Съветска окупация на България ли?
Анко Иванов - доктор по философия
Отдавна е известно, че комунистофобите отмалялост нямат. Сега към 75-годишнината от Девети септември се върти остарялата изтъркана грамофонна плоча за " руската окупация " на България. Пишат и приказват за " руска окупация " историци, политици, публицисти и видни соросоиди. Свързват " руската окупация " с това, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България на 5 септември 1944 година Главният мотив е, че държавното управление на Багрянов оповестило неутралитет на 26 август и, видите ли, Съветският съюз оповестил война на неутрална България. А дали Багрянов е денонсирал присъединението на България към Тристранния фашистки пакт.
Неутрална страна ли е била България?
Предисторията е прекомерно забавна. В края на 1940 година Съветският съюз предлага на България пакт за другарство и взаимна помощ (известната Соболева акция). По същото време Германия и Италия упорстват България да се причисли към Тристранния пакт. И радетелят за " неутралитет " на България Борис III, и фашистът Богдан Филов под бурните овации на 25-то нормално национално заседание включват България в Тристранния пакт. Страната ни става съдружник на фашистките страни - Германия, Италия, Япония, и включилите се към тях Унгария, Румъния, Хърватия и Словакия, страни съперници на Антихитлеристката коалиция на Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати и Франция. По подписаните спогодби " Клоудиус-Попов " (1941) и " Нойбахер " (1941) България става стопански придатък на Германия, доставя немската военна индустрия с руди на цветните метали, с вълна, кожи, дрехи, храни, даже дървени къщички за немските бойци на Източния фронт. В резултат на това дребна и бедна България финансира огромната и стопански мощна Германия. По разнообразни източници отговорностите на Германия към България са към 63-73 милиарда райхсмарки, които и до момента Германия не е върнала на България. Освен това България устоя пребиващите в страната немски войски - 7.3 милиарда лв. за интервала март 1941 до септември 1944 година
България е и боен придатък на Германия и Италия - основните фашистки сили в Европа. Българските войски заместват немските окупационни войски в Поморавието, Македония, Тракия, а немските дивизии отиват на Източния фронт против Съветската войска. Германците желаят - българските управници извършват. На 15 април 1941 година Министърът на външните работи (Попов) изпраща на българския дипломат в Берлин депеша: " Исканите от германците дивизии за окупацията (к.м.) са подготвени и всички детайлности са уговорени с тукашното немско командване " (ЦДА, фонд 1449, а.е. 98, л. 311). И българските войски под мощни фанфари, водени сякаш от " обединяването на България ", окупират Поморавието, Македония и Тракия и основават там българска окупационна администрация и власт. Малко по-късно е окупирана и Югоизточна Сърбия.
През лятото на 1943 година по искане на Хитлер българските войски окупират съвсем цяла Сърбия (без Белград, неговите покрайнини и мина " Бор " ). В Сърбия работи първи български окупационен корпус (7 дивизии), командван от ген. Асен Николов в състав от над 33 000 души. Но българските войски в Югославия освен участват и поддържат реда. Те вземат участие под немско командване в сражения с югославските партизани. През октомври 1942 година българската Девета пехотна дивизия и Секретен сътрудник дивизия " Принц Ойген " организират интервенцията против югославските партизани и четници " Капаоник " (ръководена персонално от Химлер). За присъединяване в тази интервенция с немски стоманен кръст са наградени трима български бойци от селата Ракита, Брегаре и Сомовит (Плевенско). През юни 1943 година български бойци вземат участие дружно с немски и италиански войски (под командването на нацисткия военачалник Ал. Лер) в интервенция против Титовите партизани в Черна гора (Дурмитор). И редица други акции. Ген. Асен Николов (осъден на гибел от Народния съд) е награден от Хитлер с най-високия немски медал - Железен кръст I степен " за съдействие с немски групи за омиротворяването на обилни елементи от Сърбия и огромни заслуги в битката с партизаните " (в. " Устрем ", 27 юни 1943 г.). Коментарът, както се споделя, е непотребен.
България в действителност е била участник във Втората международна война на страната на Германия. В Хагската спогодба за законите и обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) в глава I " Кой се признава за воюващ ", в чл.3 ясно написа: " Въоръжените сили на воюващите страни могат да са от сражаващи се и несражаващи се ". Следователно, това че българските войски не се борят на Източния фронт, не значи, че страната ни не е била съвоюваща на страната на Германия, защото нейни военни елементи заместват немските окупационни сили и се борят с югославските съперници на нацистка Германия, обезпечават доставяне на немската войска и дават своята военна и гражданска инфраструктура за прилагане от тях.
