Кристин Скот Томас: Холивуд щеше да ме смачка
Актрисата играе брачната половинка на Чърчил в биографична драма
За ролята на Клементин Чърчил беше доста значимо да успеем да пресъздадем нейния персонален жанр. Тя е била една извънредно елегантна жена, само че с доста строго самостоятелна, даже неповторима, хармония. От облеклата и прическата, до позата и походката
Благодарение на ролята си в “Електра ” на Софокъл съумях да приспя доста от персоналните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше значимо. Вече не желая да вземам участие в нещастия, просто не ми е забавно. За мен “Електра ” беше подарък
Кристин Скот Томас е една от най-елегантните и уважавани английски актриси за последните три десетилетия. Нейната дълга кариера е прецизно обвързвана с триумфите на британското кино и е трансформирала името на Кристин в запазена марка за качество – на сцената и на екрана. Още на 19 тя напуща положителната остаряла Англия и отпътува за Париж, където се влюбва във френски лекар и му ражда три деца. Тя разделя времето си сред Франция и Острова. Говори френски и внася парижка грациозност, изящност и чувство за жанр в родината си. Кристин Скот Томас постоянно попада в ранглисти за най-добре облечени актриси на планетата. В влиятелната биографична драма “Най-мрачният час ” тя прави превъзходна роля като Клементин – стилната и мощна брачна половинка на Уинстън Чърчил. Филмът, който стана едно от най-високо оценените заглавия на годината, сега върви в българските кина.
– Мис Томас, Вие сте театрална актриса, култивирана в изкуството да основава комплицирани и плътни персонажи с богат психически пейзаж. Как се подготвяте за влизане в облик?
– Това е естеството на моя поминък – актьорското майсторство. Нашата специалност разчита ужасно доста на техническите детайли от производството на обещано произведение – театрално, телевизионно или кино. Например, за ролята на Клементин Чърчил беше доста значимо да успеем да пресъздадем нейния персонален жанр. Тя е била една извънредно елегантна жена, само че с доста строго самостоятелна, даже неповторима, хармония. От облеклата и прическата, до позата и походката. При подготовката започнахме с косата. Тя е имала някак странна прическа, архаична, немодерна, като от друга ера. Вратата, през която може да се откри един персонаж и да се пресъздаде ефектно и дейно е построена точно от физическите, материалните неща – главата, костюмите, обувките, пръстените.
– Кои са обичаните Ви функции?
– Несъмнено да изиграя централния персонаж от “Електра ” на Софокъл беше по едно и също време предизвикателство, премеждие и самопризнание. Играх в нещастието на сцена през 2014-а и вардя скъпоценни мемоари. Бих споделила даже, че това осъществяване е най-важното за мен в цялата ми кариера. Благодарение на ролята си в “Електра ” на Софокъл съумях да приспя доста от персоналните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше значимо. Вече не желая да вземам участие в нещастия, просто не ми е забавно. За мен “Електра ” беше подарък.
– Как се възприемате – повече като кино звезда или като театрална актриса?
– Не съм сигурна. Това е все едно да ме питат да предпочитам всред две деца. Със сигурност не бих могла да понеса мисълта някой да ми каже, че към този момент не мога да вземам участие във филм, само че преди четири години бях на прага да се откажа от киното вечно.
– Защо?
– Защото дълбаенето в персоналните ми страсти и прекарвания ми пристигна допълнително в един миг. За “Английският пациент ” на Антъни Мингела от 1996-а година непрекъснато ровех в личните си страхове от занемаряване с концепцията да ги изведа на повърхността и да ги показвам пред камерата. Това е задачата ти в един филм – да си сграбчиш страстите и да ги покажеш на напред във времето, а след това режисьорът ще избере и вземе това, което пожелае. Усещането, че си напълно в чуджи ръце и нямаш надзор над личното си творчество е доста мощно в света на киното и това може да подейства демотивиращо на актьорите.
