Аласан Н'Диайе: Във Франция ми викат българина
Аласан Н’Диайе е прочут в България. Френския халф играе сега в Ботев (Враца), само че направи име тук в Локо (Пловдив) и Берое, където игра преди години. Играчът с корени от Сенегал е и огромен наивник и човек, който е обиколил половин Европа, като с изключение на във Франция, България и Англия, е бил още в Казахстан, Украйна и Литва. С него приказваме по време на пандемията от ковид, а Аласан несъмнено има какво да каже и опише.
– Аласан, по какъв начин се оправяш в този момент във Враца в тези сложни времена на изолираност?
– Хич не ми е елементарно. Аз съм самичък тук, фамилията ми е във Франция, доста надалеч. Така че не ми остава нищо друго, с изключение на да мисля единствено за футбол, да се съсредоточвам. Мисля по през целия ден (Смее се). Изолиран съм. Може би щях да върша това и във Франция.
– Имаше ли опция да се при береш при фамилията си?
– Да, имах, само че по този начин реших. Треньорът ни Тони (б. а. – Здравков) ме посъветва да остана тук и беше прав. Така имам по-голям късмет да упражнявам по-добре, да се сготвям за момента, когато ще се върнем на терена. В България сега обстановката е по-добра, в сравнение с във Франция със инфектираните.
Имаш ли непосредствен във Франция, който е обиден от COVID-19?
– Не, благодаря на Бога, няма човек от моето обграждане, който да е болен.
– Кога стартира да тренираш футбол?
– Започнах на улицата като множеството деца. За първи път попаднах в школата на Сошо, когато бях на 10 години. Беше малко късно, нали? Изкарах 3 години там, по-късно минах и през други тимове, отпътувах за чужбина.
Как се озова в Кристъл Палас?
– Нека първо да кажа, че трябваше да играя в Селтик. Поканиха ме на проби там, когато бях 17-годишен. Изкарах ги сполучливо и ми предложиха 3-годишен професионален контракт. Тогава обаче Селтик не се разбра с тогавашния ми клуб Луизан-Кюизо във Франция за компенсацията, което би трябвало да се заплати. Така че се върнах. Една година по-късно спортният шеф на Селтик бе минал на работа в Палас. Той ме познаваше и ме предложения и там на проби. Така подписах контракт.
– Трудно ли ти беше първоначално?
– И питаш. Та аз даже не говорех британски, бях малко момче. За мен това беше напълно друг футбол, откривах всеки ден нещо ново. Английският футбол е доста специфичен. Там е доста бързо, динамично, имаш възприятието, че всичко се случва с 200 км/ч. Пожелавам на всеки, който се занимава с футбол, да отиде в Англия. Да поиграе там, да се допре до любовта на хората, до пристрастеността. Страхотно беше.
– Ти си същински бродяга, сменил си 14 тима в 6 разнообразни страни. С лекост ли се оправяш на всяко ново място?
– Да ви кажа, че не е елементарно постоянно да сменяш тима и да започваш всичко от нулата. Така ми се случва на мен обаче. Фактът, че пътувам доста и пребивавам на разнообразни места ме зарежда. Това е скъп опит за мен – виждам разнообразни култури, езици, хора. Така опознавам себе си по-добре, а и другите. Това ми отваря очите.
– Колко езика приказваш?
– Не са доста. Говоря френски и британски. Българския го разбирам. Говоря „ малко, малко “. Но мога да проведа бърз диалог. Руският? Чуть-чуть (б. а. – едва-едва, не много). В Казахстан говореха съветски, в Украйна бях в Одеса, където се приказва съвсем единствено съветски, а и в Литва (б. а. – Судува) треньорът ми беше споделих и главният език беше съветски.
– Коя страна най-вече те е впечатлила след напускането ти на Франция?
– Англия ми даде доста, тъй като там имам страхотни прекарвания, само че най-вече дължа на България. Тук е втората ми татковина. Знаеш ли по какъв начин ми викат във Франция?
– Нямам никаква идея…
– Всички ми викат Българина. Неслучайно три пъти се връщам тук, играя за разнообразни тимове. Имам доста специфични моменти в живота ми тук. Ще споделя още една любопитна история. Когато бях възпитаник, в часа по история и география, ми се падна
да пиша изложение за България. Наистина, евентуално още тогава ориста ми е намигнала. Това беше чоп и аз изтеглих България. Не знаех безусловно нищо за страната ви, трябваше да диря даже коя е столицата ви и къде се намира страната. След това, когато пристигнах да играя тук, бях квалифициран (Смее се).
