Анализът е препубликуван от Отминаха поредните парламентарни избори и в

Анализът е препубликуван от "

Отминаха следващите парламентарни избори и в общественото пространство още веднъж тече полемика за присъединяване на " другата България " в тях. Не стопира учудването за какво българите в чужбина гласоподават " всеобщо " за партия " Възраждане ". Та белким е допустимо наши сънародници, живеещи трайно в Западна Европа или Северна Америка, да предпочетат да дадат гласа си за една искрено антиевропейска, популистка и антисистемна партия? За политически индивид, който с думи и дейности слага под въпрос устоите на демократичната народна власт, от която тъкмо тези българи като че ли най-вече печелят?

Но да стартираме по-отдалеч.

Избирателната интензивност в чужбина

Помните ли в Лондон, Париж и Берлин в изборния ден? Сещате ли се за разказите на българи, купили билети за аероплан, с цел да гласоподават в най-близкото консулство или пропътували стотици километри с влакове и леки коли? Точно тези фрагменти създаваха години наред чувството, че ползата към гласуването в чужбина е голям и че вотът на българите зад граница може да " обърне мача ".

Всъщност присъединяване на български жители в изборите зад граница постоянно е било нищожно като брой подадени гласове - един електорален капацитет и до през днешния ден пренебрегнат от множеството български партии. Точният брой на непрекъснато пребиваващите в чужбина български жители не е прочут - прекомерно разнообразни и не напълно прецизни са системите на регистрация в обособените страни. Според наличните статистически източници (вж. да вземем за пример и ) към милион и половина български жители живеят трайно отвън страната и теоретично имат право на глас. От тях обаче интензивно упражняват това право към 200 000 души. Казано в резюме - българите в чужбина всеобщо не гласоподават.

Причините за това са разнообразни. Част от тях се крият в политиката на систематичното им отчуждаване, която стартира с гонене на емигриралите ни съграждани по времето на социализма, през стигматизирането им като " невъзвращенци " и " противников емигранти ". В годините след 10 ноември 1989 година последваха редица бюрократични пречки при узаконяване на просветителни степени и дипломи, изключително на добитите в страни, нечленуващи в Европейски Съюз. Последва и дискриминативната процедура на насилственото двойно здравно обезпечаване, анулирана след митинги на засегнатите през 2004 година (вж. член 40а от

Българската страна не пропуща да се гордее с триумфите на световноизвестни българи, живеещи в чужбина - актьори, музиканти, спортисти, учени, изобретатели или мениджъри. В обществото ни е прието и смисъла на голямата финансова помощ на работещите в чужбина български жители за техните близки,, надхвърляща през последните години даже и размера на задграничните вложения в страната. Но това, което страната прави за поощряване на изборната интензивност през годините, варира сред незадоволително и нищо.

Преброяване на националните нихилисти

Българските политици на процедура пренебрегват обстоятелството, че от 1990 година насам България е емигрантска страна. Броят на българите, живеещи непрекъснато или пребиваващи краткотрайно в чужбина, нараства непрестанно - било тъй като сънародниците ни работят, учат или живеят непрекъснато отвън страната, било тъй като са в командировка, на гурбет, на посетители или на туризъм. В отговор на тази нова действителност българският законотворец прекомерно страхливо и постепенно усилваше опциите за практикуване на правото на глас зад граница - евентуално воден от тяснопартийни конюнктурни ползи.

Създаването на изборен регион " Чужбина " непрестанно се отсрочва за несигурно бъдеще. С това на процедура се сътвориха разнообразни категории български жители: гласуващите в чужбина наши съграждани не могат да изпращат свои представители в Народното събрание. А когато нашите емигранти въпреки всичко решаваха да упражнят изборното си право, на тях всякога им се постановяваше да пропътуват стотици километри, а някои - половин континент, до най-близкото дипломатическо посланичество и да висят на километрични опашки, с цел да пуснат заветната бюлетина.

Ефектът е елементарно предвидим - с времето и най-мотивираните гласоподаватели от българската диаспора започнаха да се отхвърлят да подадат гласа си. Особено когато това им се постанова за пети път в последните две години.

Проведеният референдум за въвеждане на електронно гласоподаване не докара до нужните законови промени, а откриването на повече секции през последните години улеснява, само че въпреки всичко не взема решение съществено казуса с достъпа до изборно право. В контраст от ден на ден стават гласовете в България, които. Тези ограничавания засягат гласоподавателите на всички партии.

