Светът се завръща към нормалното
Ако би трябвало да изразим концепцията на тази прелестна публикация на “Форин Афеърс ” в едно изречение, ще е следното: спрете с нервностите си за идната световна военно-политическа-морална злополука, нищо извънредно не се случва - и няма да се случи.
В публикацията в действителност съвсем нищо не се споделя за нервността, създателят Билахари Каусикан не стига до подробна дискусия с аудиторията си – а тя е най-вече американска. Пред нас стои нещо друго - погледът на един чужденец, незападен човек, който хладно и изсъхнало проучва същността и вероятностите на сегашната яростна борба сред Запада и Китай, Русия - и освен с тях.
Авторът, пенсионираният сингапурски посланик Билахари Каусикан, беше дипломат на страната си в Москва през 90-те години, откъдето се реалокира на същия пост в Организация на обединените нации. Срещнахме се преди време с него в Москва и говорихме за известната му идея, че има „ азиатски полезности “, общи за всички поданици на тази част на света, и те се разграничават от западните, с всички произлизащи от това последици. Накратко, имаме един от най-интересните и уважавани мислители в света през днешния ден. Освен това той има необичаен етнос - наследник на индиец и китайка, което може би способства за усвояването на мъдростта на двете велики цивилизации.
Билахари споделя доста явни и добре известни неща като: Украйна? Но цялата история от последните десетилетия е цялостна с образци за това по какъв начин Съединените щати и техните съдружници са нарушили всяка допустима норма на интернационалното право и са почнали доста войни. Ние - светът - през днешния ден просто се връщаме към естественото и нормата е, за жалост, когато се случват войни.
Или ето още една причина, заради която десетки страни по света реагират хладно на тези нервности и наказания против Русия: те виждат спор, в който „ белите убиват бели с поддръжката на други бели “, а не когато „ белите убиват небели или небелите се избиват между тях, от време на време с поддръжката на белите ”. По принцип не е тяхна работа. Така че колкото по-далеч, толкоз по-малко искащи ще има в развиващия се свят да се месят в тази история.
Но нашите специалисти се сблъскаха също с тези разсъждения, както и с концепцията, че Украйна за Съединени американски щати е „ мним състезател “, част от „ странично шоу “ в американската борба с Китай. А самият конфликт... Тук Билахари има в действителност свежа концепция, да повторим - студена и суха.
Става дума за следното: да, съперничеството сред Съединените щати и Китай ще бъде основна тематика на целия ни век. Но това няма да докара до нищо пагубно, в случай че някой гневен националист не натисне неверния бутон.
Работата е, споделя той, че няма съревнование сред две конкуриращи се системи. Китай и Съединените щати, всеки със диря от съдружници, са толкоз стопански слети между тях, че това не е верига, която може да се скъса - това е като две дървета, чиито корони и корени от дълго време са преплетени. На места могат леко да се раздалечат, само че не могат да се разделят изцяло, а двамата съперници не желаят съществено това, още по-малко го желаят сътрудниците им. И по този начин, дано не одобряваме всички тези приказки за смъртоносната борба на „ авторитаризма и демокрацията “ толкоз съществено, колкото всички други приказки.
Моделът на утрешния свят, съгласно Билахари, е непрекъснат и мъчно изпълним баланс на ползи във всички сфери на стопанската система и по света. В същото време и Съединени американски щати, и Китай ще изгубят монопола си върху ролята на съдия, да, даже и в Европа, въпреки и единствено тъй като ще има от ден на ден и повече страни или групи от такива, които ще работят и с двете страни.
Всъщност, дано прибавим, това не е утрешният свят, а днешният. Вижте по какъв начин се държат съседите на Индия, Турция или Сингапур в Югоизточна Азия. Да, тук Франция се прави, че се пробва да бъде самостоятелна. Всеки балансира, всеки при най-малката опция отхвърля да се концентрира единствено върху един от двамата съперници.
И още нещо - още веднъж за нервностите и други опити на Запада да показа сегашната борба като битка на верните хрумвания против неверните. Това нещо е обречено, даже единствено тъй като стотици милиони хора не могат да живеят в непрекъснато психическо възбудено положение (изключение е Украйна, само че поучително). Никакъв интернет с неговите обществени мрежи, никакво директно държавно принуждение като възбраните в Латвия или Германия за изложение на избрани обстоятелства или хрумвания няма да просъществува дълго. Освен това неизбежно настава отмалялост от моралния напън и най-непобедимата опозиция е пасивната и безмълвна. Така че сингапурският създател е прав - светът просто се връща към своето въпреки и неприятно, само че естествено положение.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В публикацията в действителност съвсем нищо не се споделя за нервността, създателят Билахари Каусикан не стига до подробна дискусия с аудиторията си – а тя е най-вече американска. Пред нас стои нещо друго - погледът на един чужденец, незападен човек, който хладно и изсъхнало проучва същността и вероятностите на сегашната яростна борба сред Запада и Китай, Русия - и освен с тях.
