Александър Дунчев: Управлението на горите трябва да се оценява икономически и екологично
Александър Дунчев е лекар по горско стопанство, дълготраен специалист по горски политики на ВВФ България и неправителствените акции за запазване на горите на обединението " За да остане природа в България " и самодейността " Зелени закони ". Лесовъдския си стаж стартира в дирекцията на Природен парк " Витоша " през 2007 година
В момента работи като специалист по предпазените територии и горите във фаза на напреднала възраст в Югозападното държавно дружество – конструкция на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), която дава отговор за ръководството на държавните гори в Югозападна България.
По мотив " Седмицата на гората " (виж тук) Александър Дунчев разяснява за " Дневник " развиването на горското стопанство в България и провокациите пред опазването на горите като източник на питейна вода, чист въздух и като запас за развиването на туризма.
Как се развива съгласно Вас експертната общественост на горските стопани през последните години, на фона на към този момент 140-годишната история на горската администрация?
- Традиционно лесовъдската гилдия се приема за затворена експертна общественост. През последните години обаче публичният интерес към горите се ускори доста, поради растящото им значение за запазване на водите, биоразнообразието и ландшафта, и като обичано място за туризъм. Това накара лесовъдското съсловие да става все по-отворено за връзка и подпомагане с необятната общност. Добър образец са обществените полемики за възстановяване на горското законодателство, взаимните старания сред лесовъди и природозащитници за запазване на вековните гори, доброволчески акции за залесяване в горските стопанства и така нататък
Защо би трябвало да се опазват горите в България?
- Моето разбиране е, че в изискванията на климатични промени, нашите гори ще бъдат главният буфер за отбрана на хората и обитаемоте места против рисковите прояви на времето. Горите освен поемат поройните дъждове и защищават от ерозия, само че поддържайки по-висока влажността на почвата и въздуха, усъвършенстват микроклимата и смекчават пагубното деяние на високите температури и засушаването.
Не може ли горите да се възобновяват и поддържат естествено без човешка интервенция?
- Счита се, че колкото по-естествена и едва повлияна от индивида е една гора, толкоз по-устойчива е тя и толкоз по-добре извършва своите екологични функционалности.
Но действително човешката интервенция се оказва неизбежна. Не единствено тъй като стопанската система ни разчита на гората за добива на дървесина като възобновим запас, само че и тъй като в случай че гората не беше предпазена от лесовъдите против естествените бедствия и бракониерството, загубите за хората и природата биха били доста по-големи.
Ето за какво главните проблеми пред устойчивото обновяване на горите в България са тези човешки намеси, които доста отдалечават горските екосистеми от естественото им положение. Примери за това могат да бъдат неправилни или свръх интензивни сечи, опожаряване на горите вследствие на палене на стърнища, пашата в предишното и неналичието на грижи за изкуствено основаните иглолистни гори, водеща до преждевременното им загиване.
Има ли проблем при старите насаждения от иглолистни типове? Как се работи със остарели, само че нездрави гори от неместни типове?
- Наистина все по-често се приказва за загиване на иглолистните гори вследствие на съхнене и набези от корояди. Тук по-скоро става дума за насажденията от бял и черен бор, засадени с неправдоподобен труд през 20-ти век за прекъсване на ерозията и пороите в съвсем цяла България. Тези иглолистни насаждения, наричани още иглолистни култури, са обаче идеалният образец за това, за какво е неизбежна лесовъдската интервенция. Те са основани с извънредно огромна плътност за по-бързото подсилване на ерозиралите терени. Това обаче ги прави склонни към огромни повреди от тежки снегове, стихии или набези от корояди, в случай че дърветата не бъдат от време на време разреждани посредством сечи за повишение на груповата и самостоятелната им резистентност.
Как оценявате салдото сред стопанско прилагане на горите за дървесина и опазването им за обезпечаване на непреките изгоди от екосистемните им услуги?
- Постигането на този баланс бе една от главните цели на направените през последните години нормативни промени, довели до използването на по-природосъобразни форми на стопанисване на горите. Природосъобразното ръководство докара и до по-добра отбрана на екосистемните им функционалности – да обезпечават питейна вода, чист въздух и запас за туризма, и доста други изгоди за обществото, които не се заплащат непосредствено. Допълнителен стопански тласък се чака да бъде и приемането на наредбата за компенсациите за тези екосистемни изгоди от горите, както и потреблението на европейски средства за задачата.
© Тихомира Методиева, WWF
От 2016 година със заповед на горското министерство вековните гори в Натура 2000 в България са предпазени и в тях не се позволява човешка интервенция.
Добра ли е сегашната нормативна уредба? Вие бяхте измежду главните специалисти, които се бориха за последните промени в Закона за горите през 2015 година и наблюдаваха приложението им – смятате ли, че има ли потребност от нови законови промени?
