Анти-ваксинацията е тема, която става все по-актуална в последните няколко

Анти-ваксинацията е тематика, която става все по-актуална в последните няколко години. Логично е да открием най-различни митове по отношение на магическите качества на имунизациите, слагането на чип, който освен трансформира ДНК-то и душата на пациента и още доста други. Конспирациите са не просто занимателни, само че и от време на време безумни. Всичко стартира с слагането на монети, а по-късно и с в детайли следене на телефоните, само че до момента в който науката стои и не има вяра какво се случва, конспираторите не просто съумяват да счупят здравия разсъдък, само че и да нанесат вреди, които най-вероятно ще обрекат най-малко няколко генерации напред.

Антиваксъри съумяха да лишават Нобеловата премия на доктор Морис Р. Хилеман, чийто артикул най-вероятно можеше да победи морбилите и рубеолата, само че през 1998 година доктор Андрю Уейкфийлд ще съобщи, че точно тази ваксина основава аутизъм при децата. След близо 10 години, следствието ще покаже нещо друго, имунизацията се бори единствено и само с това заболяване, а с помощта на нелепостта на Уейкфийлд, Хилеман в никакъв случай няма да може да получи самопризнание, въпреки и същото лекарство да е приложено върху личните му деца. За основаването на съвършената чорба ще са нужни най-малко 3 дни, само че за унищожаването ѝ трябват единствено 3 капки урина.

Това е реалност и с него ще се даде една особена светлина на антиваксърите и тяхната вяра, че освен чипове влизат, само че и отрова за стерилитет, надзор и още доста други красиви хрумвания, целящи само и единствено да пречупят реномето на дадена здравна институция, както и на самия основател. Това не е първият случай и най-вероятно няма да бъде финален в историята на медицината. Конспираторите са на всички места, само че около занимателните и разнородни версии постоянно се появява и една огромна доза боязън, а резултатите в края на всяка една акция се мерят в човешки жертви. И въпреки всичко, по кое време въобще се появяват първите антиваксъри? Тази мистериозна вяра ще ни върне обратно във времето със основаването на ваксина против шарката.

Първите опити за борба с нея, са много пагубни и жестоки, само че Едуард Дженър открива решение, а около него осъзнава и по какъв начин тъкмо наподобява конкуренцията в медицината. Откритието на Едуард е показано на света към края на XVIII век и носи съществени доходи, само че на сцената има и други  способи, които могат да се предложат съвсем сполучливо. Едуард няма никакво здравно минало или подготовка за основаването на ваксина. Той е човек, който се учи в процеса и вижда някои аномалии, способни да предложат верния отговор. По това време никой не е подозирал, че една болест има способността да победи друга.

Той схваща, че множеството млекарки във фермите се разболяват от кравешка шарка и я прекарват извънредно леко, като нито една по-късно не се разболява от дребната шарка. Първата му „ жертва “ е синът на градинаря, който даже не подозира какви опити ще се вършат върху него. С помощта на лимф от жена, която към този момент е изкарала кравешката шарка, той ще „ имунизира “ момчето и след два месеца преднамерено ще го изложи на дребна шарка. Момчето в никакъв случай не се разболява, както и редица от другите участници в тайния опит. Веднага след този триумф, неговата първа задача е да показа на света откритието си и даде отговор на една болест, играеща ролята на камшик по това време. Кой е главният съперник?

Лекарите към този момент са почнали да употребяват метода на Мари Мантогу, който е донесен от Турция и прилаган върху пациенти със сериозен триумф. Въпросният способ изисква слагането на слаба доза от самото лекарство, с цел да се подтиква имунната система и да разреши на хората да се имунизират. В множеството случаи турският способ в действителност е опасен, само че и постоянно дава високи резултати. Дженър имал напълно друга концепция, следвайки логиката, вместо да употребява човешкия вариант на болестта, той предпочел да заложи на заболяване от животно, което обаче работи безпроблемно. Тук идват и главоболията. Пациенти в действителност срещат някои странични резултати по време на третирането, за мнозина е доказано, че просто са имали извънредно неприятна хигиена и това е изцяло задоволително, с цел да се сложи началото на първата антиваксърска акция в света.

