Руинизация : В Русия тайно, но масово премахват паметници на чуждестранни военни и репресирани
Анастасия Голубьова, Би Би Си
След началото на войната в Украйна, в Русия зачестиха случаите на унищожаване на монументи на задгранични военни и на репресирани чужденци.
В медийни изявления има информация за минимум 15 такива случая — съборени са 11 паметника на репресирани чужденци и четири паметника на задгранични военни.
В безспорното болшинство от случаите паметниците се отстраняват скрито, а кой и по чие предписание го прави не е известно. Местните управляващи най-често не реагират по никакъв метод при такива вести и по предписание не признават да имат нещо общо.
Какви монументи са отстранени и на кого са пречили?
Неидентифицирани вандали
В Якутск през предишния месец изчезна монумент на заточени по царско време поляци и репресирани от руския режим техни сънародници. На него са били сложени и табели с имената на четирима откриватели от полски генезис, които във времената на царска Русия са изпратени на изгнание в Якутия, а по-късно са се заели с проучвания за живота в района.
През лятото на тази година с паметника стартират да се случват странни неща, отбелязва изданието SakhaDay. Първо към него е сложена ограда, по-късно е затрупан със наследник полиетилен, а след това изчезват табелите с имената на поляците. И никой не знае за какво, по чие предписание и кой е свалил табелите. Различните градски инстанции в Якутск по този начин и не дават отговор на тези въпроси, написа изданието.
Къде е липсващ по-късно паметникът и по чие разпореждане – не се знае.
Преди няколко години е издигнат въпросът за ремонтирането му, само че управляващите в Якутск отхвърлят да се заемат с това, тъй като Полша е „ неприятелска страна “.
От началото на войната това е единадесетият прочут случай на отстранен или развален монумент на репресирани чужденци в Русия. При това в множеството случаи не е ясно, кои са причинителите и чия е самодейността.
През ноември 2022 година в Томска област едновременно са развалени три мемориала на репресирани поляци. Първо на Булеварда на паметта, в центъра на Томск, неидентифицирани лица смъкват паметната плоча от монумент на поляци, репресирани по времето на Сталин. Това се случва на 11 ноември – в Деня на независимостта на Полша. Премахната е и мемориална плоча от постройката на Полския детски дом.
През същия ден – на националния празник на Полша, изчезват мемориални табели на репресирани поляци от монумент в село Белосток, Томска област. Освен това от паметника е изкъртен католически кръст. Същевременно венец с съветския байрак, който е бил подложен на мемориала, остава непокътнат.
Село Белосток е учредено през XIX век от заточени поляци. По време на „ Полската интервенция на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) “ мъжкото население на селото е
разстреляно поради „ съмнение в шпионаж “
в интерес на Полша. През 1958 година жертвите на репресиите са оправдани.
Кръст и мемориална плоча са разрушени също и в бившето полско село Полозов в Томска област. През 1938 година 33-ма поданици на селцето са упрекнати в съдействие с антисъветска полска организация. При този мемориал се организират акции в деня на жертвите на политически репресии.
През април 2023 година на мястото на несъществуващото към този момент село Галяшор в Пермския край е съборен монумент на литовски преселници. Той е повдигнат със средства на частни лица до гробището, където са заровени преселените литовци и поляци, отбелязва локалното издание „ Звезда “. Паметникът се е намирал в гората, надалеч от обитаеми места. Не се знае по кое време тъкмо е отстранен и от кого.
Това не е първият скандал с полско-литовското гробище в Галяшор. През 2019 година организацията „ Мемориал “ (обявена от съветските управляващи за „ задграничен сътрудник “ и след това ликвидирана) провежда на това място експедиция с присъединяване на жители на Литва и на Италия, за да бъде почистено и благоустроено гробището. Впоследствие двама литовски жители са били санкционирани за „ своеволно заемане на горски сектори “, а против локален гражданин, който ги е подслонил, е заведено наказателно дело за „ фиктивна регистрация на чужденци “. По-късно, при обжалвания пред апелативни съдилища, и тримата са приети за почтени.
