Анализът е препубликуван от на автора.Нашето публично пространство е, изглежда,

Анализът е препубликуван от на създателя.

Нашето обществено пространство е, наподобява, изключително търпеливо. То понася неизброимо количество подправени вести, заблуди или откровени неистини. Повечето жители са безсилни да се оправят с това, нямат както нужните знания (не всеки може да бъде експерт по всичко), нужния опит (особено с повтарящите се от разнообразни медии и уеб сайтове погрешни твърдения), само че най-много нямат нужните принадлежности за интелектуална самоотбрана (по Ноам Чомски). Защото в всеобщото обучение липсва преподаване на такива принадлежности. Но това е друга тематика.

Напоследък обществено бяха обявени няколко тези и използвани няколко понятия, които демонстрират, че използвалите ги в действителност или нямат никаква визия, какво значат понятията, или знаейки доста добре това, искрено манипулират публичното схващане. Манипулацията е разпространение на заблуди, а последното са елементарни неистини, целящи да донесат на употребяващия ги някаква полза. Но защо става дума?

" Ляво-либералното държавно управление "

Утвърдилият се като представител на ГЕРБ Тома Биков съобщи през Би Ти Ви: " В една естествена обстановка можеше да има държавно управление на националното единодушие или националното избавление с присъединяване на ГЕРБ, което да преведе страната през доста тежката зима, която идва. Сега ще има ляво-либерално държавно управление и то ще понесе цялата отговорност. " Дни по-късно Десислава Атанасова от ГЕРБ съобщи: " Няма да подкрепим ляво-либерално държавно управление на четирите партии. "

В тезите на управлявалата до неотдавна партия ГЕРБ новото държавно управление е " ляво-либерално ", до момента в който съюзът ГЕРБ-СДС е " същинската десница ". Тезата явно търси да сложи в затруднено състояние " Демократична България ", защото в тази коалиция ДСБ се самоопределя като дясна партия и е приет член на ЕНП, където е и ГЕРБ (както и Съюз на демократичните сили и ДБГ). Внушението е, че не е редно, не е разумно, не е вярно една дясна партия да се коалира с ляво-либерални партии, като явно в тази ситуация това би трябвало да са Българска социалистическа партия, " Продължаваме промяната " и евентуално " ИТН " (ИТН).

Тези внушения са явна операция, тъй като отбягват същността на въпроса за характера на новото държавно управление, формирано на основата на съглашение сред четири толкоз разнообразни партии. Ако би трябвало да го квалифицираме с термините на европейския политически опит, това е типично държавно управление на " огромна коалиция ", тъй като в него е показана политическа палитра от център-ляво през демократичен център до център-дясно, най-малко що се отнася до партийните самоидентификации и участието в европейските политически фамилии.

Голямата коалиция (както дълго време в Германия, само че и в други европейски страни) всекидневно се основава или за решаването на жизненоважен публичен въпрос, по който има единодушие, или за уединяване на някоя последна или нежелана партия в ръководството. Днешната огромна коалиция има за цел да държи отвън властта нежеланата партия ГЕРБ, както и да предотврати зависимостта на държавното управление от балансиращата роля на Движение за права и свободи. Следователно за никакво " ляво-либерално държавно управление " не става дума (такова е настоящето в Германия, формирано от ГСДП, Зелените и СвДП). А за огромна коалиция, тъй като предстоят да се решат сериозни проблеми, най-много свързани с траялия дълго политическия властови монопол на ГЕРБ.

Внушението с такава " ляво-либерална " подготовка на държавното управление е също по този начин, че ГЕРБ е същинската дясна партия, до момента в който тези от " Демократична България " (ДБ) не са. Но, както добре отбелязва Веселин Стойнев: " Дясната еднаквост на ГЕРБ се осланя на трите ѝ управнически мандата с ниски налози и порядъчен напредък, на водачеството ѝ измежду българските членки на ЕНП и на безспирните обети в антикомунизъм. На процедура обаче ГЕРБ осъществя олигархично ръководство, одомашнено в облика на бащицата-мачо-човек-от-народа. "

" Завоят към социализма "

В такава посткомунистическа страна като България етикетът " социализъм " се използва непроменяемо (а може би и неизбежно) като синоним на системата на руския комунизъм (одържавена стопанска система, вездесъща страна, загадка полиция). Възприехме след 1989 година неолибералния модел на световния капитализъм (той беше тогава на мода), който ни убеждаваше, че всичко би трябвало да бъде приватизирано, че " страната е неприятен собственик ", че даже и страната следва да се ръководи като корпорация (с " обществен мениджмънт ", който оставя политическото настрана).

Предприемачът Ивайло Пенчев, притежател на " Уолтопия ", в коментар за водените договаряния за съдружно ръководство отбелязва: " Имам леко терзание да не създадем внезапен скок към социализма, тъй като виждам по какъв начин обществени и социалистически тези стават мейнстрийм. " И даже декларира, че " живеем в исторически миг на напредък на социализма. "

В същия дух показва мнението си и коментаторът Иван Стамболов - Сула: " От тази година България има ляво ръководство. Не че в миналото въобще е било кой знае какъв брой дясно и като споделям " в миналото ", потеглям още от потната кавалерия на Аспарух, само че в този момент към този момент е публично - ляв президент, ляво (по личните му признания) парламентарно болшинство. Ще имаме дори и ляво държавно управление, неповторимо с това, че ще съчетае в нерушима сплав класическото ляво (БСП), модерното ляво (ПППП и ДБ) и вулгарния популизъм на Слави и неговия оркестър ".

Такова " олевяване " наподобява се привижда и показва като голяма заплаха, като че ли споделящите този мироглед съществено си показват, че " дясно " (right) е безусловно синоним на " право " (правилно), до момента в който " ляво " (left) е някаква " леващина " или нещо " изгубено " (загубено). В Същия текст цитираният Сула добавя: " След дълъг интервал на безметежие и благоденствие човек олевява. Дано не е олевял дотолкоз, че единственият метод да се върне в коловозите на нормалността да е нещо от рода на WW2. То не бяха права, то не бяха свободи, то не бе приемливост и мулти-култи "

Разбираема е реакцията на уверените консерватори към демократичните свободи, само че е малко необичайно отхвърлянето на достиженията на демократичната народна власт (либерална тук не е идеологическа квалификация): правата, свободите, толерантността, мултикултурното общество. Какво би било противоположното: нелиберална " народна власт ", без права, без свободи, нетолерантна и монокултурна? Със наложително условие жителят да бъде " спокоен, непретенциозен и религиозен "?

Но неразбираема е позицията, че " завой към социализма " е всяка мярка, която ангажира обществената власт (държавата) с грижа за обществото. Всяка политика, която отстоява обществения интерес и пази общото притежание (и общото благо) от опитите да бъде превърнато в частна благосъстоятелност, т.е. отнето от всички останали. Едва ли немските християндемократи биха наричали това " социализъм ", само че пък нашите неолиберали или най-много нашите либертарианци с ненаситност ще предложат страната да стане акционерно сдружение, листвано на борсата.

" (Полу)президентската република "

Още в самото начало на митингите през лятото на 2020 година, когато Румен Радев излезе да поздрави протестиращите край президентството Даниела Дариткова от ГЕРБ съобщи: " Президентът Румен Радев съзнателно разрушава демокрацията и съзнателно разделя обществото. Крайната му цел е президентска република и еднолична власт. Той се въодушевява от диктатори и с вдигнат пестник и зове за протест и бунт. "

Вече по-късно, на 12 септември 2021, преди да бъдат оповестени всички кандидатури за президентските избори (както и преди издигането на кандидатурата на Анастас Герджиков) водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи: " Най-добре е да има една кандидатура на демократичната общественост против диктатурата на Радев ". Квалификацията " тирания на Радев " се оказа устойчива защитна теза в общественото говорене на ГЕРБ, подемана по разнообразни мотиви и от други среди. Разбира се, след повече от 10 години еднолично всъщност ръководство, в което всичко значително зависеше от премиера, такова обвиняване се посреща от множеството жители с подигравка. Още повече, че даже и в обстановка на служебно държавно управление, президентът в нашата конституционна уредба има мощно лимитирана изпълнителна власт.

Обвинението върви с тезата, че президентът желал да откри " президентска република ", където да ръководи еднолично. Бившият президент Росен Плевнелиев, който не стопира да пази ръководството на ГЕРБ, съобщи: " Не бива да позволяваме огромната неточност, която е фантазията на Путин и русофилите в България. Нещо, за което президентът Първанов се опита много да поработи и Българска социалистическа партия постоянно е била на ясна позиция, а и това ще е огромната борба на Румен Радев, която той е програмиран да води. Това е борбата не за влизането на България в еврозоната, а борбата България да стане президентска република. Това е огромната фантазия на Путин и всички сценаристи на Слави Трифонов. При президентската република нещата наподобяват сякаш доста обикновени - слагате мощен водач, който хората да припознаят и " хоп " - той ще взема решение националните проблеми. "

Но освен - различен народен представител на ГЕРБ, Христо Гаджев, съобщи: " Ако Бойко Рашков остане отпред на Министерство на вътрешните работи, това значи, че целият бранш " Сигурност " ще падне в послушание на президента Румен Радев. Това е индикатор, съгласно Гаджев, че страната минава към полупрезидентски режим. "

Бъркотията с одобрените в обществените науки термини като президентски или полупрезидентски режим е отчайваща. Ще припомня, че в политическите науки понятието " политически режим " е неутрално, не значи тирания, а форма и метод на практикуване на властта. Президентският режим е организацията на властта в страни като Съединени американски щати и другите латиноамерикански републики - президентът е директно избиран, той е началник на държавното управление (няма министър-председател), само че е под контрола на Народното събрание. Полупрезидентски е политическият режим с директно определен президент, само че с парламент, който избира министър-председател и държавно управление. Терминът изискуем на Морис Дюверже, който прави ангажимента, че всъщност това е парламентарен режим, само че с особеността на директно определения президент. Така е във Франция, България, Полша, Русия и доста други страни.

В неправилната приложимост на двата термина, обаче, има внушението за тирания. Е, не всички са длъжни да владеят терминологията, само че и не всички би трябвало да бъдат манипулирани с неправилната й приложимост.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.