Ако питаме някой коя е най-известната жена в историята на

...
Ако питаме някой коя е най-известната жена в историята на
Коментари Харесай

Как Мария Кюри занесе рентгенът на бойното поле

Ако питаме някой коя е най-известната жена в историята на науката и отговорът най-вероятно ще бъде Мария Кюри. Но в случай че продължим да питаме какво е направила, отговорите може да стартират да бледнеят – нещо, обвързвано с радиоактивността. (Тя в действителност открива изотопите радий и полоний.) Някои може би знаят също, че е първата жена, спечелила Нобелова премия. (Тя в действителност печели две.)

 Mariecurie

Мария Кюри

За Кюри войната стартира при започване на 1914 година, защото немските войски се насочват към родния й град Париж. Тя знае, че би трябвало да бие пауза на научните си проучвания и по тази причина събра целия си ресурс от радий, поставя го в резервоар от олово, транспортира го с трен до Бордо и го оставя в сейф в локална банка. След това се връща в Париж, уверена, че ще си го върне, откакто Франция завоюва войната.

С обекта на работата й прикрит надалеч, в този момент й би трябвало нещо друго. Вместо да избяга от разтърсванията, тя взема решение да се включи в борбата. Но по какъв начин може жена на междинна възраст да направи това? Решила да пренасочи научните си умения към военните старания, тя не прави оръжие, а избавя човешки животи.

Разочарована от забавянето на финансирането от френските военни, Кюри се обръща към Съюза на дамите на Франция. Тази филантропска организация й дава парите, нужни за производството на първата кола, която в последна сметка играе значима роля при лекуването на ранените в борбата при Марна през 1914 година – съществена победа на съдружниците, която пречи на германците да влязат в Париж.

Необходими са обаче повече радиологични коли. Така Кюри употребява високата си научна позиция, с цел да откри дарения от заможни парижани за транспортните средства. Скоро разполага с 20, които подрежда с нужната инсталация.

Но колите са безполезни без подготвени рентгенови оператори, по тази причина Кюри стартира и да образова дами доброволци. Тя взима 20 дами за първия курс, който преподава дружно с щерка си Ирен – сама тя бъдеща носителка на Нобелова премия. Учебната стратегия включва теоретични занятия по физиката на електричеството и рентгеновите лъчи, както и на практика уроци по анатомия и фотографска обработка. Когато тази група приключва образованието, тя отпътува на фронта, а Кюри по-късно образова още дами и по този начин в последна сметка общо 150 фрагменти минават рентгеново образование.

Освен единствено да изпраща стажанти на фронта, самата Кюри има своята „ дребна Кюри “, както е прякора на личната й амбулантна рентгенология, с която поема на борба. Това й постанова да се научи да кара, да сменя спукани гуми и даже да овладее някаква обикновена автомеханика, като разчистване на карбуратори. Тя също би трябвало да се оправи с автомобилни произшествия – когато водачът й се забива в канавка и прекатурва транспортното средство, те го изправят, оправят разваленото съоръжение допустимо най-добре и се връщат на работа.

Въпреки че малко на брой, в случай че изобщо има такива, от дамите служащи са ранени от противников огън, те не остават и без жертвите. Мнозина претърпяват изгаряния от рентгеновите лъчи. Кюри знае, че толкоз високи равнища на радиация съставляват риск за здравето, само че не е имало време за рационализиране на практиките за сигурност и по тази причина доста служащи падат жертва на мишата, която би трябвало да избавя животи. Мария се тревожи доста за това и по-късно написа книга за сигурността при работа с сходни лъчения, извлечена от нейните военни прекарвания.

***

Кюри оцелява Първата международна война, само че е загрижена, че интензивната й работа в последна сметка ще отнеме живота й. Години по-късно тя добива апластична анемия – заболяване на кръвта, което от време на време се получава при мощно облъчване.

Мнозина допускат, че заболяването й е в следствие от десетилетия работа с радий – тогава се знае, че обхванат той е гибелен. Но Кюри не вярваше на тази концепция, тъй като постоянно се е пазела да не погълне каквото и да е количество радий. По-скоро тя приписва заболяването си на високите рентгенови облъчвания, които получава по време на войната. (Вероятно в никакъв случай няма да разберем дали рентгеновите лъчи от войната са съдействали за гибелта й през 1934 година, само че проба на останките й през 1995 година демонстрира, че в тялото й в действителност няма радий.)

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР