Аненски, Бунин и Волошин между две корици
" Аненски, Бунин, Волошин са едни от най-големите поети, белязали съветския модернизъм. Когато приказваме за Аненски, постоянно си спомняме Анна Ахматова, която споделяше - " той беше нашият преподавател ". Бунин е в по-класическото начало, само че с обръщение в бъдещето. Волошин е в самото бъдеще. Така, събрани на едно място, се обезпечава мост от предишното към бъдещето на поезията ".
Това показа в предаването " 12+3 " Кирил Кадийски, стихотворец, преводач, издател, който съставител на сборника с лирика на Инокентий Аненски, Иван Бунин, Максимилиан Волошин.
Единият в надигащата се стихия съумял освен да запази поривите на душата към по-съвършен, въпреки и мъчно изпълним свят, надалеч от враждебното всекидневие, само че и да вдъхне убеденост нацяло потомство поети, дало образа на неповторимия сребърен век в съветската лирика.
Другият в носталгията си освен по отлитащото време, само че и по едно изчезващо вечно съществуване, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, с цел да се завърне в същинската си татковина - съветската душа.
И третият, предпочел да напусне парижкото си ателие и да се хвърли в пъкъла на кръвопролитната битка, с цел да дава религия и очакване на тия, които имат потребност от това, и да остане до последните си дни вътрешен бежанец, образец за всички създатели, понесли тежкия си кръст - всеки към съветската Голгота.
Интервюто с Кирил Кадийски можете да чуете в звуковия файл.
Това показа в предаването " 12+3 " Кирил Кадийски, стихотворец, преводач, издател, който съставител на сборника с лирика на Инокентий Аненски, Иван Бунин, Максимилиан Волошин.
Единият в надигащата се стихия съумял освен да запази поривите на душата към по-съвършен, въпреки и мъчно изпълним свят, надалеч от враждебното всекидневие, само че и да вдъхне убеденост нацяло потомство поети, дало образа на неповторимия сребърен век в съветската лирика.
Другият в носталгията си освен по отлитащото време, само че и по едно изчезващо вечно съществуване, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, с цел да се завърне в същинската си татковина - съветската душа.
И третият, предпочел да напусне парижкото си ателие и да се хвърли в пъкъла на кръвопролитната битка, с цел да дава религия и очакване на тия, които имат потребност от това, и да остане до последните си дни вътрешен бежанец, образец за всички създатели, понесли тежкия си кръст - всеки към съветската Голгота.
Интервюто с Кирил Кадийски можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