– Това не се ли случва в театъра?
– Там процесът на работа е друг – в театъра откриваш нещо от себе си и изграждаш върху него. Там използваш тялото си, влагаш всичко и създаваш изцяло приключено произведение. В театъра си пред аудитория, която ще чуе репликите ти по един метод в понеделник и по напълно различен метод в сряда. Задачата на артиста в театъра е да заведе публиката там, където изиска да ги заведе. Много друго от киното.
– Защо искахте да станете актриса?
– Не знам. Аз произлизам от военно семейство от междинната класа. Майка ми постоянно е желала да бъде актриса. За мен, допускам, е било значимо още от ранна възраст да проучвам нови територии и да се опитав да узная какво е да бъдеш някой различен.
– Защо не се преместихте за непрекъснато в Холивуд?
– Бях там единствено за един филм и останах не повече от четири месеца. Прекарах си прелестно, работих с забавни хора като Кевин Клайн по филм “Къщата на жвота ми ”, режисиран от Ървин Уинклър – превъзходен човек. Но в Холивуд актьорите са като че ли социална благосъстоятелност. Много необичайно чувство. Винаги съм успявала да повеждам доста уравновесен живот, само че това съгласно мен се дължи на обстоятелството, че взехме решение да си останем в Европа. Аз съм прекомерно нежна за света на Холивуд. Тази система щеше да ме смачка. Не владея задоволително упоритост и не съм нападателна, не мога да се боря за функции и да се състезавам с конкуренцията. А конкуренцията в Холивуд е жестока, там обстановката е коренно разлчина.
– Липсва ли Ви действителността на киното, когато не снимате?
– Липсват ми снимачните площадки, атмосферата, присъединяване на всички в едно групово изпитание. Липсват ми и подготовките за роля в пиеса, както и излизането на сцена. Харесва ми, макар че е извънредно изтощително. Щастлива съм когато не работя.
– Над какви планове работите сега?
– Винаги съм желала да дирижирам и сега работя да осъществя това свое предпочитание, само че към момента има път за извървяване.
За ролята на Клементин Чърчил беше доста значимо да успеем да пресъздадем нейния персонален жанр. Тя е била една извънредно елегантна жена, само че с доста строго самостоятелна, даже неповторима, хармония. От облеклата и прическата, до позата и походката
Благодарение на ролята си в “Електра ” на Софокъл съумях да приспя доста от персоналните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше значимо. Вече не желая да вземам участие в нещастия, просто не ми е забавно. За мен “Електра ” беше подарък
Кристин Скот Томас е една от най-елегантните и уважавани английски актриси за последните три десетилетия. Нейната дълга кариера е прецизно обвързвана с триумфите на британското кино и е трансформирала името на Кристин в запазена марка за качество – на сцената и на екрана. Още на 19 тя напуща положителната остаряла Англия и отпътува за Париж, където се влюбва във френски лекар и му ражда три деца. Тя разделя времето си сред Франция и Острова. Говори френски и внася парижка грациозност, изящност и чувство за жанр в родината си. Кристин Скот Томас постоянно попада в ранглисти за най-добре облечени актриси на планетата. В влиятелната биографична драма “Най-мрачният час ” тя прави превъзходна роля като Клементин – стилната и мощна брачна половинка на Уинстън Чърчил. Филмът, който стана едно от най-високо оценените заглавия на годината, сега върви в българските кина.
– Мис Томас, Вие сте театрална актриса, култивирана в изкуството да основава комплицирани и плътни персонажи с богат психически пейзаж. Как се подготвяте за влизане в облик?
– Това е естеството на моя поминък – актьорското майсторство. Нашата специалност разчита ужасно доста на техническите детайли от производството на обещано произведение – театрално, телевизионно или кино. Например, за ролята на Клементин Чърчил беше доста значимо да успеем да пресъздадем нейния персонален жанр. Тя е била една извънредно елегантна жена, само че с доста строго самостоятелна, даже неповторима, хармония. От облеклата и прическата, до позата и походката. При подготовката започнахме с косата. Тя е имала някак странна прическа, архаична, немодерна, като от друга ера. Вратата, през която може да се откри един персонаж и да се пресъздаде ефектно и дейно е построена точно от физическите, материалните неща – главата, костюмите, обувките, пръстените.
