С Визия за България БСП се връща към левите си корени
Александър Маринов е политически анализатор, учител в СУ "Св. Климент Охридски ". От 1987 година е лекар по социология, от 2005 година е доцент, а от 2016 година - професор по политически науки в СУ. Роден е на 12 май 1957 година в София. Бил е народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание, както и зам.-председател на ПГ на Българска социалистическа партия. Оглавява софийската организация на социалистите от 1991 година до 1996 година През 1996 година напуща Българска социалистическа партия.
"Държавата не може да бъде единствено очевидец на някакво партньорство сред практиката и образованието "
- Г-н Маринов, в събота Българска социалистическа партия показа своята "Визия за България ". Партията по този начин и не дефинира документа като управническа стратегия. Какво в действителност съставлява той съгласно вас?
- Това е значим въпрос, без значение че може да наподобява ненапълно нереален или научен, в действителност има доста значимо политическо значение. В ръководството и в политиката също има жанрове като в музиката и литературата, и те не са инцидентно избрани. Както знаете, понятието "визия " е част от терминологията на стратегическото мислене и на стратегическото обмисляне. Аз персонално считам, а и капацитетът на този документ е подобен, че става дума по-скоро за една дълготрайна вероятност, за стратегическа рамка на бъдещото развиване на страната. Всъщност това е документ, който показва възгледите на Българска социалистическа партия, на лявомислещите хора за едно мечтано и в това време допустимо бъдеще на България. Вярно е, че има известна неизясненост, несигурност и комбинация, защото в този документ има детайли и на управническа стратегия, даже на предизборна платформа. Но аз считам, че в идните полемики текстовете би трябвало да бъде ориентирани и доразвити точно по посока на стратегически документ.
- Кои от секторите в него смятате, че би трябвало да бъдат доразвити или кои би трябвало да бъдат с предпочитано значение за Българска социалистическа партия?
- Ако разсъждаваме в рамката на стратегическото мислене, ми се коства, че ще бъде належащо да се преформулира и методът. Да, този документ е изработен в руслото на обичайна управническа стратегия, т.е. секторно разграничена стратегия. Смятам, че би трябвало да се подходи по по-различен метод. Първо, да се формулира една обща генерална или стратегическа цел, и то с отдалечен небосвод, евентуално 20-50 години, да се очертаят няколко целта, които не значат безусловно браншове, а по-скоро са едновременни параметри на развиването на браншове. За да бъда явен, ще ви дам образец с образованието. Много значителен детайл от визията е ролята на страната. Държавата не може да бъде единствено очевидец на някакво партньорство сред практиката и образованието, или бизнеса и образованието. Държавата формулира стратегическите цели и цели на своето развиване и основава условия за усъвършенстване на връзките сред обучение, просвета и процедура, освен бизнес. По същия метод би трябвало да преглеждаме и социално-икономическия бранш, който има смисъл не самичък за себе си, а по отношение на останалите - обучение, опазване на здравето, районно развиване и така нататък Необходими са няколко целта, които конкретизират стратегическата цел. Едва на последващо място, когато стартират да се приготвят съответните управнически стратегии и планове, би трябвало да се разсъждава на равнището на обособените браншове и наложително в подтекста на взаимовръзките сред тях.
Ще ви дам един образец какво не трябва да се прави. Вземете управническата стратегия на днешното държавно управление. Тя съставлява машинален общ брой от 20 бранша, без да е ясно какви са връзките сред тях, по какъв начин си взаимодействат и постигането на какви огромни дълготрайни стратегически цели обслужват. Всеки бранш е самичък за себе си - записано е какво би трябвало да се промени в него, за положително, допуска се, само че не излиза наяве по какъв начин в общия подтекст ще се получат цялостни, синтетични резултати за обществото като цяло. Това, в общи линии, е въпросът за философията на бъдещото развиване на визията.
- Достатъчно лявозвучаща ли е визията, има ли късмет някои от предложенията в нея да бъдат припознати и от десния политически набор надлежно?
