Американците се чудят защо идиотът чичо Сам трябва да подкрепя

" Американците се чудят за какво идиотът чичо Сам би трябвало да поддържа Европа, когато мързеливите германци отхвърлят да финансират отбраната си. Чудят се и за Украйна. Това, което ме тормози, е фактът, че администрацията на Байдън в действителност не е най-хубавият представител на идеята на Америка като незаменима мощ. Защото не виждам неговия проект за победа в Украйна! В подмяна на това, тя претърпя два огромни неуспеха. На първо място, Америка беше неспособна да възпре Русия да нападна, което заслужава спор. Вторият неуспех е украинската контраатака, неприятно планувана и снабдявана с оръжия с непрекъснато забавяне. Американците са прави да се питат за какво би трябвало да плащаме 250 милиарда $ помощ, в случай че ще затънем. Във Вашингтон се страхуват, че руснаците ще бъдат разтревожени, че губят една екзистенциална война, и ще минат на нуклеарно равнище. Така че тактиката на Байдън ще се състои в продължение на помощта, очаквайки Зеленски да реши, че би трябвало да отиде на договаряния и да отстъпи територия. Това ще разреши на държавното управление във Вашингтон да успокои съвестта си, казвайки се, че украинците са го решили.

Бих желал нашият президент да изясни на американския народ сериозността на момента. Моят модел за тази международна рецесия е речта на Рузвелт в навечерието на Втората международна война. Той приготвяше американците за ролята, която щяха да изиграят. Когато Джордж У. Буш не съумя да накара Путин да се изтегли през 2008 година след нахлуването в Грузия, ние избрахме умиряването. А през 2014 година влязохме в работен режим: “Вземете Судетите ”. Размахахме наказания. Но с цел да се почувстваме добре. Отхвърлихме мисълта, че сме подли плъхове, които биха приели един агресор със мощ да поеме контрола над непозната територия. Но глобите разкриха нашето двуличие. Нашето безволие беше неприлично. Ние сме в свят, моделиран от нашите мерзости.

Хамас ненавижда еднообразно Америка, демократите и републиканците. Мисля, че е време да стартираме да мислим друго. От края на Студената война, като се изключи интервала след 11 септември,  ние сме в някаква атмосфера на края на историята и непрекъснат карнавал. Опиянявахме се от концепцията за всички благоприятни условия, за свят, в който всички печелят. Дори дългът изглеждаше смехотворен, защото лихвите бяха нулеви. Живеехме в илюзията. Но светът не разрешава това за доста дълго време. Днес се връщаме на земята, ще забележим какъв брой бързо. Американците нормално избират вярното решение, откакто са изчерпали всички други… ".

Уолтър Ръсел Мийд, американският пълководец, професор по интернационалните връзки в колежа “Бард ”в щата Ню Йорк, проучвателен шеф в Института “Хъдсън ” и прочут журналист, е последовател на реалистичната школа за интернационалните връзки. Той обрисува един рисков “хънтингтов ” свят в нтервю за “Фигаро ”.

- 7 октомври ще остане в историята като израелския “11 септември ”. Но по какъв начин тълкувате това събитие в цялостната история на Близкия изток и на интернационалните връзки?

- Днес е мъчно да се каже доколко 7 октомври ще повлияе дълготрайно върху хода на събитията в Близкия изток. Искам да кажа, че сега, в който се случи тази ужасяваща офанзива, Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия се приближаваха към стратегическо съглашение за сигурност, което би разрешило прогрес за палестинците. Арабските страни в Персийския залив наподобява се готвеха да играят доста по-активна роля в интерес на последните. Иранците видяха в това построяването на архитектура за сигурност, която ще намали силата на Иран и ще маргинализира техния “клиент ” Хамас. Това щеше да отдалечи Близкия изток от борбата, от която Иран толкоз доста се нуждае.

Нека да напомним, че Иран, като персийска и шиитска мощ, има два огромни минуса. Той се възприема от сунитските арабски страни като рисков нахалник и имперска мощ. Тази визия се ускори от ужасите, осъществени от сирийския режим (съюзник на Техеран - б.а.) на Башар ал Асад и цялостния управленчески безпорядък, който “Хизбула ” вкара в ливанската политика, да не приказваме за поддръжката му за бунтовниците хуси в Йемен, които нападнаха Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Иран се пробва да реши уравнението, като се показва за силата на опозиция против Израел, тъй че омразата към евреите да накара арабите да не помнят за съмненията си към персийците. Иран имаше потребност да унищожи взаимното деяние, задвижено по силата на Авраамовите съглашения. Както се надяваше, офанзивата от 7 октомври върна палестинския въпрос в центъра на играта, предизвиквайки вълна на социална поддръжка за Хамас и срещу Авраамовите съглашения. Иранците реализираха задачата си с ужасни средствия, само че това е типично. Когато погледнете тяхната равносметка, всичко, което се стремят да реализират, се осъществя с убийства и кръвопролития, способността да предизвикват щета, без значение дали в Ирак, Йемен или Сирия.

Истинският въпрос в този момент е дали актуалният епизод единствено ще забави арабското преориентиране към Израел, или ще унищожи почналото консолидиране на нов ред. Доколкото слушам, саудитците и израелците наподобява желаят да продължат развой, който са почнали, по този начин както и администрацията на Байдън. Разбира се, доста ще зависи от метода, по който ще се развият нещата на място, и не е изключено да станем очевидци на по-мащабна война. Но имам възприятието, че целият този смут и от двете страни убеждава саудитците и израелците повече от всеки път, че би трябвало да работят дружно.

- Защо саудитците към момента да са способни на това огромно доближаване, откакто си мълчат и се оказват пленници на страстите на арабската улица по палестинския въпрос?

- Интересен е фактът, че си мълчат. Трябва да се разбере, че безмълвното съдействие на саудитците и израелците стартира през 60-те години на ХХ век, когато дружно способстваха за провалянето на Насър, който се опитваше да провокира протест в Йемен. В Близкия изток нещата не всеки път са такива, каквито наподобяват. Има държавни управления, които ще правят отстъпка, отчитайки публичното мнение, но имат ясна стратегическа визия. Саудитските ръководещи схващат, че няма да съумеят в един Близък изток, подкопан от религиозни и племенни спорове. Техният метод се основава на една многа трезва и реалистична формулировка на националния интерес и на този на режима. Така че, когато се случи такава офанзива, техният инстикт е да отсрочат, а не да анулират това, което им се коства най-сигурният път. Това не се е появявало в обществените диалози, само че арабските страни в Залива се пробват да обезпечат това, което не съществува в палестинския свят: умело водачество с прагматичен дневен ред. Поради доста основателни аргументи Израел няма никакво доверие в своите събеседници в Палестинската власт. Страхът на Израел е, че даже Палестинската власт да желае да съблюдава едно вероятно съглашение, нищо няма да попречи на фанатиците от Хамас да поемат контрола и да го унищожат.

Но остава концепцията, че в случай че саудитците и други обезпечат конструкция и гаранция за палестинците, това би могло да окаже огромно въздействие върху динамичността в Палестина и може би една част от палестинците ще бъде подготвена да се споразумее с Израел, което би предиздвикало Израел да се опита. Това е подмолната мисъл. Докато не забележим цялата поредност, няма да кажа, че офанзивата на Иран против израело-арабския кротичък развой е съумяла. Възможно е да се намираме в миг, сходен на офанзивата на Хитлер в Ардените през 1944 година, когато той се надяваше да спре напредването на съдружниците. Той съумя да сътвори проблем, само че се провали, тъй като не съумя за разбие сплотеността на съдружниците.

- Повечето наблюдаващи разказват Израел като изолиран. Вие смятате, че е по-сложно?

