Антикомунистите умора нямат
Анко Иванов,
доктор по философия
В тези летни горещи дни отново избуява антикомунизмът. Веднъж като отказване на фашизма и приравняване сред фашизъм и комунизъм. И повторно - като тотално отказване на социалистическия интервал в развиването на България. Припевът на актуалните българогласни комунистофоби е " новият прочит на историята ", посредством който се деформира историческата истина. И то за: очерняне на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото потомство посредством извратена визия за социалистическия интервал. Иска се решителна смяна на образователното наличие на учебниците за Х клас по " История и цивилизация ". Почти всички борисово-пеевски уеб сайтове и вестници на часа откликнаха на новата офанзива. Разбира се, остатъчното кариеристично Съюз на демократичните сили също се включи с декларация, подкрепяща професорката Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов, който " от години поддържа паметта за зверствата на комунизма жива ". " Подкрепяме и всички учени и общественици, които се опълчват на този опит за замяна на историята ни ", декларират от Съюз на демократичните сили. А кой в действителност подменя историята?
Неадекватните
лъжливи внушения към младото потомство
са много, само че ще се спрем единствено на едно от тях, евентуално най-наглото. Става дума за така наречен всеобщо изтребване " без съд и присъда " и " безследно изчезналите " директно след Девети септември 1944 година до края на октомври. Произволно се изписват големи числа - до 30 000. Те са исторически погрешни, хиперболични, достигащи до долнопробна имитация на истината. Придружени са с прочувствената фантастика: " Масови гробове се откриват на всички места и това е страшното на този гнет - че обгръща цялата страна и внася подобен боязън и смут, който е непостижим с нищо. " Но нито един историк до момента не е показал нито един всеобщ гроб.
Да, директно след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Тук става дума не за самия факт, а за манипулиране и " надуване " на броя. Една операция е въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви действителни доказателства отнася и безследно изчезналите. А в безследно изчезналите се включват избягалите дружно с немската войска български фашисти; предалите се офицери и сержанти от българската войска в Македония и Сърбия на немските войски (у нас се водят за безследно изчезнали, при немците - военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според отчет на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се смятат към 5000 души, измежду които са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, служители на реда, доносници на фашистката власт и така нататък
Да, има убити без съд служители на реда, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от извънредно дясно към извънредно ляво. Когато жертвата се изправя против своя главорез, не всеки път законът стои по-високо. Отмъщението е разбираемо, само че юридически не е целесъобразно. Но не е целесъобразно и да се подменя историческата истина без задоволително обстоятелства и проучвания и да се сервира комунистофобска фалшивка. Когато човек чете сходни текстове, би трябвало да си зададе обикновени въпроси:
Първият въпрос е:
Колко са фактически убитите
без съд и присъда директно след Девети септември? Първата (1945 г.) обществено посочена цифра е към 10 000 души. Тя е огласена от американския публицист Марк Етридж, изпратен от Съединени американски щати да изследва политическото състояние в България и да поддържа опозицията. След диалог с Цола Драгойчева той показва към 10 000 убити, само че на никое място в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е небивалица. При отпътуването от България Етридж към този момент надува цифрата до 25 000-30 000. Е, може ли да се има вяра на американски публицист, изпратен с политическа антикомунистическа задача в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите, е 28 630 убити без съд и присъда. Тя е посочена от министъра на вътрешните работи на 16 ноември 1944 година Но комунистофобите преднамерено променят наличието. Те пропущат, че в отчета на министъра категорично е посочено, че " до този миг са задържани 28 630 души " и че броят на подсъдимите по Народния съд са към 10 хиляди души. Не всички задържани са убити. Не всички подсъдими са наказани. В архивите няма доказателства за тези " всеобщи убийства " и " всеобщи гробове ". Няма по какъв начин да се скрият гробове на 30 000 души!
Първото и само задълбочено и съответно проучване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 година от архивите на Министерство на вътрешните работи изготвя поименен лист на безследно изчезналите и на смъртните присъди от Народния съд - общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броят на изпълнените смъртни присъди - 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е непотребен - " нерде Ямбол, нерде Стамбол ".
Второто изследване са резултатите от работата на специфична комисия, основана в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област. От 1992 до март 1995 година тази комисия събира данни и работи по прелиминарен въпросник: по кое време е погубен?; къде е погубен?; от кого е погубен?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, служители на реда, които директно са взели участие в издевателствата над антифашисти. Това е единственото оповестено сведение от публично изследване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, само че евентуално не са довършени. Защо Съюз на демократичните сили се отхвърля да продължи изследванията "? Вероятно, тъй като не се удостоверяват
лъжливите хипотези
за " всеобщи убийства ".
Вторият въпрос е: Невинни ли са убитите без съд и присъда? Лицата, вземали решения или директно взели участие в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, татковци и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още голям брой малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до гибел своите жертви в полицията и в пандизите, те носят ли отговорност? Те почтени ли са? Те би трябвало ли да бъдат оправдавани, да им се поставят монументи и да им се сервират цветя?
Третият въпрос е: Кой прави тези убийства без съд и присъда? Само комунистите ли избиват фашисти? Няма задоволително обосновани обстоятелства и документи, които да показват причинителите на тези противоправни дейности. В архивите ги няма техните имена. Има единствено догатки. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на задържаните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и бойци от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус, служител на Третия райх. От югославски и гръцки партизани са убити и редица офицери, служители на реда, административни служещи. Има също войнишки протести и убийства на офицери. Има и убийства за персонално възмездие, като се употребява промяната на властта. Има партизани и незаконни от Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз, надвишили своите права. Никъде в архивите " историците " антикомунисти не можаха да открият решения на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Политбюро за убийства без съд и присъда. А поради днешна обстановка преднамерено изтървават присъединяване на Български земеделски народен съюз и другите организации на Отечествен фронт в тези убийства.
Да им напомним. На 5 октомври 1944 година доктор Г. М. Димитров при визитата в Централен комитет на Българска работническа партия (к) декларира, че те (БЗНС) " също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, в случай че това е нужно. Обаче избират процедурата на Народния съд " (По Д. Шарланов. Българската гилотина..., с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си ( " Шест десетилетия битка срещу комунизма ", с. 88) написа: " Големи заслуги за провеждането на терора и осъществяване на изтезанията (след Девети септември - бел. авт.) имат хората от земеделската левичарска група " Пладне " на някогашния водач доктор Георги Димитров-Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите. "
Комунистофобските фалшивки са в прорез с историческата истина. А дали те не са артикул, основан с финансова помощ от соросоидни източници и целеви средства от фондове като " Америка за България "?
На 19.04.2018 година в рубриката " Черно на бяло " на ДУМА създателят Христо Георгиев разгласява документи за Народния съд от Централния държавен списък - подсъдими са общо 10 919 души, на гибел са наказани 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са наказани 1226, оправдани и с прекъснати каузи са 1600 души. На 1.02.2018 година в същата графа публикувахме документи от Архива на Министерство на вътрешните работи за лагерите след 1944 година, за които ни проглушиха ушите. В този край Ловеч да вземем за пример от 1235 въдворени там до 1962 година лица 1142 са... за тежки престъпни закононарушения и аморални дейности. Дори в " Белене " единствено половината от 11 520 пандизчии (1944-1962 г.) са политически.
доктор по философия
В тези летни горещи дни отново избуява антикомунизмът. Веднъж като отказване на фашизма и приравняване сред фашизъм и комунизъм. И повторно - като тотално отказване на социалистическия интервал в развиването на България. Припевът на актуалните българогласни комунистофоби е " новият прочит на историята ", посредством който се деформира историческата истина. И то за: очерняне на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото потомство посредством извратена визия за социалистическия интервал. Иска се решителна смяна на образователното наличие на учебниците за Х клас по " История и цивилизация ". Почти всички борисово-пеевски уеб сайтове и вестници на часа откликнаха на новата офанзива. Разбира се, остатъчното кариеристично Съюз на демократичните сили също се включи с декларация, подкрепяща професорката Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов, който " от години поддържа паметта за зверствата на комунизма жива ". " Подкрепяме и всички учени и общественици, които се опълчват на този опит за замяна на историята ни ", декларират от Съюз на демократичните сили. А кой в действителност подменя историята?
Неадекватните
лъжливи внушения към младото потомство
са много, само че ще се спрем единствено на едно от тях, евентуално най-наглото. Става дума за така наречен всеобщо изтребване " без съд и присъда " и " безследно изчезналите " директно след Девети септември 1944 година до края на октомври. Произволно се изписват големи числа - до 30 000. Те са исторически погрешни, хиперболични, достигащи до долнопробна имитация на истината. Придружени са с прочувствената фантастика: " Масови гробове се откриват на всички места и това е страшното на този гнет - че обгръща цялата страна и внася подобен боязън и смут, който е непостижим с нищо. " Но нито един историк до момента не е показал нито един всеобщ гроб.