В Свердловска област през юни 2023 година са разрушени гробовете на полски преселници в с. Костоусово и с. Озерное. Става дума за гробове на поляци, които са били заточени в Урал през 1939 година От паметниците им са отстранени табелите с имената, както и кръстовете, оставени са голи паметници. Паметниците са сложени по-рано по самодейност на двама полски жители, чиито родители са били заточени в тези села. Президентът на Полското общество „ Полярос “ – Марина Лукас, свързва унищожаването на монумента със „ актуалната геополитическа обстановка “.
Аналогична история се случва в Бурятия. В село Речка Мишиха, край езерото Байкал, е погубен мемориал на заточени поляци — махнат е кръстът и е открадната паметната плоча. Отново не се знае кой го е направил.
В Петербург, на Левашовското гробище, са развалени два мемориала. През февруари неидентифицирани лица изрязват част от табелата на кръст, подложен в памет на репресирани украинци. На нея е пишело „ Вечна памет на почтено убитите украинци “, а след изрязването се четат единствено думите „ Вечна памет на украинците “.
През месец юни от същото гробище изчезва монумент на репресирани поляци. Администрацията на гробището твърди, че не е в течение на станалото.
Има обаче и случаи, когато управляващите публично декларират, че
паметниците на чужденците би трябвало да бъдат съборени
В село Пивовариха в Иркутска област са отстранени полски монумент и литовски кръст, които са били част от мемориал, отдаден на жертви на политически репресии. Монументите са сложени със средства на частни лица. Според управляващите в Иркутска област, към мемориала на жертвите се провеждало благоустройство, а полският и литовският монумент пречели да се стига до мемориала и били сложени „ без координиране “. Паметниците били „ предадени за предпазване “, съгласно изказванията на локалната администрация.
Империята против паметта
„ След 24 февруари (24 февруари 2022 година – началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна – б.р.) следим смяна в отношението към паметта, преди всичко към руския държавен гнет, само че и към съветското дореволюционно държавно принуждение. “ — разяснява пред Би Би Си изследователката на паметта от организацията „ Мемориал “ Александра Поливанова.
По думите й, всеобщите събаряния на монументи на репресирани – точно като всеобщо събитие, са почнали след началото на пълномащабната война, само че и преди този момент е имало сходни случаи. Най-широко известният е от 2020 година Тогава в Твер изчезват от фасадата на някогашна постройка на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) две мемориални плочи – сложени в памет на разстреляни полски военнопленници и на разстреляни в същата постройка руски жители.
„ Важно е да сме наясно, че паметниците или мемориалните плочи не са просто истукани или табели, това е централизация на полезности и смисли, които са се пробвали да предадат тези, които са ги сложили в памет на жертвите на държавния гнет или съпротивата против него. “ — акцентира Поливанова. „ И несъмнено, тези полезности, свързани с правата на индивида, влизат в несъгласие с държавните операции във връзка с паметта. Тези монументи припомнят за закононарушение на страната във връзка с лични или непознати жители, те десакрализират страната и въобще приказват, че тя може да бъде незаконна. “ – установи Поливанова.
Тя отбелязва, че в множеството случаи откривателите са уверени, че зад сякаш анонимното унищожаване на монументи стоят управляващите. Например, на Ленинградското гробище е съборен солиден монумент, който „ дребна група хора мъчно би могла просто по този начин да отнесе “.
Това, че преди всичко страдат паметниците, сложени в памет на чужденци, Александра Поливанова дефинира като „ десубективизация и нивелиране ва страданията “.
„ Държавната ксенофобска и имперска политика заличава опита за самостоятелна еднаквост. Но сама по себе си участта на тези жертви е последица от имперската политика на Русия и Съюз на съветските социалистически републики, вследствие на която поляци, латвийци и литовци са били изпращани в Томск, Иркутск, Пермския край или Якутия. “ — споделя изследователката.
