Анализът е на Карл Билд за Project Syndicate.. Карл Билд

Анализът е на Карл Билд за Project Syndicate..

Карл Билд е някогашен външен министър на Швеция за интервала 2006 година -2014 година и някогашен министър председател за интервала 1991-1994, когато той договаря и присъединението на Швеция към Европейски Съюз. Той е известният интернационален посланик, работил е като специфичен представител на Европейски Съюз в някогашна Югославия и Върховен представител в Босна и Херцеговина през 1995-1997 и специфичен делегат на Генералния секретар на Организация на обединените нации на Балканите през 1999-2001. Към сегашния миг, той е ръководител на Световната комисия за ръководство на интернет и член на световния съвет по Дневния ред на Европа от Световния стопански конгрес.

По-голямата част от страните желаят да отстранен екзистенциалната опасност от нуклеарна злополука и с право. Но да кажеш това е по-лесно, от едвам го направиш. Някои опити за това могат и да са самоунищожителни.

От края на Студената война до този миг нуклеарният боеприпас в света е доста намалял. Русия и Съединени американски щати са понижили с 80% своите нуклеарни арсенали. По време на ръководството на Барак Обама Съединени американски щати упорстваха Русия да продължи да понижава нуклеарното си оръжие. В Европа Великбритания и Франция са създали нуклеарните си арсенали доста по-малки.

Тези страни имаха разнообразни аргументи за намаляването на арсеналите си. След подписването на контракта за неразпространение на нуклеарното оръжие през 1968 година обаче те имаха и дълг да го създадат.

През последните години напредъкът по нуклеарното разоръжаване спря. Русия към този момент модернизира нуклеарното си въоръжение и все по-често го загатва в обществени изказвания. Това и изяснява за какво напъните за нуклеарно разоръжаване в Западна Европа се забавиха. Съединени американски щати въпреки това също преразглеждат опциите за модернизиране на нуклеарния боеприпас.

Пакистан продължава да създава нуклеарни материали, които се употребяват за произвеждане на нуклеарно оръжие. Усилията за превръщането на Близкия Изток в зона без нуклеарно оръжие значително са в задънена улица. Това значително се дължи на Израел.

Международната общественост не съумя да доближи до единодушие по въпроса в Международните конференции през 2005 и 2015 година Ядните упоритости на Северна Корея въпреки това сътвориха нова нуклеарна рецесия в Източна Азия.

В този смисъл огромен блок от страни предложи нов Договор за възбрана на нуклеарното оръжие, чийто план беше признат от 122 страни – членки на Организация на обединените нации при започване на юли. За страдание това, което стартира със съществено филантропично изпитание, приключи с неудовлетворителен резултат.

Изпъкват три въпроса. Тъй като никоя нуклеарна страна не поддържа предлагането, на този стадий то няма по какъв начин да отърве света от нуклеарните бойни глави. По-неприятното е, че новият контракт би могъл да подкопае Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие, който макар личните си дефекти, има доста по-широка поддръжка. В това число влизат и петте непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в лицето на Съединени американски щати, Русия, Китай, Англия и Франция. Ако преглеждаме договорът за разширено нуклеарно въздържане като нелегално или най-малко аморално, проектодоговорът би могъл да заплаши сигурността в Европа и Източна Азия.

Той не включваше в себе си възбрана за потреблението на нуклеарно оръжие като възпиращо средство. Версията, която страни разглеждаха през юли обаче направи това. Това е сериозна смяна. Заплахата от нуклеарен контрастност е това, което държи страните от потреблението на нуклеарни оръжия. В същото време по този начин нареченото разширено въздържане посредством съюзи е това, което пази неядрените страни от изнудване на нуклеарните страни. Без разширеното въздържане неядрените страни биха решили да придобият лично нуклеарно оръжие.

Така и Холандия, единствената страна от НАТО, която взе участие в създаването на контракта, гласоподава срещу него. Япония, единствената страна, която в миналото е била атакувана с нуклеарно оръжие, също отхвърли поддържа за контракта, тъй като разчита на нуклеарното въздържане на САШ.

Без такова въздържане Япония ще е уязвима от китайското нуклеарно изнудване и възможните офанзиви на Съединени американски щати против Северна Корея. След като икономическите наказания не сложиха завършек на нуклеарната стратегия на Северна Корея, нуклеарното въздържане наподобява само способно да предотврати Източна Азия от нуклеарен шантаж.

Чрез ефикасна възбрана на възпирането, сходен контракт може да направи света още по -несигурно място. Привържениците на съглашението настояват, че ще основат условия за ефикасна възбрана на нуклеарните оръжие. Така държавните управления на нуклеарните страни сами ще лимитират арсеналите си.

Това обаче е наивно. Само човек с липса на връзка с действителността може да има вяра,че Китай, Русия, Пакистан и Израел просто ще се откажат от нуклеарните си оръжия, тъй като публичното мнение се е обърнало против тях,

За страдание, нуклеарните оръжия са необятно известни в тези страни, защото те се преглеждат като поръчител за сигурност и осъществяване на национални упоритости на международната сцена.

По-реалистичен метод ще е продължаването на намаляването на нуклеарното въоръжение в Съединени американски щати и Русия, където към момента има съществени опасности. За да стане това факт обаче, тези страни би трябвало да спрат да модернизират арсеналите си с концепцията за по-нататъшно разширение. Те би трябвало да стартират с намаляването.

Мащабното нуклеарно разоръжаване не може да бъде реализирано с един огромен гърмеж. Предложеното съглашение за нуклеарното разоръжаване може единствено да усили напрежението. В най-хубавия случай то може да бъде единствено непряк вид.

Превод: Росен Стойчев

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на мнения. Читателите на Факти.бг имат опция да се допрян до анализите и мненията, както до мненията на европейски и международни водачи в другите области, политици, нобелови лауреати и цивилен деятели по значимите за света проблеми.