Изборите не са състезание за "личност на годината"
Анализът е от на създателя.
Противно на здравия разсъдък и на неприятния задграничен опит в сходни случаи, България реши през 2021 да опитва двойно: три поредни избори за парламент и съвпадение на датите с президентските избори (14 ноември). Честно казано, не бих се наел да върша прогнози за това, до какво ще докара такава невиждана обстановка, само че постоянно си мисля, че в действителност не желаеме да се учим от грешките на другите (както вършат по-мъдрите), а още по-малко да се учим от личните си неточности (както вършат по-малко умните).
За парламентарните избори този път се записаха 21 партии и 7 обединения, за президентските избори надлежно 12 партии и 5 обединения. Последното не значи безусловно, че ще има 17 претенденти за президент, тъй като някои партии и обединения ще поддържат претенденти, издигнати от инициативни комитети, други ще се групират към един или различен претендент. При такова многообразие на упования за изхода от двете акции (които в действителност ще бъдат една, тъй като за гласоподавателите ще бъде задоволително объркващо разделянето им), залогът на тези избори като че ли се поизгуби.
Какъв е залогът?
Нищо значително не се е трансформирало през последните месеци, откогато след изборите на 4 април 2021 година парламентарните партии в действителност отхвърлиха да сформират държавно управление. Причината беше неналичието на разговор, само че, несъмнено, това не означаваше, че се очакваше разговор сред всички. На път сме да забравим, по какъв начин стартира всичко.
Започна с акцията на Христо Иванов в Росенец и сериозната към противозаконното приватизиране на обществена благосъстоятелност реакция на президента Румен Радев, последвана от незабавната акция на Бюрото за отбрана на основния прокурор в президентството. Това провокира удивителна гражданска реакция - на площада с искане за две оставки (на премиера тогава Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев) се събраха жители от целия политически набор. Това, което ги обединяваше: отвращението от един модел на ръководство, натрапен в продължение на повече от 10 години като политическа надмощие на ГЕРБ.
Отвращението беше от един дълъг лист с безобразия: калинки, къщи (за посетители и в Барселона), цялостно чекмедже, суджуци Да не загатваме детайлно и политическата приложимост на прокуратурата, фактическия рекет за неуместни бизнеси, мълчанието за дадени големи подкупи (някакви 60 млн.), назначенията в последния час на " свои хора " в бордовете на държавните сдружения, раздадените милиони в задатък, държавните поръчки без търг и какво ли не още. Най-сетне, евентуално не сме не запомнили и неповторими слова, обиди към журналист(к)и, към политически съперници, колоритен език даже към своите?
Нищо от това не се е трансформирало значително, с изключение на напъните на едно служебно държавно управление след 4 март да " поизчисти " натрупалите се Авгиеви обори в ръководството на България. Именно против откритата система от управнически практики и обвързваните с тях хора пламнаха митингите през 2020 година Протестиращите, а и многочислените симпатизиращи им, желаеха някой да постави завършек на този низ от безобразия, с цел да не бъде българската народна власт фасадна, с цел да не бъде единствено прикритие на зловредни и евентуално даже незаконни управнически практики. Протестиращите желаеха правдивост, правораздаване, законно отмъщение за отговорните, което да работи и в бъдеще като спирачка против повтаряне на това, което мнозина жигосаха с разбираемото " Мутри вън! ".
Тази фраза произнесе президентът Румен Радев на 9 юли 2020 година пред спонтанния митинг на площада пред президентството, като по този метод недвусмислено зае позиция в един политически разлом. Разлом сред една забележителна част от българските жители, които към този момент не желаеха търпят безобразията десетгодишното ръководство на Бойко Борисов, и други жители (вероятно също забележителен брой), които бяха склонни по разнообразни аргументи да простят тези безобразия било поради боязън от радикални промени, било поради задоволеност и персонална полза, било поради елементарен конформизъм. Разломът продължава и през днешния ден и нищо значително не се е случило, с цел да изчезнат неговите учредения.
Два политически лагера
Със сигурност има разделяне в обществото - завършени са към този момент два ясни политически полюса, като в обстановката на остро опълчване жителите се усещат принудени да заемат една от позициите. Някои го вършат, други избират да останат като странични наблюдаващи, с цел да видят, кой вероятно ще надделее. Струва ми се, че към този момент опълчването продължава, въпреки ГЕРБ към този момент да не управлява държавното управление, само че относително трайна и постоянна опция на предходното му ръководство също не се обрисува. Партиите, които се опълчват на ГЕРБ ( " ИТН ", обединенията " Демократична България " и " Изправи се! " ) не съумяха да реализират единодушие между тях, както и да договорят поддръжката на Българска социалистическа партия, която също е изострен конкурент на ГЕРБ.
