Ако сте от хората, които се интересуват от вътрешния свят

Ако сте от хората, които се интересуват от вътрешния свят и естетика на индивида, то няма метод да не сте попадали на фамозното предписание по отношение на живеенето „ тук и в този момент “. Или другояче казано – да бъдем съсредоточени в сегашния миг, с цел да използваме най-добре възможностите, които ни се дават, да не разрешаваме предишните моменти или проектите за бъдещето да ограбват най-ценното – щастието, което може да изпитаме през днешния ден, тъй като то гради, както нашето бъдеще, по този начин и нашите мемоари. „ Тук и в този момент “ се е трансформирало в обичаната на всички духовните учители мантра, която ни подсигурява парадайс не някъде оттатък, а точно тук, на Земята. Точно през днешния ден и в сегашния миг. И в случай че би трябвало да осъществяваме в реалност живеенето тук и в този момент, то медитирането на някой рид, на страна от хората и проблемите, надалеч не е решението.

“Живеенето тук и в този момент се случва, когато се научим да реагираме вярно на ежедневните провокации, с които ни среща животът. ”

Зад късата и съвсем до погнуса повтаряна фраза в действителност се крие простичката истина на всички тези, по детски щастливи хора на тази планета. Това са хората, които умеят да се радват от сърце и душа на изведнъж изсипалия се летен дъжд, на отрупаните с ароматни плодове и зеленчуци пазарски сергии, на игрите с децата и внуците, на музиката, на времето, прекарано в диалози с околните. Най-общото посред всички тези хора е благият темперамент и очевидното положение на покой на мозъка, което те са съумели да реализират.

Те не възвеличават отминалите мигове на благополучие, не предъвкват стотици пъти мъчителните случки от живота им, нито са захласнати от грандиозни проекти, като че ли единствената им премия в този живот ги чака някъде там – неизвестно къде и по кое време в бъдещето. Те са прощаващи, приемащи, удовлетворени от това, което имат и все пак – с незнайна мощ и резистентност съумяват, постепенно, само че несъмнено, да реализират своите цели в живота.

И в случай че и вие се хващате по какъв начин не можете да успокоите мозъка си и да го опразните от стотиците мисли, които се въртят в него непрекъснато, в случай че не откривате време за обичаните си занимания и отмора, в случай че все по-често прекъсвате и пренебрегвате околните си, техните страсти, а време за диалози посред ви просто няма, то за вас от животоспасяващо значение е да се измененията. Сами разбирате, че и най-хубавата машина, в случай че работи на цялостни обороти, без нужната отмора и профилактика, ще сдаде багажа доста по-скоро от предстоящото.

И въпреки всичко – по какъв начин да успокоим мозъка?

Забавете темпото. Кому е нужно да бързате? Работата няма край, а и мъчно бихте могли да контролирате целия свят. Определете целите си за деня и се концентрирайте върху тях. Така ще съумеете да намалите темпото, да снишите високите критерии, които най-вероятно постоянно си поставяте, а в случай че инцидентно съумеете да свършите повече от плануваното, със несъмнено ще се почувствате като герои.

Намерете време за себе си и нещата, които обичате. Това не е разкош, от който да се възползвате, откакто сте свършили с всичките си отговорности (както казахме към този момент – те нямат край), а безспорна нужда, с цел да функционирате дейно и съответно още дълго време. Не забравяйте, че децата ви ще се гордеят доста повече да имат добре изглеждаща, усмихната и задоволена майка, в сравнение с от измъчена перфекционистка, която желае да държи всичко и всеки под контрола си.

Научете се да завършвате започнатата работа от начало до край. Без спирания. Концентрирайте се върху това, което вършите сега. Така успеваемостта и качеството на работата ви ще се повишат, а вие ще се отървете от досадния табиет да мислите за няколко неща по едно и също време.

Фокусирайте се върху детайлите. Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза през вчерашния ден? Започнете да упражнявате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката детайлност – тъкмо по този начин, както го вършат най-малките деца. Гарантирано ще откриете нов свят – тук и в този момент.

Отървете се от непотребното. Когато сме затрупани с повече тласъци и задания, в сравнение с можем да понесем, ние просто сдаваме багажа и бягаме. Прегаряме на работа, в живота, почваме да се реем в мислите си, само че не сме тук. Много по-лесно е да оставим в живота си в действителност значимите за нас хора, действия и предмети и да стартираме да гледаме на тях с друго око.

Имайте цел. Бях чела някъде, че задачата на живота е живот за. Независимо, дали желаете да развиете бизнеса си, да бъдете добра майка, да постигнете баланс в живота или просто да влезете във форма до идващото лято, имането на цел, която да е в синхрон с нашите същински вътрешни потребности, е онази искрица, която дава смисъл на съществуването ни и ни носи удовлетворението, от което толкоз доста имаме потребност.

Елиминирайте зависимостите. Зависимостите, карат мозъка ни да работи трескаво. Обсебват ни досега, в който можем да получим последваща доза и не оставят място и сила за същински значимите неща и най-много – за реализиране на нашите цели. Зависимостите, даже и най-безобидните, са дребните демони, които от време на време могат да бъдат съществена пречка към едно по-щастливо и свястно всекидневие.

Със сигурност към препоръките нагоре можем да прибавим и още, само че не в това е смисълът. Идеята на редовете нагоре е да ви накара да извършите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно всекидневие. А, когато ги откриете – постепенно, само че несъмнено да извършите нужните промени, с цел да заживеете по детски – радостни, енергични и цялостни с вяра.