Защо обаче при тези условия нараства вотът за " Възраждане "?

Сред гласовете, подадени в чужбина, постоянно е имало един резистентен националпопулистки и антисистемен избор от към 10-15% от подадените гласове. При множеството избори в предишното той се разпръскваше сред " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, РЗС, " Воля ", " ИТН " (ИТН) и всевъзможни други по-малки партии и обединения. " Възраждане " обаче съумя да сплоти този избор както в България, по този начин и отвън страната. Така той стана по-видим, а с това и посланията на партията на Костадинов - по-чуваеми.

Десет аргументи за възхода на " Възраждане "

В може да се откроят три типажа българи, живеещи в чужбина, които избират да изберат " Възраждане " за свои политически представители: Работещите по градежите, в превоза, месарските цехове, на полето, в портокаловите плантации, в туризма ежедневно се сблъскват с несъответствието сред лъскавите витрини на западните консуматорски общества и личната си бедност. Тези трудови емигранти постоянно идват без подготовка и знания по съответния език и са принудени да захванат каквато и да е работа, с цел да свържат двата края. Общуването с локалното население е сведено до най-малко. Всекидневието протича в монотонна поредност от дълги работни дни или нощи, а редките моменти на отдих - в съвсем херметично затворена българска среда с блян по Родината , с фантазия да достроиш къщата или да видиш децата си, постоянно оставени на грижите на бабите и дядовците.

Сред тази група изпъкват изключително хората на междинна възраст, които имат подготовка в България, само че като имигранти в чужбина не получават съответстваща на образованието си позиция. С тапия по стопанска система от някой локален филиал на незнайна българска академия по счетоводство мъчно ще получиш позиция даже за работа на гише в " Дойче Банк ".

Така на един " квалифициран икономист " се постанова да работи като строителен служащ, да разнася пакети на " Амазон ", да продава хлебчета в кварталната пекарна или да сортира маратонки в склад на " Адидас ", до момента в който учи новия език и вероятно се квалифицира в допълнение. Ако въобще има време и сили за това.

За брачната половинка - дипломирана учителка, чиято педагогическа тапия може да бъде легализирана едвам след години на приравнителни изпити, остава изборът сред обществените функции на стопанка, продавачка, гледачка на остарели и заболели хора или чистачка. Усещането е за статусно противоречие, за гняв, за изтощеност. 90-те години са време на доминация на чалга културата и естетиката, характеризиращо се с избуяване на сексизма и расизма. Време на младежките компании от агитката на локалния футболен клуб, на лесните шестици в някои български учебни заведения. Сблъсъкът - ценностен и когнитивен - със средата и условията в западните университети не е неусетен. Завоят към националпопулизма е допустима форма на отплата. Мениджъри, самонаети, компютърни експерти, икономисти. Най-интересната група и най-трудно обяснимата на пръв взор. В нея попадат високообразовани емигранти на междинна възраст, някои от тях - податливи на разнообразни тайни теории и езотерични течения. Открояват се най-вече мъже, които мъчно одобряват, че измежду шефовете на компаниите, в които работят, има хора с друг цвят на кожата, дами или хомосексуални.

" Възраждане " като че ли дава базата на един инертен расизъм и сексизъм ( " Аз не съм расист, но " ). Стилът на обличане и говорене, изчистен от аксесоарите и агресивността на крайнодесните групировки, прави тази политическа мощ атрактивна даже и за хора с високи приходи и обучение. За приемането на " Възраждане " голямо въздействие изигра антиваксърската позиция на партията по време на пандемията, евентуално и проруската по време на войната в Украйна. На всички тези групи, чувстващи се подценени, недооценени, неразбрани, " Възраждане " предлага с реториката си бързи отговори на фундаментално значимите въпроси за смисъла, за посоката, за идентичността. Въпроси, които в една непозната среда стават още по-значими. " Възраждане " като че ли подарява " национална горделивост ", " опора " или просто опция за канализиране на културния потрес, съпътстващ всеки един бежанец. Изрича на глас културно неприемливото в западния свят - страховете от чуждостта и потисканото предпочитание за лично предимство над " другите ". Дава идеологическа опора на отвращението от личния беден обичай, опаковайки го като " ненавист към прогнилия Запад ". Предлага лесни отговори на сложни въпроси. И освен това - прави ги бързо налични посредством обществените мрежи.
На процедура в поддръжката за " Възраждане " няма нищо енигматично. Публичното удивление в страната ни от вота на българите в чужбина е резултат от упованието на мнозина, че на Запад емигрират образованите, млади, сполучливи, знаещи езици българи. Че от България " изтичат мозъци ", които безусловно ще създадат един друг, един " по-добър ", " по-цивилизован " избор.

