Алверо Обрегон искаше да бъде фермер, но стана един от най-добрите президенти на Мексико
Алваро Обрегон се ражда в малко селце на име Сикуисива, в щата Сонора през февруари 1880 година Израства в безспорна бедност, отгледан е от майка си и трите сестри. В момента, в който може да работи, незабавно му е открита работа. Работи във плантация, създава захар, пасе добитък, в някакъв миг продава обувки от врата на врата, с цел да има някакви пари и да изкарва ден за ден. Никой няма и визия по какъв начин Алваро е съумял да събере задоволително пари, с цел да успее да закупи дребна плантация за пилета в Сонора. Мести цялото си семейство там и продължава същата бедност – ден след ден ще има единствено работа и нищо повече.
Това би трябвало да е краят на живота му, само че неговата орис ще се обърне с главата нагоре. Фермата му стартира да се модернизира, той основава механична линия, с която да направи процеса на работа доста по-лек, а по-късно стартира да продава техниката в цялата котловина. За момент има късмет да излезе от мизерията, само че Мексико има други проекти.
Избухва война и той е един от първите, които се записват за доброволци. За близо 31 години Алваро ще живее под ръководството на Вида Порифиро Диаз. Президентът на Мексико е прочут като безспорен деспот, кадърен да смачка всякаква опозиция. През ноември 1911 година е свален от своите генерали и господин Мадеро, който води един от най-кървавите преврати в историята на Мексико. Веднага след успеха излиза наяве, че генералите се подреждат в позиция за ръководство и вършат същия проект и против Мадеро.
Обрегон в никакъв случай не взе участие в революцията на Мадеро, само че през 1912 година се записва в редиците за неговата отбрана. Включва се в четвърти неточен батальон на Сонора. Нарича се неточен, тъй като е напълно създаден от партизани, включващи индианци от племената Якуи и Майо. Фермерът знае локалния език и бързо получава пушка и кон, с който да се разправи против генералите и техните поддръжници.
Изковавайки желязна воля в производството, мексиканският фермер стартира да предлага и забавни военни тактики. Предлагайки обичайните офанзиви, редувани с оттегляне, водещи до цялостното смазване на съперника. В рамките на 8 месеца ще е създател на редица изненадващи офанзиви, водене на съперника в засади и елиминирането на постоянната мексиканска армия, която разполага с по-добро оръжие.
При всяка последваща борба към него се причисляват нови и още по-кръвожадни доброволци. До април 1912 година войната е завършила и Мадеро резервира своя президентски пост. Алваро се прибира вкъщи и разпуска своите сили. Мексико се отблагодарява и всеки боец взима малко парче земя, което може да отработи. Обрегон се завръща назад в своята ферми и продължава да работи.
Само два месеца след края на войната има нов трус в държавното управление. Мадеро е погубен след прелом и още веднъж генералите вършат своето знамение да завладяват Мексико. За следващ път фермера на пилета взима пушката и стартира положителната остаряла работа. Селото на остарелия мексикански челник не признава новия президент и следва образеца му. Този път генералите изпреварват събитията и изпращат постоянната войска в Сонара, като има единствено едно разпореждане – да се донесе главата на фермера.
Нито един пълководец не е очаквал да види Сонара в статус на цитадела. Фермерът е съумял да опаше цялото село с бодлива тел, а на най-важните позиции са сложени картечници. За следващ път фермерите и бойците влизат в отворена война и макар численото предимство, съумяват да запазят и отхвърлен съперника. След още една седмица в сражения ще стане и чудото, мексиканските фермери отблъскват нападателите и потеглят в нахлуване.
По целия път събират още повече фенове. Нещо още по-интересно е, че армията внезапно е обкръжена, тъй като няма гневен мексиканец, който да не е решил да раздаде правораздаване. Стига се до там, че гражданската война открива три фронта и Алверо командва придвижването към град Мексико, където триумфално ще прегази последната опозиция. Улиците на града се трансформират в полесражение, само че скоро бойците се отхвърлят от сражението – първо не желаят да се бият против своите съграждани и второ – възможностите им стават все по-малки.
След успеха на новата публична власт идва и идната задача. Панчо Вила, Запата и Каранза – водачите на трите армии – не могат да стигнат до консенсус по отношение на построяването на нова страна и не престават своята частна война. Обрегон в никакъв случай не схваща за какво войната би трябвало да продължи, само че изтегля своите сили.