Именна тази патова обстановка докара до третите подред парламентарни избори за по-малко от година. Но и по тази причина залогът на парламентарните избори на 14 ноември е превъзмогването на тази обстановка, постигането на някакво единодушие измежду съперниците на ГЕРБ макар техните напълно явни идеологически и политически разлики. С други думи - стабилизирането, даже и за малко време, на полюса на " смяната ", в случай че това значи преустановяване на един управнически модел, който наподобява тези партии отхвърлят.
Колкото до другия политически полюс, ГЕРБ напълно не е липсващ от политическия небосвод, даже в противен случай, неуспехът на неговите съперници да сформират постоянно държавно управление даде глътка въздух за някогашните ръководещи и им разреши да се окопитят след първичния ступор. Не е елементарно да слезеш от власт след дългото и всъщност независимо ръководство на България. Но виждаме, че представителите на ГЕРБ се активизираха, ръководителят Бойко Борисов още веднъж заприказва в присъщия му жанр след известно мъртвило, още веднъж стартира да атакува съперниците си и най-много основния си конкурент - президента Радев. Обвини го, че е деспот, което в действителност е доста смешно, в случай че единствено си напомним какъв брой постоянно водачът на ГЕРБ съобщаваше като персонални решенията на държавното управление и на парламентарната група, какъв брой постоянно използваше и продължава да употребява изрази като " аз подредих ", " аз им споделих ", " аз му/й не разреших " и така нататък
На парламентарните избори този път имаме нов състезател, появил се малко ненадейно и незабавно провокирал голям брой реакции - " Продължаваме промяната " (засега коалиция, само че след това евентуално и партия). Двамата министри от служебното държавно управление Кирил Петков и Асен Василев взеха решение да употребяват забележителната си известност и влязоха на терена на политическата конкуренция. Почти всички от политическите партии от последните три Народното събрание реагираха ревностно или внимателно, според от това, до каква степен допускаха, че новият политически план е противник за " техния " електорален терен. Няколко изследвания (не са доста поради дребното време за това) демонстрираха, че новата партия получава поддръжката на разочаровани гласоподаватели на " ИТН " (ИТН), " Демократична България " (ДБ), " Изправи се БГ!. Ние идваме " (ИБГНИ) и в по-малка степен от Българска социалистическа партия. А доколкото Има Такъв Народ бяха съумели да привлекат разочаровани гласоподаватели на ГЕРБ, ГЕРБ като че ли също усетиха конкуренция от тази страна.
Както нормално, най-повърхностните рецензии към Политическа партия са във връзка с позиционирането им по скàлата ляво-дясно, което беше провокирано от една малко фриволна фраза на Кирил Петков " " Много имаме вяра в десни принадлежности, които да реализират леви цели ". Противостоенето на ляво и дясно е с доста измерения и не е единствено икономическо. То е също по този начин в полето на културата и нравите, както и в полето на отношението субект - общество (общност). Ако пропуснем последното, ще си останем в един банален модел на " повече пазар " и на " повече страна ".
В България като се каже " дясно ", сякаш става дума за всеобщо понятен политически етикет. Но какво дясно? Като де Гол през 1946, провел най-мащабната национализация в Западния свят? Дясно като Меркел или като Орбан? Дясно като Тръмп или като Путин? А какво ляво? Като Санчес или като Байдън (а какъв брой е " ляв " той)? Ляво като Меланшон или като Ципрас? Изобщо, доста по-важно от самоназоваването е практическата политика: какви цели с какви средства. И в случай че " дясно " държавно управление организира леви политики, какъв е казусът на левите? Или назад, в случай че " ляво " държавно управление организира десни политики, какъв е казусът на десните?.
Какво чакат партиите?
