Иван Кръстев:За Европа пълномащабна война изглежда невъобразима
Ако триумфът на Путин зависи от способността на западните общества да устоят на натиска на високите енергийни цени, на дезинформацията и на политическата неустойчивост за дълъг интервал от време, тогава той има съображение за очаквания. Това написа в разбор, оповестен в " Ню Йорк Таймс ", политологът Иван Кръстев.
Към края на Първата международна война един немски военачалник изпратил депеша до австрийските си съдружници с резюме на обстановката. Положението е „ съществено, само че не пагубно “, написал той. И получил отговор: „ А тук ситуацията е пагубно, само че не и съществено “.
Това е виц, несъмнено. Но този виц обобщава различието сред Америка и Европа по отношение на обстановката в Украйна. Според Съединени американски щати и президента Байдън, който в сряда публично утвърди разполагането на американски войски в Източна Европа, една съветска инвазия, ръководена от президента Владимир Путин, е „ ясно различима опция “. За Европа това не е толкоз несъмнено. Високопоставен немски посланик заключи разминаването в позициите по следния метод. „ Съединени американски щати считат, че Путин ще стартира пълномащабна война. Докато европейците мислят, че той блъфира “.
Изглежда това различие е предстоящо. Все отново за обществото в Западна Европа една пълномащабна война наподобява също толкоз невъобразима, колкото и настъпление на извънземни. Десетилетията на мир в Западна Европа, в комбиниране с дълбоката взаимозависимост на континента от съветския нефт и газ, изясняват за какво формалните лица са склонни да одобряват, че нападателните съветски дейности са някаква измама.
Но европейската податливост за споразумявяне с Русия не може да изясни за какво след първичната паника украинските управляващи наподобява към този момент споделят същото мнение. Президентът на Украйна Владимир Зеленски предходната седмица омаловажи непосредствената опасност от война, като съобщи, че обстановката е „ рискова, само че нееднозначна “. За страна, по чиито граници са струпани 130 000 съветски бойци, тази оценка звучи поразително. На какво се основава тя?
Отговорът може да наподобява неочакван, даже абсурден. Европейците и украинците са скептични във връзка с вероятността за огромна съветска инвазия в Украйна не тъй като са по-склонни от американците да имат вяра в доброжелателността на президента Путин. Тъкмо противоположното ‒ тъй като го намират за още по-злонамерен. Войната, считат те, не влиза в играта на Кремъл. По-скоро той се уповава на необятен набор от тактики, задачата на които е дестабилизацията на Запада. За Европа опасността от война може да се окаже по-разрушителна от самата война.
Америка и Европа нямат различия по въпроса какво цели Путин. Въпреки всички спекулации за претекстовете, това най-малко е ясно: Кремъл се стреми към алегоричен раздор с 90-те години и желае да погребе реда след Студената война. Това би трябвало да стане посредством образуването на нова архитектура на европейската сигурност, която признава сферата на въздействие на Русия в постсъветското пространство и отхвърля универсалния темперамент на западните полезности. Целта е не толкоз възобновяване на Съветския съюз, а възобновяване на това, което Путин счита за историческа Русия.
Във Вашингтон и Брюксел посланието е признато. И от двете страни на Атлантическия океан съществува единодушие, че въпреки идната стъпка на Кремъл да е неразбираема, той няма да бездейства. Русия няма просто да отстъпи. Но до момента в който американците са склонни да имат вяра, че Путин търси гореща война в Украйна, с цел да осъществя своите огромни упоритости, европейците и евентуално украинците считат, че той ще се възползва от хибридната тактика, която включва военно наличие по границата, използването на енергийните потоци като оръжие и хакерски атаки.
В това има логичност. Едно съветско навлизане в Украйна би могло по извратен метод да избави сегашния европейски ред. НАТО няма да има различен избор, с изключение на да отговори изрично, като вкара строги наказания и работи уверено и единно. Изостряйки спора, Путин ще сплоти съперниците си. Поддържането на напрежението, в противен случай, може да има противоположен резултат: политиката на оптимален напън, само че без да се стига до инвазия, може в последна сметка да раздели и сковава НАТО.
