Щатите се оплетоха между борбата с Русия и борбата с расизма
Американците са потребни, когато са непоносими. Когато се втурват към задачата си, бутайки всички в близост. Както да вземем за пример в този момент - във връзка с съдействието сред Русия и Африка.
Сега в Конгреса на Съединени американски щати се готви законопроект, в който сходно съдействие се дефинира като тип грях, за който африканците, представляващи ползите на Москва на континента, се санкционират със наказания. Това е неоколониализъм в най-чистата му форма (да си напомним тази дума) – и толкоз несъобразителен, че сътвори извънредно удобен декор за обиколката на съветския външен министър Сергей Лавров на „ черния континент “.
Бъдещето на " деколонизираните " страни беше показано в целия си искра
Уж политиците в Африка жигосват Америка за расизъм, а американците неудобно се оправдават (самите те трансфораха тази дума в проклинание, като че ли расизмът не е задоволително неприятен самичък по себе си).
В същия капан попаднаха и германците, чийто англоезичен профил в Туитър приказва за обстоятелството, че Лавров лети в Африка не с цел да „ види леопарди “, а с цел да потвърди, че „ сътрудниците на Украйна желаят да унищожат всичко съветско “. Африканските политици бяха възмутени: Мислите ли, че в Африка човек а може да се интересува единствено от природата ни? С животни ли ни сравнявате?
Сега на Запад пишат доста по-лошо за Русия и руснаците, това не се счита за расизъм (а трябва), само че няма да се преструваме, че американските неоколониалистки конгресмени са измислили законопроекта си единствено поради русофобията. Това не са жертви на фикс идея, това са много рационални хора: черна Африка към този момент е такава територия, за която би трябвало да се борят.
Тоест самата Африка е доста друга: демократична и тоталитарна, проруска и проамериканска, просперираща и бедна, разрастваща се и безнадеждна. Но " приблизително в отделението " не е същото като преди 10 години. Африка има пари, междинна класа и упоритости, а фактът, че е международната съкровищница на запаси, в противен случай, не се е трансформирал.
През петте години след обединяването с Крим (когато Западът стартира да прекъсва икономическите връзки с Русия и трябваше незабавно да търсим алтернативи), търговията сред Русия и Субсахарска Африка се удвои.
Затова Лавров обиколи континента. Ето за какво втората среща на високо ниво Русия-Африка ще се състои през юли (първата се организира през 2019 година в Сочи, където беше показан целият континент - 54 страни, от които 45 на най-високо ниво). Ето за какво американските конгресмени са обезпокоени по-точно заради комплициран набор от аргументи. Географията на визитата на Лавров добре илюстрира както тази цялост, по този начин и многообразието на африканските страни.
С Южна Африка - първата спирка на шефа на Министерство на външните работи - всичко наподобява ясно. Член на БРИКС и Г-20, стопански и политически водач на черната част на континента, страна с разнообразно и от време на време доста напреднало произвеждане. Прието е, че след рухването на апартейда Южна Африка бързо обедня и е изгубила всичко, само че това не е правилно: Южна Африка е станала по-богата, само че нейните поданици са приблизително по-бедни, защото в този момент националното благосъстояние е разпръснато върху доста по-голям брой поданици.
Не е необичайно и за какво Лавров би трябвало да отиде в Ангола. Това е страна, с която имаме остарели руски връзки и богата история на военно-техническо съдействие. Само запасите от нефт там са вторите в Африка (след Нигерия), тъй че има луди средства и енергично предпочитание да се влага в развиване, купувайки това, което Русия продава - селскостопанска и друга техника, торове, медикаменти, метали и някои други продукти, които в този момент са под западни наказания.
Еритрея е по-сложна. Това е една от най-бедните страни в света, от позиция на режима, тя е африканският аналог на Северна Корея, по тази причина е под наказания от десетилетия и стои на коренно антизападни позиции. В резултат на това тя стана една от петте членки на Организация на обединените нации, които гласоподаваха срещу всички антируски резолюции като цяло, дружно с Беларус, Северна Корея, Сирия и самата Русия.
Но въпросът тук не е толкоз в геополитиката, колкото в елементарната география. Географското състояние е главното и към този момент единственото благосъстояние на Еритрея. Тя " заключва " Червено море на кръстовището с Арабско (тоест с Тихия океан). На планетата има рекорден трафик както на търговски, по този начин и на военни кораби, защото всяка мощ, която претендира, че е велика, също се старае да има военна база в протока Баб ел Мандеб, чието име доставя толкоз доста развлечение на съветските възпитаници в уроците по география.
Само три страни граничат с пролива - Джибути, Йемен и Еритрея. Това не донесе благополучие на никой от тях, само че те съумяха да изградят бизнес: Джибути, да вземем за пример, печели от наемане на земя за военни бази. Това е единственото място на Земята, където американската войска е в съседство с китайската. Те също можеха да съжителстват с руснаците, само че не беше допустимо да се разберем с Джибути, може би точно поради американците. А в Еритрея въобще не се преценяват с тях.
Но в случай че са се обсъждали вероятностите за появяването на съветска база в Червено море, то в скритата част на визитата. Най-вероятно във всяка страна тя е била по-разнообразна и вълнуващо от формалната, тъй като африканците са привикнали да работят по този метод, а в този момент е изключително време за Русия - времето на задните порти и сенчестите покупко-продажби.
Прост образец. Малко преди идването на Лавров опозицията в Южна Африка, насочена към Съединени американски щати, стартира шумна медийна акция с искане да се разбере какво се товари на съветски товарен транспортен съд, дебаркирал на крайбрежията на страната. Бяха направени основно догатки, че това е оръжие. Тогава догатките получиха известно удостоверение. Но към момента не е ясно дали това е обвързвано с идните взаимни военноморски учения на Русия, Китай и ЮАР, за които нашият “Адмирал Горшков ” към този момент отпътува, или не е обвързвано.
Между другото, самият факт на взаимни учения беше задоволителен, с цел да изпаднат в нервност в Държавния департамент. След като ги изслуша, Министерството на защитата на Южна Африка предложи ученията да станат годишни. Както казахме нагоре, американците са потребни, когато са непоносими.
Със сигурност има нещо прикрито в тази ситуация с Есватини, следващата спирка на шефа на съветското външно министерство. Тази страна, даже по африканските стандарти, е странна: да вземем за пример, главният народен празник там е годишният избор на новата брачна половинка на абсолютния монарх. Всички кандидатки би трябвало да са девствени и под 21 години, само че когато кралят реши да заобиколи условие номер две, той би трябвало, в сходство със закона, да заплати на краля (тоест на себе си) санкция от една крава.
Но и заради своята автентичност, Есватини реши да стане и в действителност се трансформира в бенефициент на ерата на ЧЖИЗ. По най-модерните въпроси за африканската еднаквост и „ превъзмогването на културния колониализъм на белите ”. Ето за какво в Есватини - предходното и доста по-разпространено име Свазиленд в този момент се счита за светиня от расистко минало.
Русия вкара безвизов режим и приготвя контракт за другарство с този деятел на африканската еднаквост (приятно антиамериканска по своята същност). Дори и да е единствено за антиколониален пиар, в този момент си заслужава.
Неслучайно във всяка африканска страна, която посети, Лавров произнесе думата „ неоколониализъм “ във връзка с Съединени американски щати. Включително (в Ангола) в подтекста на това, че Украйна, като инструмент на Запада, „ организираше намерено колониална политика по отношение на рускоговорящите “ (африканските сътрудници би трябвало да схванат аргументите за СВО на понятен за тях език).
Тук би трябвало да разберете, че “пиар ” не е " прахуляк в очите ", както доста хора мислят, а по какъв начин да подчертаеш мощните си страни. Една от тези страни на Русия в проклетата „ епоха на ЧЖИЗ “ наподобява изключително мощна.
Снимахме кино лентата " Цирк ", когато черните в Съединени американски щати не бяха пускани във всички кина. Сегрегацията там беше неразрешена със закон единствено три години откакто изпратихме първия човек в космоса. Изпратихме и първия негър, кубинеца Арналдо Мендес, в космоса. Това е още една от хилядите аргументи, заради които имаме право да разчитаме на преднина в битката за Африка.