Но на идните избори всяка партия чака сякаш някакво знамение. ГЕРБ чакат освен да са първи, само че и да излязат от изолираност, като намерят възможен парламентарен сътрудник. Затова водачът Бойко Борисов мина " по-назад ", лансирайки като кандидат-премиер двукратно към този момент Даниел Митов, а и заявявайки поддръжката на партията си за проф. Анастас Герджиков (за това - по-нататък). Това е опит да убеди аудиторията, че ГЕРБ се е трансформирал. Но в действителност в ГЕРБ няма никакви признаци, че имат намерение обществено да отхвърлят тези управнически практики, поради които никой не желае да си партнира с тях.
Движение за права и свободи са в сходна позиция - изолирани, най-много тъй като въпреки да оставиха Делян Пеевски " встрани ", не престават да го бранят и да отхвърлят всевъзможни рецензии към техния корпоративно-клиентелистки модел. Това ги сближава с ГЕРБ, въпреки да не го признават още обществено. Те също са мощно сериозни към Румен Радев и нищо чудно да работят към този момент за вероятно политическо съглашение с Бойко Борисов. Просто е прекомерно рано, като че ли, то да бъде оповестено, без да накърни изборните упования на придвижването.
Опонентите на ГЕРБ остават надълбоко разединени. Българска социалистическа партия още веднъж се бори с " вътрешния зложелател ", а има огромния късмет да излезе от изолатора на " партиите на статуквото ". В партията се развива сериозно придвижване (Социализъм 21), което упорства даже за преучредяване на социалистическата левица, до момента в който управлението, назад, се пробва да потуши публичността на спора. Острите рецензии към новия план на Кирил Петков и Асен Василев, както и непрекъснатата поява на рецензии към президента Румен Радев от страна на видни социалисти, а и на някогашния шеф на кабинета му Калоян Методиев (дали е без насърчението на някой от Българска социалистическа партия?), оставят усещането за двоякост на позицията на Българска социалистическа партия. Ще бъде ли и тя част от смяната, или ще остане зад борда - това е в действителност въпросът, а той е и въпрос за политическото оцеляване на социалистическата левица, като се има поради забележителното понижаване на нейните гласоподаватели през последните два парламентарни избори.
" ИТН " като че ли се снишиха, мнозина се разочароваха от неналичието на диалогичност, а и абсурдът за плагиатство с техният претендент за вицепремиер и за министър на вътрешните Петър Илиев в допълнение накърни публичния им авторитет. Но и те са пред избор - ще бъдат ли по-диалогични, ще одобряват ли съществено опцията за политическа коалиция с Демократична България, ИБГНИ или Политическа партия? Заявленията в тази тенденция, дадени неотдавна от Слави Трифонов, ще останат празни думи, в случай че няма действителни дейности. Другото ще остави съмнението, че Има Такъв Народ е " аватар " на ГЕРБ.
Новият план " Промяната продължава " надали ще повтори " чудото " на Национална движение „Симеон Втори" от 2001 година, само че евентуално ще бъде главен фактор на разговора сред партиите на смяната. Засега те наподобява да могат да договарят с всички, което ги слага по-скоро в центристка позиция. Това ги сближава с ИБГНИ, които изглеждаха най-диалогични до момента. Но демонстрираните вътрешни спорове в ИБГНИ може да ги остави отвън новия парламент.
Накратко, изходът от изборите на 14 ноември 2021 година няма да бъде доста озадачаващ. След тях ще имаме същите компликации за реализиране на държавно болшинство, както от 4 април насам. Затова партиите би трябвало да стартират да работят занапред, само че конкурентната предизборна акция за Народното събрание и за поста на президента надали ще спомага за това.
Президентската конкуренция
Най-голям е съспенсът (извинете ме за думата, само че по какъв начин да определим трепетното очакване?) към президентската конкуренция. Първа беше оповестена кандидатурата на сегашния президент Румен Радев в екип с Илиана Йотова (още на 1 февруари), т.е. доста преди поредицата от парламентарни избори. Тази кандидатура изглеждаше изцяло разумна и като че ли безалтернативна, имайки поради поддръжката на президента за митингите, почнали от юли 2020 година Публиката беше уверена, че ГЕРБ е в слаба позиция за президентските избори и каквато и да е кандидатурата им, съществува даже вероятността изборът да бъде извоюван от актуалният президент още на първия тур.
В последния вероятен миг ГЕРБ обявиха поддръжка за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ. А в същото време за негова вицепрезидентка се предлага полк. Невяна Митева от Военновъздушни сили (едва ли е случайно). Една симпатична двойка, несъмнени експерти всеки в своята област, зад която водачът на ГЕРБ Бойко Борисов комфортно ще се прикрие, откакто по никакъв метод не си показва, че може самият той, партийният водач, да се яви в президентската мажоритарна конкуренция.
Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е сигурно политическа. " Независим " претендент, който още през цялото време на оповестяването си получава незабавно (без вътрешно обсъждане) поддръжката на ГЕРБ. Който декларира: " През последната седмица разбрах, че политическа партия ГЕРБ е подготвена да поддържа тази кандидатура " Но по-важното е друго казано от него: " Моята основна цел е да обединим всички български партии и всички български жители ". Обявеното желание е да се балансира сред другите ползи " тъй че всички да се почувстват задоволени от някакъв обективен резултат ".
Такова желание наподобява задоволително за мнозина, които се притесняват, че политическият разлом в българското общество може да породи още по-остро опълчване и блокиране на политическата система. Но точно това е и главната отбранителна теза на ГЕРБ още от началото на митингите през лятото на 2020 година Затова и основното им обвиняване против сегашния президент Румен Радев, е, че разделя нацията. А съгласно Конституцията президентът " въплъщава единството на нацията " (чл. 92), затова не може да я разделя.
Но защо единение става въпрос? Единството на Делян Пеевски с Лозан Панов? Единството на Иван Гешев с Христо Иванов? Единството на Данаил Кирилов с Янаки Стоилов? Обединението на Движение за права и свободи с НФСБ? Политиката е по едно и също време конструкция за общо живеене макар разликите, само че и терен на конфликт на ползи, правила и хрумвания. Когато има изострен политически спор сред две противоположни визии за правилото на ръководство на републиката, за наличието на правовата страна, за смисъла на демокрацията, обединяване не може да има. Там има етически избор, а той води и към политически избор. Двете няма по какъв начин да бъдат съвместени, или едното, или другото. Казано с езика на единството - обединяване или към единия принцип, или към другия.
Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков може да бъде капан и за Демократична България, тъй като доста нейни симпатизанти могат да го поддържат. Ако това стане публично, Демократична България ще бъде в обстановка на общ претендент с ГЕРБ, което ще унищожи облика на обединението като фактор на смяната. Все отново, наподобява това няма да е по този начин, откакто евентуалният претендент на обединяването ще бъде такава ярка фигура на митинга като Лозан Панов.
На президентските избори главен е, несъмнено, вторият тур (евентуално на 21 ноември). Затова е значимо, кои кандидати имат шанса да го доближат. Към днешна дата (2 октомври) наподобява това са трима: Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов. Именно на балотажа, обаче, ще се види експлицитно опълчването сред двете съществени политически позиции, за които стана дума нагоре: смяната (или прекратяването на " модела ГЕРБ " ) и статуквото (или завръщането на ГЕРБ във властта). При балотаж сред Радев и Герджиков или, по-малко евентуално, сред Панов и Герджиков, това ще е основната линия на опълчване. И в нея ще е годно изказванието " няма ляво, няма дясно ", тъй като не това ще е действителният политически спор сега. Това няма да е годно само при малко евентуален балотаж сред Радев и Панов, освен това с доста ангажименти, до каква степен всеки един от двамата съставлява безусловно лявата или дясната страна.
При балотаж сред настоящия президент Румен Радев и претендента на ГЕРБ Анастас Герджиков, представянето на обстановката като спор сред лявото и дясното ще е напълно в духа на защитната теза на Бойко Борисов, че партията му съставлява десницата. Това ще бъде и капан за Демократична България, чиито гласоподаватели ще би трябвало, вероятно, да избират сред " левия " Радев и " десния " Герджиков. Ако решат да не гласоподават на втория тур с оправданието, че нямат избор, това безусловно ще бъде в интерес на претендента на ГЕРБ.
Във всеки случай, единствено 42 дни преди президентските избори актуалният президент Румен Радев ще има почтени противници . Иначе се обрисуваше акция, в която той трябваше да се състезава с фолк певицата Луна или с " безконечния претендент " Волен Сидеров.
Но ще би трябвало да напомня, че президентските избори, както и парламентарните, са политически по своята същина, а не са " избор на човек на годината " или на " мис България ". Избираме президент, който да съставлява нацията, само че най-много да има храбростта и твърдостта да отстоява правилата на републиката ( " общото дело ", учредено на свободата, равенството, правото и справедливостта). И при потребност да заема положителната страна в остро политическо опълчване, а не да се пробва да замазва спора.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Противно на здравия разсъдък и на неприятния задграничен опит в сходни случаи, България реши през 2021 да опитва двойно: три поредни избори за парламент и съвпадение на датите с президентските избори (14 ноември). Честно казано, не бих се наел да върша прогнози за това, до какво ще докара такава невиждана обстановка, само че постоянно си мисля, че в действителност не желаеме да се учим от грешките на другите (както вършат по-мъдрите), а още по-малко да се учим от личните си неточности (както вършат по-малко умните).
За парламентарните избори този път се записаха 21 партии и 7 обединения, за президентските избори надлежно 12 партии и 5 обединения. Последното не значи безусловно, че ще има 17 претенденти за президент, тъй като някои партии и обединения ще поддържат претенденти, издигнати от инициативни комитети, други ще се групират към един или различен претендент. При такова многообразие на упования за изхода от двете акции (които в действителност ще бъдат една, тъй като за гласоподавателите ще бъде задоволително объркващо разделянето им), залогът на тези избори като че ли се поизгуби.
Какъв е залогът?
Нищо значително не се е трансформирало през последните месеци, откогато след изборите на 4 април 2021 година парламентарните партии в действителност отхвърлиха да сформират държавно управление. Причината беше неналичието на разговор, само че, несъмнено, това не означаваше, че се очакваше разговор сред всички. На път сме да забравим, по какъв начин стартира всичко.
Започна с акцията на Христо Иванов в Росенец и сериозната към противозаконното приватизиране на обществена благосъстоятелност реакция на президента Румен Радев, последвана от незабавната акция на Бюрото за отбрана на основния прокурор в президентството. Това провокира удивителна гражданска реакция - на площада с искане за две оставки (на премиера тогава Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев) се събраха жители от целия политически набор. Това, което ги обединяваше: отвращението от един модел на ръководство, натрапен в продължение на повече от 10 години като политическа надмощие на ГЕРБ.
Отвращението беше от един дълъг лист с безобразия: калинки, къщи (за посетители и в Барселона), цялостно чекмедже, суджуци Да не загатваме детайлно и политическата приложимост на прокуратурата, фактическия рекет за неуместни бизнеси, мълчанието за дадени големи подкупи (някакви 60 млн.), назначенията в последния час на " свои хора " в бордовете на държавните сдружения, раздадените милиони в задатък, държавните поръчки без търг и какво ли не още. Най-сетне, евентуално не сме не запомнили и неповторими слова, обиди към журналист(к)и, към политически съперници, колоритен език даже към своите?
Нищо от това не се е трансформирало значително, с изключение на напъните на едно служебно държавно управление след 4 март да " поизчисти " натрупалите се Авгиеви обори в ръководството на България. Именно против откритата система от управнически практики и обвързваните с тях хора пламнаха митингите през 2020 година Протестиращите, а и многочислените симпатизиращи им, желаеха някой да постави завършек на този низ от безобразия, с цел да не бъде българската народна власт фасадна, с цел да не бъде единствено прикритие на зловредни и евентуално даже незаконни управнически практики. Протестиращите желаеха правдивост, правораздаване, законно отмъщение за отговорните, което да работи и в бъдеще като спирачка против повтаряне на това, което мнозина жигосаха с разбираемото " Мутри вън! ".
Тази фраза произнесе президентът Румен Радев на 9 юли 2020 година пред спонтанния митинг на площада пред президентството, като по този метод недвусмислено зае позиция в един политически разлом. Разлом сред една забележителна част от българските жители, които към този момент не желаеха търпят безобразията десетгодишното ръководство на Бойко Борисов, и други жители (вероятно също забележителен брой), които бяха склонни по разнообразни аргументи да простят тези безобразия било поради боязън от радикални промени, било поради задоволеност и персонална полза, било поради елементарен конформизъм. Разломът продължава и през днешния ден и нищо значително не се е случило, с цел да изчезнат неговите учредения.
Два политически лагера
Със сигурност има разделяне в обществото - завършени са към този момент два ясни политически полюса, като в обстановката на остро опълчване жителите се усещат принудени да заемат една от позициите. Някои го вършат, други избират да останат като странични наблюдаващи, с цел да видят, кой вероятно ще надделее. Струва ми се, че към този момент опълчването продължава, въпреки ГЕРБ към този момент да не управлява държавното управление, само че относително трайна и постоянна опция на предходното му ръководство също не се обрисува. Партиите, които се опълчват на ГЕРБ ( " ИТН ", обединенията " Демократична България " и " Изправи се! " ) не съумяха да реализират единодушие между тях, както и да договорят поддръжката на Българска социалистическа партия, която също е изострен конкурент на ГЕРБ.
