Александър Мутафов е един от първите български худoжници, който изобразява

Александър Мутафов е един от първите български худoжници, който изобразява морето в своите платна. Наричат го „ основател на нашата морска живопис “. Той се взира в неговите секрети и хубост. Рисува го през сребристи изгреви или сурови стихии. В картините му морските талази се издигат наоколо до брега, гонят се, преливат се една в друга, а след това се разрушават в скалите или отминават към брега, с цел да се трансфорат в бяла пяна. Тази поетичност на морето го въодушевява през креативния му път. Никой различен занаятчия на четката не е изобразил по този начин същинския живот на морето даже в най-малки нюанси. Може би, тъй като откакто един път омагьоса, морето държи в плен на чара си вечно този, който го следи.

През 1937 година художникът си прави ателие на картинно място край Созопол, над самите скали и прекарва там от ранна пролет до първите студени есенни дни. Върху платната му оживяват старите вятърни мелници, уличките с къщите и риболовците.

Вдъхновеният от морските загадки и хубости Александър изплаква в Шумен на 8 май 1879 година Баща му хаджи Нако Мутафов е обущар, участник в освободителното дело и дружно с други участници в него се трансферира в Румъния. Живее за малко в Русия и по време на Освободителната война се завръща в България, с цел да взе участие в българското опълчение. Майка му е „ тиха и благородна жена “. Така я разказва художникът в свои мемоари. В тях споделя още, че е имал трима братя, двама от тях Крум и Герчо учат в Одеса, а сестра им следва медицина във Франция.

Няколко години след Освобождението фамилията се преселва да живее във Варна. Край морския бряг минават детските години на бъдещия художник. В ученическите си години хваща четката и боите, въодушевен от учителя си Антон Митов – живописец, критик и историк на изкуството. Момчето разпростира страници на списания свързани с изкуството. Прерисува портрети на Рембранд, Репин и други художници. Момчето скита единствено по пясъка, катери се по скалите, слуша вълните, които бучат. В неговите първи произведения се следят всякакви места от покрайнините на Варна – рисунки на улици, воденици, хълмисти пейзажи.

След като приключва гимназия Александър Мутафов отпътува за Италия. Следва три години в Художествена академия в Торино. Едни от положителните му произведения правени по това време са две рисунки – глава и фигура. Учи живопис при проф. Гросо. Той вижда, че работите на българския студент имат гъвкавост, обобщеност на формата, правилно означават характера. В Торино Мутафов основава бюстове, очерк на гипсов крайник, голо тяло, две глави, които впечатляват учителя му. През третата година на следването си получава орден. Изпитната му работа е изплатена от Академията.

През 1902-1903 година художникът учи в Мюнхенската художествена академия. Негов преподавател е проф. Льофц. От това време художникът съхранявал няколко етюда с маслени бои – „ Глава на жена “, „ Мъж с шапка “, „ Профил на старик “ и други, както и етюдите от часовете по вечерен акт. Младият българин посещава галерии и следи платната на известни художници. Вечер, когато се приберял в квартирата си рисувал крака. Една от тези негови произведения е „ Моят крайник пред огледалото “.

През 1903 година Мутафов се завръща в България. Устройва първата си независима галерия в един от салоните на девическата гимназия във Варна. Представя пейзажи. Изложбата получава положителни мнения от наши художници – Асен Белковски и Никола Михайлов. Но тя не му донася нито лев в джоба. Материално усложнен на идната година отпътува за София. Настанява се в дребна мансарда в Княжево против наем от 10 лева Скоро схваща, че тези пари са прекалено много за него и би трябвало да напусне квартирата. Тогава отива да живее в запустяла воденица край Княжево. Остава там няколко месеца и рисува картини за идни изложения. През това време е признат за член на сдружение „ Съвременно изкуство “, взе участие във всички негови начинания. Това не му носи доходи, мизерията го принуждава да търси учителска работа.
През есента на 1905 година е назначен за преподавател в Дупница, остава четири години. После е изместен в Трета софийска мъжка гимназия. В тези години взе участие в Международна галерия в Лондон през 1907 година, Южнославянската галерия, проведена от съюза Лада, в Белград през 1911 година, където геният му е видян.

