Дилемата на ЕС: Какво да ги правим завръщащите се джихадисти
Анкара твърди, че държи 2280 членове на ИДИЛ от 30 страни, които ще бъдат депортирани
© Reuters Европейските държавни управления търсят различни способи за съденето на радикализираните им жители – посредством интернационален арбитражен съд или в Ирак. Експерти по сигурността приканват за " подредено репатриране " - изправяне пред европейски съдилища и изпращане в затвори, с цел да се подсигурява сигурността на Стария континент. Те са стотици и са жители на европейски страни, само че са избрали да се причислят към " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ). Европейски Съюз се пробва да не помни за съществуването им, само че Турция остро предизвестява: " Погрижете се за личния си проблем! Ние не сме хотел за задгранични терористи. " И решението на президента Реджеп Тайип Ердоган да изпраща назад непознати жители, подкрепяли джихадистката група, сблъсква Европа с въпрос, който се е надявала да избегне.
Какво следва оттук насетне? Европейски Съюз незабавно би трябвало да измисли какво да прави с евентуалното завръщане на радикализирани европейци в страни, които никога не ги желаят. Темата е поляризираща, комплицирана и взривоопасна. Изправени пред гневна съпротива поради опасения за дълготрайния риск, който тези хора могат да съставляват вкъщи, европейските държавни управления търсят различни способи да ги съдят, измежду които посредством интернационален арбитражен съд или в Ирак. Същевременно някои специалисти по сигурността настояват, че репатрирането на джихадистите и тяхното изправяне пред европейски съдилища и изпращане в затвори би било единственият метод за гарантиране на сигурността на Европа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Напрежение сред Анкара и Европейски Съюз
Турция споделя, че държи 2280 членове на ИДИЛ от 30 страни, които ще бъдат депортирани. Всичко това е последица от скорошното решение на американския президент Доналд Тръмп да изтегли силите на Съединени американски щати от Северна Сирия, което даде зелена светлина на Анкара да поеме надзор над територии и затвори за джихадисти, които бяха ръководени от кюрдите. " Всички европейски страни, изключително тези с максимален дял от непознатите бойци, обезверено търсят метод през последната година да се оправят с тях, без да ги одобряват назад. Но в този момент са принудени да обмислят репатриране, защото Турция ще качва хора в самолети ", показва пред New York Times Рик Кулсает, специалист по радикализация от брюкселския Egmont Institute.
Това за следващ път повишава напрежението сред Анкара и Европейски Съюз, който към този момент заплаща милиарди на Ердоган, с цел да задържа бежанския поток от Сирия, Ирак и други страни. Допълнителен проблем в този момент е, че към 700 от арестуваните европейци на сирийска територия са деца, доста от които са без родители или с един родител. И до момента в който в европейските общества има известно състрадание към тях, отпорът против арестуваните дами и изключително против арестуваните мъже е огромен.
Във Франция да вземем за пример към 100 души, които са се върнали от Сирия, към този момент са съдени и излежават присъди. " За предпочитане е те да бъдат вкарани във френски затвори, откъдето не могат да избягат. И откакто излежат присъдите си, за предпочитане е да бъдат проследявани от способени разследващи служби. Нямам огромно доверие, че разследващите служби на Ирак и Сирия ще могат да следят нашите джихадисти ", твърди пред New York Times Жан-Шарл Бризар от парижкия Център за разбор на тероризма.
Какви са вариантите след репатрирането
Европейското правораздаване е изправено пред две враждуващи претенции – това на страхуващите се за сигурността си и това на правозащитните организации, до момента в който се пробва да отсява завръщащите се европейски жители, да взема решение дали да ги задържи и да събира доказателства за евентуални закононарушения, осъществени на стотици километри в сирийска територия. Някои анализатори показват, че комплицираната обстановка в Северна Сирия в допълнение усилва потребността от " подредено репатриране " в Европа, защото в противоположен случай огромна част от арестуваните могат да попаднат в ръцете на турското или на сирийското държавно управление. А те могат да ги употребяват като коз против Европейски Съюз. Други пък може да избягат, да се прегрупират и да извършат още офанзиви както в Близкия изток, по този начин и в Европа.
" Хората, които се връщат, са жители на европейски страни и няма съображение да не се позволяват назад, да вземем за пример депортираните от Турция. Европейски Съюз би трябвало да ги одобри и тогава има няколко варианти какво да прави с тях. Може да опита да ги съди, което при възрастните е най-хубавият вид. Но от време на време съществуват компликации, свързани със правосъдния развой, тъй като би трябвало да може да се потвърди, че арестуваните са били членове на ИДИЛ, че са били бойци или поддръжници. Има и други варианти като опит за реинтегриране посредством разнообразни стратегии или нормално наблюдаване ", споделя пред " Капитал " Антъни Дуоркин, експерт по контратероризъм от Европейския съвет за външна политика (ECFR). И добавя, че през последните години доста хора са се върнали в европейските страни и в множеството случаи не са били забъркани в офанзиви по-късно, т.е. нивото на успеваемост на управляващите е високо и те са добре готови да се оправят.