Авторът, пенсионираният сингапурски посланик Билахари Каусикан, беше дипломат на страната си в Москва през 90-те години, откъдето се реалокира на същия пост в Организация на обединените нации. Срещнахме се преди време с него в Москва и говорихме за известната му идея, че има „ азиатски полезности “, общи за всички поданици на тази част на света, и те се разграничават от западните, с всички произлизащи от това последици. Накратко, имаме един от най-интересните и уважавани мислители в света през днешния ден. Освен това той има необичаен етнос - наследник на индиец и китайка, което може би способства за усвояването на мъдростта на двете велики цивилизации.
Билахари споделя доста явни и добре известни неща като: Украйна? Но цялата история от последните десетилетия е цялостна с образци за това по какъв начин Съединените щати и техните съдружници са нарушили всяка допустима норма на интернационалното право и са почнали доста войни. Ние - светът - през днешния ден просто се връщаме към естественото и нормата е, за жалост, когато се случват войни.
Или ето още една причина, заради която десетки страни по света реагират хладно на тези нервности и наказания против Русия: те виждат спор, в който „ белите убиват бели с поддръжката на други бели “, а не когато „ белите убиват небели или небелите се избиват между тях, от време на време с поддръжката на белите ”. По принцип не е тяхна работа. Така че колкото по-далеч, толкоз по-малко искащи ще има в развиващия се свят да се месят в тази история.
Но нашите специалисти се сблъскаха също с тези разсъждения, както и с концепцията, че Украйна за Съединени американски щати е „ мним състезател “, част от „ странично шоу “ в американската борба с Китай. А самият конфликт... Тук Билахари има в действителност свежа концепция, да повторим - студена и суха.
Става дума за следното: да, съперничеството сред Съединените щати и Китай ще бъде основна тематика на целия ни век. Но това няма да докара до нищо пагубно, в случай че някой гневен националист не натисне неверния бутон.
Работата е, споделя той, че няма съревнование сред две конкуриращи се системи. Китай и Съединените щати, всеки със диря от съдружници, са толкоз стопански слети между тях, че това не е верига, която може да се скъса - това е като две дървета, чиито корони и корени от дълго време са преплетени. На места могат леко да се раздалечат, само че не могат да се разделят изцяло, а двамата съперници не желаят съществено това, още по-малко го желаят сътрудниците им. И по този начин, дано не одобряваме всички тези приказки за смъртоносната борба на „ авторитаризма и демокрацията “ толкоз съществено, колкото всички други приказки.
Моделът на утрешния свят, съгласно Билахари, е непрекъснат и мъчно изпълним баланс на ползи във всички сфери на стопанската система и по света. В същото време и Съединени американски щати, и Китай ще изгубят монопола си върху ролята на съдия, да, даже и в Европа, въпреки и единствено тъй като ще има от ден на ден и повече страни или групи от такива, които ще работят и с двете страни.
Всъщност, дано прибавим, това не е утрешният свят, а днешният. Вижте по какъв начин се държат съседите на Индия, Турция или Сингапур в Югоизточна Азия. Да, тук Франция се прави, че се пробва да бъде самостоятелна. Всеки балансира, всеки при най-малката опция отхвърля да се концентрира единствено върху един от двамата съперници.
И още нещо - още веднъж за нервностите и други опити на Запада да показа сегашната борба като битка на верните хрумвания против неверните. Това нещо е обречено, даже единствено тъй като стотици милиони хора не могат да живеят в непрекъснато психическо възбудено положение (изключение е Украйна, само че поучително). Никакъв интернет с неговите обществени мрежи, никакво директно държавно принуждение като възбраните в Латвия или Германия за изложение на избрани обстоятелства или хрумвания няма да просъществува дълго. Освен това неизбежно настава отмалялост от моралния напън и най-непобедимата опозиция е пасивната и безмълвна. Така че сингапурският създател е прав - светът просто се връща към своето въпреки и неприятно, само че естествено положение.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