Сред българските емигранти обаче настава все по-отчетливо обществено разслояване . Допреди приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година, респективно до отпадането на рестриктивните мерки за свободна трудова активност през 2014 година, в страните от Европейски Съюз живееха най-вече български студенти и българи, получили по изключение позволение за работа за съответната страна. Съответно високообразованите и квалифицираните емигранти доминираха.

Днес от ден на ден хора от разнообразни прослойки живеят в страни от Европейски Съюз и упражняват правото си да гласоподават отвън България. Тези хора обаче все по-трудно са " включвани " в съответните приемащи общества, с огромна възможност те по-често са дискриминирани. Вероятността измежду тях да нараства политическата незаинтересованост, отхвърлянето на демократични полезности и наклонността към протестния, популистки, националистически избор е огромна. С течение на времето политическият избор в чужбина навръх тези групи хора става все по-подобен на избора в България.

Победа за антисистемния избор

От своя страна високообразованите, упражняващите високоплатен труд и добре интегрираните имигранти евентуално имат от ден на ден залози в приемащите общества. Те стават техни жители, от време на време, изключително отвън Европейски Съюз - с цената на отвод от българско поданство. Колкото повече време минава, толкоз ползата към българската политика отшумява. Точно тези добре интегрирани имигранти се възползват все по-рядко от правото си на глас - един отвод с недобре съзнавани, само че безспорно значими последствия. Ако някой ден тези хора решат да се завърнат трайно в България, дали ще намерят страната, от която имат потребност, страната, която да подсигурява правдивост, правда и социалност?

Заплаха ли е вотът за " Възраждане "?

Антисистемни и националпопулистки партии съществуват в доста страни - в Германия през последните години се утвърди " Алтернатива за Германия ", в Испания - " Вокс ". Северната лига в Италия, австрийската Партия на свободата и френският Национален съюз също заемат място в тази част от политическия набор. В Западна Европа се приема, че една устойчива народна власт би трябвало да може да понесе общественото изложение на такива политически позиции . В същото време обаче по отношение на тези партии се съблюдава строга отдалеченост - търсенето на поддръжка от тях е нежелано, тезите им биват оборвани обществено освен от политици, само че и от анализатори и публицисти.

Свободният избор на всеки български жител е конституционно право, само че дали гласуването зад граница за " Възраждане " е резултат от съзнателен персонален интерес? Абсурдното е, че с политическите си позиции, да вземем за пример с тезата за овакантяване на Европейски Съюз, " Възраждане " съставлява опасност тъкмо за българите, живеещи в чужбина, които ги избират.

Едно хипотетично излизане на България от Европейски Съюз би лимитирало точно правото на българските емигранти да обитават свободно в страните, в които работят без ограничавания от 2014 година насам. То би премахнало опцията за преференциалните студентски такси и заеми, които се оферират на жители на Европейски Съюз, учащи се в други страни от Съюза. Би се отразило отрицателно на опцията за закупуване на жилища и за приемане на заеми. На днешното свръхмобилно младо потомство би се наложило на практика да разбере какво значи да чакаш с дни за визи пред посолствата на други страни, както генерации българи бяха принудени да вършат през 90-те. А забавянето на приемането на еврото безусловно коства на огромна част от българските жители пари, изхарчени за обмяна на валути. Дали емигрантите си дават сметка за всичко това, когато поддържат " Възраждане "? Едва ли. В една медийна среда, в която безсистемно се дава дума на " всички гледни точки ", те няма и от кое място да го научат.

На процедура " Възраждане " не просто е опасност за демократичната народна власт в страната, а заплашва виталните ползи на българите в чужбина, и то най-вече на тези, които гласоподават за тази партия. Да дадеш гласа си за такава политическа мощ е все едно да режеш клона, на който седиш, вярвайки, че ще полетиш в облаците.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.