През пролетните и летни ваканции той сграбчва четките, боите и платната и отива към морските крайбрежия, с цел да рисува. После още веднъж се завръща в Дупница. През учителствуването си в Дупница, както и по-късно, рисува и портрети с маслени пастели или с елементарни маслени багри – „ Портрет на бащата на жена ми “ (1919), „ Портрет на жена с бяла шапчица “ (1920), „ Портрет на жена ми “ (1924), както и няколко портрета на щерка му, които го демонстрират като занаятчия и в тази посока.

В този интервал рисува дребни пейзажи – хълмовете или покрайнините на града. В платната могат да се видят дворчетата на къщите. Обикновените хора. Приведена жена пере над коритото, а на прага на плевника е приседнал мъж. Усеща се елементарност, само че и тъжни лирични настроения. Такива са картините му „ Мрачен ден “, „ Уединение “, „ Тъжни мемоари “. Тъгата и скръбта участва и в морските му сюжети. Там се виждат умислени човешки фигури приседнали самотни край крайбрежията. Рисува тихите вечерни часове или тъжната самота на хората на фона на бедния пейзаж. Творбите на Мутафов в ранния му интервал са сдържани. В тях доминира гама от земни багри – най-вече наситени зелени и тъмни охри. Някои произведения са правени с маслени пастели.

През 1914 година Александър Мутафов урежда в София своя огромна независима галерия. През това време се утвърждава като един от най-големите ни маринисти.

Избухва Първата международна война. Мутафов е боен художник при щаба на Четвърта преславска дивизия, която работи в Добруджа. По-късно, по негово искане е командирован в Черноморския флот – Варна. Към края на войната дружно с дивизията си взе участие на Македонския фронт. Войната става част от сюжетите му. На платната си демонстрира сраженията на които е очевидец, елементарния обичай на бойците. Създава графики, скици, акварели, рисунки с молив. „ Писмо до домашните “, „ Отпускари “, „ Бежанци “, „ Боят в Добруджа “, „ Атаката на Хамидие “ са известни негови произведения.

След войната обръща тил на тези сюжети и още веднъж се завръща към морските си пейзажи. Вдъхновява го делника на риболовците и пристанищните служащи. Познава живота и фантазиите им. Често пътува с тях и рибарските им лодки във вътрешността в морето. Общува в дребните пристанищни кръчми.

През 1920 година Александър Мутафов е поканен за професор по градивна и практическа вероятност в Художествената академия, където преподава 13 години.

Той взе участие във всички изложения на сдружение „ Родно изкуство “, на което е създател и член, а също и в общите художествени изложения. Прави и свои независими изложения в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и други провинциални градове. Творчеството му е показано и в Прага, Пилзен и Кладно през 1933-1935 година

През 1937 година получава нагарада за най-хубава живопис в Обща художествена галерия с картината „ Рибар “ и сребърен орден от Парижкото ревю за картината „ Синята лодка “.

През 20-те и 30-те години на ХХ век той обикаля цялото ни черноморие. Рисува морето денем умерено, окъпано в светлина или тъмно, готово да се разгневи. Рисува го нощем сънливо и притихнало при цялостна луна, която се оглежда в него. Виждаме морето и заран обляно в сребристи искри. Рисува го през зимата покрито с ледове или през есента намръщено от ветровете. В платната то е изобразено във всевъзможни положения и гами. В картините му постоянно индивидът не взе участие, само че морето изобразява всичките човешки настроения.

Наред с маслените бои Мутафов работи с акварел – „ Казиното “, „ Църквата Св. Георги “, „ Рила край Дупница “ и други Акварелните му произведения заемат място сред най-хубавите творби основани у нас. Работи и с пастел – риболовци по какъв начин изкърпват мрежите си, лодки край брега и притихналото море. Сюжетите са нарисувани леко, пастелът едвам е докоснал хартията. Художникът обича да прави наброски с молив, скици с въглен и креда, рисунки с перо.

Александър Мутафов остава най-хубавият наш маринист, който в действителност намира себе си в морето. И му се посвещава изцяло…