Лора Петрова - талантът в борбата, който сбъдва мечтите си във футбола
Ако отидете да гледате онлайн мач на националния тим по футбол на България, няма по какъв начин да не ви направи усещане играта на едно нежно на пръв взор момиче. Това е Лора Петрова, която е единствено на 24 години, само че е измежду най-опитните футболистки на " лъвиците ". Вече трети сезон е в чужбина - първо в швейцарския Лугано, а по-късно в италианските Специя и Оробика Бергамо. А преди този момент играе седем години във Велико Търново. Специалистите я дефинират като същински мотор в средата на терена, а умеенето й да лишава топката от противника, буди удивление. И за това има пояснение - Лора е била измежду огромните гении на родната битка, стигнала е и до националния тим за кадетки.
" Вървеше ми в битката - бях петкратна държавна шампионка в моята възраст, трета на интернационален шампионат в Румъния. И когато бях определена за присъединяване на европейско състезание, аз отхвърлих. Заради футбола ", спомня си с усмивка пред Gong.bg .
От това решение сигурно българската битка е изгубила, само че пък футболът ни завоюва. Лора е човек, който не се предава пред никакви компликации. Научила се е от дребна в Белене, където е израснала в момчешка компания, а и още като ученичка се отделя от фамилията си, с цел да учи във Велико Търново и Варна.
" Имам по-голям брат и непрекъснато ходех да ритвам топка с него и приятелите му. Те не ме желаеха, само че от всички единствено аз се развих като футболистка ", смее се Лора.
Започнала да тренира като дребна в локалния Гигант Белене с тима на момчетата. Някои й се радвали, други й се подигравали. После се основал и тим за девойки, само че пък по време на един мач била харесана от треньор по битка, който я убедил да се опитва и още на първото си съревнование взела орден. Това я запалило и по този начин почнала паралелни занимания и в двата спорта.
" След това отпътувах за Велико Търново, където приключих спортното учебно заведение с битка. Бях отличничка, знаменосец, само че по този начин и не се отхвърлих от футбола - играех в локалния женски отбор Болярки, който по-късно стана Етър. Заради битката от време на време упражнявах по 4 пъти дневно. Но преди да навърша 17 години, трябваше да предпочитам и по този начин се концентрирах единствено върху футбола. Не скърбя, може би единствено, че не отидох на европейското по битка ", споделя Петрова.
След като приключва 12 клас, отпътува за Варна, защото е призната в Медицинския университет. Завършва рехабилитация, бакалавърска степен и тъкмо когато се кани да запише магистратура в НСА, идва предлагането от Швейцария. Следването във Варна не й пречи да играе за Етър, тъй че няма обезпокоени за спортната си форма. Подписва професионален контракт с Лугано, а дебютът й е против Базел, който е един от водачите в женския футбол в Швейцария.
" Направих доста мощен сезон и изпълнихме задачата - оставане в първа дивизия. Бях доста щастлива, предложиха ми нов контракт, само че имаше проблеми в клуба на управническо равнище и по тази причина отпътувах за Италия. Подписах със Специя, който беше в третото равнище на женския футбол на Апенините, само че не успяхме да влезем в Серия Б. Разчитаха на мен, само че си потеглих, защото задачата ми бе да играя на по-високо равнище. В Италия обаче мъчно рискуват с нови футболистки и по тази причина взех решение да изиграя още един сезон в Серия Ц. Подписах с Оробика Бергамо, където към този момент сме три българки - тук са още Ивана Найденова и Димитра Иванова. Интересното е, че и трите играем в офанзива и сме голмайсторки на тима. В момента сме на трета позиция и имаме огромни шансове за първото място, което носи промоция в Серия Б ", разкрива националката на България.
Още до момента в който била в Лугано, Петрова схванала, че в чужбина е доста мъчно без персонален управител. Затова подписала контракт с италиански сътрудник, който й оказва помощ и се грижи за ползите й. Сега договорът й не е професионален, само че не се постанова да работи отвън футбола и е удовлетворена, че може да се концентрира единствено върху тренировките. Според нея равнището на женския футбол в Серия Ц е с една концепция по-високо от шампионата у нас.
" В Италия доста натъртват на физическата подготовка и от там идва разликата, в техническо отношение не изоставаме, най-малко в групата, в която аз играя. Трябва да се знае, че българските девойки не отстъпват по доста параметри на италианските. В Швейцария се играе с по-голям интензитет, само че въпреки всичко там играх в елитната дивизия, където множеството тимове са професионални ", регистрира Петрова.
Тя признава, че гледа повече мъжки футбол, а още от дребна поддържа Ливърпул около брат си. Любимият й футболист остава Стивън Джерард, макар че той към този момент е треньор.
" Харесваше ми, тъй като като капитан на тима вдъхваше доверие, убеденост и самочувствие, както в този момент го вършат Модрич и Де Бройне. Сред дамите нямам образец за подражателство ", изяснява Лора.
Не се тормози и да приказва за огромната си фантазия - националният тим да вдигне равнището си и да побеждава по-често. Вярва, че това ще стане и то скоро. Причината е, че при 19-годишните за България в този момент играят няколко девойки, които са школувани в чужбина. Едни са израснали в страни, където се обръща огромно внимание на женския футбол, а други пък учат и играят на открито.
" Освен че са млади, имат и положителни качества. Не беше инцидентно, че се класираха Елитния кръг на евроквалификациите. След 2-3 години доста от тях ще влязат при дамите и това ще е огромен плюс. Сега при нас всеки се учи от всеки, няма изявени водачи, въпреки че доста надградихме последната година благодарение на треньорите и управлението ", прибавя Петрова.
Мечтите на Лора към днешна дата са свързани главно с футбола, само че като всяко момиче след време желае да има семейство и деца.
" Отдала съм се изцяло на футбола, задачата ми е да доближи лимита си в спорта. Ще играя, до момента в който мога и нека когато се откажа, някой да ме има за образец по отдаденост. След като приключа с футбола, евентуално ще се занимавам с това, за което съм учила - рехабилитация. Дори още в този момент в Италия ще опитам да упражнявам, с цел да добия опит, въпреки че мъчно ще го комбинирам с тренировките. Определено ми харесва, а и е покрай футбола ", откровена е Лора Петрова.
" Вървеше ми в битката - бях петкратна държавна шампионка в моята възраст, трета на интернационален шампионат в Румъния. И когато бях определена за присъединяване на европейско състезание, аз отхвърлих. Заради футбола ", спомня си с усмивка пред Gong.bg .
От това решение сигурно българската битка е изгубила, само че пък футболът ни завоюва. Лора е човек, който не се предава пред никакви компликации. Научила се е от дребна в Белене, където е израснала в момчешка компания, а и още като ученичка се отделя от фамилията си, с цел да учи във Велико Търново и Варна.
" Имам по-голям брат и непрекъснато ходех да ритвам топка с него и приятелите му. Те не ме желаеха, само че от всички единствено аз се развих като футболистка ", смее се Лора.
Започнала да тренира като дребна в локалния Гигант Белене с тима на момчетата. Някои й се радвали, други й се подигравали. После се основал и тим за девойки, само че пък по време на един мач била харесана от треньор по битка, който я убедил да се опитва и още на първото си съревнование взела орден. Това я запалило и по този начин почнала паралелни занимания и в двата спорта.
" След това отпътувах за Велико Търново, където приключих спортното учебно заведение с битка. Бях отличничка, знаменосец, само че по този начин и не се отхвърлих от футбола - играех в локалния женски отбор Болярки, който по-късно стана Етър. Заради битката от време на време упражнявах по 4 пъти дневно. Но преди да навърша 17 години, трябваше да предпочитам и по този начин се концентрирах единствено върху футбола. Не скърбя, може би единствено, че не отидох на европейското по битка ", споделя Петрова.
След като приключва 12 клас, отпътува за Варна, защото е призната в Медицинския университет. Завършва рехабилитация, бакалавърска степен и тъкмо когато се кани да запише магистратура в НСА, идва предлагането от Швейцария. Следването във Варна не й пречи да играе за Етър, тъй че няма обезпокоени за спортната си форма. Подписва професионален контракт с Лугано, а дебютът й е против Базел, който е един от водачите в женския футбол в Швейцария.
" Направих доста мощен сезон и изпълнихме задачата - оставане в първа дивизия. Бях доста щастлива, предложиха ми нов контракт, само че имаше проблеми в клуба на управническо равнище и по тази причина отпътувах за Италия. Подписах със Специя, който беше в третото равнище на женския футбол на Апенините, само че не успяхме да влезем в Серия Б. Разчитаха на мен, само че си потеглих, защото задачата ми бе да играя на по-високо равнище. В Италия обаче мъчно рискуват с нови футболистки и по тази причина взех решение да изиграя още един сезон в Серия Ц. Подписах с Оробика Бергамо, където към този момент сме три българки - тук са още Ивана Найденова и Димитра Иванова. Интересното е, че и трите играем в офанзива и сме голмайсторки на тима. В момента сме на трета позиция и имаме огромни шансове за първото място, което носи промоция в Серия Б ", разкрива националката на България.
Още до момента в който била в Лугано, Петрова схванала, че в чужбина е доста мъчно без персонален управител. Затова подписала контракт с италиански сътрудник, който й оказва помощ и се грижи за ползите й. Сега договорът й не е професионален, само че не се постанова да работи отвън футбола и е удовлетворена, че може да се концентрира единствено върху тренировките. Според нея равнището на женския футбол в Серия Ц е с една концепция по-високо от шампионата у нас.
" В Италия доста натъртват на физическата подготовка и от там идва разликата, в техническо отношение не изоставаме, най-малко в групата, в която аз играя. Трябва да се знае, че българските девойки не отстъпват по доста параметри на италианските. В Швейцария се играе с по-голям интензитет, само че въпреки всичко там играх в елитната дивизия, където множеството тимове са професионални ", регистрира Петрова.
Тя признава, че гледа повече мъжки футбол, а още от дребна поддържа Ливърпул около брат си. Любимият й футболист остава Стивън Джерард, макар че той към този момент е треньор.
" Харесваше ми, тъй като като капитан на тима вдъхваше доверие, убеденост и самочувствие, както в този момент го вършат Модрич и Де Бройне. Сред дамите нямам образец за подражателство ", изяснява Лора.
Не се тормози и да приказва за огромната си фантазия - националният тим да вдигне равнището си и да побеждава по-често. Вярва, че това ще стане и то скоро. Причината е, че при 19-годишните за България в този момент играят няколко девойки, които са школувани в чужбина. Едни са израснали в страни, където се обръща огромно внимание на женския футбол, а други пък учат и играят на открито.
" Освен че са млади, имат и положителни качества. Не беше инцидентно, че се класираха Елитния кръг на евроквалификациите. След 2-3 години доста от тях ще влязат при дамите и това ще е огромен плюс. Сега при нас всеки се учи от всеки, няма изявени водачи, въпреки че доста надградихме последната година благодарение на треньорите и управлението ", прибавя Петрова.
Мечтите на Лора към днешна дата са свързани главно с футбола, само че като всяко момиче след време желае да има семейство и деца.
" Отдала съм се изцяло на футбола, задачата ми е да доближи лимита си в спорта. Ще играя, до момента в който мога и нека когато се откажа, някой да ме има за образец по отдаденост. След като приключа с футбола, евентуално ще се занимавам с това, за което съм учила - рехабилитация. Дори още в този момент в Италия ще опитам да упражнявам, с цел да добия опит, въпреки че мъчно ще го комбинирам с тренировките. Определено ми харесва, а и е покрай футбола ", откровена е Лора Петрова.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