„ Събарянията на паметниците — това са значими събития, това е такава руинизирана памет. Може да се каже, че паметта за руския гнет до 24 февруари не извърши функционалността си във връзка с сегашното и бъдещето, тъй като ние като общество допуснахме тази война. И в този момент обществото преработва тази памет, търси нови пътища за нея. “ — отбелязва Поливанова. Като образец тя показва това, че в доста случаи съветски жители, искащи да почетат починалите украинци, сервират цветя точно пред паметниците на жертви на държавния гнет и че хората основават лични спонтанни мемориали на мястото на съборените.
Паметници на помиряването или на раздора
В Русия се отстраняват освен монументи на репресирани чужденци, само че и непознати военни паметници. Около последните обаче има обществени разногласия, за разлика от случаите с монументи на репресирани. От началото на войната станаха известни четири случая на отстранени монументи на задгранични бойци.
През януари в Ленинградска област е демонтиран монумент на финландски бойци, починали по време на съветско-финландската война и на Втората международна война. Паметникът се е намирал в Приморск – някогашния финландски град Койвисто (завзет от Русия през първата половина на 40-те години на ХХ в.).
За разлика от всички предишни случаи този монумент е съборен публично, със правосъдно решение. Съдът постановява, че каменното надгробие и табелите с имената са „ своеволно строителство “ – това става през септември 2022 година, само че управляващите не бързат с премахването на паметника. Демонтират го директно след аудиенция на Владимир Путин в Санкт Петербург, отбелязва финландски вестник.
Около паметника на финландските бойци в Приморск се развихря скандал още след слагането му през 2019 година Той е построен от гранитни плочи с имената на починалите финландци. На него е бил подложен надпис на финландски и на съветски език: „ На починалите герои на Койвисто “.
След съветско-финландската война Койвисто за малко е принадлежал на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на Втората международна война е ангажиран от финландските войски, воюващи на страната на Германия. След войната в гробището в Койвисто са заровени падналите финландски бойци от този град.
Инициативата за мемориала е била на финландските управляващи – точно те са се занимавали с слагането и оформлението на паметника.
Веднага откакто той е инсталиран Москва предявява искания, че надписът „ На починалите герои на Койвисто “ не съответствал на руско-финландските контракти за запазване на военните гробища – съгласно тях в Русия не бивало да се героизират задгранични военни. Това провокира гневна реакция измежду част от локалните поданици.
Няколко седмици след слагането на паметника надписът е сменен с различен, който гласи: „ На падналите във войната поданици на Койвисто “. И този надпис обаче поражда неодобрение у някои локални поданици, които образуват инициативна група и стартират да пишат писма до федералните управляващи с молба за унищожаване на паметника.
В последна сметка се стига до съд.
„ Трябвало е още тогава да се мисли и да не се разрешава “, счита Ирина Колотова, някогашен шеф на Приморския краеведски музей.
„ Воювали ли са тези хора против Съветския съюз? Да, воювали са. Съветско-финландската война е била от наша страна война за територия и в случай че Съветският съюз е нападнал Финландия, значи те са защитавали земята си. (…) Памeтникът е открит като знак на помиряването, както и всички останали монументи на Карелския провлак. Те са над 20. И никой не ги маха. Вижте по какъв начин се прекатурна светът. “ – разяснява Колотова.
Още един монумент на финландски военни е съборен в Приозерск, Ленинградска област, през септември тази година, само че този път скрито. Приозерският монумент, както и приморският, е подложен през 2019 година по съглашение сред Финландия и Русия. „ Изчезването на паметника е видяно от локални поданици, които са се обърнали към управляващите, само че в районната администрация настояват, че не дават отговор за паметника и нямат информация къде се е дянал. “ — заяви изданието „ Фонтанка “.
Подобно нещо се случва и с мемориали на италиански военни във Воронежка и в Белгородска област.
През април във воронежкия Росош неидентифицирани лица унищожават монумент на помиряването с Италия. Изданието „ Новости Воронежа “ отбелязва, че паметникът е бил подложен през 90-те години от Италия в символ на помиряване с Русия и признание на виновност от страна на италианците за събитията по време на Втората международна война. Мемориалът обаче през цялото време не се харесва на част от локалните поданици, които го назовават „ монумент на фашисти “ и в продължение на няколко години упорстват да бъде отстранен.
Никакво публично решение обаче не е имало. Паметникът просто изчезва, постаментът му е повален и върху него се появява
изписана с багра писмен знак Z
Подобен случай има и с монумент в Белгородска област, където неидентифицирани локални поданици идват с трактор, смъкват мемориала на починалите във Втората международна война италиански бойци и го откарват – незнайно къде. По време на войната в Белгородска област са отблъснати набези на италианските сили, а през 90-те години родственици на починалите италианци реализираха съглашение за издигането на паметника. Изданието Mash написа, че той е отстранен от „ анонимни патриоти “.
След станалото с паметниците във Воронежка и в Белгородска област, към локалните управляващи се обръща асоциацията „ Военни мемориали “ — специфична организация, която следи за задграничните военни гробове в Русия, с цел да поддържа договорености с други страни, в които са заровени руски бойци. Асоциацията насочва молба към локалните управляващи да намерят „ законно съображение “ за тезата, че паметникът „ към този момент не ни е нужен “.
„ Ако нещо е сложено погрешно, обърнете се към съответните органи, получете решение и тогава действайте. За да може, когато ни попитат италианците, да кажем, че всичко е по закон. “ — разяснява представител на „ Военни мемориали “. Коментарът е изработен по отношение на това, че в случай че Русия събаря монументи на задгранични бойци, то и в другите страни ще се замислят за унищожаване на мемориалите на руските военни.
***
Руската работа на Би Би Си е разкрила информация за 15 паметника на чужденци, демонтирани по време на пълномащабната война на Русия против Украйна. Посочва се, че те може да са доста повече, защото новините за заличаване на монументи най-често идват от локални поданици или откриватели, а не от публични лица, се споделя в обявата.
Превод:Faktor.bg
След началото на войната в Украйна, в Русия зачестиха случаите на унищожаване на монументи на задгранични военни и на репресирани чужденци.
В медийни изявления има информация за минимум 15 такива случая — съборени са 11 паметника на репресирани чужденци и четири паметника на задгранични военни.
В безспорното болшинство от случаите паметниците се отстраняват скрито, а кой и по чие предписание го прави не е известно. Местните управляващи най-често не реагират по никакъв метод при такива вести и по предписание не признават да имат нещо общо.
Какви монументи са отстранени и на кого са пречили?
Неидентифицирани вандали
В Якутск през предишния месец изчезна монумент на заточени по царско време поляци и репресирани от руския режим техни сънародници. На него са били сложени и табели с имената на четирима откриватели от полски генезис, които във времената на царска Русия са изпратени на изгнание в Якутия, а по-късно са се заели с проучвания за живота в района.
През лятото на тази година с паметника стартират да се случват странни неща, отбелязва изданието SakhaDay. Първо към него е сложена ограда, по-късно е затрупан със наследник полиетилен, а след това изчезват табелите с имената на поляците. И никой не знае за какво, по чие предписание и кой е свалил табелите. Различните градски инстанции в Якутск по този начин и не дават отговор на тези въпроси, написа изданието.
Къде е липсващ по-късно паметникът и по чие разпореждане – не се знае.
Преди няколко години е издигнат въпросът за ремонтирането му, само че управляващите в Якутск отхвърлят да се заемат с това, тъй като Полша е „ неприятелска страна “.
От началото на войната това е единадесетият прочут случай на отстранен или развален монумент на репресирани чужденци в Русия. При това в множеството случаи не е ясно, кои са причинителите и чия е самодейността.
