Дързост и красота в сделката на Борис Джонсън
Ако помните какво сподели Брук на Ерик пред лицето на някогашната му жена Стефани в 4882-ра серия на " Дързост и хубост ", то значи вие имате един проблем и едно неоспоримо качество. Проблемът е монотонен: усетът ви за кино изкуство очевидно не е изключително придирчив. Качеството ви обаче се крие в това, че тъй като вие обичате протяжните драми, в които ръката на сценариста се раздвижва единствено когато уринира, то значи имате здрави нерви и самообладание. Ерго, сериалът " Брекзит " е за вас.
Всъщност това е най-новата и разтеглива драма: напускането на Англия на Европейски Съюз. Но за разлика от " Дързост и хубост ", в политическото и икономическото " разединение " на Лондон от Брюксел има съспенс. В сюжета на Брекзит даже и сценаристите му не знаят по кое време и по какъв начин ще завърши продукцията им. Всъщност този филм е от тези сериали, в които не героите вършат кино лентата, а тъкмо противоположното: сюжетът се еманципира от актьорите и ги изплюва при първа опция. Една извънредно порядъчна и постоянно елегантна жена от Съсекс, която повече харесваше ABBA, в сравнение с успяваше с танцуването на Dancing Queen, може да удостовери това.
В този подтекст, не съм наясно какъв брой тъкмо деца имат Брук, Ерик и Стефани, общо и поотделно, само че надали са повече от английски секретари, които преговаряха Брекзит и които се смениха за три години.
Във вчерашната серия на " Брекзит " обаче имаше ситуационно оживление. Лондон срещна Брюксел с промените, които би трябвало да заместят защитния механизъм (т.нар. " backstop " ), касаещ статута на Северна Ирландия. Ключовото в тях са следните няколко положения.
Първото е, че английското държавно управление предлага оставането на Белфаст в единния пазар на стоките на Европейски Съюз. Последното сигурно важи за общия пазар на ирландския остров (този на Република Ирландия и Северна Ирландия), само че остават открити въпроси във връзка с търговията сред Северна Ирландия и останалите елементи на Европейски Съюз. Със сигурност обаче стоките, които се движат сред Белфаст и Дъблин, няма да бъдат подлагани на инспекции. Тези артикули обаче, които идват в Северна Ирландия от останалата част на Англия, ще бъдат проверявани за това дали дават отговор на стандартите на Европейски Съюз.
Основният политически проблем пред Борис Джонсън тук е до каква степен неговите северно-ирландски съдружни сътрудници от Демократическата юнионистка партия (ДЮП) ще се съгласят на подобен сюжет, който вкарва друг режим на стандарти и регулации сред Северна Ирландия и останалата част от Англия.
С тази част от предлагането си обаче наподобява по този начин, че Борис Джонсън позволява ирландския проблем (Белфаст и Дъблин ще останат под шапката на един пазар), само че основава английски подобен: изниква граница сред Северна Ирландия и останалата част на Англия.
Второто основно предложение на Лондон е, че Северна Ирландия ще напусне митническия съюз на Европейски Съюз дружно и паралелно с Англия. Това подсигурява запазване на целостта на Обединеното Кралство, само че пък се актуализира ирландския въпрос: Белфаст и Дъблин ще бъдат в разнообразни митнически съюзи, тъй като Република Ирландия е в Европейски Съюз. Именно с цел да избегне последното, в договорката на някогашния министър-председател Тереза Мей се предвиждаше оставането на Англия в митническия съюз на Европейски Съюз (докато не се контракти свободно комерсиално съглашение с Брюксел). Като контрамярка на възникването на митнически бариери в границите на ирландския остров (между Дъблин и Белфаст) държавното управление на Джонсън планува въвеждането на олекотен механически и електронен режим на инспекция, който към този момент обаче имат много мъгляв и неразбираем темперамент.
Третото предложение на Лондон постановява това, че локалният парламент в Белфаст ще има правото на всеки четири години да утвърждава или да отхвърля регулаторния режим (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на стоките по отношение на Република Ирландия и ЕС). Това е извънреден жест за Белфаст от страна на Лондон, само че когато става дума за търговията на ирландския остров, то изкача въпросът дали Дъблин не се трансформира в пленник на Народното събрание в Белфаст (това би трябвало да бъде сложено като проблем и от страна на Република Ирландия, и от страна на Брюксел).
Ситуацията в действителност е заплетена. Като родословното дърво на децата на Брук, Ерик и Стефани.