- Тя би трябвало не просто да звучи, тя би трябвало да е лява. И което е значителното, има доста области, в които левият вид оферти, левият вид планове са тези, които са нужни на обществото. Тоест обществото или елементи от него ще ги припознаят не тъй като са леви, а тъй като са по-добри от другите, които не са леви. В този смисъл е въпрос на прагматизъм и това "припознаване ", за което вие говорите, от страна на други сегменти на политическата система или на гласоподавателите. То е изцяло допустимо, само че това към този момент е въпрос на конкретизирането на тези хрумвания в ясни бъдещи управнически планове. Ясно е, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да осъществя своята визия и респективно управнически стратегии независимо, това надали ще се случи в близко бъдеще. Ще стои въпросът за някакво партньорство, за някакво съдружно ръководство и процесът на подготовка за това допуска и разговор с евентуалните сътрудници, за една фина конфигурация и нареждане на другите оферти в тази визия.
Иначе, да, съгласно мен, от позиция на първото усещане документът съставлява изпитание за завръщане на Българска социалистическа партия към нейната лява същина, към нейните корени. Защото една от аргументите Българска социалистическа партия да претърпи загуби през отминалите десетина години беше точно в това, че бе по-дясна от десните и нейният обичаен и другояче доста правилен електорат я наказа за тази невярност.
- В тази връзка, Българска социалистическа партия се пробва да поправи грешката с плоския налог. Може ли този ход да сплоти партийните редици и разочарованите, за които споменахте?
- Плоският налог е доста присъщ образец, само че не е единствено той. Става въпрос за доста повече измерения на политиката, които Българска социалистическа партия би трябвало да поправя. Плоският налог е един от главните, само че не е единственият генератор на фрапантните неравенства в българското общество. Българска социалистическа партия би трябвало да формулира ясно своята теза, че когато ръководи, ще се стреми към ограничение на неравенствата, на бедността, на изключването, т.е. ще отстоява това, което е в лявата природа. И тук е въпросът естествено освен да каже и да го напише в документа, а да го прави. И несъмнено, огромният тест ще бъде полемиката при разискването на документа в идващите месеци и най-много практическите стъпки, които Българска социалистическа партия ще бъде подготвена да направи и в съпротива, и един ден, когато ръководи.
- Българска социалистическа партия избра първо да показа визията си и по-късно да стартира полемиката. По-добрият вид ли е това?
- Според мен - да. Трябва да се дискутира не изобщо, не да се разменят свободни хрумвания, а да се концентрира полемиката, т.е. да се стъпи на една основа. Това не значи, че тази основа не предстои на смяна или даже на на рецензии, в противен случай - тя има какво да доразвива. Така има най-различни благоприятни условия, а не е единствено една. Това е добре, демонстрира решимостта на управлението на партията да направи крачка към това, което липсва на българската политика - дълготраен, ценностен взор и изясненост по въпроса, че би трябвало да се подхващат доста съществени промени, в случай че не желаеме бъдещето на нашето общество, на нашата нация да бъде прекомерно трагично, да не кажа по-силна дума.
- Темата за Истанбулската спогодба обаче сложи Българска социалистическа партия в характерна обстановка - неин представител оглавява ПЕС, а партията не поддържа документ, за който европейските социалисти упорстват. Може ли това да докара до отрицателен резултат за Българска социалистическа партия в интернационален проект?
- Ако става дума за интернационален проект, Българска социалистическа партия би трябвало да употребява ситуацията, че въпреки всичко е българска партия и показва ползите на част от българското общество. Ценностите на българското общество не са единствено леви полезности. Ние сме на първо място българи, след това членове на някаква партия и най-сетне участници в интернационалните организации. Следователно това не трябва да е терзание. Смятам, че управлението на Българска социалистическа партия взе вярна позиция по този въпрос. Надявам се, че ще пази тази позиция, без значение от натиска, който се упражнява. А от позиция на това дали е права ПЕС или не е, считам, че за жалост на лявомислещите хора през последните години това партийно семейство търпи доста провали. Една от аргументите е, че се плъзна в една повърхност, в отбрана на политики, които явно не се припознават от голямата част от европейците. Това е причина за провалите на партиите от тази партийна фамилия. Българска социалистическа партия няма какво да се плаши, че някой ще я навиква от ПЕС, нали въпреки всичко се твърди, че ПЕС е нещо друго от Комунистическия интернационал. Така че няма спънка, допускам освен по този, а и по други въпроси - Българска социалистическа партия може и би трябвало да има лична позиция. Всяка страна си има своите особености и всяка национална партия би трябвало да ги регистрира.