Особеността на тази битка е, че водачите на Африка постоянно нямат потребност да изясняват за какво имат потребност от Русия: самият пиар на Русия на континента е добър и самоподдържащ се. Често точно на руснаците би трябвало да се изяснява за какво би трябвало да се борим за Африка - обществото има песимизъм заради травматичния опит от руската ера, когато доста пари и старания бяха изхарчени за чернокожите марксисти.
Но днешна Африка, както бе упоменато нагоре, е друга Африка. Единствено диамантите остават безброй. Да вземем за образец най-потърпевшата от западния колониализъм и към момента кървяща Демократична република Конго, чиито представители постоянно посещаваха Русия (веднага след завръщането си Лавров одобри специфичния представител на президента Франсоаз Жоли). Запасите на кобалт, германий, тантал там са най-големите в света, а на уран, волфрам, мед, литий са най-големите в Африка. Проучването и добивът на такива първични материали може да докара до контракта на века.
Отделно си коства да се подчертае литият, който е нужен за производството на акумулатори. Като се има поради, че Русия е и един от международните водачи по ресурси от литий, редица специалисти от дълго време предвиждат „ литиева война “ сред нас и Запада.
По отношение на световната борба Африка е значима и като модел. Други специалисти, които са сериозни към самата концепция за видимо неравна битка със Запада, от време на време задават риторичен въпрос: по какъв начин тъкмо ще наподобява успеха на Русия над Съединени американски щати като международен хегемон? Ще вдигнат ли жителите на Източна Европа протест под съветски флагове и ще изгонят ли американските военни от страната?
Изглежда като нещо утопично, само че в модерна Африка се случва точно това. И в Буркина Фасо (бивша Горна Волта) всичко разказано се случи напълно неотдавна, единствено военните не бяха американски, а френски. Сега Париж гледа с известна угриженост към другата си някогашна колония - прилежащ Нигер, където има най-голямата задгранична военна база и залежи на уран, които са от решаващо значение за националната енергетика.
Разбира се, историческите процеси на другите континенти не са изцяло идентични - както демонстрира Африка, параметрите могат да варират фрапантно даже в другите страни. Но никой на интернационалната сцена няма да посмее да каже, че това не може да се случи в Европа, тъй като това не е Африка. Ако кажат, би трябвало да ви се подсети, че това е расизъм. Нека се извиняват.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сега в Конгреса на Съединени американски щати се готви законопроект, в който сходно съдействие се дефинира като тип грях, за който африканците, представляващи ползите на Москва на континента, се санкционират със наказания. Това е неоколониализъм в най-чистата му форма (да си напомним тази дума) – и толкоз несъобразителен, че сътвори извънредно удобен декор за обиколката на съветския външен министър Сергей Лавров на „ черния континент “.
Бъдещето на " деколонизираните " страни беше показано в целия си искра
Уж политиците в Африка жигосват Америка за расизъм, а американците неудобно се оправдават (самите те трансфораха тази дума в проклинание, като че ли расизмът не е задоволително неприятен самичък по себе си).
В същия капан попаднаха и германците, чийто англоезичен профил в Туитър приказва за обстоятелството, че Лавров лети в Африка не с цел да „ види леопарди “, а с цел да потвърди, че „ сътрудниците на Украйна желаят да унищожат всичко съветско “. Африканските политици бяха възмутени: Мислите ли, че в Африка човек а може да се интересува единствено от природата ни? С животни ли ни сравнявате?
Сега на Запад пишат доста по-лошо за Русия и руснаците, това не се счита за расизъм (а трябва), само че няма да се преструваме, че американските неоколониалистки конгресмени са измислили законопроекта си единствено поради русофобията. Това не са жертви на фикс идея, това са много рационални хора: черна Африка към този момент е такава територия, за която би трябвало да се борят.
Тоест самата Африка е доста друга: демократична и тоталитарна, проруска и проамериканска, просперираща и бедна, разрастваща се и безнадеждна. Но " приблизително в отделението " не е същото като преди 10 години. Африка има пари, междинна класа и упоритости, а фактът, че е международната съкровищница на запаси, в противен случай, не се е трансформирал.
През петте години след обединяването с Крим (когато Западът стартира да прекъсва икономическите връзки с Русия и трябваше незабавно да търсим алтернативи), търговията сред Русия и Субсахарска Африка се удвои.