– Ти игра първо в Локо (Пловдив), хареса ли ти градът?
– Аз дойдох първо в Банско, където тимът беше на лагер. Още тогава всички ми споделяха, че Пловдив е супер град и в действителност доста ми хареса. Предпочитам Пловдив пред София. Аз самият съм живял в Сошо, който е по-малък и проведен град. В Локо (Пловдив) имах и хубави и не толкоз положителни моменти. Сега като ги виждам в челото на класирането, съм доста удовлетворен за тях. Това е град, който живее за футбола, а почитателите на Локото са гениални!
– Какво си спомняш от интервала си в Берое?
– Това беше през идващия сезон. Всичко в Берое беше доста професионално, дължеше се на Хубчев, който ни беше треньор. Бяхме страховит тим, имах чудесни съотборници. След това съвсем всички отидоха да играят в по-големи тимове. Никакво страдание нямам, че минах през Берое. Да, там не играех доста постоянно, само че това беше решение на треньора. За мен беше интервал на доста работа, а и завършихме на второ място – вицешампиони.
Преди Ботев (Враца) няколко месеца си бил без клуб. Смяташе ли за отричане?
– В Литва нещата се развиха добре за мен, само че получих една травма и се върнах във Франция. Така изкарах няколко месеца без клуб. Бях се схванал с един дребен тим от моя район – Гровилар. Той не е професионален, само че са доста амбициозни и ще пробият скоро. Тогава обаче ме потърсиха от България и незабавно ме пуснаха от френския ми тим.
– Треньорът Антони Здравков ли те върна в България?
– Потърсиха ме сътрудници, които го познават и него. Той искаше да ме види първо, да се увери дали не съм със свръхтегло или съм „ приключен “ за футбола, както се споделя. След като видя, че още съм в играта, ми предложи контракт.
-Ти си висок съвсем 2 метра, не си упражнявал и различен спорт като дребен – баскетбол, волейбол?
– Ако знаех като дете, че толкоз ще порасна, евентуално щях да се пробваам в баскетбола (Смее се). Не, майтапя се. Всички деца бяхме влюбени във футбола. Аз бях на 8 години, когато Франция стана международен първенец. Нашите герои бяха Патрик Виеира, Анри, Трезеге. Всички деца искахме да им подражаваме. Мечтаехме за огромен футбол. Някои стигнахме ненапълно, други -доникъде, само че това ни беше фантазията.
– Какво щеше да правиш, в случай че не бе станал професионален футболист?
– Нямам визия. Обичам толкоз неща – музиката, да вземем за пример. Отворен съм, само че не знам какво щях да върша. Спортът ме прави благополучен.
– В Клермон играе нападател, който се споделя Аласан Н’Диайе. Познаваш ли го и не сте ли родственици?
– Въобще не се познаваме, макар че имаме общи другари. Аз обаче знам за него, а и той знае, че живея. Само сме чували един за различен. Може би някой ден пътищата ни ще се пресекат.
– Твоите корени са от Сенегал, навестяващ ли страната?
– Разбира се. Родителите ми са от Сенегал. Баща ми е отишъл да работи във Франция в заводите на Пежо преди 50 години. Но в Сенегал имам дядовци и баби, братовчеди. Един път на 2 години най-малко виждам да навестявам страната, това е и опция да пътувам из Африка.
– Какво мислиш за Враца?
– Враца е доста дребен, като село е – всички се познават. Но има страхотна природа. На всяка подготовка непрекъснато подвигам глава да виждам планината. Природата е страхотна, гледката – неповторима.
– Спират ли те постоянно хората по улиците на Враца?
– Случвало ми се е, само че не постоянно. Хората тук са срамежливи. Освен това, аз съм африканец и съм съвсем 2 метра висок. Като ме видят хората споделят „ Уау “. Предполагам, че за първи път виждат нещо сходно. Някои несъмнено даже не знаят, че в града има тим и аз съм футболист. Но съм добър другар с индивида, който е защита на стадиона ни.
– Ще останеш ли в Ботев и следващата година?
– Имам контракт за още един сезон, само че Не знам какво ще се случи. Хубаво е да изиграем най-малко още няколко мача този сезон. Икономически доста ще се промени светът. Дори хората с контракти не могат да са сигурни за мястото си. През лятото може би би трябвало да се разберем какво ще е бъдещето.
– Ще останеш ли във футбола и след края на кариерата си?