Мнозина го питат за какво подхожда по този метод и той дава отговор, че има задоволително другари и в другите противников армии. Опитва се да приказва с всички останали сили, обикаляйки лагерите, само че никой не желае да чуе за мир. Обрегон даже приказва с Панчо Вила и го кара да се върне назад на масата за договаряния, само че Вила вади оръжие и го заплашва с патрон в лицето. Очевидно е, че договарянията пропадат безславно.
Съществува едно доста значимо предписание във войната – в никакъв случай не подценявай съперника. Обрегон напуща договарянията, само че има няколко коза, останали незнайни за неговите съперници. Той е извънредно интелигентен и разполага с фотографска памет и невероятни рефлекси и второ – това е един от най-жестоките играчи на покер, който в никакъв случай не може да се разчете от съперниците си. Умението му да разчита тактиките на съперника е съумяло да завоюва войната против генералите, а в този момент ще би трябвало да се изправи против дилетанти.
Той продължава да е собственик на допустимо най-модерната военна техника. Прочел е всички книги за модерното военно дело и е считал, че Мексико би трябвало да продължи да следва стъпките на Европа при създаването на оръжие. Мексиканският фермер следял предвоенна Европа и началото на Първата Световна война. След като Обрегон може да сътвори трактор в бараката си, а по-късно и картечници, артилерия, бодлива тел и даже мини, явно не е най-хубавият съперник. Опонентите му в същото време избират да залагат на старите каубойски тактики.
Обрегон прави заходи на юг към позициите на Запата, неговите бойци съумяват да прегазят съпротивата в борбата за Пуебла през 1915 година Запата е погубен малко по-късно. След няколко седмици армията му се насочва на север към Панчо Вила, който ще би трябвало да се изправи против Обрегон в борбата за Целая през април 1915 година Там би трябвало да се изправи против конница, само че дисциплината още веднъж печели. Основен проблем на Вила и Запата е, че те постоянно залагали на героичните кавалерийски набези, до момента в който Обрегон употребявал по-сериозна тактика, наблюдавайки сраженията на Франция и Германия. След наблюдение на техните сражения, осъзнава, че времето на Дивия запад е минало от дълго време.
Било задоволително да разгърне своите бойци и да им даде оръжие, с което да се отбраняват. В последната борба в Целая, Обрегон би трябвало да следи персонално редиците на отбраната и да пази позиция на фронта. Граната пада до него и фермерът се пробва да я хвърли назад, само че детонацията откъсва ръката му. Опитва се да се самоубие на фронта, с цел да спре болката, до момента в който неговият адютант стопира самоубийството и го изтегля на безвредно място. Войниците виждат, че той обикаля по фронтовата линия и не схващат какво търси, до момента в който по-късно не им дава отговор:
„ Не е елементарно да изоставиш нещо толкоз значимо като ръка. “
Обрегон открива ръката си я слага в буркан с вярата, че ще може да я зашие назад. Ръката остава в музей до 1980 година
Мексиканският фермер остава воин за революцията, като най-после бойците на съперника вземат решение да се причислят към него. Обрегон става формален президент на Мексико през 1920 година Започва да строи учебни заведения и библиотеки, стартира да дава пенсии на потърпевшите бойци и е хазаин на най-различни създатели. Създава военна академия и е повода за съществуването на мексиканските Военновъздушни сили, военно-медицинска академия и други.
С напускането на позицията, Обрегон съумява да се срещне с един от старите генерали, който за следващ път се опитвал да приготви следващия прелом. Това принуждава президента да приготви самичък офанзивата и да преследва всеки един от участниците в заговора. Заловените минават през боен арбитражен съд, въпреки и да стачкуват, че не са военни.
За да се реши казуса, Обрегон дава на всички боен чин и пост като военачалник в армията, а на идващия ден ги прострелва. След края на мандата си, фермерът се връща назад вкъщи и живее още 4 години. Успява да завоюва изборите през 1928 година и за жалост е погубен от лунатик в офиса си. Алваро Обрегон умира на 48 години, а до през днешния ден в град Мексико има сложена скулптура на един от най-великите мексикански президенти.