Затова Лавров обиколи континента. Ето за какво втората среща на високо ниво Русия-Африка ще се състои през юли (първата се организира през 2019 година в Сочи, където беше показан целият континент - 54 страни, от които 45 на най-високо ниво). Ето за какво американските конгресмени са обезпокоени по-точно заради комплициран набор от аргументи. Географията на визитата на Лавров добре илюстрира както тази цялост, по този начин и многообразието на африканските страни.
С Южна Африка - първата спирка на шефа на Министерство на външните работи - всичко наподобява ясно. Член на БРИКС и Г-20, стопански и политически водач на черната част на континента, страна с разнообразно и от време на време доста напреднало произвеждане. Прието е, че след рухването на апартейда Южна Африка бързо обедня и е изгубила всичко, само че това не е правилно: Южна Африка е станала по-богата, само че нейните поданици са приблизително по-бедни, защото в този момент националното благосъстояние е разпръснато върху доста по-голям брой поданици.
Не е необичайно и за какво Лавров би трябвало да отиде в Ангола. Това е страна, с която имаме остарели руски връзки и богата история на военно-техническо съдействие. Само запасите от нефт там са вторите в Африка (след Нигерия), тъй че има луди средства и енергично предпочитание да се влага в развиване, купувайки това, което Русия продава - селскостопанска и друга техника, торове, медикаменти, метали и някои други продукти, които в този момент са под западни наказания.
Еритрея е по-сложна. Това е една от най-бедните страни в света, от позиция на режима, тя е африканският аналог на Северна Корея, по тази причина е под наказания от десетилетия и стои на коренно антизападни позиции. В резултат на това тя стана една от петте членки на Организация на обединените нации, които гласоподаваха срещу всички антируски резолюции като цяло, дружно с Беларус, Северна Корея, Сирия и самата Русия.
Но въпросът тук не е толкоз в геополитиката, колкото в елементарната география. Географското състояние е главното и към този момент единственото благосъстояние на Еритрея. Тя " заключва " Червено море на кръстовището с Арабско (тоест с Тихия океан). На планетата има рекорден трафик както на търговски, по този начин и на военни кораби, защото всяка мощ, която претендира, че е велика, също се старае да има военна база в протока Баб ел Мандеб, чието име доставя толкоз доста развлечение на съветските възпитаници в уроците по география.
Само три страни граничат с пролива - Джибути, Йемен и Еритрея. Това не донесе благополучие на никой от тях, само че те съумяха да изградят бизнес: Джибути, да вземем за пример, печели от наемане на земя за военни бази. Това е единственото място на Земята, където американската войска е в съседство с китайската. Те също можеха да съжителстват с руснаците, само че не беше допустимо да се разберем с Джибути, може би точно поради американците. А в Еритрея въобще не се преценяват с тях.
Но в случай че са се обсъждали вероятностите за появяването на съветска база в Червено море, то в скритата част на визитата. Най-вероятно във всяка страна тя е била по-разнообразна и вълнуващо от формалната, тъй като африканците са привикнали да работят по този метод, а в този момент е изключително време за Русия - времето на задните порти и сенчестите покупко-продажби.
Прост образец. Малко преди идването на Лавров опозицията в Южна Африка, насочена към Съединени американски щати, стартира шумна медийна акция с искане да се разбере какво се товари на съветски товарен транспортен съд, дебаркирал на крайбрежията на страната. Бяха направени основно догатки, че това е оръжие. Тогава догатките получиха известно удостоверение. Но към момента не е ясно дали това е обвързвано с идните взаимни военноморски учения на Русия, Китай и ЮАР, за които нашият “Адмирал Горшков ” към този момент отпътува, или не е обвързвано.
Между другото, самият факт на взаимни учения беше задоволителен, с цел да изпаднат в нервност в Държавния департамент. След като ги изслуша, Министерството на защитата на Южна Африка предложи ученията да станат годишни. Както казахме нагоре, американците са потребни, когато са непоносими.
Със сигурност има нещо прикрито в тази ситуация с Есватини, следващата спирка на шефа на съветското външно министерство. Тази страна, даже по африканските стандарти, е странна: да вземем за пример, главният народен празник там е годишният избор на новата брачна половинка на абсолютния монарх. Всички кандидатки би трябвало да са девствени и под 21 години, само че когато кралят реши да заобиколи условие номер две, той би трябвало, в сходство със закона, да заплати на краля (тоест на себе си) санкция от една крава.
Но и заради своята автентичност, Есватини реши да стане и в действителност се трансформира в бенефициент на ерата на ЧЖИЗ. По най-модерните въпроси за африканската еднаквост и „ превъзмогването на културния колониализъм на белите ”. Ето за какво в Есватини - предходното и доста по-разпространено име Свазиленд в този момент се счита за светиня от расистко минало.
Русия вкара безвизов режим и приготвя контракт за другарство с този деятел на африканската еднаквост (приятно антиамериканска по своята същност). Дори и да е единствено за антиколониален пиар, в този момент си заслужава.
Неслучайно във всяка африканска страна, която посети, Лавров произнесе думата „ неоколониализъм “ във връзка с Съединени американски щати. Включително (в Ангола) в подтекста на това, че Украйна, като инструмент на Запада, „ организираше намерено колониална политика по отношение на рускоговорящите “ (африканските сътрудници би трябвало да схванат аргументите за СВО на понятен за тях език).
Тук би трябвало да разберете, че “пиар ” не е " прахуляк в очите ", както доста хора мислят, а по какъв начин да подчертаеш мощните си страни. Една от тези страни на Русия в проклетата „ епоха на ЧЖИЗ “ наподобява изключително мощна.
Снимахме кино лентата " Цирк ", когато черните в Съединени американски щати не бяха пускани във всички кина. Сегрегацията там беше неразрешена със закон единствено три години откакто изпратихме първия човек в космоса. Изпратихме и първия негър, кубинеца Арналдо Мендес, в космоса. Това е още една от хилядите аргументи, заради които имаме право да разчитаме на преднина в битката за Африка.
Особеността на тази битка е, че водачите на Африка постоянно нямат потребност да изясняват за какво имат потребност от Русия: самият пиар на Русия на континента е добър и самоподдържащ се. Често точно на руснаците би трябвало да се изяснява за какво би трябвало да се борим за Африка - обществото има песимизъм заради травматичния опит от руската ера, когато доста пари и старания бяха изхарчени за чернокожите марксисти.
Но днешна Африка, както бе упоменато нагоре, е друга Африка. Единствено диамантите остават безброй. Да вземем за образец най-потърпевшата от западния колониализъм и към момента кървяща Демократична република Конго, чиито представители постоянно посещаваха Русия (веднага след завръщането си Лавров одобри специфичния представител на президента Франсоаз Жоли). Запасите на кобалт, германий, тантал там са най-големите в света, а на уран, волфрам, мед, литий са най-големите в Африка. Проучването и добивът на такива първични материали може да докара до контракта на века.
Отделно си коства да се подчертае литият, който е нужен за производството на акумулатори. Като се има поради, че Русия е и един от международните водачи по ресурси от литий, редица специалисти от дълго време предвиждат „ литиева война “ сред нас и Запада.
По отношение на световната борба Африка е значима и като модел. Други специалисти, които са сериозни към самата концепция за видимо неравна битка със Запада, от време на време задават риторичен въпрос: по какъв начин тъкмо ще наподобява успеха на Русия над Съединени американски щати като международен хегемон? Ще вдигнат ли жителите на Източна Европа протест под съветски флагове и ще изгонят ли американските военни от страната?
Изглежда като нещо утопично, само че в модерна Африка се случва точно това. И в Буркина Фасо (бивша Горна Волта) всичко разказано се случи напълно неотдавна, единствено военните не бяха американски, а френски. Сега Париж гледа с известна угриженост към другата си някогашна колония - прилежащ Нигер, където има най-голямата задгранична военна база и залежи на уран, които са от решаващо значение за националната енергетика.
Разбира се, историческите процеси на другите континенти не са изцяло идентични - както демонстрира Африка, параметрите могат да варират фрапантно даже в другите страни. Но никой на интернационалната сцена няма да посмее да каже, че това не може да се случи в Европа, тъй като това не е Африка. Ако кажат, би трябвало да ви се подсети, че това е расизъм. Нека се извиняват.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