Анализ на смъртността по държави през 2020 и 2021 г.,

Анализ на смъртността по страни през 2020 и 2021 година, спрямо предходни години, демонстрира, че броят на смъртните случаи от пандемията COVID-19 може да е бил повече от три пъти по-висок от формалната статистика. „ Извънредните смъртни случаи “ демонстрират, че повече от 18 милиона души са умряли през първите две години от пандемията. Въпреки това, създателите на изследването признават, че е належащо повече работа, с цел да се отделят смъртните случаи от самия Коронавирус и обществените разстройства, които той аргументи.

Почти от началото на пандемията формалната статистика за смъртните случаи от COVID-19 е сложена под въпрос. Отричащите болестта настояват, че в броя са включени доста хора, които са умряли „ с Коронавирус, а не от Коронавирус “, акцентирайки случаи, при които лицата са умряли от други неща, само че са били регистрирани в статистиката на Короната. Броят на хората, умряли вкъщи, преди тестванията да станат необятно налични, също би трябвало да се вземе поради. Както и тези, които са умряли в страни, които не са имали необятно публикувани проби или са с огромно извънградско население, или са умряли в първите дни на пандемията, преди лекарите да са осведомени с характерностите, които вършат Коронавирус съдбовен.

За да стигнат до дъното на това, епидемиолозите преглеждат броя на „ изключителните смъртни случаи “ – смъртни случаи за избран интервал от време, които са над междинния % на смъртност – които претърпяват градове и цели страни по време на огромните талази на пандемията. Сега повече от 100 откриватели са се събрали, с цел да създадат този разбор за целия свят. И техните констатации, оповестени в The Lancet, стигат до тъмно умозаключение: COVID-19 е умъртвил 18,2 милиона души – директно и непряко – до края на 2021 година, което го подрежда като една от най-тежките пандемии в историята. И това е преди да се почувства по-голямата част от резултата на вълната на Омикрон.

„ Изясняването на същинския брой на смъртните случаи от пандемията е жизненоважно за дейно взимане на решения за публичното опазване на здравето “, споделя в изказване водещият създател доктор Хайдонг Уанг от Американския институт за здравни индикатори и оценки.

В първата вълна на пандемията, когато е мъчно да се намерят проби за вируса, статистическите данни като цяло рисуват доста по-лоша картина от формалните доклади за смъртните случаи. Броят на умиращите неразучени доста надвишава тези, които са умряли от други аргументи, само че са имали леки случаи на Коронавирус, които в последна сметка са посочени в смъртния акт.

Тъй като тестванията стават по-широко налични, двете цифри стартират да се съгласуват по-тясно в богатите страни. В Южна Азия и Африка на юг от Сахара обаче смъртността доста надвишава предходните години – факт, едва отразен в формалното отчитане на смъртните случаи от COVID-19.

Въпреки че това е мощно подозирано, самият мащаб на несъответствието, оголен в документа, е фрапантен. „ Въпреки че обявените смъртни случаи от COVID-19 сред 1 януари 2020 година и 31 декември 2021 година възлизат на 5,94 милиона по целия свят, ние оценяваме, че за този интервал по света са умряли 18,2 милиона души заради пандемията COVID-19 “, написа изданието.

От тях 4,1 милиона са в Индия, спрямо 490 000 публично регистрирани, 1,1 милиона в Русия (670 000) и 800 000 надлежно в Мексико и в Бразилия. Въпреки че Съединените щати имат малко повече смъртни случаи, в сравнение с Русия, три-четвърти от тях са отразени в формалните данни. На база на глава от популацията смъртността в Русия е съвсем два пъти по-висока от тази в Съединени американски щати (375 на 100 000 на 179). При Андите е още по-лошо – те губят 512 души на 100 000 или 0,5% от популацията си от заболяването.

Разликата сред формалните данни и изключителните смъртни случаи е съразмерно най-голяма в Африка на юг от Сахара, с 14 пъти повече смъртни случаи, в сравнение с допускат формалните данни. Ужасяващата свръх смъртност в Индия е докладвана и преди, само че има доста по-малък фокус върху Африка.

Неизбежно някои ще упрекват не самата болест, а реакциите на съответното държавно управление, изключително що се отнася до локдауни и имунизации. Въпреки това, както написа и в предходни изследвания, върху които се осланят, създателите демонстрират, че страните, които са наложили задоволително мощен локдаун, с цел да предотвратят развихрянето на вируса, са имали по-малко изключителни смъртни случаи. На някои места, като Нова Зеландия, умират по-малко хора изобщо по време на локдауна, в сравнение с през еквивалентните месеци на предходните години. Авторите също по този начин изключват интервали, в които естествените бедствия предизвикват скокове в смъртните случаи, като европейска гореща вълна, да вземем за пример.

Въпреки това доста от смъртните случаи, изключително в най-бедните страни, може да са резултат от разстройства в снабдяването с храна или медицинските системи, които засягат даже тези, които в никакъв случай не се заразяват с COVID-19. Авторите признават, че не са съумели да изчислят какъв брой значим фактор е това, като се изключи че означават, че „ ще варира според от страната и района “.

18 милиона смъртни случая въпреки всичко слагат COVID-19 зад едрата шарка, бубонна чума, „ испански грип “ и ХИВ в листата на най-смъртоносните убийци за всички времена, само че защото формалният брой на смъртните случаи от Коронавирус надвишава 6 милиона, знаем, че предстоят още по-големи числа…