Именна тази патова обстановка докара до третите подред парламентарни избори за по-малко от година. Но и по тази причина залогът на парламентарните избори на 14 ноември е превъзмогването на тази обстановка, постигането на някакво единодушие измежду съперниците на ГЕРБ макар техните напълно явни идеологически и политически разлики. С други думи - стабилизирането, даже и за малко време, на полюса на " смяната ", в случай че това значи преустановяване на един управнически модел, който наподобява тези партии отхвърлят.
Колкото до другия политически полюс, ГЕРБ напълно не е липсващ от политическия небосвод, даже в противен случай, неуспехът на неговите съперници да сформират постоянно държавно управление даде глътка въздух за някогашните ръководещи и им разреши да се окопитят след първичния ступор. Не е елементарно да слезеш от власт след дългото и всъщност независимо ръководство на България. Но виждаме, че представителите на ГЕРБ се активизираха, ръководителят Бойко Борисов още веднъж заприказва в присъщия му жанр след известно мъртвило, още веднъж стартира да атакува съперниците си и най-много основния си конкурент - президента Радев. Обвини го, че е деспот, което в действителност е доста смешно, в случай че единствено си напомним какъв брой постоянно водачът на ГЕРБ съобщаваше като персонални решенията на държавното управление и на парламентарната група, какъв брой постоянно използваше и продължава да употребява изрази като " аз подредих ", " аз им споделих ", " аз му/й не разреших " и така нататък
На парламентарните избори този път имаме нов състезател, появил се малко ненадейно и незабавно провокирал голям брой реакции - " Продължаваме промяната " (засега коалиция, само че след това евентуално и партия). Двамата министри от служебното държавно управление Кирил Петков и Асен Василев взеха решение да употребяват забележителната си известност и влязоха на терена на политическата конкуренция. Почти всички от политическите партии от последните три Народното събрание реагираха ревностно или внимателно, според от това, до каква степен допускаха, че новият политически план е противник за " техния " електорален терен. Няколко изследвания (не са доста поради дребното време за това) демонстрираха, че новата партия получава поддръжката на разочаровани гласоподаватели на " ИТН " (ИТН), " Демократична България " (ДБ), " Изправи се БГ!. Ние идваме " (ИБГНИ) и в по-малка степен от Българска социалистическа партия. А доколкото Има Такъв Народ бяха съумели да привлекат разочаровани гласоподаватели на ГЕРБ, ГЕРБ като че ли също усетиха конкуренция от тази страна.
Както нормално, най-повърхностните рецензии към Политическа партия са във връзка с позиционирането им по скàлата ляво-дясно, което беше провокирано от една малко фриволна фраза на Кирил Петков " " Много имаме вяра в десни принадлежности, които да реализират леви цели ". Противостоенето на ляво и дясно е с доста измерения и не е единствено икономическо. То е също по този начин в полето на културата и нравите, както и в полето на отношението субект - общество (общност). Ако пропуснем последното, ще си останем в един банален модел на " повече пазар " и на " повече страна ".
В България като се каже " дясно ", сякаш става дума за всеобщо понятен политически етикет. Но какво дясно? Като де Гол през 1946, провел най-мащабната национализация в Западния свят? Дясно като Меркел или като Орбан? Дясно като Тръмп или като Путин? А какво ляво? Като Санчес или като Байдън (а какъв брой е " ляв " той)? Ляво като Меланшон или като Ципрас? Изобщо, доста по-важно от самоназоваването е практическата политика: какви цели с какви средства. И в случай че " дясно " държавно управление организира леви политики, какъв е казусът на левите? Или назад, в случай че " ляво " държавно управление организира десни политики, какъв е казусът на десните?.
Какво чакат партиите?
Но на идните избори всяка партия чака сякаш някакво знамение. ГЕРБ чакат освен да са първи, само че и да излязат от изолираност, като намерят възможен парламентарен сътрудник. Затова водачът Бойко Борисов мина " по-назад ", лансирайки като кандидат-премиер двукратно към този момент Даниел Митов, а и заявявайки поддръжката на партията си за проф. Анастас Герджиков (за това - по-нататък). Това е опит да убеди аудиторията, че ГЕРБ се е трансформирал. Но в действителност в ГЕРБ няма никакви признаци, че имат намерение обществено да отхвърлят тези управнически практики, поради които никой не желае да си партнира с тях.
