Прецакани от порочното управление, обединявайте се
Александър МАРИНОВ
През 2020 година същинското (а не измислено) обществено-политическо опълчване се избистри и изостри до краен лимит. Двете страни в този двубой са ясни – от едната страна на барикадата са „ мутрите”, „ мафията”, господстващата симбиоза сред мръсни пари и власт и съответната клиентела, от другата страна е голямото и многолико болшинство от българите.
Първата страна желае всичко да остане както досега (макар и с някои козметични промени и обособени изкупителни жертви). Втората страна желае нов метод на ръководство на страната и ново отношение сред политиците и жителите. Ковид-кризата изостри това несъгласие, само че то съществува от дълго време и бе въпрос на време да доближи до етапа на дефинитивна развръзка. Тя следва, неизбежна е и ще стартира през актуалната година, само че не е ясно по какъв начин ще протече, какъв брой време ще отнеме и най-важното – каква цена ще би трябвало да заплати обществото.
Един от значимите фактори, които ще дефинират отговорите на горните въпроси, е съотношението на силите и
кондицията на противоборстващите страни.
Коментарите по тематиката разумно се засилват и все по-често способният и безкористен разбор се подменя от долнопробна агитация. Но даже да оставим настрани внушенията на платените глашатаи на властта, няма по какъв начин да пренебрегнем един мъчно спорен факт. Макар и в малцинство, силите на статуквото не просто разполагат с големи властови и финансови запаси, в допълнение те са добре проведени и сплотени, в това число от страха пред задаващата се отговорност. Силите, борещи се за смяна, са разнородни, натоварени със остарели и нови несъгласия и обиди, изразители са на разнообразни идейни и политически визии, подклаждани от умели интриганти.
Мнозина – кой с болежка и боязън, кой със зложелателство – пророкуват, че нов „ отечествен фронт” против злото на власт е неосъществим. Дали този неприятен сюжет е неминуем, зависи освен от стечението на събитията, само че и от самото дефиниране на политическата и моралната логичност на обединяването на силите, борещи се за смяна. При едно пояснение сплотяването е невероятно, при друго – изцяло постижимо. Интерпретацията зависи най-много от формулирането на задачите, които би трябвало да бъдат реализирани с обединените старания на другите детайли на придвижването. Но не трябва да се подценяват и обективните предпоставки на
нуждата от публично единство за смяна,
въпреки те да не работят автоматизирано. Нека стартираме точно с тези предпоставки.
Точно преди дванадесет месеца в публикация за „ Банкеръ” споделих чувството, че последните години минават като забързани фрагменти на поредно избухващи кавги и рецесии, които властта и персонално министър председателят запушват с всевъзможни подръчни средства, сходно на катерицата от „ Ледена епоха”. Мнозина смятаха (някои към момента твърдят), че това може да продължава до безконечност или най-малко доста дълго. Настъпването на пандемията, безобразното ръководство на последствията от нея и гражданските митинги обаче опровергаха това съмнение.
Същността, интензитета и последствията от рецесиите у нас бързо ескалират, най-много тъй като засягат все по-болезнени, витално значими точки на обществото. Нито една властова структура не може да издържи на такова напрежение. От един миг нататък самото сграбчване във властта се трансформира в голям риск за властващите.
Ясно е, че честите и задълбочаващи се рецесии са артикул не на подли врагове или на нещастно стичане на условия (както нормално се оправдава ББ), а на
трайни и умишлено въведени пороци
на политиките на ръководство на страната. Повечето от тези пороци не са от през вчерашния ден и даже не са зародили през последните 10 години (т.е. не могат да бъдат вменени във виновност само на ГЕРБ). Те се разрастваха дълго време и последователно породиха и задълбочиха куп взаимосвързани проблеми, които нанасят все по-големи вреди на обществото и на голямото болшинство от българите. Беше въпрос на време нещата да излязат от надзор, или най-малкото – от надзор посредством средствата, които владее и обича да употребява това ръководство.
Тази линия към този момент е премината. В резултат на некадърно, непочтено и корумпирано ръководство е застрашено физическото битие на стотици хиляди, даже милиони българи.
Проблеми са възниквали и ще пораждат постоянно и пред всяко държавно управление, както заради справедливи аргументи, по този начин и заради личните му неточности. Грешки позволява всяко ръководство, само че разликата сред положителното и неприятното ръководство е в природата на грешките и в отношението към проблемите. Основната причина за тежкото и на процедура неудържимо състояние на днешната власт е порочното, обречено отношение към проблемите. Най-вече - глупавото, даже незаконно допускане, че решаването им може да бъде сменено с реплика, пропагандни трикове и откровени измами. Цената на сходна заблуда е прогресираща загуба на доверие, която визира освен политиката, а институциите изобщо. Липсата на доверие обрича всеки опит на ръководството да взема решение проблемите на обществото, даже самичък по себе си да е оневинен и аргументиран.
Ние сме към този момент в тази фаза и
връщане обратно е невероятно.