- Години наред в лесовъдската гилдия се опитваме да решаваме проблемите с контрола в горите посредством увеличение на нормативните условия. На процедура обаче постоянно се намират способи за заобикалянето им, до момента в който в това време административната и финансова тежест на тези условия се понася от порядъчните горски чиновници и дърводобивни компании.
Ето за какво, с цел да се оправим сполучливо с бъдещите провокации, са нужни законодателни ограничения, с които да създадем система от критерии за оценка до каква степен стабилно и дейно е ръководството на българските гори. Тъй като това е преобладаващо обществен запас, тези критерии би трябвало да включват освен стопански, само че и административни, екологични и обществени индикатори .
Това е единственият метод да слагаме условия пред горското ръководство, които от единствено себе си да карат горския бранш да зависи не толкоз от политическата обстановка и локалните стопански зависимости, а от равнището на лесовъдското обучение, от успеваемостта и професионализма на административното и стопанско ръководство и от използването на съвременни научно-технологични решения.
Ключово достижение през последните години беше формалното признание и картиране на старите гори - 7 % (109 000 хектара) от местообитанията в зоните по Натура 2000 бяха избрани от МЗХГ като гори във фаза на напреднала възраст в държавните горски територии през 2016 година Успя ли тази стъпка да ги защищити от сечи?
- Преобладаваща част от горското биоразнообразие е съсредоточено в горите във фаза на напреднала възраст и фактически с тяхното установяване през 2016 година страната пое сериозен ангажимент за опазването им. Пропуски бяха открити само в региони, където тези насаждения към момента не бяха нанесени правилно върху горскостопанските карти.
Все повече в ръководството на горите навлизат нови технологии – както онлайн документи за позволените сечи, по този начин и следене на действителните процеси в горите посредством спътници. Вие сте пионер в използването на географски осведомителни системи (ГИС) за мониторинг на горите – участвахте във въвеждането на системи като тези на ВВФ ( http://gis.wwf.bg/forests/ ) и на ЮЗДП (http://gori.uzdp.bg). Как могат онлайн технологиите да улеснят на процедура опазването на горите в близкото бъдеще?
- Онлайн технологиите имат едно основно преимущество – те разрешават оптималната бистрота на дейностите в горите, което е една от най-важните предпоставки за устойчивото им ръководство и запазване.
Когато за 10 секунди всеки може да ревизира на телефона си цялата информация за една гора – къде се намира, какво е възможно да се прави в нея, кой и какво има право да сече и кой дава отговор за опазването ѝ, – тази гора ще бъде оптимално предпазена. И нека по-скоро такава една единна обществена система за всички гори в България стане факт.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (81)
В момента работи като специалист по предпазените територии и горите във фаза на напреднала възраст в Югозападното държавно дружество – конструкция на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), която дава отговор за ръководството на държавните гори в Югозападна България.
По мотив " Седмицата на гората " (виж тук) Александър Дунчев разяснява за " Дневник " развиването на горското стопанство в България и провокациите пред опазването на горите като източник на питейна вода, чист въздух и като запас за развиването на туризма.
Как се развива съгласно Вас експертната общественост на горските стопани през последните години, на фона на към този момент 140-годишната история на горската администрация?
- Традиционно лесовъдската гилдия се приема за затворена експертна общественост. През последните години обаче публичният интерес към горите се ускори доста, поради растящото им значение за запазване на водите, биоразнообразието и ландшафта, и като обичано място за туризъм. Това накара лесовъдското съсловие да става все по-отворено за връзка и подпомагане с необятната общност. Добър образец са обществените полемики за възстановяване на горското законодателство, взаимните старания сред лесовъди и природозащитници за запазване на вековните гори, доброволчески акции за залесяване в горските стопанства и така нататък
Защо би трябвало да се опазват горите в България?
- Моето разбиране е, че в изискванията на климатични промени, нашите гори ще бъдат главният буфер за отбрана на хората и обитаемоте места против рисковите прояви на времето. Горите освен поемат поройните дъждове и защищават от ерозия, само че поддържайки по-висока влажността на почвата и въздуха, усъвършенстват микроклимата и смекчават пагубното деяние на високите температури и засушаването.
Не може ли горите да се възобновяват и поддържат естествено без човешка интервенция?
- Счита се, че колкото по-естествена и едва повлияна от индивида е една гора, толкоз по-устойчива е тя и толкоз по-добре извършва своите екологични функционалности.
Но действително човешката интервенция се оказва неизбежна. Не единствено тъй като стопанската система ни разчита на гората за добива на дървесина като възобновим запас, само че и тъй като в случай че гората не беше предпазена от лесовъдите против естествените бедствия и бракониерството, загубите за хората и природата биха били доста по-големи.