- Защото ползите се нагаждат! Не от обич! Убеден съм, че Мохамед Бен Салман доста добре си спомня обстоятелството, че администрацията на Байдън се опита да го трансформира в парий (след убийството от саудитските служби на публицист, нарязан на части в саудитското консулство в Турция - б.а.). Няма обич! Но от време на време уредените бракове потръгват! Това не е идеологически ангажимент в интерес на “световния ред, учреден на закона ”, нито обич към демокрацията. Саудитската власт следи повишаването на своето население и вижда възникването на действителни въпроси за жизнеспособността на своята стопанска система, учредена на петрола. Тя схваща, че би трябвало да развива икономическата мощ на страната си, с цел да резервира единството. За да реализира тази цел, Израел е натурален сътрудник: заради неговите софтуерни качества, а също по този начин тъй като, сходно на Саудитска Арабия, той безусловно се опълчва на иранската или турската доминация в Близкия изток. Има икономическо и стратегическо координиране на ползите.

- Саудитска Арабия желае безмълвно унищожаването на Хамас?

- В последната война в Газа видяхме Турция и Катар, по-привързани към Хамас и “Мюсюлманските братя ”, да притискат Израел да тръгне към преустановяване на огъня. Но саудитците и Египет споделиха на Израел: “Не, продълажавйте! ”. Хамас се възприема като зложелател в Персийския залив.

- Русия печели от тази рецесия, която отклонява вниманието от украинското полесражение. Тя поддържа Хамас, приман неведнъж в Москва. Руснаците стигнаха до такава степен да кажат, че 7 октомври ще се учи в техните военни академии! Какво ни споделя това за по-глобалното значение на тази война?

- През февруари написах, че войната в Близкия изток е по-близо, в сравнение с си представяме. Причината е, че Русия има голяма изгода от тази война. Цената на барела може да скочи и европейците ще бъдат принудени да се молят на Москва още веднъж да им даде газ и нефт. Моментът е съвършен, защото идва зимата. И най-много вниманието на Запада се отклонява от Украйна, изключителна опция за Путин. Но би трябвало да се заплати цена, тъй като Путин имаше доста положителни връзки с Израел.

- Путин изоставя Израел, тъй като омразата му към Запада е по-силна?

- Неговите претекстове са омразата му към Запада, само че и потребността от Иран като сътрудник. От трите огромни ревизионистки сили - Русия, Китай и Иран - Китай е най-могъщият, само че и този, който е направил минимум, с цел да нападна статуквото. Иран е минимум могъщият, само че безусловно преобрази близкоизточния район. Русия беше по средата, само че се радикализира (след 24 февруари 2022 г.), изравнявайки позицията си с тази на Иран, а също и със Северна Корея. Радикализмът на Русия поражда въпроси. Когато желая да се безпокоя, се безпокоя какво значи това за бъдещето. Наблюдателите виждат единствено опцията за ескалация в Украйна, фокусирайки се върху тактическия нуклеарен сюжет. Но е ясно, че помощта за започване на война в Близкия изток може да обезпечи голямо преимущество на Русия и големи неудобства за Запада, без рисковете на нуклеарното оръжие.

- Не изключвате Русия да е била в течение?

- Не съм сигурен, че иранците обичат да споделят тайните си, само че има съвпадане на ползите и руснаците имат положителни източници в Иран. Те знаеха какви качества придобива Хамас. Съмнявам се, че някой се е обадил на Путин. Но след офанзивата те непринудено се сплотиха. Иран и Русия са по-сплотени от всеки път и зависят от Китай. Той дава доста пари, без да възприема техния ежедневен радикализъм. Тази разлика има своето пояснение. Путин е във война за оцеляването си в Украйна, която няма право да загуби. Китай има време. За Иран и Русия часовникът се движи доста по-бързо.

- Президентът Байдън претендира за ролята на Америка като незаменима международна мощ. Но следват ли го, или това е лебедовата ария на изолирана суперсила?

- В Америка има същински спор по въпроса дали световната ангажираност е от изгода за междинния американец. Американците се чудят за какво идиотът чичо Сам би трябвало да поддържа Европа, когато мързеливите германци отхвърлят да финансират защитата си. Чудят се и за Украйна. Това, което ме тормози, е фактът, че администрацията на Байдън в действителност не е най-хубавият представител на идеята на Америка като незаменима мощ. Защото не виждам неговия проект за победа в Украйна! В подмяна на това, тя претърпя два огромни неуспеха. На първо място, Америка беше неспособна да възпре Русия да нападна, което заслужава спор. Вторият неуспех е украинската контраатака, неприятно планувана и снабдявана с оръжия с непрекъснато забавяне. Американците са прави да се питат за какво би трябвало да плащаме 250 милиарда $ помощ, в случай че ще затънем.

