Кривия: Не показах документ на Ювентус, за да съм лоялен към Левски
Александър Александров-Кривия даде особено изявление за предаването " Код Спорт " по RING. Футболист №1 на България за 1999 година за първи път разкри елементи от проваления му трансфер в " Ювентус ". Любимецът на публиката на " Левски " разяснява и други любопитни тематики, измежду които националния ни тим и бъдещето на футбола ни. Предлагаме ви акценти от изявлението:
- 1999 година, октомври и ноември, два мача сред " Левски " и " Ювентус ", които можеха да извърнат кариерата ти. Кой ти заяви за интереса към теб от страна на " Старата госпожа "?
- За интерес ми заяви една българка преводачка от Италия. Свързаха се с нея, ние я познаваме от преди, тъй като и като бях още в " Марица " имаше интерес и запитвания от други тимове. Тя се свърза с Миглена (бел. ред. брачната половинка на Александров), изясни ѝ по какъв начин са ме харесали и какво би трябвало да се направи. И Миглена беше поканена в Италия с преводачката. Това е самата истина.
- Защо всичко се провали?
- Това би трябвало да го зададете и на други хора, освен на мен. Аз ти демонстрирах един документ.
Кривия: Феновете нямат място в ръководството на Левски!
" Сираков ще се оправи! "
- Да, в този документ написа, че откупната уговорка на Александър Александров е 1 млн. марки. След тази сума всички останали средства са за футболиста. Ти този контракт показа ли го на " Ювентус "?
- Не, с цел да бъда предан към " Левски " и клубът да завоюва пари. Това е истината. Ето, демонстрирах ти го. На никой не съм го показвал. Ти си първият човек, тъй като те познавам от доста години. Аз постоянно съм бил предан. На бялото не мога да кажа черно или противоположното. Такъв ще бъда, подобен ще си остана.
- Кога ще забележим националния ни тим на огромен конгрес?
- Когато почнат да играят повече наши футболисти в чужбина и когато стартира да се залага на български футболисти във водещите тимове.
- Според теб оправя ли се Ясен Петров като народен селекционер?
- Мисля, че не е от най-хубавите сега, тъй като не върви националният тим. Истината е с какво разполагаш. Не желая да наскърбявам никой от сегашните футболисти, само че последните двама-трима играчи, които са останали по-дълго в чужбина... Единият е Ивелин Попов, който първо беше в Турция и по-късно беше трансфериран в Русия. Няма значение, че е бил в Турция и в Русия, само че игра и продължава да играе. Другият мисля, че беше Божиков, който също има две-три години в Турция и в този момент е в " Слован " (Братислава) и Страхил Попов, който още е в Турция, само че във Втора дивизия. Може да има още един или двама, да не се сърдят, че не ги загатвам, само че за тях се сещам. Навремето след 1994 година, ние постоянно се връщаме там, тъй като това потомство направи българския народ благополучен от четвъртото място. И след тях беше много мъчно да се отиде в чужбина, трябваше да бъдеш доста добър, тъй като имаше квоти. Всичките футболисти, които играехме по това време в чужбина, бяхме доста положителни. Много добре знаеш, изключително ти, тъй като си в публицистиката към този момент не знам какъв брой години, аз те помня почти оттогава. Обиколил си много мои сътрудници до момента в който играеха в чужбина. Видял си и отношението от страна на клубовете към нас какво беше. Уважение, тъй като си вършехме работата. Не можеше слаб футболист да излезе в чужбина. Нямаше кой да те държи, нямаше кой да те търпи. Така се вдигаше равнището. Имахме Бербатов, имахме Мартин, имахме Стилиян, които бяха в мощни клубове и в мощни шампионати. Имаше и такива футболисти като мен, като Ивайло, като Здравко, Гонзо също беше в чужбина, Милен Петков, да не ми се разсърдят, че не ги изреждам, само че споделям моето потомство, които бяхме в чужбина и играехме също в много качествени шампионати. Говори някой - Турция... Ами, скърбя доста, само че Турция, когато ние играехме, бяхме пет индивида българи и сме допринасяли за равнището на турския футбол, а турците станаха трети през 2002 година
- 1999 година, октомври и ноември, два мача сред " Левски " и " Ювентус ", които можеха да извърнат кариерата ти. Кой ти заяви за интереса към теб от страна на " Старата госпожа "?
