Ако свържете червилото със съвременната история, може да ви липсват

10 случая, в които червилото беше повече от просто грим

Ако свържете червилото със актуалната история, може да ви липсват няколко хиляди години. Първият случай на червило в записаната история е по време на ръководството на кралица Пуаби от Древен Ур, към 2450 пр.н.е., когато тя е употребила пигмент за устни, направено от бяло олово и натрошени червени скали. Не е било доста здравословно, само че модата рядко е такава. Такава е силата на положителния колорит за устни, който кара продажбите на първокласни червила да остават високи, даже по време на криза. Нарича се резултат на червилото.

Гмуркаме се в историята, с цел да потърсим още такива образци за това, когато червилото е било освен това от фешън инструмент. Неговото пътешестване оттогава до в този момент е завладяващо впускане в предишното.

1. Червените устни на Клеопатра идват от смачкани бръмбари.

© Asterix & Obelix: Mission Cleopatra/ Walt Disney Studios, © Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

Клеопатра не е била просто въплъщение на женствеността и модата, тя е била могъща, образована египетска кралица. Любима на Юлий Цезар, тя е изглеждала уместно за кралска персона и имала червило и друга козметика, особено направени за нея. За разлика от днешния пчелен восък и цветни пигменти, Клеопатра е трябвало да разчита на по-земни детайли. Червилата й включвали натрошени карминови буболечки и мравки, с цел да получат надълбоко оцветен нюанс — задоволително, с цел да могат историци и художници към момента да приказват красноречиво за нейната хубост.

2. Жените с неприятна известност в Гърция трябвало да носят червило, с цел да ги отличават от почтените дами.

© Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

В Древна Гърция дамите от положителни и уважавани фамилии са били обезкуражавани да носят багра за устни. Но „ падналите дами “ са интензивно насърчавани да носят алено червило, с цел да разгласят наличността си на мъжете, даже в случай че червилата от това време са направени от алена багра, овча пот и крокодилски изпражнения. Точно по това време идва първият закон, обвързван с червилата. Падналите дами са постановени от закон да носят червило, с цел да се откроят от почтените дами в обществото. Ако са хванати да не носят багра за устни, те биват осъдени, че се показват обществено за честни дами.

3. Кралица Елизабет почувствала, че червилото може да лекува, за това и нанасяла солидни пластове от него.

© Mary, Queen of Scots/Focus Features, © Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

Съобщава се, че кралица Елизабет I е отишла на смъртното си легло с устни, покрити с багра за устни. Кралицата вярвала, че червилото е магия и има лечебни сили. Честно казано, гримът й може и да е ускорил края й, като се има поради, че съдържа съставки като олово. Тя носела бял прахуляк, с цел да покрие белези от предходно заболяване и даже й се приписва изобретяването на концепцията за изработката на молива за устни. По това време за задачата се употребява изсушена на слънце примес от алабастър и багра.

4. По-късно кралица Виктория решила, че червилото е неучтиво.

© Victoria & Abdul/Universal Pictures, © Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

За разлика от кралица Елизабет I, кралица Виктория назовава грима „ нелюбезен “, а викторианците последват кралицата си, като оставят лицата си с голи устни. По това време червилото се счита за проклинание, тъй като разрешава на дамите да „ надуват цената си “, като ги карат да наподобяват по-красиви. Козметиката е избягвана по време на ръководството на кралица Виктория — единствено актриси и паднали дами носели червило. Разбира се, устните към момента биват зачервени скрито. Всъщност хапенето на устни или потреблението на еликсир за устни с някакъв цвят биха могли да се промъкнат.

5. По време на Втората международна война дамите морски пехотинци носели алено червило като униформа.

© Alfred T. Palmer/Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0, © Alfred T. Palmer/Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

Втората международна война не е прелестно време за никого. Но когато се появява новината, че положителните немски дами заобикалят всевъзможни хитрости, съдружниците се уморяват. Елизабет Ардън създадава комплект за грим за женските морски пехотинци, с цел да увеличи морала, а аленото в червилото стига до там, че съответствува с аленото на дамските униформи на морската пехота от запаса. Жените, заети във заводи за доспехи и оръжия, са въодушевени от рекламата и пропагандата, които употребява известната Роузи Нитовачката. Така че и те носели алено червило.

6. Червеното червило става знак за суфражистите.

© Wikimedia Commons, © CC0 1.0, © Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0

Жените, които започнаха гражданска война за правата на дамите, в това число правото на глас, бяха наречени суфражетки. Движението за изборно право е 100-годишна битка, започваща през 40-те години на 20-ти век, само че набираща мощ по-късно. За мнозина това в никакъв случай не е в действителност завършило и към момента продължава в разнообразни форми в доста страни. Единственият дълготраен знак на придвижването е аленото червило. За мнозина това означаваше силата на дамите и задачата за равноправност.

7. Крал Едуард IV изработил персонализирани нюанси за себе си и благородството.

© Wikimedia Commons, © Public Domain Mark 1.0, © The White Queen/Company Pictures

Не единствено дамите са станали жертва на привлекателността на червилото. Самият крал Едуард IV носел червило и правел персонализирани нюанси, в това число един, който той нарекъл „ Сурова плът “. Благородниците в двора му подражавали, без значение от техния пол. В същото време в средновековна Англия търговците продавали кутии с руж за устни, провъзгласявайки го за източник на всевъзможни вълшебства.

8. Актрисата Сара Бернхард шокира всички с общественото нанасяне на червило.

Театърният занаятчия Сара Бернхард е огромна атракция за публиката. И все пак даже тя шокира французите и основава скандал, нанасяйки червило на обществено място. По това време нанасянето на червило може да е било съвременно, само че към момента се счита за персонална, женствена спекулация. Историците считат, че нейният самоуверен ход още веднъж разпространява червилото. И освен това, този жест сложи казус за тонове съдбовни дами на екрана, които могат да развълнуват, единствено нанасяйки червило и привличайки вниманието към себе си.

9. Марта Уошингтън употребява свинска лой, с цел да си направи червило.

По времето, когато Англия има викторианска сензитивност, колониите, както в Америка, не престават несметно да нанасят червило. Марта Уошингтън, първата дама на Америка и брачна половинка на президента Джордж Вашингтон, прави своя личен цвят за устните. Истината е, че звучи преобръщащо стомаха. Нейната рецепта за червило употребява свинска мехлем, спермацет, корен от алканет, бадемово масло, еликсир, стафиди и захар. Докато колониите значително подценяват сдържаността на Англия към грима, не всички щати стоят като един. През 1700-те години в Пенсилвания бракът може да бъде анулиран, в случай че брачният партньор открие, че брачната половинка му е употребила червило или друга козметика, с цел да наподобява по-красива по време на ухажването им.

10. Одри Хепбърн сподели: „ За всяка жена има колорит на алено “.

Одри Хепбърн беше една от най-влиятелните фешън икони на своето време. И през годините нейната популярност и хубост единствено нарастват в очите на гледащия. Почитателка на червеното червило, тя фамозно сподели: „ Има колорит на алено за всяка жена “. И въпреки че може да се използва за оправдание на всичко – от червена рокля до аксесоари, трябва да признаем, че има нещо в жена, която решително носи червени устни.