Дори да допуснем, че благодарение на добре известните средства ГЕРБ още веднъж завоюва изборите, всеки предполагаем вид на ръководство под техен надзор ще се трансформира в нов епизод от сериала на ужасите. Обществото просто няма да одобри подобен сюжет. Статуквото е наясно и по тази причина готви различни избавителни разновидности с нови подставени лица.
От позиция на обективните предпоставки публичното сливане за промяна на модела няма опция. Но то може да се реализира по-бързо и дейно не в случай че се прикриват и подценяват разликите сред силите за смяна, а тъкмо противоположното. Иначе казано, тук и в този момент е моментът за ясно формулиране на целите-минимум, чието реализиране не буди спор, защото е в полза на всички политически субекти, обявяващи се срещу статуквото и в това време са нужни за огромното болшинство от жителите.
Въпреки че преобладаващата част от политическите субекти, обявяващи се за промяна на модела, мъчно споделят между тях, полето на съвпадане на вижданията и желанията им към този момент е очевидно, в това число след консултациите при президента. Първата точка в общия дневен ред е подготовка и осъществяване на почтени и свободни избори във допустимо най-безопасни условия и при обезпечаване на опция всеки български жител да изрази същинската си воля. Тук попадат и ограниченията за противопоставяне против следения избор и фалшификациите на резултатите. В това отношение надали има проблем, защото употребяваните принадлежности са добре известни, а в последно време в тяхното изобличаване се включи и един от най-хубавите им познавачи (Цв. Цветанов). Новият „ отечествен фронт” за почтени избори е освен вероятен, а и най-вероятно ще се състои под една или друга форма. А това единствено по себе си сътвори нова политическа обстановка.
Втората цел-минимум е след изборите да се реализира единодушие за някои
законодателни и управнически стъпки,
които да създадат смяната мъчно обратима. Това значи да се оповестят и отстранят най-бруталните порочни практики на законодателната и изпълнителната власт. До каква степен и по какъв начин това ще стане е мъчно да се планува, само че е постижимо, най-малко от позиция на обществено декларираните оценки и планове през последните месеци.
Дори единствено посочените две цели-минимум да бъдат осъществени, това ще бъде едно положително начало. Останалото е въпрос на по-нататъшно развиване, на нови обстановки и най-вероятно на нови политически субекти.
Иначе казано, прецаканите от порочното ръководство могат да се обединят, с цел да положат началото на измененията. А, както знаем, всеки дълъг път стартира с няколко дребни стъпки.
През 2020 година същинското (а не измислено) обществено-политическо опълчване се избистри и изостри до краен лимит. Двете страни в този двубой са ясни – от едната страна на барикадата са „ мутрите”, „ мафията”, господстващата симбиоза сред мръсни пари и власт и съответната клиентела, от другата страна е голямото и многолико болшинство от българите.
Първата страна желае всичко да остане както досега (макар и с някои козметични промени и обособени изкупителни жертви). Втората страна желае нов метод на ръководство на страната и ново отношение сред политиците и жителите. Ковид-кризата изостри това несъгласие, само че то съществува от дълго време и бе въпрос на време да доближи до етапа на дефинитивна развръзка. Тя следва, неизбежна е и ще стартира през актуалната година, само че не е ясно по какъв начин ще протече, какъв брой време ще отнеме и най-важното – каква цена ще би трябвало да заплати обществото.
Един от значимите фактори, които ще дефинират отговорите на горните въпроси, е съотношението на силите и
кондицията на противоборстващите страни.
Коментарите по тематиката разумно се засилват и все по-често способният и безкористен разбор се подменя от долнопробна агитация. Но даже да оставим настрани внушенията на платените глашатаи на властта, няма по какъв начин да пренебрегнем един мъчно спорен факт. Макар и в малцинство, силите на статуквото не просто разполагат с големи властови и финансови запаси, в допълнение те са добре проведени и сплотени, в това число от страха пред задаващата се отговорност. Силите, борещи се за смяна, са разнородни, натоварени със остарели и нови несъгласия и обиди, изразители са на разнообразни идейни и политически визии, подклаждани от умели интриганти.
Мнозина – кой с болежка и боязън, кой със зложелателство – пророкуват, че нов „ отечествен фронт” против злото на власт е неосъществим. Дали този неприятен сюжет е неминуем, зависи освен от стечението на събитията, само че и от самото дефиниране на политическата и моралната логичност на обединяването на силите, борещи се за смяна. При едно пояснение сплотяването е невероятно, при друго – изцяло постижимо. Интерпретацията зависи най-много от формулирането на задачите, които би трябвало да бъдат реализирани с обединените старания на другите детайли на придвижването. Но не трябва да се подценяват и обективните предпоставки на
нуждата от публично единство за смяна,
въпреки те да не работят автоматизирано. Нека стартираме точно с тези предпоставки.
