Анкара. Журналистът Нилс Пратли в анализ за британския вестник The

Анкара. Журналистът Нилс Пратли в разбор за английския вестник The Guardian написа за валутната рецесия в Турция и по какъв начин неналичието на съответни дейности от президента Реджеп Тайип Ердоган рано или късно ще го принуди да потърси Международния валутен фонд за излаз от рецесията. Агенция „ Фокус “ показва материала без редакторска интервенция.

Няма елементарен път за Турция да избяга от финансовата си рецесия, само че това са три вероятни ограничения, които могат да забавят малко идната болежка.
Първо, увеличи лихвените проценти, с цел да сложиш някаква долна граница на потъващата лира. Второ, понижи войнствената изразителност и сигурно не се заяждай повече със Съединени американски щати. Трето, обади се на Международния валутен фонд (МВФ).
Нито едно от тези дейности не беше подхванато в понеделник. Централната банка понижи условията си за запас на банките, което може и да усъвършенства ликвидността във финансовата система за къс интервал от време, само че задържа формалния лихвен % на 17.5. Международните вложители знаеха по какъв начин да разчетат това решение. Докато инфлацията хвърчи стремително към 20 % и нагоре, това беше сигнал че Турция към момента отхвърля общоприетата парична медицина.
След това президентът Реджеп Тайип Ердоган повтори гневния си разбор за това кой е отговорен. Съединени американски щати са наръгали собствен съдружник от НАТО „ в гърба “, а стопански „ предатели “ също имат пръст, съгласно него. Междувременно, всякакво разбиране за превръщане към МВФ, и по този метод възобновление на спомените от минали турски рецесии, остава политически непривлекателно. Нетният резултат е още 8 % спад на валутата, която изгуби почти половината от цената си по отношение на щатския $ през тази година.
Средносрочните последствия на твърдата позиция на Ердоган не са сложни за отгатване. Местните компании, потънали в заеми в щатски долари, ще изпитат съществени компликации да изплатят задълженията си. Неизплащанията ще станат всеобща процедура, донасяйки огромни загуби на банковата система. Чуждестранният капитал, който финансира експанзията до точката на икономическо прегряване, ще се изнесе от страната. Турция, която има огромен сегашен търговски недостиг и несъответстващ ресурс на задгранични запаси, е едва готова да устои на криза.
Ердоган, със своите мнения за търсене на „ нови съдружници “, загатна че може и да счита, че има елементарен път за излизане. Белята е, че рецесията на Турция се случва в този момент, до момента в който каквито и да е заеми от Русия или Китай – които при всички случаи имат аргументи да не възпламеняват своите кавги със Съединени американски щати – биха пристигнали много късно. На човек въпреки всичко му остава да счита че, по един или различен метод, МВФ ще бъде забъркан в миналото, както се случи с Аржентина през юни. Как Ердоган може да направи сходен завой от сегашната си позиция е гатанка за всеки, само че е разумният излаз.
Единствената неразбираемо добра вест е, че спешният бутон не свети в алено. Няколко европейски банки са преекспонирани, само че казусът със заемите не обгръща цялата система. В една по-голяма рецесия, вложителите също ще продават валутите на други слаби разрастващи се стопански системи. Южноафриканският ранд също пада, само че никой не може – към момента – да го назова всеобща суматоха. Това може и да се случи, обаче. Ердоган си избра рисков път и пазарите имат навика да задават въпроса кой различен не може да живее с високи американски лихвени проценти.

Превод и редакция: Йонислав Дочев