- За интерес ми заяви една българка преводачка от Италия. Свързаха се с нея, ние я познаваме от преди, тъй като и като бях още в " Марица " имаше интерес и запитвания от други тимове. Тя се свърза с Миглена (бел. ред. брачната половинка на Александров), изясни ѝ по какъв начин са ме харесали и какво би трябвало да се направи. И Миглена беше поканена в Италия с преводачката. Това е самата истина.
- Защо всичко се провали?
- Това би трябвало да го зададете и на други хора, освен на мен. Аз ти демонстрирах един документ.
Кривия: Феновете нямат място в ръководството на Левски!
" Сираков ще се оправи! "
- Да, в този документ написа, че откупната уговорка на Александър Александров е 1 млн. марки. След тази сума всички останали средства са за футболиста. Ти този контракт показа ли го на " Ювентус "?
- Не, с цел да бъда предан към " Левски " и клубът да завоюва пари. Това е истината. Ето, демонстрирах ти го. На никой не съм го показвал. Ти си първият човек, тъй като те познавам от доста години. Аз постоянно съм бил предан. На бялото не мога да кажа черно или противоположното. Такъв ще бъда, подобен ще си остана.
- Кога ще забележим националния ни тим на огромен конгрес?
- Когато почнат да играят повече наши футболисти в чужбина и когато стартира да се залага на български футболисти във водещите тимове.
- Според теб оправя ли се Ясен Петров като народен селекционер?
- Мисля, че не е от най-хубавите сега, тъй като не върви националният тим. Истината е с какво разполагаш. Не желая да наскърбявам никой от сегашните футболисти, само че последните двама-трима играчи, които са останали по-дълго в чужбина... Единият е Ивелин Попов, който първо беше в Турция и по-късно беше трансфериран в Русия. Няма значение, че е бил в Турция и в Русия, само че игра и продължава да играе. Другият мисля, че беше Божиков, който също има две-три години в Турция и в този момент е в " Слован " (Братислава) и Страхил Попов, който още е в Турция, само че във Втора дивизия. Може да има още един или двама, да не се сърдят, че не ги загатвам, само че за тях се сещам. Навремето след 1994 година, ние постоянно се връщаме там, тъй като това потомство направи българския народ благополучен от четвъртото място. И след тях беше много мъчно да се отиде в чужбина, трябваше да бъдеш доста добър, тъй като имаше квоти. Всичките футболисти, които играехме по това време в чужбина, бяхме доста положителни. Много добре знаеш, изключително ти, тъй като си в публицистиката към този момент не знам какъв брой години, аз те помня почти оттогава. Обиколил си много мои сътрудници до момента в който играеха в чужбина. Видял си и отношението от страна на клубовете към нас какво беше. Уважение, тъй като си вършехме работата. Не можеше слаб футболист да излезе в чужбина. Нямаше кой да те държи, нямаше кой да те търпи. Така се вдигаше равнището. Имахме Бербатов, имахме Мартин, имахме Стилиян, които бяха в мощни клубове и в мощни шампионати. Имаше и такива футболисти като мен, като Ивайло, като Здравко, Гонзо също беше в чужбина, Милен Петков, да не ми се разсърдят, че не ги изреждам, само че споделям моето потомство, които бяхме в чужбина и играехме също в много качествени шампионати. Говори някой - Турция... Ами, скърбя доста, само че Турция, когато ние играехме, бяхме пет индивида българи и сме допринасяли за равнището на турския футбол, а турците станаха трети през 2002 година
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