Какво точно става в Германия?
Александър Андреев,
Какво тъкмо става в Германия? И за какво в някои градове към момента не престават митингите против крайнодесните залитания в обществото? Човек би трябвало добре да познава страната, с цел да вникне и в по-невидимите аргументи.
Спомените за мрачното минало
Една от тях е здравият либерален инстикт на болшинството германци, което генерации наред с изумително неизменност усвоява уроците от времето на нацизма. Защото точно тогава хората се поддадоха на популистките, антидемократични, расистки и човеконенавистни внушения на Хитлер и неговата партия - и по този метод съпричиниха голяма международна злополука, лишила живота на десетки милиони хора.
Тук би трябвало още веднъж да се спомене и мотивът за настоящите митинги: една тайна среща на неонацисти с присъединяване на представители на популистката партия " Алтернатива за Германия " (АзГ), на която е бил обсъждан и проект за прогонване от страната на милиони мигранти, а и на германци с мигрантски генезис. Тъкмо в тази освен реакционна, само че и напряко незаконна концепция е забъркана и партията с най-голям приръст на последователи в последно време - точно АзГ. А тези близо милион и половина германци, които излязоха на улицата в отбрана на демокрацията, на всеослушание споделиха нещо напълно просто: ние сме болшинството, което до момента беше безмълвно, само че няма да позволим да се подкопае демокрацията и конституцията в Германия. Казаха го на фона на тревожните прогнози за локалните избори, идни в три източногермански провинции, където АзГ може би ще се окаже първа политическа мощ.
Страховете за бъдещето
Тъкмо това е и втората причина за митингите: вероятността АзГ да влезе във властта на провинциално ниво. Защото много хора имат вяра на неизпълнимите популистки обещания на тази партия. Нека да се върнем малко обратно и да си напомним историята на АзГ. В края на предишния век партията породи като протестна конструкция против въвеждането на еврото, по-късно се разгласи срещу спасяването на гръцките банки, срещу притока на мигранти, срещу ограниченията против пандемията, а в последно време се бори и против ограниченията за запазване на климата. Както се вижда - все отрицателни цели. Тоест, става дума за партия, която не знае по какъв начин ще ръководи, тъй като съвсем не предлага осъществими положителни хрумвания. Да, има стратегия, само че какво тъкмо включва тя? АзГ желае намаляване на цените на силата, с цел да се спряла " деиндустриализацията на Германия ". Партията упорства за строга антимиграционна политика и отхвърля сегашната политика на Европейски Съюз - надалеч освен в тази област. Лидерката Алис Вайдел тези дни даже сподели, че в случай че Европейски Съюз не се " преоснове ", образецът на Англия би бил допустима алтернатива и за Германия - да напусне Евросъюза. АзГ упорства за повече референдуми и за сериозно преосмисляне на държавната политика по време на пандемията. Те желаят още възобновяване на нуклеарната енергетика, анулация на проектите за съкращаване на моторите с вътрешно горене и на други ограничения за запазване на климата. Както се вижда - все претенции, които разбираемо ще бъдат подкрепени от хора в стопански по-слаби позиции и в стопански по-слаби райони. В същото време тези претенции са частично на практика неизпълними, частично влизат в несъгласие с европейската политика, частично прикрито подкопават конституционния ред в страната.
" Алтернатива за Германия " и аналогиите с " Възраждане "
Аналогиите с " Възраждане " в България въобще не са случайни. Достатъчно е единствено да си напомним изявата на господин Костадинов пред форума на АзГ, където роднинството сред двете партии беше оповестено на всеослушание. Да, оплитаме се в известна терминологична неразбория, доколкото в Германия за такива партии се приказва като за " крайнодесни ", а в България " Възраждане " се държи по-скоро като извънредно лява и проруска партия. Но и за АзГ непрекъснато се твърди, че там къкрят подмолни проруски трендове, а измежду последователите ѝ има много проруски настроени гласоподаватели. Между българските и немските популисти се следи обаче и лека цивилизационна разлика. В Германия АзГ показва малко по-обрано политическо държание от " Възраждане " в България, нейните дейци не са толкоз кресливи и най-малко видимо се пробват да се държат като представители на демократична партия.
Публикуваните тези дни прогнози за изборите за Европейски парламент през юни вещаят триумф и на двете партии. Но ние виждаме какво се случва на антиевропейските партии, които изпращат свои представители в Европарламента с единствената цел да саботират европейските структури. Примерите с българската Вътрешна македонска революционна организация или с английската ЮКИП ясно демонстрират, че сходен политически цинизъм не остава ненаказан от гласоподавателите. От личните им гласоподаватели.
А безмълвното до момента болшинство, най-малко в Германия, към този момент отчетливо осъзнава какъв брой рискови за демокрацията са такива партии. И неслучайно излезе на може би най-масовите митинги в немската история.