- Американската администрация не желае украинците да изгубят, само че не желае и да завоюват?

- Те се опасяват, че руснаците ще бъдат разтревожени, че губят една екзистенциална война и ще минат на нуклеарно равнище. Така че тактиката на Байдън ще се състои в продължение на помощта, очаквайки Зеленски да реши, че би трябвало да отиде на договаряния и да отстъпи територия. Това ще разреши на държавното управление във Вашингтон да успокои съвестта си, казвайки се, че украинците са го решили.

- Какво би трябвало да се направи?

- Ние сме в доста неприятна обстановка. Русия си мисли, че печели. Нейната мощ на устойчивост е огромна. Иранците усещат, че им върви. А китайците си вадят поучения. Бих желал нашият президент да изясни на американския народ сериозността на момента. Моят модел за тази международна рецесия е речта на Рузвелт в навечерието на Втората международна война. Той приготвяше американците за ролята, която щяха да изиграят. Когато Джордж У. Буш не съумя да накара Путин да се изтегли през 2008 година след нахлуването в Грузия, ние избрахме умиряването. А през 2014 година влязохме в работен режим: “Вземете Судетите ”. Размахахме наказания. Но с цел да се почувстваме добре. Отхвърлихме мисълта, че сме подли плъхове, които биха приели един агресор със мощ да поеме контрола над непозната територия. Но глобите разкриха нашето двуличие. Нашето безволие беше неприлично. Ние сме в свят, моделиран от нашите мерзости.

- Говорите за приготовление на публичното мнение. Но няма ли зараза от слепота и антисемитизъм в нашите страни?

- Имам доста другари евреи и шокът за тях е бездънен! Защото започнаха да се питат дали са в сигурност! Мнозина в Америка си купуват оръжия… Но в случай че си спомним силата на фашистите и комунистите през 30-години на ХХ век, сегашните ни провокации наподобяват не толкоз огромни. Съединени американски щати би трябвало да разгласят доста огромно нарастване на бюджета за защита. Трябва да се изясни на американците и европейците, че в случай че нямаме постоянен международен ред, повече няма да приказваме нито за човешки права, нито за климат. Хората ще бъдат в канавката, с цел да оцелеят. Воюващите няма да се интересуват от въглеродните излъчвания на оръжията си! Трябва да се върнем в действителността.

- Не е ли това казусът на Америка, където господства една откъсната от действителността деколониалистка визия, която скрива същинските рискове?

- Някои са в нереалността, само че не и болшинството. Повечето млади американци не вървят в елитните университети от Бръшляновата лига, където можете да се опиянявате от псевдоморални пози и да поддържате най-странните и крайни хрумвания, като в същото време получавате 200 хиляди $ заплата още на първата си работа. Това, което би трябвало да направи президентът, е да седне с най-сериозните републиканци от Конгреса по въпросите на националната защита, които не са негови политически другари, и да им каже: “Имаме външен проблем, момчета ”. Можем ли да разработим общ метод? Това направи Хари Труман през 1947-1948 година против Сталин с републиканците, които направляваха Конгреса. Международното състояние е съществено.

Хамас ненавижда еднообразно Америка, демократите и републиканците. Мисля, че е време да стартираме да мислим друго. От края на Студената война, като се изключи интервала след 11 септември,  ние сме в някаква атмосфера на края на историята и непрекъснат карнавал. Опиянявахме се от концепцията за всички благоприятни условия, за свят, в който всички печелят. Дори дългът изглеждаше смехотворен, защото лихвите бяха нулеви. Живеехме в илюзията. Но светът не разрешава това за доста дълго време. Днес се връщаме на земята, ще забележим какъв брой бързо. Американците нормално избират вярното решение, откакто са изчерпали всички други…

Инфо: Лор Мандвил, “Фигаро ”

Превод от френски: Галя Дачкова