Но като цяло, в случай че можем да обобщим, Борис Джонсън прави една отстъпка (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на ЕС) и упорства за друга такава от Европейски Съюз (напускането на Северна Ирландия като част от Англия на митническия съюз). Това сигурно е " по-британска " и " по-тори " договорка от тази на Тереза Мей, само че като такава евентуално ще се сблъска с повече опозиция от Брюксел.
Независимо обаче от реакцията на Европейски Съюз по отношение на по този начин показаното предложение на Борис Джонсън, последният е в обстановка, в която може единствено да завоюва политически. Ако Европейски Съюз откаже да подписа договорката, то английският министър-председател ще каже, че отговорността за излизането на Англия от съюза без договорка е на европейските водачи. Ако Брюксел одобри договорката, Борис Джонсън ще може да се похвали, че е сключил по-добра такава от тази на Тереза Мей (все отново цялата Англия ще напусне митническия съюз, а присъединяване на Северна Ирландия в единния пазар на Европейски Съюз ще зависи от Народното събрание в Белфаст).
А в случай че Европейски Съюз одобри английското предложение, само че то след това бъде отхвърлено от Камарата на общините, то Борис Джонсън ще има още един мотив в интерес на привикване на предварителни избори. Ако последното се случи с цената на удължение на Брекзит, то виновността за това ще бъде ориентирана към долната камара на Парламента, а не по отношение на министър-председателя.
Успоредно на дипломатическия фронт, Борис Джонсън има слънчеви вероятности и на вътрешно-политическия подобен. С ясното позициониране на Консервативната партия като про-Брекзит партията (процес, който още продължава и който въобще не е толкоз лек), ръководителят на торите съумява да си върне евроскептичните гласове от The Brexit Party на Найджъл Фараж. Разликата сред известността на торите, когато бяха водени от Тереза Мей, и когато през днешния ден са управлявани от Борис Джонсън, е двуцифрено число. А посредством това ясно ситуиране водачът на торите съумява да усилва и натиска върху " разкрачената " по отношение на Брекзит съществена опозиционна партия в лицето на лейбъристката. Ако през днешния ден към този момент е ясно какво желаят торите, то е доста по-трудно за английските жители да се ориентират в това каква е позицията на лейбъристите по отношение на най-голямата тематика в английската политика от десетилетия насам (официалното мнение на Джереми Корбин е неутралитет до привикване на нов референдум, в който да има две варианти - оставане в Европейски Съюз или овакантяване със сделка).
В предлагането на Борис Джонсън обаче има много смелост и по-малко хубост. Но в неговата договорка се вижда опитът за еманципиране на героите от сюжета и оживление на ръката на сценариста. Какво ще е продължението на сагата обаче следва да разберем в идващия епизод на " Брекзит ".
Мартин Табаков, news.bg
Всъщност това е най-новата и разтеглива драма: напускането на Англия на Европейски Съюз. Но за разлика от " Дързост и хубост ", в политическото и икономическото " разединение " на Лондон от Брюксел има съспенс. В сюжета на Брекзит даже и сценаристите му не знаят по кое време и по какъв начин ще завърши продукцията им. Всъщност този филм е от тези сериали, в които не героите вършат кино лентата, а тъкмо противоположното: сюжетът се еманципира от актьорите и ги изплюва при първа опция. Една извънредно порядъчна и постоянно елегантна жена от Съсекс, която повече харесваше ABBA, в сравнение с успяваше с танцуването на Dancing Queen, може да удостовери това.
В този подтекст, не съм наясно какъв брой тъкмо деца имат Брук, Ерик и Стефани, общо и поотделно, само че надали са повече от английски секретари, които преговаряха Брекзит и които се смениха за три години.
Във вчерашната серия на " Брекзит " обаче имаше ситуационно оживление. Лондон срещна Брюксел с промените, които би трябвало да заместят защитния механизъм (т.нар. " backstop " ), касаещ статута на Северна Ирландия. Ключовото в тях са следните няколко положения.
Първото е, че английското държавно управление предлага оставането на Белфаст в единния пазар на стоките на Европейски Съюз. Последното сигурно важи за общия пазар на ирландския остров (този на Република Ирландия и Северна Ирландия), само че остават открити въпроси във връзка с търговията сред Северна Ирландия и останалите елементи на Европейски Съюз. Със сигурност обаче стоките, които се движат сред Белфаст и Дъблин, няма да бъдат подлагани на инспекции. Тези артикули обаче, които идват в Северна Ирландия от останалата част на Англия, ще бъдат проверявани за това дали дават отговор на стандартите на Европейски Съюз.
Основният политически проблем пред Борис Джонсън тук е до каква степен неговите северно-ирландски съдружни сътрудници от Демократическата юнионистка партия (ДЮП) ще се съгласят на подобен сюжет, който вкарва друг режим на стандарти и регулации сред Северна Ирландия и останалата част от Англия.