През ноември 2022 година в Томска област едновременно са развалени три мемориала на репресирани поляци. Първо на Булеварда на паметта, в центъра на Томск, неидентифицирани лица смъкват паметната плоча от монумент на поляци, репресирани по времето на Сталин. Това се случва на 11 ноември – в Деня на независимостта на Полша. Премахната е и мемориална плоча от постройката на Полския детски дом.
През същия ден – на националния празник на Полша, изчезват мемориални табели на репресирани поляци от монумент в село Белосток, Томска област. Освен това от паметника е изкъртен католически кръст. Същевременно венец с съветския байрак, който е бил подложен на мемориала, остава непокътнат.
Село Белосток е учредено през XIX век от заточени поляци. По време на „ Полската интервенция на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) “ мъжкото население на селото е
разстреляно поради „ съмнение в шпионаж “
в интерес на Полша. През 1958 година жертвите на репресиите са оправдани.
Кръст и мемориална плоча са разрушени също и в бившето полско село Полозов в Томска област. През 1938 година 33-ма поданици на селцето са упрекнати в съдействие с антисъветска полска организация. При този мемориал се организират акции в деня на жертвите на политически репресии.
През април 2023 година на мястото на несъществуващото към този момент село Галяшор в Пермския край е съборен монумент на литовски преселници. Той е повдигнат със средства на частни лица до гробището, където са заровени преселените литовци и поляци, отбелязва локалното издание „ Звезда “. Паметникът се е намирал в гората, надалеч от обитаеми места. Не се знае по кое време тъкмо е отстранен и от кого.
Това не е първият скандал с полско-литовското гробище в Галяшор. През 2019 година организацията „ Мемориал “ (обявена от съветските управляващи за „ задграничен сътрудник “ и след това ликвидирана) провежда на това място експедиция с присъединяване на жители на Литва и на Италия, за да бъде почистено и благоустроено гробището. Впоследствие двама литовски жители са били санкционирани за „ своеволно заемане на горски сектори “, а против локален гражданин, който ги е подслонил, е заведено наказателно дело за „ фиктивна регистрация на чужденци “. По-късно, при обжалвания пред апелативни съдилища, и тримата са приети за почтени.
В Свердловска област през юни 2023 година са разрушени гробовете на полски преселници в с. Костоусово и с. Озерное. Става дума за гробове на поляци, които са били заточени в Урал през 1939 година От паметниците им са отстранени табелите с имената, както и кръстовете, оставени са голи паметници. Паметниците са сложени по-рано по самодейност на двама полски жители, чиито родители са били заточени в тези села. Президентът на Полското общество „ Полярос “ – Марина Лукас, свързва унищожаването на монумента със „ актуалната геополитическа обстановка “.
Аналогична история се случва в Бурятия. В село Речка Мишиха, край езерото Байкал, е погубен мемориал на заточени поляци — махнат е кръстът и е открадната паметната плоча. Отново не се знае кой го е направил.
В Петербург, на Левашовското гробище, са развалени два мемориала. През февруари неидентифицирани лица изрязват част от табелата на кръст, подложен в памет на репресирани украинци. На нея е пишело „ Вечна памет на почтено убитите украинци “, а след изрязването се четат единствено думите „ Вечна памет на украинците “.
През месец юни от същото гробище изчезва монумент на репресирани поляци. Администрацията на гробището твърди, че не е в течение на станалото.
Има обаче и случаи, когато управляващите публично декларират, че
паметниците на чужденците би трябвало да бъдат съборени
В село Пивовариха в Иркутска област са отстранени полски монумент и литовски кръст, които са били част от мемориал, отдаден на жертви на политически репресии. Монументите са сложени със средства на частни лица. Според управляващите в Иркутска област, към мемориала на жертвите се провеждало благоустройство, а полският и литовският монумент пречели да се стига до мемориала и били сложени „ без координиране “. Паметниците били „ предадени за предпазване “, съгласно изказванията на локалната администрация.
Империята против паметта
„ След 24 февруари (24 февруари 2022 година – началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна – б.р.) следим смяна в отношението към паметта, преди всичко към руския държавен гнет, само че и към съветското дореволюционно държавно принуждение. “ — разяснява пред Би Би Си изследователката на паметта от организацията „ Мемориал “ Александра Поливанова.
По думите й, всеобщите събаряния на монументи на репресирани – точно като всеобщо събитие, са почнали след началото на пълномащабната война, само че и преди този момент е имало сходни случаи. Най-широко известният е от 2020 година Тогава в Твер изчезват от фасадата на някогашна постройка на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) две мемориални плочи – сложени в памет на разстреляни полски военнопленници и на разстреляни в същата постройка руски жители.
„ Важно е да сме наясно, че паметниците или мемориалните плочи не са просто истукани или табели, това е централизация на полезности и смисли, които са се пробвали да предадат тези, които са ги сложили в памет на жертвите на държавния гнет или съпротивата против него. “ — акцентира Поливанова. „ И несъмнено, тези полезности, свързани с правата на индивида, влизат в несъгласие с държавните операции във връзка с паметта. Тези монументи припомнят за закононарушение на страната във връзка с лични или непознати жители, те десакрализират страната и въобще приказват, че тя може да бъде незаконна. “ – установи Поливанова.
Тя отбелязва, че в множеството случаи откривателите са уверени, че зад сякаш анонимното унищожаване на монументи стоят управляващите. Например, на Ленинградското гробище е съборен солиден монумент, който „ дребна група хора мъчно би могла просто по този начин да отнесе “.
Това, че преди всичко страдат паметниците, сложени в памет на чужденци, Александра Поливанова дефинира като „ десубективизация и нивелиране ва страданията “.
„ Държавната ксенофобска и имперска политика заличава опита за самостоятелна еднаквост. Но сама по себе си участта на тези жертви е последица от имперската политика на Русия и Съюз на съветските социалистически републики, вследствие на която поляци, латвийци и литовци са били изпращани в Томск, Иркутск, Пермския край или Якутия. “ — споделя изследователката.
„ Събарянията на паметниците — това са значими събития, това е такава руинизирана памет. Може да се каже, че паметта за руския гнет до 24 февруари не извърши функционалността си във връзка с сегашното и бъдещето, тъй като ние като общество допуснахме тази война. И в този момент обществото преработва тази памет, търси нови пътища за нея. “ — отбелязва Поливанова. Като образец тя показва това, че в доста случаи съветски жители, искащи да почетат починалите украинци, сервират цветя точно пред паметниците на жертви на държавния гнет и че хората основават лични спонтанни мемориали на мястото на съборените.
Паметници на помиряването или на раздора
В Русия се отстраняват освен монументи на репресирани чужденци, само че и непознати военни паметници. Около последните обаче има обществени разногласия, за разлика от случаите с монументи на репресирани. От началото на войната станаха известни четири случая на отстранени монументи на задгранични бойци.
През януари в Ленинградска област е демонтиран монумент на финландски бойци, починали по време на съветско-финландската война и на Втората международна война. Паметникът се е намирал в Приморск – някогашния финландски град Койвисто (завзет от Русия през първата половина на 40-те години на ХХ в.).
За разлика от всички предишни случаи този монумент е съборен публично, със правосъдно решение. Съдът постановява, че каменното надгробие и табелите с имената са „ своеволно строителство “ – това става през септември 2022 година, само че управляващите не бързат с премахването на паметника. Демонтират го директно след аудиенция на Владимир Путин в Санкт Петербург, отбелязва финландски вестник.
Около паметника на финландските бойци в Приморск се развихря скандал още след слагането му през 2019 година Той е построен от гранитни плочи с имената на починалите финландци. На него е бил подложен надпис на финландски и на съветски език: „ На починалите герои на Койвисто “.
След съветско-финландската война Койвисто за малко е принадлежал на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на Втората международна война е ангажиран от финландските войски, воюващи на страната на Германия. След войната в гробището в Койвисто са заровени падналите финландски бойци от този град.
Инициативата за мемориала е била на финландските управляващи – точно те са се занимавали с слагането и оформлението на паметника.