Ето за какво главните проблеми пред устойчивото обновяване на горите в България са тези човешки намеси, които доста отдалечават горските екосистеми от естественото им положение. Примери за това могат да бъдат неправилни или свръх интензивни сечи, опожаряване на горите вследствие на палене на стърнища, пашата в предишното и неналичието на грижи за изкуствено основаните иглолистни гори, водеща до преждевременното им загиване.
Има ли проблем при старите насаждения от иглолистни типове? Как се работи със остарели, само че нездрави гори от неместни типове?
- Наистина все по-често се приказва за загиване на иглолистните гори вследствие на съхнене и набези от корояди. Тук по-скоро става дума за насажденията от бял и черен бор, засадени с неправдоподобен труд през 20-ти век за прекъсване на ерозията и пороите в съвсем цяла България. Тези иглолистни насаждения, наричани още иглолистни култури, са обаче идеалният образец за това, за какво е неизбежна лесовъдската интервенция. Те са основани с извънредно огромна плътност за по-бързото подсилване на ерозиралите терени. Това обаче ги прави склонни към огромни повреди от тежки снегове, стихии или набези от корояди, в случай че дърветата не бъдат от време на време разреждани посредством сечи за повишение на груповата и самостоятелната им резистентност.
Как оценявате салдото сред стопанско прилагане на горите за дървесина и опазването им за обезпечаване на непреките изгоди от екосистемните им услуги?
- Постигането на този баланс бе една от главните цели на направените през последните години нормативни промени, довели до използването на по-природосъобразни форми на стопанисване на горите. Природосъобразното ръководство докара и до по-добра отбрана на екосистемните им функционалности – да обезпечават питейна вода, чист въздух и запас за туризма, и доста други изгоди за обществото, които не се заплащат непосредствено. Допълнителен стопански тласък се чака да бъде и приемането на наредбата за компенсациите за тези екосистемни изгоди от горите, както и потреблението на европейски средства за задачата.
© Тихомира Методиева, WWF
От 2016 година със заповед на горското министерство вековните гори в Натура 2000 в България са предпазени и в тях не се позволява човешка интервенция.
Добра ли е сегашната нормативна уредба? Вие бяхте измежду главните специалисти, които се бориха за последните промени в Закона за горите през 2015 година и наблюдаваха приложението им – смятате ли, че има ли потребност от нови законови промени?
- Години наред в лесовъдската гилдия се опитваме да решаваме проблемите с контрола в горите посредством увеличение на нормативните условия. На процедура обаче постоянно се намират способи за заобикалянето им, до момента в който в това време административната и финансова тежест на тези условия се понася от порядъчните горски чиновници и дърводобивни компании.
Ето за какво, с цел да се оправим сполучливо с бъдещите провокации, са нужни законодателни ограничения, с които да създадем система от критерии за оценка до каква степен стабилно и дейно е ръководството на българските гори. Тъй като това е преобладаващо обществен запас, тези критерии би трябвало да включват освен стопански, само че и административни, екологични и обществени индикатори .
Това е единственият метод да слагаме условия пред горското ръководство, които от единствено себе си да карат горския бранш да зависи не толкоз от политическата обстановка и локалните стопански зависимости, а от равнището на лесовъдското обучение, от успеваемостта и професионализма на административното и стопанско ръководство и от използването на съвременни научно-технологични решения.
Ключово достижение през последните години беше формалното признание и картиране на старите гори - 7 % (109 000 хектара) от местообитанията в зоните по Натура 2000 бяха избрани от МЗХГ като гори във фаза на напреднала възраст в държавните горски територии през 2016 година Успя ли тази стъпка да ги защищити от сечи?
- Преобладаваща част от горското биоразнообразие е съсредоточено в горите във фаза на напреднала възраст и фактически с тяхното установяване през 2016 година страната пое сериозен ангажимент за опазването им. Пропуски бяха открити само в региони, където тези насаждения към момента не бяха нанесени правилно върху горскостопанските карти.
Все повече в ръководството на горите навлизат нови технологии – както онлайн документи за позволените сечи, по този начин и следене на действителните процеси в горите посредством спътници. Вие сте пионер в използването на географски осведомителни системи (ГИС) за мониторинг на горите – участвахте във въвеждането на системи като тези на ВВФ ( http://gis.wwf.bg/forests/ ) и на ЮЗДП (http://gori.uzdp.bg). Как могат онлайн технологиите да улеснят на процедура опазването на горите в близкото бъдеще?
- Онлайн технологиите имат едно основно преимущество – те разрешават оптималната бистрота на дейностите в горите, което е една от най-важните предпоставки за устойчивото им ръководство и запазване.
Когато за 10 секунди всеки може да ревизира на телефона си цялата информация за една гора – къде се намира, какво е възможно да се прави в нея, кой и какво има право да сече и кой дава отговор за опазването ѝ, – тази гора ще бъде оптимално предпазена. И нека по-скоро такава една единна обществена система за всички гори в България стане факт.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (81)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