За да разберем по какъв начин може да се случи това, е задоволително да погледнем към Германия. Преди рецесията Германия беше най-близкият съдружник на Америка в Европа, поддържаше специфични връзки с Москва и беше най-важният сътрудник за Източна и Централна Европа. Днес някои публични лица във Вашингтон слагат под подозрение готовността на страната да се опълчи на Русия, връзките на Берлин с Москва бързо се утежняват, а мнозина източноевропейци са обезпокоени от забележимото отвращение на Германия да им помогне. Трудностите на Германия са белег за това, което може да се случи, в случай че Путин продължи да върви по острието на бръснача, без обаче да прави стъпката към същинска инвазия.
Най-важното е, че Германия си остава същата, до момента в който светът към нея към този момент е друг. (Страната е „ като спрял на едно място трен, до момента в който гарата е в пламъци “, както ми сподели Боян Панчевски, сътрудник на Wall Street Journal за Германия.) Днес геополитическата тежест се дефинира не от икономическата мощност, а от страданието, което една страна може да понесе. За разлика от времето на Студената война, през днешния ден врагът не е прикрит зад Желязна завеса, а е някой, с който Европа търгува, от който получава газ и за който изнася високотехнологични артикули. Меката мощ е отстъпила пред устойчивостта.
А за Европа това е проблем. Ако триумфът на Путин зависи от способността на западните общества да устоят на натиска на високите енергийни цени, на дезинформацията и на политическата неустойчивост за дълъг интервал от време, тогава той има съображение за очаквания. Защото в актуалната обстановка Европа очевидно е неподготвена за тези провокации. Коригирането на тези неналичия посредством вложения в отбранителна дарба, в енергийна диверсификация и обществено сцепление би трябвало да бъде задачата на континента.
Европейците с съображение считат, че съветската инвазия в Украйна не е неизбежна – допустимо е даже да са прави, че това не е най-вероятният сюжет. Но не трябва да се заблуждаваме, че можем да избегнем теста за резистентност. „ Ако поканите мечка на танц, не вие решавате по кое време танцът да спре “, гласи една съветска сентенция. „ Решава мечката “.
Преводът е на https://kultura.bg
Към края на Първата международна война един немски военачалник изпратил депеша до австрийските си съдружници с резюме на обстановката. Положението е „ съществено, само че не пагубно “, написал той. И получил отговор: „ А тук ситуацията е пагубно, само че не и съществено “.
Това е виц, несъмнено. Но този виц обобщава различието сред Америка и Европа по отношение на обстановката в Украйна. Според Съединени американски щати и президента Байдън, който в сряда публично утвърди разполагането на американски войски в Източна Европа, една съветска инвазия, ръководена от президента Владимир Путин, е „ ясно различима опция “. За Европа това не е толкоз несъмнено. Високопоставен немски посланик заключи разминаването в позициите по следния метод. „ Съединени американски щати считат, че Путин ще стартира пълномащабна война. Докато европейците мислят, че той блъфира “.
Изглежда това различие е предстоящо. Все отново за обществото в Западна Европа една пълномащабна война наподобява също толкоз невъобразима, колкото и настъпление на извънземни. Десетилетията на мир в Западна Европа, в комбиниране с дълбоката взаимозависимост на континента от съветския нефт и газ, изясняват за какво формалните лица са склонни да одобряват, че нападателните съветски дейности са някаква измама.
Но европейската податливост за споразумявяне с Русия не може да изясни за какво след първичната паника украинските управляващи наподобява към този момент споделят същото мнение. Президентът на Украйна Владимир Зеленски предходната седмица омаловажи непосредствената опасност от война, като съобщи, че обстановката е „ рискова, само че нееднозначна “. За страна, по чиито граници са струпани 130 000 съветски бойци, тази оценка звучи поразително. На какво се основава тя?