– Кои са обичаните Ви функции?
– Несъмнено да изиграя централния персонаж от “Електра ” на Софокъл беше по едно и също време предизвикателство, премеждие и самопризнание. Играх в нещастието на сцена през 2014-а и вардя скъпоценни мемоари. Бих споделила даже, че това осъществяване е най-важното за мен в цялата ми кариера. Благодарение на ролята си в “Електра ” на Софокъл съумях да приспя доста от персоналните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше значимо. Вече не желая да вземам участие в нещастия, просто не ми е забавно. За мен “Електра ” беше подарък.
– Как се възприемате – повече като кино звезда или като театрална актриса?
– Не съм сигурна. Това е все едно да ме питат да предпочитам всред две деца. Със сигурност не бих могла да понеса мисълта някой да ми каже, че към този момент не мога да вземам участие във филм, само че преди четири години бях на прага да се откажа от киното вечно.
– Защо?
– Защото дълбаенето в персоналните ми страсти и прекарвания ми пристигна допълнително в един миг. За “Английският пациент ” на Антъни Мингела от 1996-а година непрекъснато ровех в личните си страхове от занемаряване с концепцията да ги изведа на повърхността и да ги показвам пред камерата. Това е задачата ти в един филм – да си сграбчиш страстите и да ги покажеш на напред във времето, а след това режисьорът ще избере и вземе това, което пожелае. Усещането, че си напълно в чуджи ръце и нямаш надзор над личното си творчество е доста мощно в света на киното и това може да подейства демотивиращо на актьорите.
– Това не се ли случва в театъра?
– Там процесът на работа е друг – в театъра откриваш нещо от себе си и изграждаш върху него. Там използваш тялото си, влагаш всичко и създаваш изцяло приключено произведение. В театъра си пред аудитория, която ще чуе репликите ти по един метод в понеделник и по напълно различен метод в сряда. Задачата на артиста в театъра е да заведе публиката там, където изиска да ги заведе. Много друго от киното.
– Защо искахте да станете актриса?
– Не знам. Аз произлизам от военно семейство от междинната класа. Майка ми постоянно е желала да бъде актриса. За мен, допускам, е било значимо още от ранна възраст да проучвам нови територии и да се опитав да узная какво е да бъдеш някой различен.
– Защо не се преместихте за непрекъснато в Холивуд?
– Бях там единствено за един филм и останах не повече от четири месеца. Прекарах си прелестно, работих с забавни хора като Кевин Клайн по филм “Къщата на жвота ми ”, режисиран от Ървин Уинклър – превъзходен човек. Но в Холивуд актьорите са като че ли социална благосъстоятелност. Много необичайно чувство. Винаги съм успявала да повеждам доста уравновесен живот, само че това съгласно мен се дължи на обстоятелството, че взехме решение да си останем в Европа. Аз съм прекомерно нежна за света на Холивуд. Тази система щеше да ме смачка. Не владея задоволително упоритост и не съм нападателна, не мога да се боря за функции и да се състезавам с конкуренцията. А конкуренцията в Холивуд е жестока, там обстановката е коренно разлчина.
– Липсва ли Ви действителността на киното, когато не снимате?
– Липсват ми снимачните площадки, атмосферата, присъединяване на всички в едно групово изпитание. Липсват ми и подготовките за роля в пиеса, както и излизането на сцена. Харесва ми, макар че е извънредно изтощително. Щастлива съм когато не работя.
– Над какви планове работите сега?
– Винаги съм желала да дирижирам и сега работя да осъществя това свое предпочитание, само че към момента има път за извървяване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