С тази част от предлагането си обаче наподобява по този начин, че Борис Джонсън позволява ирландския проблем (Белфаст и Дъблин ще останат под шапката на един пазар), само че основава английски подобен: изниква граница сред Северна Ирландия и останалата част на Англия.
Второто основно предложение на Лондон е, че Северна Ирландия ще напусне митническия съюз на Европейски Съюз дружно и паралелно с Англия. Това подсигурява запазване на целостта на Обединеното Кралство, само че пък се актуализира ирландския въпрос: Белфаст и Дъблин ще бъдат в разнообразни митнически съюзи, тъй като Република Ирландия е в Европейски Съюз. Именно с цел да избегне последното, в договорката на някогашния министър-председател Тереза Мей се предвиждаше оставането на Англия в митническия съюз на Европейски Съюз (докато не се контракти свободно комерсиално съглашение с Брюксел). Като контрамярка на възникването на митнически бариери в границите на ирландския остров (между Дъблин и Белфаст) държавното управление на Джонсън планува въвеждането на олекотен механически и електронен режим на инспекция, който към този момент обаче имат много мъгляв и неразбираем темперамент.
Третото предложение на Лондон постановява това, че локалният парламент в Белфаст ще има правото на всеки четири години да утвърждава или да отхвърля регулаторния режим (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на стоките по отношение на Република Ирландия и ЕС). Това е извънреден жест за Белфаст от страна на Лондон, само че когато става дума за търговията на ирландския остров, то изкача въпросът дали Дъблин не се трансформира в пленник на Народното събрание в Белфаст (това би трябвало да бъде сложено като проблем и от страна на Република Ирландия, и от страна на Брюксел).
Ситуацията в действителност е заплетена. Като родословното дърво на децата на Брук, Ерик и Стефани.
Но като цяло, в случай че можем да обобщим, Борис Джонсън прави една отстъпка (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на ЕС) и упорства за друга такава от Европейски Съюз (напускането на Северна Ирландия като част от Англия на митническия съюз). Това сигурно е " по-британска " и " по-тори " договорка от тази на Тереза Мей, само че като такава евентуално ще се сблъска с повече опозиция от Брюксел.
Независимо обаче от реакцията на Европейски Съюз по отношение на по този начин показаното предложение на Борис Джонсън, последният е в обстановка, в която може единствено да завоюва политически. Ако Европейски Съюз откаже да подписа договорката, то английският министър-председател ще каже, че отговорността за излизането на Англия от съюза без договорка е на европейските водачи. Ако Брюксел одобри договорката, Борис Джонсън ще може да се похвали, че е сключил по-добра такава от тази на Тереза Мей (все отново цялата Англия ще напусне митническия съюз, а присъединяване на Северна Ирландия в единния пазар на Европейски Съюз ще зависи от Народното събрание в Белфаст).
А в случай че Европейски Съюз одобри английското предложение, само че то след това бъде отхвърлено от Камарата на общините, то Борис Джонсън ще има още един мотив в интерес на привикване на предварителни избори. Ако последното се случи с цената на удължение на Брекзит, то виновността за това ще бъде ориентирана към долната камара на Парламента, а не по отношение на министър-председателя.
Успоредно на дипломатическия фронт, Борис Джонсън има слънчеви вероятности и на вътрешно-политическия подобен. С ясното позициониране на Консервативната партия като про-Брекзит партията (процес, който още продължава и който въобще не е толкоз лек), ръководителят на торите съумява да си върне евроскептичните гласове от The Brexit Party на Найджъл Фараж. Разликата сред известността на торите, когато бяха водени от Тереза Мей, и когато през днешния ден са управлявани от Борис Джонсън, е двуцифрено число. А посредством това ясно ситуиране водачът на торите съумява да усилва и натиска върху " разкрачената " по отношение на Брекзит съществена опозиционна партия в лицето на лейбъристката. Ако през днешния ден към този момент е ясно какво желаят торите, то е доста по-трудно за английските жители да се ориентират в това каква е позицията на лейбъристите по отношение на най-голямата тематика в английската политика от десетилетия насам (официалното мнение на Джереми Корбин е неутралитет до привикване на нов референдум, в който да има две варианти - оставане в Европейски Съюз или овакантяване със сделка).
В предлагането на Борис Джонсън обаче има много смелост и по-малко хубост. Но в неговата договорка се вижда опитът за еманципиране на героите от сюжета и оживление на ръката на сценариста. Какво ще е продължението на сагата обаче следва да разберем в идващия епизод на " Брекзит ".
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