Отговорът може да наподобява неочакван, даже абсурден. Европейците и украинците са скептични във връзка с вероятността за огромна съветска инвазия в Украйна не тъй като са по-склонни от американците да имат вяра в доброжелателността на президента Путин. Тъкмо противоположното ‒ тъй като го намират за още по-злонамерен. Войната, считат те, не влиза в играта на Кремъл. По-скоро той се уповава на необятен набор от тактики, задачата на които е дестабилизацията на Запада. За Европа опасността от война може да се окаже по-разрушителна от самата война.
Америка и Европа нямат различия по въпроса какво цели Путин. Въпреки всички спекулации за претекстовете, това най-малко е ясно: Кремъл се стреми към алегоричен раздор с 90-те години и желае да погребе реда след Студената война. Това би трябвало да стане посредством образуването на нова архитектура на европейската сигурност, която признава сферата на въздействие на Русия в постсъветското пространство и отхвърля универсалния темперамент на западните полезности. Целта е не толкоз възобновяване на Съветския съюз, а възобновяване на това, което Путин счита за историческа Русия.
Във Вашингтон и Брюксел посланието е признато. И от двете страни на Атлантическия океан съществува единодушие, че въпреки идната стъпка на Кремъл да е неразбираема, той няма да бездейства. Русия няма просто да отстъпи. Но до момента в който американците са склонни да имат вяра, че Путин търси гореща война в Украйна, с цел да осъществя своите огромни упоритости, европейците и евентуално украинците считат, че той ще се възползва от хибридната тактика, която включва военно наличие по границата, използването на енергийните потоци като оръжие и хакерски атаки.
В това има логичност. Едно съветско навлизане в Украйна би могло по извратен метод да избави сегашния европейски ред. НАТО няма да има различен избор, с изключение на да отговори изрично, като вкара строги наказания и работи уверено и единно. Изостряйки спора, Путин ще сплоти съперниците си. Поддържането на напрежението, в противен случай, може да има противоположен резултат: политиката на оптимален напън, само че без да се стига до инвазия, може в последна сметка да раздели и сковава НАТО.
За да разберем по какъв начин може да се случи това, е задоволително да погледнем към Германия. Преди рецесията Германия беше най-близкият съдружник на Америка в Европа, поддържаше специфични връзки с Москва и беше най-важният сътрудник за Източна и Централна Европа. Днес някои публични лица във Вашингтон слагат под подозрение готовността на страната да се опълчи на Русия, връзките на Берлин с Москва бързо се утежняват, а мнозина източноевропейци са обезпокоени от забележимото отвращение на Германия да им помогне. Трудностите на Германия са белег за това, което може да се случи, в случай че Путин продължи да върви по острието на бръснача, без обаче да прави стъпката към същинска инвазия.
Най-важното е, че Германия си остава същата, до момента в който светът към нея към този момент е друг. (Страната е „ като спрял на едно място трен, до момента в който гарата е в пламъци “, както ми сподели Боян Панчевски, сътрудник на Wall Street Journal за Германия.) Днес геополитическата тежест се дефинира не от икономическата мощност, а от страданието, което една страна може да понесе. За разлика от времето на Студената война, през днешния ден врагът не е прикрит зад Желязна завеса, а е някой, с който Европа търгува, от който получава газ и за който изнася високотехнологични артикули. Меката мощ е отстъпила пред устойчивостта.
А за Европа това е проблем. Ако триумфът на Путин зависи от способността на западните общества да устоят на натиска на високите енергийни цени, на дезинформацията и на политическата неустойчивост за дълъг интервал от време, тогава той има съображение за очаквания. Защото в актуалната обстановка Европа очевидно е неподготвена за тези провокации. Коригирането на тези неналичия посредством вложения в отбранителна дарба, в енергийна диверсификация и обществено сцепление би трябвало да бъде задачата на континента.
Европейците с съображение считат, че съветската инвазия в Украйна не е неизбежна – допустимо е даже да са прави, че това не е най-вероятният сюжет. Но не трябва да се заблуждаваме, че можем да избегнем теста за резистентност. „ Ако поканите мечка на танц, не вие решавате по кое време танцът да спре “, гласи една съветска сентенция. „ Решава мечката “.
Преводът е на https://kultura.bg
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