Земните полюси се изместват
Американски учени оповестиха, че полюсите на Земята се изместват поради промени в климата, зародили в следствие от топенето на ледовете в Гренландия.
Според сателитните данни на университета в Тексас Северният полюс се измествал с 10 сантиметра в южна посока от 1899 година
Данните от 2005 година демонстрират обаче, че в този момент Северният полюс се измества към Гренландия.
Учените са открили, че 90% от това изместване се дължи на измененията в климата, породени от топенето на планинските ледници в Гренландия.
За една година Гренландия е изгубила 250 гигатона лед, Антарктида – 180 гигатона, а планинските глетчери са стопили 194 гигатона лед за една година.
Според Дейвид Кийт, който е професор по приложна физика в Харвардския университет, световното стопляне може да бъде предотвратено посредством разпръскването на отразяващи се частици в атмосферата, които да понижават количеството на слънчева светлина, която доближава до земната повърхнина.
Специалистите предвиждат, че в случай че морското ниво продължи да се повишава, изместването също ще продължи.
От 2005 година до в този момент Северният полюс се е изместил с 1.2 метра на изток.
Изместването на земните полюси е намерено през 1891 година от астронома Сет Карло Чандлър. Той открива, че полюсите могат да се отклоняват с почти от 6 до 10 метра за 433 дни и по-късно да се открият. Това значи, че звездните карти би трябвало постоянно да се осъвременяват.
Магнитното поле на Слънцето трансформира полярността си на всеки 11 години и по този начин полюсите се изместват поради слънчевия цикъл.
Този август НАСА заяви, че е допустима замяна на земните полюси, само че към този момент не може да бъде конкретизирано по кое време ще се случи този естествен феномен.
Размяната на полюсите ще провокира талази по цялата Слънчева система, а от взаимоотношението на слънчевото магнитно поле със земното е допустимо да се усилят северните сияния.
Земните полюси не са се сменяли от 800 000 години и по тази причина явлението се следи непрекъснато от експертите в обсерваторията " Уилкокс " на Станфордския университет.