Да, директно след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Тук става дума не за самия факт, а за манипулиране и " надуване " на броя. Една операция е въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви действителни доказателства отнася и безследно изчезналите. А в безследно изчезналите се включват избягалите дружно с немската войска български фашисти; предалите се офицери и сержанти от българската войска в Македония и Сърбия на немските войски (у нас се водят за безследно изчезнали, при немците - военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според отчет на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се смятат към 5000 души, измежду които са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, служители на реда, доносници на фашистката власт и така нататък
Да, има убити без съд служители на реда, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от извънредно дясно към извънредно ляво. Когато жертвата се изправя против своя главорез, не всеки път законът стои по-високо. Отмъщението е разбираемо, само че юридически не е целесъобразно. Но не е целесъобразно и да се подменя историческата истина без задоволително обстоятелства и проучвания и да се сервира комунистофобска фалшивка. Когато човек чете сходни текстове, би трябвало да си зададе обикновени въпроси:
Първият въпрос е:
Колко са фактически убитите
без съд и присъда директно след Девети септември? Първата (1945 г.) обществено посочена цифра е към 10 000 души. Тя е огласена от американския публицист Марк Етридж, изпратен от Съединени американски щати да изследва политическото състояние в България и да поддържа опозицията. След диалог с Цола Драгойчева той показва към 10 000 убити, само че на никое място в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е небивалица. При отпътуването от България Етридж към този момент надува цифрата до 25 000-30 000. Е, може ли да се има вяра на американски публицист, изпратен с политическа антикомунистическа задача в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите, е 28 630 убити без съд и присъда. Тя е посочена от министъра на вътрешните работи на 16 ноември 1944 година Но комунистофобите преднамерено променят наличието. Те пропущат, че в отчета на министъра категорично е посочено, че " до този миг са задържани 28 630 души " и че броят на подсъдимите по Народния съд са към 10 хиляди души. Не всички задържани са убити. Не всички подсъдими са наказани. В архивите няма доказателства за тези " всеобщи убийства " и " всеобщи гробове ". Няма по какъв начин да се скрият гробове на 30 000 души!
Първото и само задълбочено и съответно проучване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 година от архивите на Министерство на вътрешните работи изготвя поименен лист на безследно изчезналите и на смъртните присъди от Народния съд - общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броят на изпълнените смъртни присъди - 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е непотребен - " нерде Ямбол, нерде Стамбол ".
Второто изследване са резултатите от работата на специфична комисия, основана в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област. От 1992 до март 1995 година тази комисия събира данни и работи по прелиминарен въпросник: по кое време е погубен?; къде е погубен?; от кого е погубен?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, служители на реда, които директно са взели участие в издевателствата над антифашисти. Това е единственото оповестено сведение от публично изследване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, само че евентуално не са довършени. Защо Съюз на демократичните сили се отхвърля да продължи изследванията "? Вероятно, тъй като не се удостоверяват
лъжливите хипотези
за " всеобщи убийства ".
Вторият въпрос е: Невинни ли са убитите без съд и присъда? Лицата, вземали решения или директно взели участие в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, татковци и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още голям брой малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до гибел своите жертви в полицията и в пандизите, те носят ли отговорност? Те почтени ли са? Те би трябвало ли да бъдат оправдавани, да им се поставят монументи и да им се сервират цветя?
Третият въпрос е: Кой прави тези убийства без съд и присъда? Само комунистите ли избиват фашисти? Няма задоволително обосновани обстоятелства и документи, които да показват причинителите на тези противоправни дейности. В архивите ги няма техните имена. Има единствено догатки. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на задържаните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и бойци от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус, служител на Третия райх. От югославски и гръцки партизани са убити и редица офицери, служители на реда, административни служещи. Има също войнишки протести и убийства на офицери. Има и убийства за персонално възмездие, като се употребява промяната на властта. Има партизани и незаконни от Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз, надвишили своите права. Никъде в архивите " историците " антикомунисти не можаха да открият решения на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Политбюро за убийства без съд и присъда. А поради днешна обстановка преднамерено изтървават присъединяване на Български земеделски народен съюз и другите организации на Отечествен фронт в тези убийства.
Да им напомним. На 5 октомври 1944 година доктор Г. М. Димитров при визитата в Централен комитет на Българска работническа партия (к) декларира, че те (БЗНС) " също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, в случай че това е нужно. Обаче избират процедурата на Народния съд " (По Д. Шарланов. Българската гилотина..., с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си ( " Шест десетилетия битка срещу комунизма ", с. 88) написа: " Големи заслуги за провеждането на терора и осъществяване на изтезанията (след Девети септември - бел. авт.) имат хората от земеделската левичарска група " Пладне " на някогашния водач доктор Георги Димитров-Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите. "
Комунистофобските фалшивки са в прорез с историческата истина. А дали те не са артикул, основан с финансова помощ от соросоидни източници и целеви средства от фондове като " Америка за България "?
На 19.04.2018 година в рубриката " Черно на бяло " на ДУМА създателят Христо Георгиев разгласява документи за Народния съд от Централния държавен списък - подсъдими са общо 10 919 души, на гибел са наказани 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са наказани 1226, оправдани и с прекъснати каузи са 1600 души. На 1.02.2018 година в същата графа публикувахме документи от Архива на Министерство на вътрешните работи за лагерите след 1944 година, за които ни проглушиха ушите. В този край Ловеч да вземем за пример от 1235 въдворени там до 1962 година лица 1142 са... за тежки престъпни закононарушения и аморални дейности. Дори в " Белене " единствено половината от 11 520 пандизчии (1944-1962 г.) са политически.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