Движение за права и свободи са в сходна позиция - изолирани, най-много тъй като въпреки да оставиха Делян Пеевски " встрани ", не престават да го бранят и да отхвърлят всевъзможни рецензии към техния корпоративно-клиентелистки модел. Това ги сближава с ГЕРБ, въпреки да не го признават още обществено. Те също са мощно сериозни към Румен Радев и нищо чудно да работят към този момент за вероятно политическо съглашение с Бойко Борисов. Просто е прекомерно рано, като че ли, то да бъде оповестено, без да накърни изборните упования на придвижването.
Опонентите на ГЕРБ остават надълбоко разединени. Българска социалистическа партия още веднъж се бори с " вътрешния зложелател ", а има огромния късмет да излезе от изолатора на " партиите на статуквото ". В партията се развива сериозно придвижване (Социализъм 21), което упорства даже за преучредяване на социалистическата левица, до момента в който управлението, назад, се пробва да потуши публичността на спора. Острите рецензии към новия план на Кирил Петков и Асен Василев, както и непрекъснатата поява на рецензии към президента Румен Радев от страна на видни социалисти, а и на някогашния шеф на кабинета му Калоян Методиев (дали е без насърчението на някой от Българска социалистическа партия?), оставят усещането за двоякост на позицията на Българска социалистическа партия. Ще бъде ли и тя част от смяната, или ще остане зад борда - това е в действителност въпросът, а той е и въпрос за политическото оцеляване на социалистическата левица, като се има поради забележителното понижаване на нейните гласоподаватели през последните два парламентарни избори.
" ИТН " като че ли се снишиха, мнозина се разочароваха от неналичието на диалогичност, а и абсурдът за плагиатство с техният претендент за вицепремиер и за министър на вътрешните Петър Илиев в допълнение накърни публичния им авторитет. Но и те са пред избор - ще бъдат ли по-диалогични, ще одобряват ли съществено опцията за политическа коалиция с Демократична България, ИБГНИ или Политическа партия? Заявленията в тази тенденция, дадени неотдавна от Слави Трифонов, ще останат празни думи, в случай че няма действителни дейности. Другото ще остави съмнението, че Има Такъв Народ е " аватар " на ГЕРБ.
Новият план " Промяната продължава " надали ще повтори " чудото " на Национална движение „Симеон Втори" от 2001 година, само че евентуално ще бъде главен фактор на разговора сред партиите на смяната. Засега те наподобява да могат да договарят с всички, което ги слага по-скоро в центристка позиция. Това ги сближава с ИБГНИ, които изглеждаха най-диалогични до момента. Но демонстрираните вътрешни спорове в ИБГНИ може да ги остави отвън новия парламент.
Накратко, изходът от изборите на 14 ноември 2021 година няма да бъде доста озадачаващ. След тях ще имаме същите компликации за реализиране на държавно болшинство, както от 4 април насам. Затова партиите би трябвало да стартират да работят занапред, само че конкурентната предизборна акция за Народното събрание и за поста на президента надали ще спомага за това.
Президентската конкуренция
Най-голям е съспенсът (извинете ме за думата, само че по какъв начин да определим трепетното очакване?) към президентската конкуренция. Първа беше оповестена кандидатурата на сегашния президент Румен Радев в екип с Илиана Йотова (още на 1 февруари), т.е. доста преди поредицата от парламентарни избори. Тази кандидатура изглеждаше изцяло разумна и като че ли безалтернативна, имайки поради поддръжката на президента за митингите, почнали от юли 2020 година Публиката беше уверена, че ГЕРБ е в слаба позиция за президентските избори и каквато и да е кандидатурата им, съществува даже вероятността изборът да бъде извоюван от актуалният президент още на първия тур.
В последния вероятен миг ГЕРБ обявиха поддръжка за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ. А в същото време за негова вицепрезидентка се предлага полк. Невяна Митева от Военновъздушни сили (едва ли е случайно). Една симпатична двойка, несъмнени експерти всеки в своята област, зад която водачът на ГЕРБ Бойко Борисов комфортно ще се прикрие, откакто по никакъв метод не си показва, че може самият той, партийният водач, да се яви в президентската мажоритарна конкуренция.
Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е сигурно политическа. " Независим " претендент, който още през цялото време на оповестяването си получава незабавно (без вътрешно обсъждане) поддръжката на ГЕРБ. Който декларира: " През последната седмица разбрах, че политическа партия ГЕРБ е подготвена да поддържа тази кандидатура " Но по-важното е друго казано от него: " Моята основна цел е да обединим всички български партии и всички български жители ". Обявеното желание е да се балансира сред другите ползи " тъй че всички да се почувстват задоволени от някакъв обективен резултат ".
Такова желание наподобява задоволително за мнозина, които се притесняват, че политическият разлом в българското общество може да породи още по-остро опълчване и блокиране на политическата система. Но точно това е и главната отбранителна теза на ГЕРБ още от началото на митингите през лятото на 2020 година Затова и основното им обвиняване против сегашния президент Румен Радев, е, че разделя нацията. А съгласно Конституцията президентът " въплъщава единството на нацията " (чл. 92), затова не може да я разделя.
Но защо единение става въпрос? Единството на Делян Пеевски с Лозан Панов? Единството на Иван Гешев с Христо Иванов? Единството на Данаил Кирилов с Янаки Стоилов? Обединението на Движение за права и свободи с НФСБ? Политиката е по едно и също време конструкция за общо живеене макар разликите, само че и терен на конфликт на ползи, правила и хрумвания. Когато има изострен политически спор сред две противоположни визии за правилото на ръководство на републиката, за наличието на правовата страна, за смисъла на демокрацията, обединяване не може да има. Там има етически избор, а той води и към политически избор. Двете няма по какъв начин да бъдат съвместени, или едното, или другото. Казано с езика на единството - обединяване или към единия принцип, или към другия.
Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков може да бъде капан и за Демократична България, тъй като доста нейни симпатизанти могат да го поддържат. Ако това стане публично, Демократична България ще бъде в обстановка на общ претендент с ГЕРБ, което ще унищожи облика на обединението като фактор на смяната. Все отново, наподобява това няма да е по този начин, откакто евентуалният претендент на обединяването ще бъде такава ярка фигура на митинга като Лозан Панов.
На президентските избори главен е, несъмнено, вторият тур (евентуално на 21 ноември). Затова е значимо, кои кандидати имат шанса да го доближат. Към днешна дата (2 октомври) наподобява това са трима: Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов. Именно на балотажа, обаче, ще се види експлицитно опълчването сред двете съществени политически позиции, за които стана дума нагоре: смяната (или прекратяването на " модела ГЕРБ " ) и статуквото (или завръщането на ГЕРБ във властта). При балотаж сред Радев и Герджиков или, по-малко евентуално, сред Панов и Герджиков, това ще е основната линия на опълчване. И в нея ще е годно изказванието " няма ляво, няма дясно ", тъй като не това ще е действителният политически спор сега. Това няма да е годно само при малко евентуален балотаж сред Радев и Панов, освен това с доста ангажименти, до каква степен всеки един от двамата съставлява безусловно лявата или дясната страна.
При балотаж сред настоящия президент Румен Радев и претендента на ГЕРБ Анастас Герджиков, представянето на обстановката като спор сред лявото и дясното ще е напълно в духа на защитната теза на Бойко Борисов, че партията му съставлява десницата. Това ще бъде и капан за Демократична България, чиито гласоподаватели ще би трябвало, вероятно, да избират сред " левия " Радев и " десния " Герджиков. Ако решат да не гласоподават на втория тур с оправданието, че нямат избор, това безусловно ще бъде в интерес на претендента на ГЕРБ.
Във всеки случай, единствено 42 дни преди президентските избори актуалният президент Румен Радев ще има почтени противници . Иначе се обрисуваше акция, в която той трябваше да се състезава с фолк певицата Луна или с " безконечния претендент " Волен Сидеров.
Но ще би трябвало да напомня, че президентските избори, както и парламентарните, са политически по своята същина, а не са " избор на човек на годината " или на " мис България ". Избираме президент, който да съставлява нацията, само че най-много да има храбростта и твърдостта да отстоява правилата на републиката ( " общото дело ", учредено на свободата, равенството, правото и справедливостта). И при потребност да заема положителната страна в остро политическо опълчване, а не да се пробва да замазва спора.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