Какво тъкмо става в Германия? И за какво в някои градове към момента не престават митингите против крайнодесните залитания в обществото? Човек би трябвало добре да познава страната, с цел да вникне и в по-невидимите аргументи.
Спомените за мрачното минало
Една от тях е здравият либерален инстикт на болшинството германци, което генерации наред с изумително неизменност усвоява уроците от времето на нацизма. Защото точно тогава хората се поддадоха на популистките, антидемократични, расистки и човеконенавистни внушения на Хитлер и неговата партия - и по този метод съпричиниха голяма международна злополука, лишила живота на десетки милиони хора.
Тук би трябвало още веднъж да се спомене и мотивът за настоящите митинги: една тайна среща на неонацисти с присъединяване на представители на популистката партия " Алтернатива за Германия " (АзГ), на която е бил обсъждан и проект за прогонване от страната на милиони мигранти, а и на германци с мигрантски генезис. Тъкмо в тази освен реакционна, само че и напряко незаконна концепция е забъркана и партията с най-голям приръст на последователи в последно време - точно АзГ. А тези близо милион и половина германци, които излязоха на улицата в отбрана на демокрацията, на всеослушание споделиха нещо напълно просто: ние сме болшинството, което до момента беше безмълвно, само че няма да позволим да се подкопае демокрацията и конституцията в Германия. Казаха го на фона на тревожните прогнози за локалните избори, идни в три източногермански провинции, където АзГ може би ще се окаже първа политическа мощ.
Страховете за бъдещето
Тъкмо това е и втората причина за митингите: вероятността АзГ да влезе във властта на провинциално ниво. Защото много хора имат вяра на неизпълнимите популистки обещания на тази партия. Нека да се върнем малко обратно и да си напомним историята на АзГ. В края на предишния век партията породи като протестна конструкция против въвеждането на еврото, по-късно се разгласи срещу спасяването на гръцките банки, срещу притока на мигранти, срещу ограниченията против пандемията, а в последно време се бори и против ограниченията за запазване на климата. Както се вижда - все отрицателни цели. Тоест, става дума за партия, която не знае по какъв начин ще ръководи, тъй като съвсем не предлага осъществими положителни хрумвания. Да, има стратегия, само че какво тъкмо включва тя? АзГ желае намаляване на цените на силата, с цел да се спряла " деиндустриализацията на Германия ". Партията упорства за строга антимиграционна политика и отхвърля сегашната политика на Европейски Съюз - надалеч освен в тази област. Лидерката Алис Вайдел тези дни даже сподели, че в случай че Европейски Съюз не се " преоснове ", образецът на Англия би бил допустима алтернатива и за Германия - да напусне Евросъюза. АзГ упорства за повече референдуми и за сериозно преосмисляне на държавната политика по време на пандемията. Те желаят още възобновяване на нуклеарната енергетика, анулация на проектите за съкращаване на моторите с вътрешно горене и на други ограничения за запазване на климата. Както се вижда - все претенции, които разбираемо ще бъдат подкрепени от хора в стопански по-слаби позиции и в стопански по-слаби райони. В същото време тези претенции са частично на практика неизпълними, частично влизат в несъгласие с европейската политика, частично прикрито подкопават конституционния ред в страната.
" Алтернатива за Германия " и аналогиите с " Възраждане "
Аналогиите с " Възраждане " в България въобще не са случайни. Достатъчно е единствено да си напомним изявата на господин Костадинов пред форума на АзГ, където роднинството сред двете партии беше оповестено на всеослушание. Да, оплитаме се в известна терминологична неразбория, доколкото в Германия за такива партии се приказва като за " крайнодесни ", а в България " Възраждане " се държи по-скоро като извънредно лява и проруска партия. Но и за АзГ непрекъснато се твърди, че там къкрят подмолни проруски трендове, а измежду последователите ѝ има много проруски настроени гласоподаватели. Между българските и немските популисти се следи обаче и лека цивилизационна разлика. В Германия АзГ показва малко по-обрано политическо държание от " Възраждане " в България, нейните дейци не са толкоз кресливи и най-малко видимо се пробват да се държат като представители на демократична партия.
Публикуваните тези дни прогнози за изборите за Европейски парламент през юни вещаят триумф и на двете партии. Но ние виждаме какво се случва на антиевропейските партии, които изпращат свои представители в Европарламента с единствената цел да саботират европейските структури. Примерите с българската Вътрешна македонска революционна организация или с английската ЮКИП ясно демонстрират, че сходен политически цинизъм не остава ненаказан от гласоподавателите. От личните им гласоподаватели.
А безмълвното до момента болшинство, най-малко в Германия, към този момент отчетливо осъзнава какъв брой рискови за демокрацията са такива партии. И неслучайно излезе на може би най-масовите митинги в немската история.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