Ето по какъв начин авторитетният източник - немският дипломат в София Бекерле, прави оценка (при разпита 1950 г.) присъединяване на България във войната на страната на Германия:
" Въпрос: В какво съответно се показваше военната помощ на българското държавно управление за експанзията на немския фашизъм на Балканите?
Отговор: Военната помощ на българското държавно управление за военно-оперативните проекти на немското командване в европейския югоизток се показваха в следното: България пусна немските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла по този начин бързо да пречупи съпротивата на Югославия и Гърция, в случай че българското държавно управление възпрепятствуваше напредванията на немските войски през своята територия. Нещо повече... българското държавно управление даде собствен превоз и средства за взаимозависимост за прехвърлянето на немските войски към границите на Гърция и Югославия. В местата за концентриране на немските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха снабдяване, употребиха българските укрепления и фортификационни уреди, летища, средства на Противовъздушна отбрана и така нататък Българското държавно управление, също така, даде своите пристанища (Варна, Бургас) на немските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха употребявани също за бойните интервенции в Черно море против Съветския съюз. През 1942 година българското държавно управление изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското придвижване и поддръжката на немския окупационен режим в тези страни.
Накрая, по секретната икономическа конвенция, която от немска страна беше подписана от пълномощника на немското държавно управление - Клодиус, българското държавно управление оказа на Германия огромна икономическа помощ, ориентирана напълно към удовлетворяването на военните потребности на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за немските войски в България и т.н.)... Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението против Крим и Севастопол, и в другите бойни интервенции против Съветския съюз. Неутралитетът на България във връзка с Съветския съюз съществуваше на хартия (к.м.).
През 1941 година по избор на Берлин съумях да осигуря в България активизирането на работна мощ за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое гледище бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия " (по: Кр. Иванджийски; https://strogosekretno.com).
Западните страни, които в този момент са антикомунисти, тогава утвърждават оповестяването на война от Съветския съюз на България и влизането на страната в руската зона на въздействие. Ето две отзиви. Първото е на Рандъл Нийл, дипломатически дописник, който в " Ройтерс " през септември 1944 година написа: " Обявяването на война от Русия на България, за което английското държавно управление бе известено авансово, е акт на реалистична политика... С това се поставя завършек на напъните на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия (отнемане на половината й територия в интерес на Гърция - б.а.). Трябва да бъде формирано ново държавно управление, представляващо фактически левицата, като включи безспорно комунисти. " А второто е на американския посланик Барнс: " Ние одобряваме изцяло, че Съветския съюз има специфични ползи по повод обезпечаването на неговата сигурност, която сме признали при изработването на споразуменията по отношение на регулирането и контрола на някогашните вражески страни... Америка от своя страна в никакъв случай не ще подаде ръка на групировки в тези страни, които са неприязнено настроени против Съветския съюз " (Сп. " Съвременник ", кн. 20, 1945 година, с. 887-888). Заявления без следващо покритие!
А има ли " руска окупация " в България?
Безкрайна е операцията
с окупацията от Съюз на съветските социалистически републики на Царство България. Явно голямата група платени и безвъзмездни комунистофоби не четат, не мислят и не разсъждават по същността на станалите исторически процеси. По време на Втората международна война на територията на България сред 1 март 1941 година и 15 септември 1947 година има лимитирани контингенти непознати войски - надлежно немски и руски. Присъствието на непознати войски на българска територия дали е белег за окупация? Ако е по този начин, тогава би следвало да приказваме за немска и за руска окупация. Но историците не пишат за немска окупация на България. Явно е, че самото наличие на войски на непозната територия не е белег за окупация. Иначе би трябвало соросоидите да пишат, че в този момент България е окупирана от Съединени американски щати, тъй като в страната има американски войски в няколко военни бази.
Военна окупация има, когато се приключва независимото национално административно ръководство и се образува ново ръководство, приема се функционалността на ръководство на превзетата територия от непозната армия (American Heritage Dictionary). Такава форма на ръководство (администрация и полиция) основава България посредством нашите окупационни корпуси в Поморавието, Македония и Тракия по време на Втората международна война. Съветската войска не основава в България своя администрация, полиция и съд, с цел да има окупация. В страната е образувана нова отечественофронтовска независима власт, независимо държавно управление, окръжни и общински административни звена и структури.
След приключването на войната Съветската войска се изтегля дефинитивно от територията на България. Тя не основава и не поддържа свои военни бази, каквито са основани и поддържани в Германия от Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Крайно време е да се прекратят спекулациите със " руската окупация " на България!
