Потенциалът на фотоволтаиците – споделен опит от Словакия
Андрей Атанасов е магистър по стопанска система (Варшава) и лекар по политически науки (Москва). Работи в региона на стабилно човешко развиване, кръгова стопанска система и интеграция на маргинализирани общности. От 20 години живее в Словакия.
С смяната на закона за ВЕИ и опцията за по-лесно произвеждане на електрическа енергия за лични потребности ще се усили ползата към съоръжения с дребна мощ, комбиниращи фотоволтаични панели с акумулатори за депозиране на сила. Този метод взема решение ненапълно казуса с разминаването сред произвеждане и консумация в границите на денонощието - само че не и сезонните разминавания (лято/зима). Словашкото енергоразпределително сдружение ZSE предлага решение на казуса посредством " виртуална батерия ".
Що е то " виртуална батерия "?
Решението е обикновено. Клиентът (моя благосклонност от 19 месеца с 3 kW конфигурирана мощност) употребява това, което е създал денем. Излишъкът отива в мрежата и се " складира " във " виртуална батерия ", от която в тъмните часове на денонощието (или през мрачните сезони на годината) се тегли назад. Казано на по-прост език, това е самобитен бакалски бележник, в който настоящите транзакции се записват в натурални стойности (kWh) - какъв брой ток съм подал към мрежата и какъв брой съм взел. Чертата се тегли един път годишно и в случай че съм взел повече, в сравнение с дал - сметката се изравнява към този момент в парични единици по цената за момента на равнене. Ако е обраното - остава с положителното чувство, че съм съдействал за намаляването на въглродния отпечатък и енергийната взаимозависимост от непредсказуеми сътрудници.
Какво демонстрира сметката?
За целия интервал от 1 ноември 2020 - 31 май 2022 средномесечната консумация е сред 200 и 280 kWh (уредите са енергийно ефикасни, само че отоплението през зимата и топлата вода целогодишно е към момента на газ). За деветнадесетте месеца общо са създадени 6.86 MWh електрическа енергия, а са употребявани 4.96 MWh. От тях 28% са употребявани сега на генерация, а останалите са минали към и от виртуалната батерия. Излишъкът (приносът ми към декарбонизацията на Словакия за тези 19 месеца) е малко над 2 MWh.
Генерираната електрическа енергия по дни за интервала 1 ноември 2020 – 31 май 2022 и среднодневното произвеждане за интервал от 15 дни Реклама
По отношение на сезонните разминавания, единствено в седем " депресивни " зимни месеца системата е била на недостиг (консумацията за денонощие надвишава производството), само че генерацията от останалите месеци компенсира този недостиг с остатък. Това значи, че покриването със лично произвеждане само потребностите от електрическа енергия (без естествен газ), би било допустимо с към 1/3 по-малка конфигурирана мощ. Това обаче при изискване, че системата е основана на " виртуална батерия ", с цел да компенсира сезонния недостиг през зимата с остатъка през лятото. Овен това, по-малка мощ би нараснало и броя " дефицитни " месеци.Това е натуралната сметка. Финансовата е по-сложна.
Графика 2 пресъздава месечния баланс (генерирана минус употребявана електроенергия)
Подобно на България, в сметката за ток в Словакия има общоприетите пера - закрепена такса за " точка на премерване ", както и променливи според от потреблението (такса " трафик ", " загуби по преноса ", отчисления в нуклеарния фонд за бъдещото извеждане от употреба на нуклеарни мощности, такса " непоклатимост на системата " и " поддръжка на системата " ). Приносът към " виртуалната батерия " е безвъзмезден, само че трафикът от нея към потребителя се таксува като при обичайно ползване. Ползвайки виртуалната батерия, потребителят си икономисва цената на самата електрическа енергия, само че не и останалите такси. Само силата, употребявана непосредствено (в момента на производство) е изцяло безвъзмездна.
С други думи, след инсталиране на фотоволтаична система, сметката за ток е по-малка - само че не и нулева. Стойността на употребяваната за деветнадесетте месеца електрическа енергия е 482 евро - или 25.37 евро на месец. При тези условия първичната инвестиция би се върнала за 216 месеца или 18 години. Очевидно, при такива условия сметката не се връзва финансово. Финансовите параметри обаче могат да бъдат усъвършенствани.
Локална или виртуална?
