумфи. На един от концертите на Берлинската филхармония вместо Прювер тя поема диригентската палка, а за работата си получава възторжени мнения.

Трийсетте години на предишния век се оказват основни, отваряйки за дамите порти, които до преди този момент са били крепко залостени. Те стават водачи, дирижират оркестри и получават Нобелови награди. Обществото е увлечено от тези смели дами, започващи да се появяват все по-често във вестниците и списанията, даже и по радиото. Антония Брико е една от тях, а през идващите години тя ще има опцията да застане отпред пред Хамбургската и Нюйоркската филхармонии, както и да дирижира оркестъра на Метрополитън опера.

„ Само за три подготовки девойка Брико накара оркестъра да свири по този начин, както в никакъв случай до момента не е свирил ”, написа критикът Лойд Морис.

Така първата жена диригент се трансформира в фаворитка на Америка, наричана от мнозина „ симфонична суфражетка ”.

Пътят напред обаче въобще не е явен. Четири години преди да дирижира филхармоничния оркестър на Ню Йорк Антония основава първия симфоничен оркестър, в чийто състав попадат само дами. Първата изява на състава е през 1935 година в кметството на Ню Йорк. Силното обръщение, което тя насочва към обществеността по това време, е превъзмогването на предразсъдъците към дамите освен като музиканти, само че и като диригенти. След като бързо бива разгадано, част от хората с влияниене не харесват концепцията и поканите за концерти внезапно стопират.

„ В началото бях нещо невиждано. Жена, която искаше да дирижира симфоничен оркестър. Но огромните мениджъри в Ню Йорк се отдръпнаха от мен като чума. Никой не искаше да менажира жена ”, споделя след случилото се Брико.

Следват голям брой рецензии и упреци, че на нежния пол е отредено друго място и то сигурно не е да управлява огромна музикална групировка с диригентска палка в ръка. Дори Мини Гугенхайнер, водеща фигура в музиката по това време, се възмущава от концепцията, че Брико ще дирижира Нюйоркската филхармония – „ Това е срам! Но вие ще го извършите само, тъй като сътвориха тази петиция във ваша поддръжка ”.

Тук Гугенхайнер се противи на обстоятелството, че четири хиляди последователи на музиката са дали подписа си с молба точно Брико да дирижира оркестъра през 1938 година Този триумф обаче ще се окаже лебедовата ѝ ария в диригентския свят.

Началото на Втората международна война стопира инерцията на тогавашното феминистко придвижване, защото силите на американците са ориентирани другаде. Три години преди края ѝ Антония Брико отпътува за Денвър, където се занимава с преподаване и дирижира полупрофесионален оркестър. Влюбена в града и неговия климат, тя се открива за непрекъснато и прекарва там 27 години от живота си. Въпреки че в края на 60-е оркестърът е преименуван на Brico Symphony, интернационалната ѝ кариера на диригент завършва.

Макар да не се отхвърля от фантазията си, Брико в никакъв случай не е призната от мъжкия музикален свят. Тогава с огромно отчаяние открива, че геният е доста дребна част от рецептата за триумф.

През 1989 година първата жена диригент напуща този свят, постигайки съвсем немислимото за огромна част от представителките на нежния пол по това време. Дори и след гибелта ѝ, в професионалното музикално изкуство не престават да преобладават мъжете, а доказателство за това е, че до края на предишния век дамите към момента би трябвало да се борят за тъждество в музиката.

Снимки: Wikipedia