Веднага откакто той е инсталиран Москва предявява искания, че надписът „ На починалите герои на Койвисто “ не съответствал на руско-финландските контракти за запазване на военните гробища – съгласно тях в Русия не бивало да се героизират задгранични военни. Това провокира гневна реакция измежду част от локалните поданици.
Няколко седмици след слагането на паметника надписът е сменен с различен, който гласи: „ На падналите във войната поданици на Койвисто “. И този надпис обаче поражда неодобрение у някои локални поданици, които образуват инициативна група и стартират да пишат писма до федералните управляващи с молба за унищожаване на паметника.
В последна сметка се стига до съд.
„ Трябвало е още тогава да се мисли и да не се разрешава “, счита Ирина Колотова, някогашен шеф на Приморския краеведски музей.
„ Воювали ли са тези хора против Съветския съюз? Да, воювали са. Съветско-финландската война е била от наша страна война за територия и в случай че Съветският съюз е нападнал Финландия, значи те са защитавали земята си. (…) Памeтникът е открит като знак на помиряването, както и всички останали монументи на Карелския провлак. Те са над 20. И никой не ги маха. Вижте по какъв начин се прекатурна светът. “ – разяснява Колотова.
Още един монумент на финландски военни е съборен в Приозерск, Ленинградска област, през септември тази година, само че този път скрито. Приозерският монумент, както и приморският, е подложен през 2019 година по съглашение сред Финландия и Русия. „ Изчезването на паметника е видяно от локални поданици, които са се обърнали към управляващите, само че в районната администрация настояват, че не дават отговор за паметника и нямат информация къде се е дянал. “ — заяви изданието „ Фонтанка “.
Подобно нещо се случва и с мемориали на италиански военни във Воронежка и в Белгородска област.
През април във воронежкия Росош неидентифицирани лица унищожават монумент на помиряването с Италия. Изданието „ Новости Воронежа “ отбелязва, че паметникът е бил подложен през 90-те години от Италия в символ на помиряване с Русия и признание на виновност от страна на италианците за събитията по време на Втората международна война. Мемориалът обаче през цялото време не се харесва на част от локалните поданици, които го назовават „ монумент на фашисти “ и в продължение на няколко години упорстват да бъде отстранен.
Никакво публично решение обаче не е имало. Паметникът просто изчезва, постаментът му е повален и върху него се появява
изписана с багра писмен знак Z
Подобен случай има и с монумент в Белгородска област, където неидентифицирани локални поданици идват с трактор, смъкват мемориала на починалите във Втората международна война италиански бойци и го откарват – незнайно къде. По време на войната в Белгородска област са отблъснати набези на италианските сили, а през 90-те години родственици на починалите италианци реализираха съглашение за издигането на паметника. Изданието Mash написа, че той е отстранен от „ анонимни патриоти “.
След станалото с паметниците във Воронежка и в Белгородска област, към локалните управляващи се обръща асоциацията „ Военни мемориали “ — специфична организация, която следи за задграничните военни гробове в Русия, с цел да поддържа договорености с други страни, в които са заровени руски бойци. Асоциацията насочва молба към локалните управляващи да намерят „ законно съображение “ за тезата, че паметникът „ към този момент не ни е нужен “.
„ Ако нещо е сложено погрешно, обърнете се към съответните органи, получете решение и тогава действайте. За да може, когато ни попитат италианците, да кажем, че всичко е по закон. “ — разяснява представител на „ Военни мемориали “. Коментарът е изработен по отношение на това, че в случай че Русия събаря монументи на задгранични бойци, то и в другите страни ще се замислят за унищожаване на мемориалите на руските военни.
***
Руската работа на Би Би Си е разкрила информация за 15 паметника на чужденци, демонтирани по време на пълномащабната война на Русия против Украйна. Посочва се, че те може да са доста повече, защото новините за заличаване на монументи най-често идват от локални поданици или откриватели, а не от публични лица, се споделя в обявата.
Превод:Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