Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има към този момент никаква стойност.

В брачния живот съчетаната двойка би трябвало да образува нещо като единна морална персона.

В диспутите спокойното положение на духа, съчетано с известна благожелателност, е симптом за съществуване на избрана мощ, в резултат на която разсъдъкът става убеден в своята победа.

Всеки е задължен да признава човешкото достолепие на всеки човек.

Всичко, което се назовава благопристойност, не е нищо повече от красива осанка.

Във всяка естествена просвета е заключена толкоз истина, колкото математика има в нея.

Геният е гений да се основава нещо, за което няма избрани правила.

Голямото самолюбие постоянно е превръщало благоразумните в безумци. За индивида по природа е свойствено да съблюдава сдържаност освен поради загрижеността за здравето си в бъдеще, само че също и поради положителното си самочувствие понастоящем.

Дайте на индивида всичко, което желае, и той в същия момент ще почувства, че това всичко не е всичко.

Две неща изпълват душата с постоянно нови и възходящи учудване и страхопочит, колкото и постоянно и дълготрайно мисълта още веднъж да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. 

Добродетелта е победа на волята над природата.

Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е точно великото, което издига индивида над самия него.

Дългът е уважението на правото на другия.

Една от най-несъмнените и чисти наслади е отдихът след работа.

Етиката е философията на положителната воля, а освен на положителното деяние.

За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат простак, а за дамата – че е грозна.

Законът, който живее вътре в нас, се назовава съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите действия в сходство с този закон.

Идеята не е нищо друго, с изключение на разбиране за съвършенството, което към момента не може да се откри в практиката.

Има заблуждения, които не би трябвало да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения разум такива познания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от единствено себе си.

Имай мъжеството да се ползваш от личния си разум. Това е управително предписание за просвещението.

Искреността е основна част от характера. Тя е една от основните цели на възпитанието.

Категоричното условие е едно: постъпвай единствено според тази максима, която би желал да видиш като повсеместен закон.

Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде полезност на живота на другите.

Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, в никакъв случай няма да му се радва.

Който знае по какъв начин да удовлетвори желанията си, е умен; който знае по какъв начин да ги победи, е умен.

Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.

Колкото повече привички, толкоз по-малко независимост.

Красотата в природата – това е прелестното нещо, а хубостта в изкуството е прелестна визия за нещата.

Най-голямото чувствено удоволствие, което не съдържа никакви примеси и омерзение, е отдихът след работа, когато човек е изцяло здрав.

Най-малко се опасяват от съдбовния край хората, чийто живот има най-голяма полезност.

Наказанията, налагани в изблик на яд, не доближават задачата си.

Не върви непрекъснато да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват подкупен метод на мислене.

Незаслуженото страдалчество обезкуражава, заслуженото – съкрушава.

Ние не можем да си представим незнанието си иначе, с изключение на благодарение на науката, също както слепецът не може да си показа тъмнината, до момента в който не прогледне.

Ние постоянно се изчервяваме поради безсрамието на различен, който нас ни упреква в нещо.

Никога не може да има същинско наслаждение там, където удоволствията се трансформират в поминък.

Никога не се отнасяйте към индивида като към средство, а постоянно като към цел.

Нравствеността учи не на това, по какъв начин да станем щастливи, а на това, по какъв начин да бъдем почтени за благополучие.

Няма за какво да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.

Няма никаква стойност животът на хора, отдадени единствено на наслаждения, без разсъдък и без добродетелност.

Основа на нравствеността е дългът, а не ползата.

Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е съществено, с изключение на искреността.

От подобен крив дънер като индивида, нищо право няма да издялаш.

Правото в никакъв случай не би трябвало да се нагажда към политиката, политиката обаче постоянно би трябвало да се приспособява към правото. Всяка политика би трябвало да коленичи пред правото.

Човекът има податливост да поддържа връзка със себеподобните си, защото в такова положение той повече усеща себе си като човек, т.е. усеща развиването на своите естествени заложби. Но също по този начин на него му е характерен и мощния блян да се уединява.

Предметите, с които се образоват децата, би трябвало да подхождат на тяхната възраст, в противоположен случай има заплаха у тях да се развие податливост към мъдруване, мода, тщестлавие.

Прекрасното – това е знак на моралното положително.

Прекрасното е нещо такова, което принадлежи извънредно на усета.

Природата е феникс, който изгаря себе си, с цел да се възроди още веднъж освежен от пепелта.

Природата демонстрира, че тя е еднообразно богата, еднообразно неизчерпаема в основаването както на най-забележителни, по този начин и на най-незабележими творения.

Просвещение е изходът на индивида от непълнолетието, което той самичък си е предизвикал. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без управлението на някой различен. Самопричинено е това непълнолетие, когато повода му не лежи в дефицит на разум, а в неналичието на увереност и храброст да се ползваш от него без управлението на другиго. Sapare aude! Имай храброст да си служиш със личния си разум! — ето това е девизът на Просвещението. 

Просвещението е излизане на индивида от поддържаното от самия него детство.

Свободата на перото е единственият покровител на националните права.

Уважението е налог, който без значение от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достолепието. Можем да не му дадем външен израз, само че не можем да не го усещаме в себе си.

Този, който се трансформира пълзяща гад, може ли по-късно да се оплаква, че са го сгазили?

Уважението се отдава постоянно на личността, в никакъв случай на нещата.

Умението да се задават рационални въпроси е значимо и належащо качество на мозъка и проницателността.

Упорството сàмо има формата на темперамент, само че ние и неговата същина.

Участта на дамите е да господстват, участта на мъжете е да царуват, тъй като господства пристрастеността, а ръководи мозъкът.

Характерът е дарба да се работи според правилата.

Хитростта е метод на мислене на прекомерно лимитираните хора и доста се отличава от мозъка, на който външно наподобява.

Хората биха избягали един от различен, в случай че биха могли да се видят един различен в най-пълна искреност.

Човек е единственото създание, което се нуждае от образование.

Човек е свободен единствено тогава, когато не му се постанова да се подчинява на никого, с изключение на на закона.

Човек, който желае да бъде почитан, е задължен да почита всички.

Човекът и изобщо всяко рационално създание съществува като цел сама за себе си.

Щастието е блян не на разсъдъка, а на въображението.

Имануел Кант (1724 – 1804) е последният авторитетен мъдрец на съвременна Европа от класическата редица по доктрина на знанието по време на Просвещението, която стартира с Джон Лок , Джордж Бъркли и Дейвид Хюм .

Той е измежду най-влиятелните мислители в историята на западната философия.

Неговата мисъл оказва мощно въздействие също и върху образуването и развиването на най-новите метафизичен посоки и обичаи – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.