В просторен разбор за ECFR Дуоркин написа, че макар несъмнените компликации връщането на европейските бойци и почитатели на ИДИЛ вкъщи остава най-приемливата алтернатива за възтържествуване на справедливостта по отношение на джихадистките закононарушения. Репатрирането също по този начин ще помогне на децата, арестувани в лагерите, които са в риск от болести и радикализация. По този метод европейските сили за сигурност ще получат и скъпа информация за методите и дейностите на терористичната група. Други преимущества съгласно Дуоркин са, че ще може да се направи разграничаване сред другите категории на европейските поддръжници на ИДИЛ (например дали става въпрос за войник на терен или за брачна половинка на член на групировката – бел. ред.) и че ще може да откри тяхната отговорност за съответни закононарушения посредством обективни и добре проведени процеси.
През седмицата ECFR разгласява отворено писмо, подписано от 26 известни европейци, измежду които сегашни и някогашни министър председатели и президенти, някогашни външни министри, членове на национални парламенти, посланици, публицисти и специалисти. Те приканват европейските държавни управления неотложно да стартират стратегия за " подредено репатриране " на задгранични бойци от ИДИЛ в Сирия. " В една нестабилна област ориста на пандизите и на лагерите, където те са държани, не е сигурна. Оставянето им в спонтанни и препълнени уреди е безконтролно, а в тази ситуация с децата - нечовешко ", се споделя в писмото. Освен това се показва, че разновидността с прехвърлянето на арестувани в Ирак, с цел да бъдат изправени на съд, не е сполучлив: " Това повдига въпроси за смъртната присъда и за други нарушавания на човешките права, а също по този начин ще бъде скъпо. А и не е несъмнено дали Багдад ще се съгласи да поеме отговорността за тези хора ".
Поемането на отговорност за джихадистите е избухлив въпрос, а европейските политици са наясно, че решението за връщането им вкъщи ще бъде мощно непопулярно. Затова към този момент избират да не престават да си заравят главата в пясъка. Въпросът е докога ще могат да не престават да го вършат. Колко и от кое място
Според изследване на Egmont Institute в Сирия са арестувани към 400 - 500 възрастни мъже и дами от страни на Европейски Съюз и към 700 - 750 деца. Най-голям брой са французи - 130 възрастни и 270 - 320 деца. Други страни със забележителен брой арестувани жители са Германия, Белгия, Холандия и Швеция.
© Reuters Европейските държавни управления търсят различни способи за съденето на радикализираните им жители – посредством интернационален арбитражен съд или в Ирак. Експерти по сигурността приканват за " подредено репатриране " - изправяне пред европейски съдилища и изпращане в затвори, с цел да се подсигурява сигурността на Стария континент. Те са стотици и са жители на европейски страни, само че са избрали да се причислят към " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ). Европейски Съюз се пробва да не помни за съществуването им, само че Турция остро предизвестява: " Погрижете се за личния си проблем! Ние не сме хотел за задгранични терористи. " И решението на президента Реджеп Тайип Ердоган да изпраща назад непознати жители, подкрепяли джихадистката група, сблъсква Европа с въпрос, който се е надявала да избегне.
Какво следва оттук насетне? Европейски Съюз незабавно би трябвало да измисли какво да прави с евентуалното завръщане на радикализирани европейци в страни, които никога не ги желаят. Темата е поляризираща, комплицирана и взривоопасна. Изправени пред гневна съпротива поради опасения за дълготрайния риск, който тези хора могат да съставляват вкъщи, европейските държавни управления търсят различни способи да ги съдят, измежду които посредством интернационален арбитражен съд или в Ирак. Същевременно някои специалисти по сигурността настояват, че репатрирането на джихадистите и тяхното изправяне пред европейски съдилища и изпращане в затвори би било единственият метод за гарантиране на сигурността на Европа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Напрежение сред Анкара и Европейски Съюз
Турция споделя, че държи 2280 членове на ИДИЛ от 30 страни, които ще бъдат депортирани. Всичко това е последица от скорошното решение на американския президент Доналд Тръмп да изтегли силите на Съединени американски щати от Северна Сирия, което даде зелена светлина на Анкара да поеме надзор над територии и затвори за джихадисти, които бяха ръководени от кюрдите. " Всички европейски страни, изключително тези с максимален дял от непознатите бойци, обезверено търсят метод през последната година да се оправят с тях, без да ги одобряват назад. Но в този момент са принудени да обмислят репатриране, защото Турция ще качва хора в самолети ", показва пред New York Times Рик Кулсает, специалист по радикализация от брюкселския Egmont Institute.