Опитът от 19 месеца употреба на 3 kW фотосоларна апаратура навежда на очевидния извод, че за потребителя-производител най-изгодно би било да употребява непосредствено колкото се може по-голяма част от създадената сила, с цел да се избегне преносът назад от виртуалната батерия. При този вид могат да се спестят 152.15 евро и цялата инвестиция би се върнала за 13 години и половина. Въпросът е по какъв начин? Складирането в местна батерия наподобява разумно - най-малко през междинните сезони. Ала загубите заради сезонните разминавания стопяват евентуалните изгоди от този вид и са мотив в интерес на виртуална батерия.
Реклама
Всъщност, двете акумулатори (локална и виртуална) не са опция една на друга, тъй като имат разнообразни функционалности. Едната обира разминаванията сред произвеждане и консумация в границите на денонощието, другата - сред сезонните. И двете имат място в едно изцяло решение на енергийната идея на обещано домакинство. Коя от двете да има преимущество във всеки обособен случай зависи от съответните решения във връзка с " енергийното стопанство " на които съответното семейството.
Или казано другояче, фотоволтаиката има величествен капацитет, в случай че се преглежда като детайл от сложно решение на сложен проблем, който включва, отопление на жилището, осветяване, затопляне на топла вода, и самостоятелен превоз. Това са четири променливи на едно формула, чийто резултат би трябвало да минимизираме.
Елементите на енергийната мозайка
Имайки поради, че сезонните разминавания са по-значими от тези в границите на денонощието и в случай че отоплението е на ток (с термопомпа или климатици), разновидността " виртуална батерия " е по-изгоден. Ако обаче главният въпрос е по какъв начин да се усили процентът електрическа енергия, употребявана сега на генерация, натежава локалната. Тази цел върви паралелно с друга, получила през последните месеци стратегическа значителност - отхвърли от газ въобще.
Ако за Словакия, с нейната напреднала газификация въпросът е комплициран, за България това може да бъде голям късмет за скок от въглеводородното настояще към едно декарбонизирано бъдеще.Като първа крачка (без трагични инвестиции) може да се превключи затоплянето на топла вода от газ на ток. Това би качило коефициента на непосредствено потребление на генерираната сила до близо 35%. Като втора крачка, отоплението през зимата може да премине на термопомпа " въздух-вода ", задвижвана от соларно-генерирана електрическа енергия. И двата детайла са вероятни единствено при " виртуална " - не местна - батерия.
С смяната на закона за ВЕИ и опцията за по-лесно произвеждане на електрическа енергия за лични потребности ще се усили ползата към съоръжения с дребна мощ, комбиниращи фотоволтаични панели с акумулатори за депозиране на сила. Този метод взема решение ненапълно казуса с разминаването сред произвеждане и консумация в границите на денонощието - само че не и сезонните разминавания (лято/зима). Словашкото енергоразпределително сдружение ZSE предлага решение на казуса посредством " виртуална батерия ".
Що е то " виртуална батерия "?
Решението е обикновено. Клиентът (моя благосклонност от 19 месеца с 3 kW конфигурирана мощност) употребява това, което е създал денем. Излишъкът отива в мрежата и се " складира " във " виртуална батерия ", от която в тъмните часове на денонощието (или през мрачните сезони на годината) се тегли назад. Казано на по-прост език, това е самобитен бакалски бележник, в който настоящите транзакции се записват в натурални стойности (kWh) - какъв брой ток съм подал към мрежата и какъв брой съм взел. Чертата се тегли един път годишно и в случай че съм взел повече, в сравнение с дал - сметката се изравнява към този момент в парични единици по цената за момента на равнене. Ако е обраното - остава с положителното чувство, че съм съдействал за намаляването на въглродния отпечатък и енергийната взаимозависимост от непредсказуеми сътрудници.
Какво демонстрира сметката?
За целия интервал от 1 ноември 2020 - 31 май 2022 средномесечната консумация е сред 200 и 280 kWh (уредите са енергийно ефикасни, само че отоплението през зимата и топлата вода целогодишно е към момента на газ). За деветнадесетте месеца общо са създадени 6.86 MWh електрическа енергия, а са употребявани 4.96 MWh. От тях 28% са употребявани сега на генерация, а останалите са минали към и от виртуалната батерия. Излишъкът (приносът ми към декарбонизацията на Словакия за тези 19 месеца) е малко над 2 MWh.