Отдавна е известно, че комунистофобите отмалялост нямат. Сега към 75-годишнината от Девети септември се върти остарялата изтъркана грамофонна плоча за " руската окупация " на България. Пишат и приказват за " руска окупация " историци, политици, публицисти и видни соросоиди. Свързват " руската окупация " с това, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България на 5 септември 1944 година Главният мотив е, че държавното управление на Багрянов оповестило неутралитет на 26 август и, видите ли, Съветският съюз оповестил война на неутрална България. А дали Багрянов е денонсирал присъединението на България към Тристранния фашистки пакт.
Неутрална страна ли е била България?
Предисторията е прекомерно забавна. В края на 1940 година Съветският съюз предлага на България пакт за другарство и взаимна помощ (известната Соболева акция). По същото време Германия и Италия упорстват България да се причисли към Тристранния пакт. И радетелят за " неутралитет " на България Борис III, и фашистът Богдан Филов под бурните овации на 25-то нормално национално заседание включват България в Тристранния пакт. Страната ни става съдружник на фашистките страни - Германия, Италия, Япония, и включилите се към тях Унгария, Румъния, Хърватия и Словакия, страни съперници на Антихитлеристката коалиция на Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати и Франция. По подписаните спогодби " Клоудиус-Попов " (1941) и " Нойбахер " (1941) България става стопански придатък на Германия, доставя немската военна индустрия с руди на цветните метали, с вълна, кожи, дрехи, храни, даже дървени къщички за немските бойци на Източния фронт. В резултат на това дребна и бедна България финансира огромната и стопански мощна Германия. По разнообразни източници отговорностите на Германия към България са към 63-73 милиарда райхсмарки, които и до момента Германия не е върнала на България. Освен това България устоя пребиващите в страната немски войски - 7.3 милиарда лв. за интервала март 1941 до септември 1944 година
България е и боен придатък на Германия и Италия - основните фашистки сили в Европа. Българските войски заместват немските окупационни войски в Поморавието, Македония, Тракия, а немските дивизии отиват на Източния фронт против Съветската войска. Германците желаят - българските управници извършват. На 15 април 1941 година Министърът на външните работи (Попов) изпраща на българския дипломат в Берлин депеша: " Исканите от германците дивизии за окупацията (к.м.) са подготвени и всички детайлности са уговорени с тукашното немско командване " (ЦДА, фонд 1449, а.е. 98, л. 311). И българските войски под мощни фанфари, водени сякаш от " обединяването на България ", окупират Поморавието, Македония и Тракия и основават там българска окупационна администрация и власт. Малко по-късно е окупирана и Югоизточна Сърбия.
През лятото на 1943 година по искане на Хитлер българските войски окупират съвсем цяла Сърбия (без Белград, неговите покрайнини и мина " Бор " ). В Сърбия работи първи български окупационен корпус (7 дивизии), командван от ген. Асен Николов в състав от над 33 000 души. Но българските войски в Югославия освен участват и поддържат реда. Те вземат участие под немско командване в сражения с югославските партизани. През октомври 1942 година българската Девета пехотна дивизия и Секретен сътрудник дивизия " Принц Ойген " организират интервенцията против югославските партизани и четници " Капаоник " (ръководена персонално от Химлер). За присъединяване в тази интервенция с немски стоманен кръст са наградени трима български бойци от селата Ракита, Брегаре и Сомовит (Плевенско). През юни 1943 година български бойци вземат участие дружно с немски и италиански войски (под командването на нацисткия военачалник Ал. Лер) в интервенция против Титовите партизани в Черна гора (Дурмитор). И редица други акции. Ген. Асен Николов (осъден на гибел от Народния съд) е награден от Хитлер с най-високия немски медал - Железен кръст I степен " за съдействие с немски групи за омиротворяването на обилни елементи от Сърбия и огромни заслуги в битката с партизаните " (в. " Устрем ", 27 юни 1943 г.). Коментарът, както се споделя, е непотребен.
България в действителност е била участник във Втората международна война на страната на Германия. В Хагската спогодба за законите и обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) в глава I " Кой се признава за воюващ ", в чл.3 ясно написа: " Въоръжените сили на воюващите страни могат да са от сражаващи се и несражаващи се ". Следователно, това че българските войски не се борят на Източния фронт, не значи, че страната ни не е била съвоюваща на страната на Германия, защото нейни военни елементи заместват немските окупационни сили и се борят с югославските съперници на нацистка Германия, обезпечават доставяне на немската войска и дават своята военна и гражданска инфраструктура за прилагане от тях.
Ето по какъв начин авторитетният източник - немският дипломат в София Бекерле, прави оценка (при разпита 1950 г.) присъединяване на България във войната на страната на Германия:
" Въпрос: В какво съответно се показваше военната помощ на българското държавно управление за експанзията на немския фашизъм на Балканите?
Отговор: Военната помощ на българското държавно управление за военно-оперативните проекти на немското командване в европейския югоизток се показваха в следното: България пусна немските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла по този начин бързо да пречупи съпротивата на Югославия и Гърция, в случай че българското държавно управление възпрепятствуваше напредванията на немските войски през своята територия. Нещо повече... българското държавно управление даде собствен превоз и средства за взаимозависимост за прехвърлянето на немските войски към границите на Гърция и Югославия. В местата за концентриране на немските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха снабдяване, употребиха българските укрепления и фортификационни уреди, летища, средства на Противовъздушна отбрана и така нататък Българското държавно управление, също така, даде своите пристанища (Варна, Бургас) на немските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха употребявани също за бойните интервенции в Черно море против Съветския съюз. През 1942 година българското държавно управление изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското придвижване и поддръжката на немския окупационен режим в тези страни.
Накрая, по секретната икономическа конвенция, която от немска страна беше подписана от пълномощника на немското държавно управление - Клодиус, българското държавно управление оказа на Германия огромна икономическа помощ, ориентирана напълно към удовлетворяването на военните потребности на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за немските войски в България и т.н.)... Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението против Крим и Севастопол, и в другите бойни интервенции против Съветския съюз. Неутралитетът на България във връзка с Съветския съюз съществуваше на хартия (к.м.).
През 1941 година по избор на Берлин съумях да осигуря в България активизирането на работна мощ за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое гледище бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия " (по: Кр. Иванджийски; https://strogosekretno.com).
Западните страни, които в този момент са антикомунисти, тогава утвърждават оповестяването на война от Съветския съюз на България и влизането на страната в руската зона на въздействие. Ето две отзиви. Първото е на Рандъл Нийл, дипломатически дописник, който в " Ройтерс " през септември 1944 година написа: " Обявяването на война от Русия на България, за което английското държавно управление бе известено авансово, е акт на реалистична политика... С това се поставя завършек на напъните на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия (отнемане на половината й територия в интерес на Гърция - б.а.). Трябва да бъде формирано ново държавно управление, представляващо фактически левицата, като включи безспорно комунисти. " А второто е на американския посланик Барнс: " Ние одобряваме изцяло, че Съветския съюз има специфични ползи по повод обезпечаването на неговата сигурност, която сме признали при изработването на споразуменията по отношение на регулирането и контрола на някогашните вражески страни... Америка от своя страна в никакъв случай не ще подаде ръка на групировки в тези страни, които са неприязнено настроени против Съветския съюз " (Сп. " Съвременник ", кн. 20, 1945 година, с. 887-888). Заявления без следващо покритие!
А има ли " руска окупация " в България?
Безкрайна е операцията
с окупацията от Съюз на съветските социалистически републики на Царство България. Явно голямата група платени и безвъзмездни комунистофоби не четат, не мислят и не разсъждават по същността на станалите исторически процеси. По време на Втората международна война на територията на България сред 1 март 1941 година и 15 септември 1947 година има лимитирани контингенти непознати войски - надлежно немски и руски. Присъствието на непознати войски на българска територия дали е белег за окупация? Ако е по този начин, тогава би следвало да приказваме за немска и за руска окупация. Но историците не пишат за немска окупация на България. Явно е, че самото наличие на войски на непозната територия не е белег за окупация. Иначе би трябвало соросоидите да пишат, че в този момент България е окупирана от Съединени американски щати, тъй като в страната има американски войски в няколко военни бази.
Военна окупация има, когато се приключва независимото национално административно ръководство и се образува ново ръководство, приема се функционалността на ръководство на превзетата територия от непозната армия (American Heritage Dictionary). Такава форма на ръководство (администрация и полиция) основава България посредством нашите окупационни корпуси в Поморавието, Македония и Тракия по време на Втората международна война. Съветската войска не основава в България своя администрация, полиция и съд, с цел да има окупация. В страната е образувана нова отечественофронтовска независима власт, независимо държавно управление, окръжни и общински административни звена и структури.
След приключването на войната Съветската войска се изтегля дефинитивно от територията на България. Тя не основава и не поддържа свои военни бази, каквито са основани и поддържани в Германия от Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Крайно време е да се прекратят спекулациите със " руската окупация " на България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