"Държавата не може да бъде единствено очевидец на някакво партньорство сред практиката и образованието "
- Г-н Маринов, в събота Българска социалистическа партия показа своята "Визия за България ". Партията по този начин и не дефинира документа като управническа стратегия. Какво в действителност съставлява той съгласно вас?
- Това е значим въпрос, без значение че може да наподобява ненапълно нереален или научен, в действителност има доста значимо политическо значение. В ръководството и в политиката също има жанрове като в музиката и литературата, и те не са инцидентно избрани. Както знаете, понятието "визия " е част от терминологията на стратегическото мислене и на стратегическото обмисляне. Аз персонално считам, а и капацитетът на този документ е подобен, че става дума по-скоро за една дълготрайна вероятност, за стратегическа рамка на бъдещото развиване на страната. Всъщност това е документ, който показва възгледите на Българска социалистическа партия, на лявомислещите хора за едно мечтано и в това време допустимо бъдеще на България. Вярно е, че има известна неизясненост, несигурност и комбинация, защото в този документ има детайли и на управническа стратегия, даже на предизборна платформа. Но аз считам, че в идните полемики текстовете би трябвало да бъде ориентирани и доразвити точно по посока на стратегически документ.
- Кои от секторите в него смятате, че би трябвало да бъдат доразвити или кои би трябвало да бъдат с предпочитано значение за Българска социалистическа партия?
- Ако разсъждаваме в рамката на стратегическото мислене, ми се коства, че ще бъде належащо да се преформулира и методът. Да, този документ е изработен в руслото на обичайна управническа стратегия, т.е. секторно разграничена стратегия. Смятам, че би трябвало да се подходи по по-различен метод. Първо, да се формулира една обща генерална или стратегическа цел, и то с отдалечен небосвод, евентуално 20-50 години, да се очертаят няколко целта, които не значат безусловно браншове, а по-скоро са едновременни параметри на развиването на браншове. За да бъда явен, ще ви дам образец с образованието. Много значителен детайл от визията е ролята на страната. Държавата не може да бъде единствено очевидец на някакво партньорство сред практиката и образованието, или бизнеса и образованието. Държавата формулира стратегическите цели и цели на своето развиване и основава условия за усъвършенстване на връзките сред обучение, просвета и процедура, освен бизнес. По същия метод би трябвало да преглеждаме и социално-икономическия бранш, който има смисъл не самичък за себе си, а по отношение на останалите - обучение, опазване на здравето, районно развиване и така нататък Необходими са няколко целта, които конкретизират стратегическата цел. Едва на последващо място, когато стартират да се приготвят съответните управнически стратегии и планове, би трябвало да се разсъждава на равнището на обособените браншове и наложително в подтекста на взаимовръзките сред тях.
Ще ви дам един образец какво не трябва да се прави. Вземете управническата стратегия на днешното държавно управление. Тя съставлява машинален общ брой от 20 бранша, без да е ясно какви са връзките сред тях, по какъв начин си взаимодействат и постигането на какви огромни дълготрайни стратегически цели обслужват. Всеки бранш е самичък за себе си - записано е какво би трябвало да се промени в него, за положително, допуска се, само че не излиза наяве по какъв начин в общия подтекст ще се получат цялостни, синтетични резултати за обществото като цяло. Това, в общи линии, е въпросът за философията на бъдещото развиване на визията.
- Достатъчно лявозвучаща ли е визията, има ли късмет някои от предложенията в нея да бъдат припознати и от десния политически набор надлежно?
