Фьодор Лукянов: Защо Турция предаде на Украйна лидерите на Азов
Ако останем в границите на рационалното, тогава, с цел да разберем това събитие би трябвало да изхождаме от два аспекта:
Първо: Турция не е била и няма да бъде съдружник на Русия, в никакъв случай не го е заявила и не се е стремила към него. Същото важи и за Русия във връзка с Турция. Бизнес контактите сред Москва и Анкара произтичат от нещо напълно друго - способността въз основата на взаимност да си донесат избрани (понякога значителни) изгоди и, което е по-важно, да не си предизвикват обилни вреди, което всяка от страните може, в случай че желаете, може да направи. От осем години тази скица работи много дейно и във всеки случай е подобаваща и за двете страни. Турция и Русия имат свои лични връзки с други си сътрудници, които на практика не зависят от връзките посред им.
Второ: Ключът към действието на описаната скица е прецизното осъществяване на контрактуваното. Споразуменията може да са доста по-малко от несъгласията, само че в случай че се съблюдават прецизно, това подсигурява продължение на сполучливото взаимоотношение, макар изобилието от различия. Съгласно безмълвно възприетия modus operandi нарушаването на съглашението от едната страна наложително би трябвало да бъде последвано от отговор в симетричен мащаб. След това тези " пасиви се отписват “, а салдото се възвръща, с цел да продължат взаимните дейности. В тази логичност в този момент Русия би трябвало да отговори на Турция реципрочно, защото има задоволително чувствителни линии на контакт от Кавказ до Сирия. Ако това не се случи или, в противен случай, отговорът е непропорционално мощен, цялата скица ще бъде застрашена.
Фьодор Лукянов, Директор научна работа на Международния спорен клуб " Валдай "
Превод: Владислав Наков