Точно преди дванадесет месеца в публикация за „ Банкеръ” споделих чувството, че последните години минават като забързани фрагменти на поредно избухващи кавги и рецесии, които властта и персонално министър председателят запушват с всевъзможни подръчни средства, сходно на катерицата от „ Ледена епоха”. Мнозина смятаха (някои към момента твърдят), че това може да продължава до безконечност или най-малко доста дълго. Настъпването на пандемията, безобразното ръководство на последствията от нея и гражданските митинги обаче опровергаха това съмнение.
Същността, интензитета и последствията от рецесиите у нас бързо ескалират, най-много тъй като засягат все по-болезнени, витално значими точки на обществото. Нито една властова структура не може да издържи на такова напрежение. От един миг нататък самото сграбчване във властта се трансформира в голям риск за властващите.
Ясно е, че честите и задълбочаващи се рецесии са артикул не на подли врагове или на нещастно стичане на условия (както нормално се оправдава ББ), а на
трайни и умишлено въведени пороци
на политиките на ръководство на страната. Повечето от тези пороци не са от през вчерашния ден и даже не са зародили през последните 10 години (т.е. не могат да бъдат вменени във виновност само на ГЕРБ). Те се разрастваха дълго време и последователно породиха и задълбочиха куп взаимосвързани проблеми, които нанасят все по-големи вреди на обществото и на голямото болшинство от българите. Беше въпрос на време нещата да излязат от надзор, или най-малкото – от надзор посредством средствата, които владее и обича да употребява това ръководство.
Тази линия към този момент е премината. В резултат на некадърно, непочтено и корумпирано ръководство е застрашено физическото битие на стотици хиляди, даже милиони българи.
Проблеми са възниквали и ще пораждат постоянно и пред всяко държавно управление, както заради справедливи аргументи, по този начин и заради личните му неточности. Грешки позволява всяко ръководство, само че разликата сред положителното и неприятното ръководство е в природата на грешките и в отношението към проблемите. Основната причина за тежкото и на процедура неудържимо състояние на днешната власт е порочното, обречено отношение към проблемите. Най-вече - глупавото, даже незаконно допускане, че решаването им може да бъде сменено с реплика, пропагандни трикове и откровени измами. Цената на сходна заблуда е прогресираща загуба на доверие, която визира освен политиката, а институциите изобщо. Липсата на доверие обрича всеки опит на ръководството да взема решение проблемите на обществото, даже самичък по себе си да е оневинен и аргументиран.
Ние сме към този момент в тази фаза и
връщане обратно е невероятно.
Дори да допуснем, че благодарение на добре известните средства ГЕРБ още веднъж завоюва изборите, всеки предполагаем вид на ръководство под техен надзор ще се трансформира в нов епизод от сериала на ужасите. Обществото просто няма да одобри подобен сюжет. Статуквото е наясно и по тази причина готви различни избавителни разновидности с нови подставени лица.
От позиция на обективните предпоставки публичното сливане за промяна на модела няма опция. Но то може да се реализира по-бързо и дейно не в случай че се прикриват и подценяват разликите сред силите за смяна, а тъкмо противоположното. Иначе казано, тук и в този момент е моментът за ясно формулиране на целите-минимум, чието реализиране не буди спор, защото е в полза на всички политически субекти, обявяващи се срещу статуквото и в това време са нужни за огромното болшинство от жителите.
Въпреки че преобладаващата част от политическите субекти, обявяващи се за промяна на модела, мъчно споделят между тях, полето на съвпадане на вижданията и желанията им към този момент е очевидно, в това число след консултациите при президента. Първата точка в общия дневен ред е подготовка и осъществяване на почтени и свободни избори във допустимо най-безопасни условия и при обезпечаване на опция всеки български жител да изрази същинската си воля. Тук попадат и ограниченията за противопоставяне против следения избор и фалшификациите на резултатите. В това отношение надали има проблем, защото употребяваните принадлежности са добре известни, а в последно време в тяхното изобличаване се включи и един от най-хубавите им познавачи (Цв. Цветанов). Новият „ отечествен фронт” за почтени избори е освен вероятен, а и най-вероятно ще се състои под една или друга форма. А това единствено по себе си сътвори нова политическа обстановка.
Втората цел-минимум е след изборите да се реализира единодушие за някои
законодателни и управнически стъпки,
които да създадат смяната мъчно обратима. Това значи да се оповестят и отстранят най-бруталните порочни практики на законодателната и изпълнителната власт. До каква степен и по какъв начин това ще стане е мъчно да се планува, само че е постижимо, най-малко от позиция на обществено декларираните оценки и планове през последните месеци.
Дори единствено посочените две цели-минимум да бъдат осъществени, това ще бъде едно положително начало. Останалото е въпрос на по-нататъшно развиване, на нови обстановки и най-вероятно на нови политически субекти.
Иначе казано, прецаканите от порочното ръководство могат да се обединят, с цел да положат началото на измененията. А, както знаем, всеки дълъг път стартира с няколко дребни стъпки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