– Преди си споделях, че няма, само че май ще сме си дружно с футбола. Аз го обичам и не мога да върша нищо по-добре. Той управлява напълно страстите ми. Все още след победа съм най-щастливият човек, а след загуба по-добре не говорете с мен.
Меридиан мач
– Аласан, по какъв начин се оправяш в този момент във Враца в тези сложни времена на изолираност?
– Хич не ми е елементарно. Аз съм самичък тук, фамилията ми е във Франция, доста надалеч. Така че не ми остава нищо друго, с изключение на да мисля единствено за футбол, да се съсредоточвам. Мисля по през целия ден (Смее се). Изолиран съм. Може би щях да върша това и във Франция.
– Имаше ли опция да се при береш при фамилията си?
– Да, имах, само че по този начин реших. Треньорът ни Тони (б. а. – Здравков) ме посъветва да остана тук и беше прав. Така имам по-голям късмет да упражнявам по-добре, да се сготвям за момента, когато ще се върнем на терена. В България сега обстановката е по-добра, в сравнение с във Франция със инфектираните.
Имаш ли непосредствен във Франция, който е обиден от COVID-19?
– Не, благодаря на Бога, няма човек от моето обграждане, който да е болен.
– Кога стартира да тренираш футбол?
– Започнах на улицата като множеството деца. За първи път попаднах в школата на Сошо, когато бях на 10 години. Беше малко късно, нали? Изкарах 3 години там, по-късно минах и през други тимове, отпътувах за чужбина.
Как се озова в Кристъл Палас?
– Нека първо да кажа, че трябваше да играя в Селтик. Поканиха ме на проби там, когато бях 17-годишен. Изкарах ги сполучливо и ми предложиха 3-годишен професионален контракт. Тогава обаче Селтик не се разбра с тогавашния ми клуб Луизан-Кюизо във Франция за компенсацията, което би трябвало да се заплати. Така че се върнах. Една година по-късно спортният шеф на Селтик бе минал на работа в Палас. Той ме познаваше и ме предложения и там на проби. Така подписах контракт.
– Трудно ли ти беше първоначално?
– И питаш. Та аз даже не говорех британски, бях малко момче. За мен това беше напълно друг футбол, откривах всеки ден нещо ново. Английският футбол е доста специфичен. Там е доста бързо, динамично, имаш възприятието, че всичко се случва с 200 км/ч. Пожелавам на всеки, който се занимава с футбол, да отиде в Англия. Да поиграе там, да се допре до любовта на хората, до пристрастеността. Страхотно беше.
– Ти си същински бродяга, сменил си 14 тима в 6 разнообразни страни. С лекост ли се оправяш на всяко ново място?
– Да ви кажа, че не е елементарно постоянно да сменяш тима и да започваш всичко от нулата. Така ми се случва на мен обаче. Фактът, че пътувам доста и пребивавам на разнообразни места ме зарежда. Това е скъп опит за мен – виждам разнообразни култури, езици, хора. Така опознавам себе си по-добре, а и другите. Това ми отваря очите.
– Колко езика приказваш?
– Не са доста. Говоря френски и британски. Българския го разбирам. Говоря „ малко, малко “. Но мога да проведа бърз диалог. Руският? Чуть-чуть (б. а. – едва-едва, не много). В Казахстан говореха съветски, в Украйна бях в Одеса, където се приказва съвсем единствено съветски, а и в Литва (б. а. – Судува) треньорът ми беше споделих и главният език беше съветски.
– Коя страна най-вече те е впечатлила след напускането ти на Франция?
– Англия ми даде доста, тъй като там имам страхотни прекарвания, само че най-вече дължа на България. Тук е втората ми татковина. Знаеш ли по какъв начин ми викат във Франция?
– Нямам никаква идея…
– Всички ми викат Българина. Неслучайно три пъти се връщам тук, играя за разнообразни тимове. Имам доста специфични моменти в живота ми тук. Ще споделя още една любопитна история. Когато бях възпитаник, в часа по история и география, ми се падна
да пиша изложение за България. Наистина, евентуално още тогава ориста ми е намигнала. Това беше чоп и аз изтеглих България. Не знаех безусловно нищо за страната ви, трябваше да диря даже коя е столицата ви и къде се намира страната. След това, когато пристигнах да играя тук, бях квалифициран (Смее се).
– Ти игра първо в Локо (Пловдив), хареса ли ти градът?