Генерираната електрическа енергия по дни за интервала 1 ноември 2020 – 31 май 2022 и среднодневното произвеждане за интервал от 15 дни Реклама
По отношение на сезонните разминавания, единствено в седем " депресивни " зимни месеца системата е била на недостиг (консумацията за денонощие надвишава производството), само че генерацията от останалите месеци компенсира този недостиг с остатък. Това значи, че покриването със лично произвеждане само потребностите от електрическа енергия (без естествен газ), би било допустимо с към 1/3 по-малка конфигурирана мощ. Това обаче при изискване, че системата е основана на " виртуална батерия ", с цел да компенсира сезонния недостиг през зимата с остатъка през лятото. Овен това, по-малка мощ би нараснало и броя " дефицитни " месеци.Това е натуралната сметка. Финансовата е по-сложна.
Графика 2 пресъздава месечния баланс (генерирана минус употребявана електроенергия)
Подобно на България, в сметката за ток в Словакия има общоприетите пера - закрепена такса за " точка на премерване ", както и променливи според от потреблението (такса " трафик ", " загуби по преноса ", отчисления в нуклеарния фонд за бъдещото извеждане от употреба на нуклеарни мощности, такса " непоклатимост на системата " и " поддръжка на системата " ). Приносът към " виртуалната батерия " е безвъзмезден, само че трафикът от нея към потребителя се таксува като при обичайно ползване. Ползвайки виртуалната батерия, потребителят си икономисва цената на самата електрическа енергия, само че не и останалите такси. Само силата, употребявана непосредствено (в момента на производство) е изцяло безвъзмездна.
С други думи, след инсталиране на фотоволтаична система, сметката за ток е по-малка - само че не и нулева. Стойността на употребяваната за деветнадесетте месеца електрическа енергия е 482 евро - или 25.37 евро на месец. При тези условия първичната инвестиция би се върнала за 216 месеца или 18 години. Очевидно, при такива условия сметката не се връзва финансово. Финансовите параметри обаче могат да бъдат усъвършенствани.
Локална или виртуална?
Опитът от 19 месеца употреба на 3 kW фотосоларна апаратура навежда на очевидния извод, че за потребителя-производител най-изгодно би било да употребява непосредствено колкото се може по-голяма част от създадената сила, с цел да се избегне преносът назад от виртуалната батерия. При този вид могат да се спестят 152.15 евро и цялата инвестиция би се върнала за 13 години и половина. Въпросът е по какъв начин? Складирането в местна батерия наподобява разумно - най-малко през междинните сезони. Ала загубите заради сезонните разминавания стопяват евентуалните изгоди от този вид и са мотив в интерес на виртуална батерия.
Реклама
Всъщност, двете акумулатори (локална и виртуална) не са опция една на друга, тъй като имат разнообразни функционалности. Едната обира разминаванията сред произвеждане и консумация в границите на денонощието, другата - сред сезонните. И двете имат място в едно изцяло решение на енергийната идея на обещано домакинство. Коя от двете да има преимущество във всеки обособен случай зависи от съответните решения във връзка с " енергийното стопанство " на които съответното семейството.
Или казано другояче, фотоволтаиката има величествен капацитет, в случай че се преглежда като детайл от сложно решение на сложен проблем, който включва, отопление на жилището, осветяване, затопляне на топла вода, и самостоятелен превоз. Това са четири променливи на едно формула, чийто резултат би трябвало да минимизираме.
Елементите на енергийната мозайка
Имайки поради, че сезонните разминавания са по-значими от тези в границите на денонощието и в случай че отоплението е на ток (с термопомпа или климатици), разновидността " виртуална батерия " е по-изгоден. Ако обаче главният въпрос е по какъв начин да се усили процентът електрическа енергия, употребявана сега на генерация, натежава локалната. Тази цел върви паралелно с друга, получила през последните месеци стратегическа значителност - отхвърли от газ въобще.
Ако за Словакия, с нейната напреднала газификация въпросът е комплициран, за България това може да бъде голям късмет за скок от въглеводородното настояще към едно декарбонизирано бъдеще.Като първа крачка (без трагични инвестиции) може да се превключи затоплянето на топла вода от газ на ток. Това би качило коефициента на непосредствено потребление на генерираната сила до близо 35%. Като втора крачка, отоплението през зимата може да премине на термопомпа " въздух-вода ", задвижвана от соларно-генерирана електрическа енергия. И двата детайла са вероятни единствено при " виртуална " - не местна - батерия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