Антоний ТОДОРОВПротивно на здравия разум, България реши през 2021 г.

Антоний ТОДОРОВ

Противно на здравия разсъдък, България реши през 2021 година да опитва двойно: три поредни избора за парламент и съвпадение на датите с президентските избори (14 ноември). Винаги си мисля, че в действителност не желаеме да се учим от грешките на другите (както вършат по-мъдрите), а още по-малко да се учим от личните си неточности (както вършат по-малко умните).

За парламентарните избори този път се записаха 21 партии и 7 обединения, за президентските избори - 12 партии и 5 обединения. Последното не значи безусловно, че ще има 17 претенденти за президент, тъй като някои партии и обединения ще поддържат претенденти, издигнати от инициативни комитети, други ще се групират към един или различен претендент.

Какъв е залогът?

Нищо значително не се е трансформирало през последните месеци, откогато след изборите на 4 април 2021 година парламентарните партии в действителност отхвърлиха да сформират държавно управление. На път сме да забравим по какъв начин стартира всичко. Започна с акцията на Христо Иванов в Росенец и сериозната към противозаконното приватизиране на обществена благосъстоятелност реакция на президента Румен Радев, последвана от незабавната акция на Бюрото за отбрана на основния прокурор в президентството. Това провокира удивителна гражданска реакция - на площада с искане за две оставки (на премиера тогава Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев) се събраха жители от целия политически набор. Това, което ги обединяваше: отвращението от един модел на ръководство, натрапен в продължение на повече от 10 години като политическа надмощие на ГЕРБ.

Отвращението беше от един дълъг лист с безобразия. Нищо от това не се е трансформирало значително, с изключение на напъните на едно служебно държавно управление след 4 март да " поизчисти " натрупалите се Авгиеви обори. Протестиращите, а и многочислените симпатизиращи им, желаеха някой да постави завършек на този низ от безобразия, на това, което мнозина жигосаха с разбираемото " Мутри, вън! ".

Тази фраза произнесе президентът Румен Радев на 9 юли 2020 година пред спонтанния митинг на площада пред президентството, като по този метод недвусмислено зае позиция в един политически разлом. Разлом сред една забележителна част от българските жители, които към този момент не желаеха да търпят безобразията в десетгодишното ръководство на Бойко Борисов, и други жители (вероятно също забележителен брой), които бяха склонни по разнообразни аргументи да простят тези безобразия било поради боязън от радикални промени, било поради задоволеност и персонална полза, било поради елементарен конформизъм. Разломът продължава и през днешния ден.

Два политически лагера

Със сигурност има разделяне в обществото - завършени са към този момент два ясни политически полюса. Засега опълчването продължава, въпреки ГЕРБ към този момент да не управлява държавното управление, само че относително трайна и постоянна опция на предходното му ръководство също не се обрисува. Партиите, които се опълчват на ГЕРБ ( " ИТН ", обединенията " Демократична България " и " Изправи се! " ) не съумяха да реализират единодушие между тях, както и да договорят поддръжката на Българска социалистическа партия, която също е изострен конкурент на ГЕРБ.

Колкото до другия политически полюс, ГЕРБ напълно не е липсващ от политическия небосвод, даже в противен случай, неуспехът на неговите съперници да сформират постоянно държавно управление даде глътка въздух за някогашните ръководещи и им разреши да се окопитят след първичния ступор.

На парламентарните избори този път имаме нов състезател, появил се малко ненадейно и незабавно провокирал голям брой реакции - " Продължаваме промяната " (засега коалиция, само че след това евентуално и партия). Двамата министри от служебното държавно управление Кирил Петков и Асен Василев взеха решение да употребяват забележителната си известност и влязоха на терена на политическата конкуренция. Почти всички от политическите партии от последните три Народното събрание реагираха ревностно или внимателно, според от това до каква степен допускаха, че новият политически план е противник за " техния " електорален терен. Както нормално, най-повърхностните рецензии към Политическа партия са във връзка с позиционирането им по скaлата ляво-дясно, което беше провокирано от една малко фриволна фраза на Кирил Петков: " Много имаме вяра в десни принадлежности, които да реализират леви цели ".

Но какво дясно? Като де Гол през 1946 година, провел най-мащабната национализация в Западния свят? Дясно като Меркел, или като Орбан? Дясно като Тръмп, или като Путин? А какво ляво? Като Санчес, или като Байдън (а какъв брой е " ляв " той)? Ляво като Меланшон, или като Ципрас? Изобщо, доста по-важно от самоназоваването е практическата политика: какви цели с какви средства. И в случай че " дясно " държавно управление организира леви политики, какъв е казусът на левите? Или назад, в случай че " ляво " държавно управление организира десни политики, какъв е казусът на десните?

Какво чакат партиите?

На идните избори всяка партия чака сякаш някакво знамение. ГЕРБ чакат освен да са първи, само че и да излязат от изолираност, като намерят възможен парламентарен сътрудник. Затова водачът Бойко Борисов мина " по-назад ", лансирайки като кандидат-премиер двукратно към този момент Даниел Митов, а и заявявайки поддръжката на партията си за проф. Анастас Герджиков. Това е опит да убеди аудиторията, че ГЕРБ се е трансформирал. Но в действителност в ГЕРБ няма никакви признаци, че имат намерение обществено да отхвърлят тези управнически практики, поради които никой не желае да си партнира с тях.