Авторите са в Съединени американски щати, в случай че се чудите. Конкуренцията обаче идва от острова и лице на съпротивата при този способ на имунизиране ще бъде доктор Роули от Оксфорд, който освен демонстрира момче с тежки подутини и рани, само че и споделя, че някои от белезите и раните са с формата на крава. Появява се подигравка на препълнена клиника, в която доктор дере малко момче и имунизира останалите пациенти, с цел да може да се съобщи имунитет. По същото време на стената зад лекаря стои откъс, който се счита за осквернение и ни връща във времето, когато евреите вземат решение да почитат неверното животно. В дясно от лекаря има към този момент имунизирана пациентка, която повръща дребни крави.

Други пациенти имат тумори с формата на крава. Може би това е най-хубавото решение при правенето на една добра агитация, а и няма по какъв начин да отречем, че в предишното антиваксърите са били доста по-оригинални, в сравнение с сме през днешния ден в този момент. Можем да си представим и какъв триумф щеше да има акцията, в случай че вероятно същите карикатури можеха да се предават доста по-бързо, в сравнение с във вестниците. Любопитен факт е, че въпреки и подигравките да завършват, към 1853 година стартира един нов спор по отношение на решението на държавното управление и желанието да се имунизират новородените. Тази концепция към този момент ще докара до всеобщи митинги, паради и даже експанзия от страна на родителите. На първо място има прекалено много хора, които не са изключително съгласни да оставят белег на новородено детe.

Лекарите употребяват лимфи и стерилизират всичко, няма никакви странични резултати и от самото начало се събира информация, просто никой не показва броя на страничните резултати, в случай че въобще е имало такива. За редица родители, заразяването на детето с непознато тяло, е освен детайл, който влиза в несъгласие с религията, само че и се счита за рисково. Да не забравяме, че тук се появява и още една малко расистка акция – мнозина имали подозрения, че тяхното дете ще получи тъкан от ирландец или негър. И тъй като се употребява лимф от различен човек, някои лекари предложили да го почистват, само че това пък ще навреди напълно на успеваемостта на първата ваксина.

От тук потегля и идната офанзива, бедните са отговорни за заболяванията и разпространяването на такива, тъй като не се поддържат чисти, като че ли е тяхно предпочитание. Впрочем и до през днешния ден бедните са отговорни за мръсния въздух, тъй като се отопляват на твърдо гориво и вероятно карат остарели коли – в никакъв случай не са богатите. В един миг и Англия се включва в наддаването с още един значим въпрос към лордовете – би трябвало ли да има наложително имунизиране на свободно родените британци?

През 1898 година ще се вкара нов закон за наложителна имунизация. Появява се и нова подигравка, този път дело на самото държавно управление, в което се пита докога ще продължи заразяването с дребна шарка от междинната класа. Гаранцията, че по този начин нацията може да се избави и да продължи да съществува, бързо поставят завършек на подозренията. Поне по този начин наподобява на напред във времето, само че духът е пуснат от бутилката. Появяват се слогани и за битка, гласящи:

„ Англо-саксонската раса – в миналото една от най-хубавите измежду хората – ще се стопи в заболявания и преждевременна гибел “

Слоганите не са се трансформирали изключително.

За похлупак на всичко, имунизацията скоро става и наложителна, което води до идната злополука. Има единствено една малка врата, в която родителите би трябвало да потвърдят, че имунизацията по-скоро ще навреди на детето им, в сравнение с да усъвършенства положението му. Броят на молби е извънредно огромен, само че това бързо отваря нови работни позиции – хора, които ще ги отхвърлят малко по-нежно. Бедните най-често са виждали този опит като още една форма за налагане на държавното управление. По това време и самите майки стартират да се чудят дали не е редно да получават документи, когато родят, че сходна операция не би трябвало да се прави върху тях. През 1908 година държавното управление най-сетне взема решение, че всяка една майка е задоволително рационална, с цел да реши дали е редно да имунизира детето си или не. Точно тогава и доста от новородените остават неимунизирани.

Това е голяма крачка обратно по отношение на публичното здраве, само че в същото време ще открием, че е и дребна крачка напред към правата на дамите. След Първата Световна война, с появяването на испанския грип ще открием, че към този момент има едно устойчиво придвижване, което върви в тази посока и продължава да се развива с цялостна мощ и до през днешния ден.