Здравната каса иска да намали плановото лечение в чужбина с помощ от националните консултанти
Ако в годината на присъединение на България към Европейския съюз 2007 година единствено четирима българи са имали потребност от особено лекувания в други държави-членки, до 2017 година общия брой на отпътувалите за лекуване българи е към този момент общо 632. Толкова са издадените формуляри S2 за 10 години, с които българските жители отиват в задгранични лечебни заведения за лекуване, в случай че не могат да го получат в България. С максимален дял на български пациенти са Германия, Белгия, Франция, Швейцария.
Тази статистика извежда ръководителят на Надзорния съвет на Националната здравна каса и зам.-министър на опазването на здравето Жени Начева по време на съвещание през март. " Анализът, който е изработен на типовете болести по исковете, за мен демонстрира един застрашително възходящ размер на случаите от 2007 година до 2017 година в това число ", обобщава Начева.
Надзорният съвет търси метод да затегне контрола над плановото лекуване на българи в други страни от Европейски Съюз, само че към момента не разполага с задоволително ясни и цялостни данни на какво се дължи растежът в броя на пациентите, проличава в стенограма от съвещанието, представена от " Медиапул ". Дълговете на касата към задгранични здравни фондове, които към края на 2017 година възлизат на над 270 млн. лева, станаха мотив за спор сред здравното министерство и управлението на касата и диспути в Народното събрание през февруари тази година.
От статистика проличава, че броят на лекуващите пораства настойчиво. През 2015 година са прегледани 305 заявки за планово лекуване и са издадени 124 разрешения; през 2016 са прегледани 397 заявки, от които 230 са получили позволение, и през 2017 година заявките са били 413 и позволение са получили 190. Само за януари тази година към този момент са получени 83 заявки и са утвърдени 11.
От 2013 до 2016 година разноските за планово лекуване са нарастнали от 500 хиляди лв. на 5.7 млн лв., а разноските за оказване на здравна помощ, когато се е наложила такава без да е планувана - от 3 млн. лв. на 8 млн. лв.. А при разноските за случаи на незабавна помощ за българи в Европейски Съюз, касата регистрира внезапни скокове нагоре и надолу, разяснява представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев. През 2013 година касата е платила 14 млн. лв. за незабавно лекуване на българи в Европейски Съюз, то през 2014 година този разход скача тройно на 40.5 млн. лв., на идната година назад надолу до 20.5 млн. лв. и през 2016 година - 23.5 млн. лв..
По думите на Начева лекуването в чужбина е концентрирано в няколко на брой лечебни заведения, евентуално заради тяхната специфичност и обичаи в лекуването на съответните болести. " Поне аз останах с усещането, че главно това са болести, които са свързани с онкологията и лекуването на редки болести, сърдечно-съдови болести, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки положения свързани с трансплантация ", разяснява ръководителят на Надзора. Според нея тази година би трябвало да се ускори контролът върху здравното решение за ориентиране на пациентите за лекуване в чужбина.
Идеята на Начева е да се работи повече с националните консултанти " какви пациенти се насочват, във връзка на какви болести, за какво толкоз нараства броят на пациентите по тези болести ". " Вероятно би трябвало да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, с цел да уточняваме тези болести дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са подбудени, защото нараства в действителност доста броят на лицата, които се насочват в чужбина ", споделя тя.
" Тези пациенти, които се лекуват в чужбина, за мен би било забавно да им проверим ЕГН-та, дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лекуване, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям надзор върху това. Вече имаме и тенденция в кои болести се насочват главно пациентите. Да си съсредоточим диалозите с консултантите и инспекциите за тези пациенти от позиция на помощта, която в нашата страна не се дава ", обобщава Начева.
Тази статистика извежда ръководителят на Надзорния съвет на Националната здравна каса и зам.-министър на опазването на здравето Жени Начева по време на съвещание през март. " Анализът, който е изработен на типовете болести по исковете, за мен демонстрира един застрашително възходящ размер на случаите от 2007 година до 2017 година в това число ", обобщава Начева.
Надзорният съвет търси метод да затегне контрола над плановото лекуване на българи в други страни от Европейски Съюз, само че към момента не разполага с задоволително ясни и цялостни данни на какво се дължи растежът в броя на пациентите, проличава в стенограма от съвещанието, представена от " Медиапул ". Дълговете на касата към задгранични здравни фондове, които към края на 2017 година възлизат на над 270 млн. лева, станаха мотив за спор сред здравното министерство и управлението на касата и диспути в Народното събрание през февруари тази година.
От статистика проличава, че броят на лекуващите пораства настойчиво. През 2015 година са прегледани 305 заявки за планово лекуване и са издадени 124 разрешения; през 2016 са прегледани 397 заявки, от които 230 са получили позволение, и през 2017 година заявките са били 413 и позволение са получили 190. Само за януари тази година към този момент са получени 83 заявки и са утвърдени 11.
От 2013 до 2016 година разноските за планово лекуване са нарастнали от 500 хиляди лв. на 5.7 млн лв., а разноските за оказване на здравна помощ, когато се е наложила такава без да е планувана - от 3 млн. лв. на 8 млн. лв.. А при разноските за случаи на незабавна помощ за българи в Европейски Съюз, касата регистрира внезапни скокове нагоре и надолу, разяснява представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев. През 2013 година касата е платила 14 млн. лв. за незабавно лекуване на българи в Европейски Съюз, то през 2014 година този разход скача тройно на 40.5 млн. лв., на идната година назад надолу до 20.5 млн. лв. и през 2016 година - 23.5 млн. лв..
По думите на Начева лекуването в чужбина е концентрирано в няколко на брой лечебни заведения, евентуално заради тяхната специфичност и обичаи в лекуването на съответните болести. " Поне аз останах с усещането, че главно това са болести, които са свързани с онкологията и лекуването на редки болести, сърдечно-съдови болести, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки положения свързани с трансплантация ", разяснява ръководителят на Надзора. Според нея тази година би трябвало да се ускори контролът върху здравното решение за ориентиране на пациентите за лекуване в чужбина.
Идеята на Начева е да се работи повече с националните консултанти " какви пациенти се насочват, във връзка на какви болести, за какво толкоз нараства броят на пациентите по тези болести ". " Вероятно би трябвало да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, с цел да уточняваме тези болести дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са подбудени, защото нараства в действителност доста броят на лицата, които се насочват в чужбина ", споделя тя.
" Тези пациенти, които се лекуват в чужбина, за мен би било забавно да им проверим ЕГН-та, дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лекуване, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям надзор върху това. Вече имаме и тенденция в кои болести се насочват главно пациентите. Да си съсредоточим диалозите с консултантите и инспекциите за тези пациенти от позиция на помощта, която в нашата страна не се дава ", обобщава Начева.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