- Тя би трябвало не просто да звучи, тя би трябвало да е лява. И което е значителното, има доста области, в които левият вид оферти, левият вид планове са тези, които са нужни на обществото. Тоест обществото или елементи от него ще ги припознаят не тъй като са леви, а тъй като са по-добри от другите, които не са леви. В този смисъл е въпрос на прагматизъм и това "припознаване ", за което вие говорите, от страна на други сегменти на политическата система или на гласоподавателите. То е изцяло допустимо, само че това към този момент е въпрос на конкретизирането на тези хрумвания в ясни бъдещи управнически планове. Ясно е, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да осъществя своята визия и респективно управнически стратегии независимо, това надали ще се случи в близко бъдеще. Ще стои въпросът за някакво партньорство, за някакво съдружно ръководство и процесът на подготовка за това допуска и разговор с евентуалните сътрудници, за една фина конфигурация и нареждане на другите оферти в тази визия.
Иначе, да, съгласно мен, от позиция на първото усещане документът съставлява изпитание за завръщане на Българска социалистическа партия към нейната лява същина, към нейните корени. Защото една от аргументите Българска социалистическа партия да претърпи загуби през отминалите десетина години беше точно в това, че бе по-дясна от десните и нейният обичаен и другояче доста правилен електорат я наказа за тази невярност.
- В тази връзка, Българска социалистическа партия се пробва да поправи грешката с плоския налог. Може ли този ход да сплоти партийните редици и разочарованите, за които споменахте?
- Плоският налог е доста присъщ образец, само че не е единствено той. Става въпрос за доста повече измерения на политиката, които Българска социалистическа партия би трябвало да поправя. Плоският налог е един от главните, само че не е единственият генератор на фрапантните неравенства в българското общество. Българска социалистическа партия би трябвало да формулира ясно своята теза, че когато ръководи, ще се стреми към ограничение на неравенствата, на бедността, на изключването, т.е. ще отстоява това, което е в лявата природа. И тук е въпросът естествено освен да каже и да го напише в документа, а да го прави. И несъмнено, огромният тест ще бъде полемиката при разискването на документа в идващите месеци и най-много практическите стъпки, които Българска социалистическа партия ще бъде подготвена да направи и в съпротива, и един ден, когато ръководи.
- Българска социалистическа партия избра първо да показа визията си и по-късно да стартира полемиката. По-добрият вид ли е това?
- Според мен - да. Трябва да се дискутира не изобщо, не да се разменят свободни хрумвания, а да се концентрира полемиката, т.е. да се стъпи на една основа. Това не значи, че тази основа не предстои на смяна или даже на на рецензии, в противен случай - тя има какво да доразвива. Така има най-различни благоприятни условия, а не е единствено една. Това е добре, демонстрира решимостта на управлението на партията да направи крачка към това, което липсва на българската политика - дълготраен, ценностен взор и изясненост по въпроса, че би трябвало да се подхващат доста съществени промени, в случай че не желаеме бъдещето на нашето общество, на нашата нация да бъде прекомерно трагично, да не кажа по-силна дума.
- Темата за Истанбулската спогодба обаче сложи Българска социалистическа партия в характерна обстановка - неин представител оглавява ПЕС, а партията не поддържа документ, за който европейските социалисти упорстват. Може ли това да докара до отрицателен резултат за Българска социалистическа партия в интернационален проект?
- Ако става дума за интернационален проект, Българска социалистическа партия би трябвало да употребява ситуацията, че въпреки всичко е българска партия и показва ползите на част от българското общество. Ценностите на българското общество не са единствено леви полезности. Ние сме на първо място българи, след това членове на някаква партия и най-сетне участници в интернационалните организации. Следователно това не трябва да е терзание. Смятам, че управлението на Българска социалистическа партия взе вярна позиция по този въпрос. Надявам се, че ще пази тази позиция, без значение от натиска, който се упражнява. А от позиция на това дали е права ПЕС или не е, считам, че за жалост на лявомислещите хора през последните години това партийно семейство търпи доста провали. Една от аргументите е, че се плъзна в една повърхност, в отбрана на политики, които явно не се припознават от голямата част от европейците. Това е причина за провалите на партиите от тази партийна фамилия. Българска социалистическа партия няма какво да се плаши, че някой ще я навиква от ПЕС, нали въпреки всичко се твърди, че ПЕС е нещо друго от Комунистическия интернационал. Така че няма спънка, допускам освен по този, а и по други въпроси - Българска социалистическа партия може и би трябвало да има лична позиция. Всяка страна си има своите особености и всяка национална партия би трябвало да ги регистрира.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