Движение за права и свободи са в сходна позиция - изолирани, най-много тъй като въпреки да оставиха Делян Пеевски " встрани ", не престават да го бранят и да отхвърлят всевъзможни рецензии към техния корпоративно-клиентелистки модел. Това ги сближава с ГЕРБ, въпреки да не го признават още обществено. Те също са мощно сериозни към Румен Радев и нищо чудно да работят към този момент за вероятно политическо съглашение с Бойко Борисов.

Опонентите на ГЕРБ остават надълбоко разединени. Българска социалистическа партия още веднъж се бори с " вътрешния зложелател ", а има огромния късмет да излезе от изолатора на " партиите на статуквото ". В партията се развива сериозно придвижване ( " Социализъм 21 " ), което упорства даже за преучредяване на социалистическата левица, до момента в който управлението, назад, се пробва да потуши публичността на спора. Острите рецензии към новия план на Кирил Петков и Асен Василев, както и непрекъснатата поява на рецензии към президента Румен Радев от страна на видни социалисти, а и на някогашния шеф на кабинета му Калоян Методиев (дали е без насърчението на някой от Българска социалистическа партия?), оставят усещането за двоякост на позицията на Българска социалистическа партия. Ще бъде ли и тя част от смяната, или ще остане зад борда - това е в действителност въпросът, а той е и въпрос за политическото оцеляване на социалистическата левица.

" ИТН " като че ли се снишиха, мнозина се разочароваха от неналичието на диалогичност, а и абсурдът за плагиатство с техния претендент за вицепремиер и за министър на вътрешните работи Петър Илиев в допълнение накърни публичния им авторитет. Но и те са пред избор - ще одобряват ли съществено опцията за политическа коалиция с Демократична България, ИБГНИ или Политическа партия? Заявленията в тази тенденция, дадени неотдавна от Слави Трифонов, ще останат празни думи, в случай че няма действителни дейности. Другото ще остави съмнението, че Има Такъв Народ е " аватар " на ГЕРБ.

Новият план " Промяната продължава " надали ще повтори " чудото " на Национална движение „Симеон Втори" от 2001 година, само че евентуално ще бъде главен фактор на разговора сред партиите на смяната. Засега те наподобява да могат да договарят с всички, което ги слага по-скоро в центристка позиция.

Президентската конкуренция

Първа беше оповестена кандидатурата на сегашния президент Румен Радев в екип с Илияна Йотова (още на 1 февруари). Тази кандидатура изглеждаше изцяло разумна и като че ли безалтернативна. В последния вероятен миг ГЕРБ обявиха поддръжка за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ. А в същото време за негова вицепрезидентка се предлага полк. Невяна Митева от Военновъздушни сили (едва ли е случайно). Една симпатична двойка, несъмнени експерти всеки в своята област, зад която водачът на ГЕРБ Бойко Борисов комфортно ще се прикрие.

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е сигурно политическа. " Независим " претендент, който още през цялото време на оповестяването си получава незабавно (без вътрешно обсъждане) поддръжката на ГЕРБ. Обявеното желание е да се балансира сред другите ползи " по този начин, че всички да се почувстват задоволени от някакъв обективен резултат ". Такова желание наподобява задоволително за мнозина, които се притесняват, че политическият разлом в българското общество може да породи още по-остро опълчване и блокиране на политическата система. Но точно това е и главната отбранителна теза на ГЕРБ още от началото на митингите през лятото на 2020 година и основното им обвиняване против Радев - че разделя нацията. А съгласно Конституцията той въплъщава единството на нацията.

Но защо единение става въпрос? Единството на Делян Пеевски с Лозан Панов? Единството на Иван Гешев с Христо Иванов? Единството на Данаил Кирилов с Янаки Стоилов? Обединението на Движение за права и свободи с НФСБ? Когато има изострен политически спор сред две противоположни визии за правилото на ръководство на републиката, за наличието на правовата страна, за смисъла на демокрацията, обединяване не може да има. Там има етически избор, а той води и към политически избор. Двете няма по какъв начин да бъдат съвместени. Казано с езика на единството - обединяване или към единия принцип, или към другия.

На президентските избори главен е, несъмнено, вторият тур (евентуално на 21 ноември). Затова е значимо кои кандидати имат шанса да го доближат. Към днешна дата (2 октомври) наподобява това са трима: Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов. Именно на балотажа обаче ще се види експлицитно опълчването сред двете съществени политически позиции, за които стана дума нагоре: смяната (или прекратяването на " модела ГЕРБ " ) и статуквото (или завръщането на ГЕРБ във властта).

При балотаж сред настоящия президент Румен Радев и претендента на ГЕРБ Анастас Герджиков представянето на обстановката като спор сред лявото и дясното ще е напълно в духа на защитната теза на Бойко Борисов, че партията му съставлява десницата. Това ще бъде и капан за Демократична България.

Във всеки случай, единствено 42 дни преди президентските избори актуалният президент Румен Радев ще има почтени противници. Иначе се обрисуваше той да се състезава с фолк певицата Луна или с " безконечния претендент " Волен Сидеров. Но ще би трябвало да напомня, че президентските избори, както и парламентарните, са политически по своята същина, а не са " избор на човек на годината " или на " мис България ". Избираме президент, който да съставлява нацията, само че най-много да има храбростта и твърдостта да отстоява правилата на републиката ( " общото дело ", учредено на свободата, равенството, правото и справедливостта). И при потребност да заема положителната страна в остро политическо опълчване, а не да се пробва да замазва спора.

От блога на създателя

Със съкращения