Улици на историята: Сидер Грънчаров – скромният търговец, който продаде всичко за свободата
Ако се движите по бул. „ Захари Стоянов “ в Люлин 4-и посока центъра и подминете улица „ 419-та “, идната ѝ пресечка в ляво ще бъде улица „ Поручик Георги Кюмкюрджиев “. Същата приключва в улица „ Сидер Грънчаров “. Въпросната улица е в съседство на ул. „ Таньо Стоянов “ и най-близкият и забавен обект е детска градина „ Иглика “. Днешният воин е точно Сидер Грънчаров. Макар и информацията за него да е нищожна, къса информация в Wikipedia демонстрира, че това е един от революционерите, които в миналото са се борили за независимост.
Сидер Грънчаров е имал достойнството да бъде поканен в освободителното придвижване от самия Васил Левски. Историята на дякона е известна на всеки българин, а неговото обграждане е особено подбрано. Сидер се ражда през 1839 година и е един от видните революционери на града. Можете да откриете негов монумент в Горна Оряховица.
Сидер се ражда във време, в което родната история има потребност от герои. И щом трябват каузи, Сидер решил да заслужи своето име (не единствено на улица) точно с такива. На 1 май 1876 година в Търново идва Стефан Стамболов, чийто бойни задания се насочват в управлението на Първи революционен окръг. Мъдрото решение на Стамболов и неговите положителни помощници е да се концентрират в по-малък град, където няма да се набиват на очи.
В Горна Оряховица са посрещнати като свидни посетители и бързо намират заслон точно в чорбаджийската къща. След шерване на проекта и диалози към нестихващата и толкоз мечтана независимост, Сидер получава доста сериозен пост в комитета – касиер. Позицията е получена, откакто самият той впечатлява гостите си с невероятна почтеност и невзискателност.
След като получил дилемите си, Грънчаров стартира да управлява революционната каса и при всяко комерсиална аудиенция се закупува и крупно количество оръжие. Всеки път, когато се прибира, Сидер споделя на турските управляващи, че придвижва търговски артикули. Понеже е прочут, никой не прави инспекции и не подозира, че горнооряховският търговец има непретенциозно снаряжение за партизанска война.
По подигравка на ориста и най-честа историческа процедура е предаден от свои. Грешката на доносниците е, че не знаят по кое време се вършат оръжейните курсове, с цел да бъде арестуван с оръжие.. Сидер прекарва известно време Русе и по-късно се трансферира във Влашко.
Поредната промяна на местоположението разрешава за следващ път и избавление. Неговите положителни другари са хванати. Дори и тази детайлност не разрешава да се откаже от дейности. Последните му пари отиват за оръжие и прехрана на бежанците-революционери, които би трябвало да оцеляват по някакъв начен. Последната наслада за Сидер е опцията да се включи в Ботевата чета.
Парите му отиват за оръжие от Русия. За неволя последната бойна пратка е спряна на митницата и Грънчаров би трябвало да я освободи. При завръщането си в Гюргево, където е открит, революционерът с горест осъзнава, че Ботев към този момент е тръгнал. Последният вид да влезе в борба за свободата е през Сърбия, където Филил Тотю се приготвя за включване към Ботев.
Още в първите сражения излиза наяве, че горнооряховецът е решен да почине като свободен мъж. Този военен жар обаче не разпалва останалите бойци, до които стига новината, че Ботев е мъртав. Повечето четници към този момент мислят за оттегляне и завръщане. С още 54 индивида, някогашният търговец продължава своя военен поход. Последното му предпочитание е просто някой да опише на фамилията му какво е правил и по какъв начин е починал.
Целта на образуваната чета е да се срещне с останалите въстаници от Южна България. Първата среща с врага е някъде в района на село Елисейна. Там претърпяват тежки загуби и оцеляват едвам 12 души. Спират за отмора в манастира „ Света Богородица “. Гаврата с убитите не завършва до тук, съперника обезглавява безжизнените тела, набучва главите на прът и ги носи в София, символизирайки бъдещата орис на всеки, който даже намерения за независимост.
