Алисия Финли, The Wall Street JournalТревожните истории за времето, а

...
Алисия Финли, The Wall Street JournalТревожните истории за времето, а
Коментари Харесай

The Wall Street Journal: Обсесията от изменението на климата е истинско психично разстройство

Алисия Финли, The Wall Street Journal

Тревожните истории за времето, а не самият топъл въздух, са в основата на паниката и страха на левите.

Медиите желаят да знаете, че на открито е горещо. " Спешна обстановка, обвързвана с горещините: Почти половината от Съединени американски щати са изложени на риск ", разгласи CNN предходната седмица, когато температурите в по-голямата част от страната се повишиха над 90 градуса по Фаренхайт (32 градуса по Целзий).

Ако горещите талази бяха толкоз смъртоносни, колкото се твърди в пресата, Хомо сапиенс не би могъл да оцелее хиляди години без климатик. И въпреки всичко сме тук. Хората са посочили забележителна резистентност и акомодация - най-малко до наши дни, когато половината от обществото загуби самообладание поради климатичните промени.

" Екстремните температури вредят на психологичното ни здраве ", предизвестява скорошно заглавие на Bloomberg. Очевидно всеки обществен проблем под слънцето в този момент се дължи на изменението на климата. Но тревожните истории за неприятното време са тези, които подхранват психологични отклонения, почтени за DSM-5 (Диагностичният и статистически справочник за психологични разстройства в Съединени американски щати, пето издание), а не самият топъл летен въздух.

Статията на Bloomberg цитира разбор от юли в здравното списание " Лансет ", който открива слаба връзка сред по-високите температури и самоубийствата и психологичните болести. Но в изследването груповите доказателства се правят оценка като " ниско сигурни " заради спорните резултати от проучванията, методологиите, измерваните променливи и дефинициите. Авторите също по този начин означават, че " изменението на климата може да не усили безусловно проблемите с психологичното здраве, защото хората могат да се приспособяват с течение на времето, което значи, че по-високите температури могат да станат естествени и да не се претърпяват като аномални или рискови ".

Е, да. Преди медиите да стартират да оповестяват за хипотетичните температурни върхове и за научните доказателства, които са много несигурни - горещите талази се третираха като естествена част от лятото. Неприятни, само че в метафоричен смисъл - нищо, поради което да се поизпотиш, с изключение на жегата.

Въпреки това съгласно отчет на Световната здравна организация от предходната година самото " осъзнаване на изменението на климата и рисковите метеорологични феномени и техните последствия " може да докара до голям брой заболявания, в това число обтегнати обществени взаимоотношения, тревога, меланхолия, принуждение от страна на интимния сътрудник, беззащитност, самоубийствено държание и корист с алкохол и опиати.

Проучване, извършено през 2021 година измежду младежи на възраст сред 16 и 25 години в 10 страни, в това число Съединени американски щати, демонстрира, че 59% от тях са доста или извънредно загрижени за изменението на климата, а 84% са най-малко умерено загрижени. Четиридесет и пет % настояват, че са толкоз обезпокоени, че се затрудняват да действат всекидневно, което е определението за обезпокоително разстройство.

" На първо място е неотложно възрастните да схванат, че младежката тревога за климата (наричана още екотревожност, соласталгия, ековиновност или екологична скръб) е прочувствено и когнитивно функционален отговор на действителни екзистенциални закани ", се споделя в публицистична публикация от 10 май в списание Nature. " Въпреки че възприятията на изтощение, тъга и боязън могат да бъдат надълбоко разрушителни - изключително за младежите, които не са привикнали с дълбочината и сложността на сходни усеща - значимо е да се признае, че тази реакция е рационална. "

Тези паники не са по-рационални, както и заканите от изменението на климата не са екзистенциални. По-подходящият термин за този боязън е климатична меланхолия.

В началото на този месец списание New Yorker разгласява материал от 4 400 думи, озаглавен " Какво да вършим с климатичните страсти ", от Джия Толентино, жена, която е обхваната от такава невроза. " Може би е невероятно да се замислим съществено за действителността на климатичните промени за повече от деветдесет секунди, без да се почувстваме депресирани, ядосани, отговорни, огорчени или просто луди ", написа госпожа Толентино.

" Преди няколко години, когато четях отчет за климата на телефона си в ранните часове на сутринта, изпаднах в общоприета прочувствена серпантина, мислейки за всичко това ", спомня си тя. " Наскоро ни се беше родило и бебе, чийто въглероден отпечатък евентуално към този момент надхвърляше този на цели села в Бурунди. Играех си на игра с потребителските си стремежи. "

Г-жа Толентино разказва по какъв начин климатотерапевтите могат да оказват помощ на пациентите да се оправят. " Целта не е да разгадаем натрапчивото възприятие и да го загърбим ", а както я поучава един терапевт, " да се стремим към междинна точка на резистентен дистрес ". Дори отчаянието на климатичните левичари би трябвало да бъде " стабилно ".

Не е мъчно да се забележи, че днешните снежанки считат горещото време за отклоняване, сходно на метода, по който възприемат естествените усеща като паника или горест. Но в климатичната паника няма нищо обикновено, макар изказванията на левите за противоположното.

Прогресивните хора могат даже да употребяват климатичните промени, с цел да изместят други свои паники - да вземем за пример тази да имат деца. Репортер на Vox, който се занимава с психологично здраве, неотдавна писа за напрежението, обвързван с климата, и за това по какъв начин " някои хора даже се борят с екзистенциалния въпрос дали да имат деца поради човешката тежест върху ресурсите на планетата ".

Изместването е неадаптивен механизъм, посредством който хората пренасочват отрицателните страсти от едно нещо към друго. Г-жа Толентино споделя по какъв начин един от пациентите, които е интервюирала, е осъзнал посредством бездънен размисъл, че " от време на време е употребявал тревогата за климата като кошче за своите лични, по-интимни проблеми ".

Климатичните хипохондрици заслужават да бъдат третирани със състрадание, сходно на всички, които страдат от психологични болести. Те обаче не би трябвало да чакат всички останали да позволяват техните неврози.

Инфо: The Wall Street Journal

Превод: " Гласове "

 

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР