Русия ще победи пак, защото се бори за живота си, а САЩ и Англия за пари
Александър Русин, анализатор и прокремълски политолог
Русия се бори за съществуването си. За историята и културата, които са нейната същина. Русия се бори за живота.
Все още не всички схващат това. Далеч не всички. Следователно, към този момент Русия не се бие с цялостна мощ. Дори не на половина. Вероятно с една четвърт, в случай че не и по-малко. Дори не с една лява ръка, а с два пръста на лявата ръка. От време на време поглежда към бойното поле. Воюва с един взор.
Така че, несъмнено, не можете да спечелите. Не и против този съперник.
Ако единствено Украйна беше съперник, щеше да е напълно различен въпрос. Украйна щеше да бъде победена още през юни. Дори и с два пръста. Дори един взор.
Украйна също се бори за съществуването си. Освен това се бори за своята същина. За тяхната концепция. Но концепцията й е неверна. А същността е гнила, учредена на отричането на своята съветска история и съветски корени, на опълчване на Русия, на ненавист към всичко съветско и към всички, на които Украйна дължи появяването и съществуването си.
Украйна сама си е зложелател. Тя се самоунищожава. Преди всичко себе си, а по-късно и другите. Следователно Русия от дълго време щеше да я победи, както и в този момент води война, с по-малко от половин мощ, с един взор, с два пръста на лявата си ръка. Народна милиция и музиканти.
Украйна се бие на гибел, само че авансово е избрала гибелта и по тази причина е обречена. Всичко, което тя може да направи, е единствено да удължи страданието на себе си и на своя народ, а с това и на жителите на Донбас и Новорусия. Украйна може по пътя към окончателното самоизтребление да потопи в земята доста бойци, свои и непознати. Но в последна сметка тя въпреки всичко губи.
Ако беше единствено в Украйна тази война от дълго време щеше да е свършила. И въобще нямаше да стартира, в случай че беше единствено Украйна.
Но зад Украйна са Съединени американски щати и Англия. Лондон и Вашингтон. И цяла континентална Европа подчинена на тях, с Германия и Франция, които един път към този момент пробваха Русия на зъб. Счупиха си го, само че не го не помниха.
А зад Украйна е Полша. Варшава. Която също един път си счупи зъбите в Русия. И даже притежаваше Украйна. Половината от това, което в този момент се назовава Украйна. И изигра значима роля за възникването му. И също не го не помни.
И в този момент няма да е допустимо да ги победим всички толкоз елементарно, колкото Украйна, биейки се с половин мощ, а още повече с четвърт мощ, с два пръста на лявата ръка, с един взор, в смешна групировка.
Когато Украйна загуби, а тя неизбежно ще загуби, и евентуално напълно скоро, най-малко скоро по историческите стандарти, тогава ще стартира същинска война, в която няма да е толкоз елементарно да се спечелим.
Трябва да се бием съществено. Много съществено.
Ще би трябвало да стартираме.
Трябва да си спомним по какъв начин се прави.
Не единствено Донбас. И не един % от призованите за частична готовност резервисти дружно с опълчението. И не група депутати и двама министри и половина. Всички до един.
И главнокомандващият ще би трябвало да премине от церемонии по награждаване и празни пътувания към действително ръководство на страна във война.
И ще би трябвало да се справите с приемането на в действителност сложни решения. Не посредством прекачване на градове на врага с някакви неразбираеми цели, а посредством елиминиране на врагове в личната им среда. Може би даже физически. Може би даже другари.
Ако успеем, ще победим.
Ако не успее, Русия ще би трябвало да си спомни още няколко страници от личната си история и да премине през нещо, за което в този момент е ужасно даже да се мисли и не е напълно задоволително да се приказва намерено.
И едвам когато Русия осъзнае, че в действителност са пристигнали да я убият, че това не е смешка, не е филм, не е сън и не са празни истории на ужасите - когато Русия в действителност разбере това, изцяло почувства опасността, надвиснала над нея - единствено тогава.....
Усещайки миризмата на изгоряло, изгоряла плът, гледката на раздрани тела, които през вчерашния ден са били ваши другари и обичани, които са ви говорили, смеели са се и са плакали, с които толкоз доста е било обвързвано и толкоз доста е планувано - изправени пред това, където в този момент е толкоз умерено и уютно, където единствено новините от малкия екран припомнят за войната и единствено когато включите новинарския канал, когато към този момент няма да бъде ефирен репортаж, а действителността зад прозореца, когато на изхода от входа можете да хванете въздушния удар, да се върнете вкъщи и да откриете, че няма дом и да се радвате, че никой не е починал в това време, когато загубата на колело, като се натъкнете на венчелистче, няма да е толкоз неприятно, тъй като стъпването върху него и загубата на крайник е доста по-лошо - тогава...
Когато освен Донбас ще знае по какъв начин наподобява войната " не по малкия екран ", освен Херсон и Запорожие, освен Харковска област... и освен Украйна...
Не знам кои градове в Русия ще би трябвало да схванат за това, бих желал, несъмнено, никой, само че има съмнение, че до момента в който Русия не види това със личните си очи, не по малкия екран, а със личните си очи, тя няма да осъзнае, че това е същинска война и че в действителност има за цел да я убие.
И до момента в който не разбере, няма да стартира да се бори с цялостна мощ.
Междувременно, до момента в който не стартира да се бие с цялостна мощ - няма да победи основния зложелател.
Основният зложелател не е Украйна.
Украйна ще загуби. Почти се е изгубила. Изгубена за себе си. Унищожила се от вътрешната страна. Тя умъртви всичко човешко в себе си, изкорени, изгори и разпръсна напразно всичко положително, което беше в нея.
Украйна като такава към този момент не съществува - Украйна, която познавахме в миналото. Остава страна на зомбита, страна на наркомани, страна на Франкенщайн, вилнееща, убиваща, само че изцяло обречена. Тя към този момент не може да бъде избавена. И повече няма да съществува дълго.
Войната обаче няма да завърши с провалянето на Украйна.
С провалянето на Украйна войната едвам ще стартира.
И това ще бъде същинска война с същински зложелател, с който Русия се сблъсква всеки век и не се е сблъсквала от съвсем 100 години. Време е да се надигнем още веднъж.
Но да спечелим с два пръста на лявата ръка, с един взор, с смешки, закачки, насмешки, към този момент няма да работи.
Русия ще победи.
Определено ще завоюва.
Защото Русия се бори за живот, за своето битие, за своята история и просвета, които съставляват нейната същина.
Съединени американски щати и Англия се борят за пари, за опцията да ръководят света, за опцията да ограбят целия свят. Също по този начин, в прочут смисъл, за своята същина, която е гнила.
Противниците на Русия са от неверната страна на историята и по тази причина са обречени.
Но това са доста мощни съперници и ще бъде допустимо да ги победим единствено с цената на големи, титанични старания.
И единствено когато успеха стане толкоз неочевидна, че ще има общо чувство, че утрешният ден може просто да не пристигна и затова към този момент няма да има смисъл да спестявате нещо и да го отлагате за по-късно, няма да има какво да губите, тъй като на следващия ден, може би нищо няма да е потребно - ето тогава Русия ще хвърли последните 200% от силите си във войната - тъкмо толкоз, колкото ще е належащо за победа.
По-малкото не е задоволително, повече е невероятно.
Само по този метод Русия печели победа във войните за правото да продължи съществуването си. И това е единствената причина, заради която към момента съществува.
Така е било постоянно и по този начин ще бъде отново.
Русия ще победи.
Но това няма да е онази победа, за която чувате от церемонията по награждаването в Кремълския замък по малкия екран.
Това ще бъде успеха, която вие ще постигнете дружно с цялата страна, давайки й последни сили - всички, които са били и тези, които не са били.
Това е единственият метод да спечелиш войната за мир, когато половината свят е против теб.
Това е единственият метод да защитим и изградим оня нов свят, в който ще има място за Русия.
Превод: pogled.info
Русия се бори за съществуването си. За историята и културата, които са нейната същина. Русия се бори за живота.
Все още не всички схващат това. Далеч не всички. Следователно, към този момент Русия не се бие с цялостна мощ. Дори не на половина. Вероятно с една четвърт, в случай че не и по-малко. Дори не с една лява ръка, а с два пръста на лявата ръка. От време на време поглежда към бойното поле. Воюва с един взор.
Така че, несъмнено, не можете да спечелите. Не и против този съперник.
Ако единствено Украйна беше съперник, щеше да е напълно различен въпрос. Украйна щеше да бъде победена още през юни. Дори и с два пръста. Дори един взор.
Украйна също се бори за съществуването си. Освен това се бори за своята същина. За тяхната концепция. Но концепцията й е неверна. А същността е гнила, учредена на отричането на своята съветска история и съветски корени, на опълчване на Русия, на ненавист към всичко съветско и към всички, на които Украйна дължи появяването и съществуването си.
Украйна сама си е зложелател. Тя се самоунищожава. Преди всичко себе си, а по-късно и другите. Следователно Русия от дълго време щеше да я победи, както и в този момент води война, с по-малко от половин мощ, с един взор, с два пръста на лявата си ръка. Народна милиция и музиканти.
Украйна се бие на гибел, само че авансово е избрала гибелта и по тази причина е обречена. Всичко, което тя може да направи, е единствено да удължи страданието на себе си и на своя народ, а с това и на жителите на Донбас и Новорусия. Украйна може по пътя към окончателното самоизтребление да потопи в земята доста бойци, свои и непознати. Но в последна сметка тя въпреки всичко губи.
Ако беше единствено в Украйна тази война от дълго време щеше да е свършила. И въобще нямаше да стартира, в случай че беше единствено Украйна.
Но зад Украйна са Съединени американски щати и Англия. Лондон и Вашингтон. И цяла континентална Европа подчинена на тях, с Германия и Франция, които един път към този момент пробваха Русия на зъб. Счупиха си го, само че не го не помниха.
А зад Украйна е Полша. Варшава. Която също един път си счупи зъбите в Русия. И даже притежаваше Украйна. Половината от това, което в този момент се назовава Украйна. И изигра значима роля за възникването му. И също не го не помни.
И в този момент няма да е допустимо да ги победим всички толкоз елементарно, колкото Украйна, биейки се с половин мощ, а още повече с четвърт мощ, с два пръста на лявата ръка, с един взор, в смешна групировка.
Когато Украйна загуби, а тя неизбежно ще загуби, и евентуално напълно скоро, най-малко скоро по историческите стандарти, тогава ще стартира същинска война, в която няма да е толкоз елементарно да се спечелим.
Трябва да се бием съществено. Много съществено.
Ще би трябвало да стартираме.
Трябва да си спомним по какъв начин се прави.
Не единствено Донбас. И не един % от призованите за частична готовност резервисти дружно с опълчението. И не група депутати и двама министри и половина. Всички до един.
И главнокомандващият ще би трябвало да премине от церемонии по награждаване и празни пътувания към действително ръководство на страна във война.
И ще би трябвало да се справите с приемането на в действителност сложни решения. Не посредством прекачване на градове на врага с някакви неразбираеми цели, а посредством елиминиране на врагове в личната им среда. Може би даже физически. Може би даже другари.
Ако успеем, ще победим.
Ако не успее, Русия ще би трябвало да си спомни още няколко страници от личната си история и да премине през нещо, за което в този момент е ужасно даже да се мисли и не е напълно задоволително да се приказва намерено.
И едвам когато Русия осъзнае, че в действителност са пристигнали да я убият, че това не е смешка, не е филм, не е сън и не са празни истории на ужасите - когато Русия в действителност разбере това, изцяло почувства опасността, надвиснала над нея - единствено тогава.....
Усещайки миризмата на изгоряло, изгоряла плът, гледката на раздрани тела, които през вчерашния ден са били ваши другари и обичани, които са ви говорили, смеели са се и са плакали, с които толкоз доста е било обвързвано и толкоз доста е планувано - изправени пред това, където в този момент е толкоз умерено и уютно, където единствено новините от малкия екран припомнят за войната и единствено когато включите новинарския канал, когато към този момент няма да бъде ефирен репортаж, а действителността зад прозореца, когато на изхода от входа можете да хванете въздушния удар, да се върнете вкъщи и да откриете, че няма дом и да се радвате, че никой не е починал в това време, когато загубата на колело, като се натъкнете на венчелистче, няма да е толкоз неприятно, тъй като стъпването върху него и загубата на крайник е доста по-лошо - тогава...
Когато освен Донбас ще знае по какъв начин наподобява войната " не по малкия екран ", освен Херсон и Запорожие, освен Харковска област... и освен Украйна...
Не знам кои градове в Русия ще би трябвало да схванат за това, бих желал, несъмнено, никой, само че има съмнение, че до момента в който Русия не види това със личните си очи, не по малкия екран, а със личните си очи, тя няма да осъзнае, че това е същинска война и че в действителност има за цел да я убие.
И до момента в който не разбере, няма да стартира да се бори с цялостна мощ.
Междувременно, до момента в който не стартира да се бие с цялостна мощ - няма да победи основния зложелател.
Основният зложелател не е Украйна.
Украйна ще загуби. Почти се е изгубила. Изгубена за себе си. Унищожила се от вътрешната страна. Тя умъртви всичко човешко в себе си, изкорени, изгори и разпръсна напразно всичко положително, което беше в нея.
Украйна като такава към този момент не съществува - Украйна, която познавахме в миналото. Остава страна на зомбита, страна на наркомани, страна на Франкенщайн, вилнееща, убиваща, само че изцяло обречена. Тя към този момент не може да бъде избавена. И повече няма да съществува дълго.
Войната обаче няма да завърши с провалянето на Украйна.
С провалянето на Украйна войната едвам ще стартира.
И това ще бъде същинска война с същински зложелател, с който Русия се сблъсква всеки век и не се е сблъсквала от съвсем 100 години. Време е да се надигнем още веднъж.
Но да спечелим с два пръста на лявата ръка, с един взор, с смешки, закачки, насмешки, към този момент няма да работи.
Русия ще победи.
Определено ще завоюва.
Защото Русия се бори за живот, за своето битие, за своята история и просвета, които съставляват нейната същина.
Съединени американски щати и Англия се борят за пари, за опцията да ръководят света, за опцията да ограбят целия свят. Също по този начин, в прочут смисъл, за своята същина, която е гнила.
Противниците на Русия са от неверната страна на историята и по тази причина са обречени.
Но това са доста мощни съперници и ще бъде допустимо да ги победим единствено с цената на големи, титанични старания.
И единствено когато успеха стане толкоз неочевидна, че ще има общо чувство, че утрешният ден може просто да не пристигна и затова към този момент няма да има смисъл да спестявате нещо и да го отлагате за по-късно, няма да има какво да губите, тъй като на следващия ден, може би нищо няма да е потребно - ето тогава Русия ще хвърли последните 200% от силите си във войната - тъкмо толкоз, колкото ще е належащо за победа.
По-малкото не е задоволително, повече е невероятно.
Само по този метод Русия печели победа във войните за правото да продължи съществуването си. И това е единствената причина, заради която към момента съществува.
Така е било постоянно и по този начин ще бъде отново.
Русия ще победи.
Но това няма да е онази победа, за която чувате от церемонията по награждаването в Кремълския замък по малкия екран.
Това ще бъде успеха, която вие ще постигнете дружно с цялата страна, давайки й последни сили - всички, които са били и тези, които не са били.
Това е единственият метод да спечелиш войната за мир, когато половината свят е против теб.
Това е единственият метод да защитим и изградим оня нов свят, в който ще има място за Русия.
Превод: pogled.info
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