Това за следващ път повишава напрежението сред Анкара и Европейски Съюз, който към този момент заплаща милиарди на Ердоган, с цел да задържа бежанския поток от Сирия, Ирак и други страни. Допълнителен проблем в този момент е, че към 700 от арестуваните европейци на сирийска територия са деца, доста от които са без родители или с един родител. И до момента в който в европейските общества има известно състрадание към тях, отпорът против арестуваните дами и изключително против арестуваните мъже е огромен.
Във Франция да вземем за пример към 100 души, които са се върнали от Сирия, към този момент са съдени и излежават присъди. " За предпочитане е те да бъдат вкарани във френски затвори, откъдето не могат да избягат. И откакто излежат присъдите си, за предпочитане е да бъдат проследявани от способени разследващи служби. Нямам огромно доверие, че разследващите служби на Ирак и Сирия ще могат да следят нашите джихадисти ", твърди пред New York Times Жан-Шарл Бризар от парижкия Център за разбор на тероризма.
Какви са вариантите след репатрирането
Европейското правораздаване е изправено пред две враждуващи претенции – това на страхуващите се за сигурността си и това на правозащитните организации, до момента в който се пробва да отсява завръщащите се европейски жители, да взема решение дали да ги задържи и да събира доказателства за евентуални закононарушения, осъществени на стотици километри в сирийска територия. Някои анализатори показват, че комплицираната обстановка в Северна Сирия в допълнение усилва потребността от " подредено репатриране " в Европа, защото в противоположен случай огромна част от арестуваните могат да попаднат в ръцете на турското или на сирийското държавно управление. А те могат да ги употребяват като коз против Европейски Съюз. Други пък може да избягат, да се прегрупират и да извършат още офанзиви както в Близкия изток, по този начин и в Европа.
" Хората, които се връщат, са жители на европейски страни и няма съображение да не се позволяват назад, да вземем за пример депортираните от Турция. Европейски Съюз би трябвало да ги одобри и тогава има няколко варианти какво да прави с тях. Може да опита да ги съди, което при възрастните е най-хубавият вид. Но от време на време съществуват компликации, свързани със правосъдния развой, тъй като би трябвало да може да се потвърди, че арестуваните са били членове на ИДИЛ, че са били бойци или поддръжници. Има и други варианти като опит за реинтегриране посредством разнообразни стратегии или нормално наблюдаване ", споделя пред " Капитал " Антъни Дуоркин, експерт по контратероризъм от Европейския съвет за външна политика (ECFR). И добавя, че през последните години доста хора са се върнали в европейските страни и в множеството случаи не са били забъркани в офанзиви по-късно, т.е. нивото на успеваемост на управляващите е високо и те са добре готови да се оправят.
В просторен разбор за ECFR Дуоркин написа, че макар несъмнените компликации връщането на европейските бойци и почитатели на ИДИЛ вкъщи остава най-приемливата алтернатива за възтържествуване на справедливостта по отношение на джихадистките закононарушения. Репатрирането също по този начин ще помогне на децата, арестувани в лагерите, които са в риск от болести и радикализация. По този метод европейските сили за сигурност ще получат и скъпа информация за методите и дейностите на терористичната група. Други преимущества съгласно Дуоркин са, че ще може да се направи разграничаване сред другите категории на европейските поддръжници на ИДИЛ (например дали става въпрос за войник на терен или за брачна половинка на член на групировката – бел. ред.) и че ще може да откри тяхната отговорност за съответни закононарушения посредством обективни и добре проведени процеси.
През седмицата ECFR разгласява отворено писмо, подписано от 26 известни европейци, измежду които сегашни и някогашни министър председатели и президенти, някогашни външни министри, членове на национални парламенти, посланици, публицисти и специалисти. Те приканват европейските държавни управления неотложно да стартират стратегия за " подредено репатриране " на задгранични бойци от ИДИЛ в Сирия. " В една нестабилна област ориста на пандизите и на лагерите, където те са държани, не е сигурна. Оставянето им в спонтанни и препълнени уреди е безконтролно, а в тази ситуация с децата - нечовешко ", се споделя в писмото. Освен това се показва, че разновидността с прехвърлянето на арестувани в Ирак, с цел да бъдат изправени на съд, не е сполучлив: " Това повдига въпроси за смъртната присъда и за други нарушавания на човешките права, а също по този начин ще бъде скъпо. А и не е несъмнено дали Багдад ще се съгласи да поеме отговорността за тези хора ".
Поемането на отговорност за джихадистите е избухлив въпрос, а европейските политици са наясно, че решението за връщането им вкъщи ще бъде мощно непопулярно. Затова към този момент избират да не престават да си заравят главата в пясъка. Въпросът е докога ще могат да не престават да го вършат. Колко и от кое място
Според изследване на Egmont Institute в Сирия са арестувани към 400 - 500 възрастни мъже и дами от страни на Европейски Съюз и към 700 - 750 деца. Най-голям брой са французи - 130 възрастни и 270 - 320 деца. Други страни със забележителен брой арестувани жители са Германия, Белгия, Холандия и Швеция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