– Аз дойдох първо в Банско, където тимът беше на лагер. Още тогава всички ми споделяха, че Пловдив е супер град и в действителност доста ми хареса. Предпочитам Пловдив пред София. Аз самият съм живял в Сошо, който е по-малък и проведен град. В Локо (Пловдив) имах и хубави и не толкоз положителни моменти. Сега като ги виждам в челото на класирането, съм доста удовлетворен за тях. Това е град, който живее за футбола, а почитателите на Локото са гениални!
– Какво си спомняш от интервала си в Берое?
– Това беше през идващия сезон. Всичко в Берое беше доста професионално, дължеше се на Хубчев, който ни беше треньор. Бяхме страховит тим, имах чудесни съотборници. След това съвсем всички отидоха да играят в по-големи тимове. Никакво страдание нямам, че минах през Берое. Да, там не играех доста постоянно, само че това беше решение на треньора. За мен беше интервал на доста работа, а и завършихме на второ място – вицешампиони.
Преди Ботев (Враца) няколко месеца си бил без клуб. Смяташе ли за отричане?
– В Литва нещата се развиха добре за мен, само че получих една травма и се върнах във Франция. Така изкарах няколко месеца без клуб. Бях се схванал с един дребен тим от моя район – Гровилар. Той не е професионален, само че са доста амбициозни и ще пробият скоро. Тогава обаче ме потърсиха от България и незабавно ме пуснаха от френския ми тим.
– Треньорът Антони Здравков ли те върна в България?
– Потърсиха ме сътрудници, които го познават и него. Той искаше да ме види първо, да се увери дали не съм със свръхтегло или съм „ приключен “ за футбола, както се споделя. След като видя, че още съм в играта, ми предложи контракт.
-Ти си висок съвсем 2 метра, не си упражнявал и различен спорт като дребен – баскетбол, волейбол?
– Ако знаех като дете, че толкоз ще порасна, евентуално щях да се пробваам в баскетбола (Смее се). Не, майтапя се. Всички деца бяхме влюбени във футбола. Аз бях на 8 години, когато Франция стана международен първенец. Нашите герои бяха Патрик Виеира, Анри, Трезеге. Всички деца искахме да им подражаваме. Мечтаехме за огромен футбол. Някои стигнахме ненапълно, други -доникъде, само че това ни беше фантазията.
– Какво щеше да правиш, в случай че не бе станал професионален футболист?
– Нямам визия. Обичам толкоз неща – музиката, да вземем за пример. Отворен съм, само че не знам какво щях да върша. Спортът ме прави благополучен.
– В Клермон играе нападател, който се споделя Аласан Н’Диайе. Познаваш ли го и не сте ли родственици?
– Въобще не се познаваме, макар че имаме общи другари. Аз обаче знам за него, а и той знае, че живея. Само сме чували един за различен. Може би някой ден пътищата ни ще се пресекат.
– Твоите корени са от Сенегал, навестяващ ли страната?
– Разбира се. Родителите ми са от Сенегал. Баща ми е отишъл да работи във Франция в заводите на Пежо преди 50 години. Но в Сенегал имам дядовци и баби, братовчеди. Един път на 2 години най-малко виждам да навестявам страната, това е и опция да пътувам из Африка.
– Какво мислиш за Враца?
– Враца е доста дребен, като село е – всички се познават. Но има страхотна природа. На всяка подготовка непрекъснато подвигам глава да виждам планината. Природата е страхотна, гледката – неповторима.
– Спират ли те постоянно хората по улиците на Враца?
– Случвало ми се е, само че не постоянно. Хората тук са срамежливи. Освен това, аз съм африканец и съм съвсем 2 метра висок. Като ме видят хората споделят „ Уау “. Предполагам, че за първи път виждат нещо сходно. Някои несъмнено даже не знаят, че в града има тим и аз съм футболист. Но съм добър другар с индивида, който е защита на стадиона ни.
– Ще останеш ли в Ботев и следващата година?
– Имам контракт за още един сезон, само че Не знам какво ще се случи. Хубаво е да изиграем най-малко още няколко мача този сезон. Икономически доста ще се промени светът. Дори хората с контракти не могат да са сигурни за мястото си. През лятото може би би трябвало да се разберем какво ще е бъдещето.
– Ще останеш ли във футбола и след края на кариерата си?
– Преди си споделях, че няма, само че май ще сме си дружно с футбола. Аз го обичам и не мога да върша нищо по-добре. Той управлява напълно страстите ми. Все още след победа съм най-щастливият човек, а след загуба по-добре не говорете с мен.
Меридиан мач
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