Ако някой сякаш е натиснал копчето пауза“ в живота ви

Ако някой като че ли е натиснал копчето „ пауза “ в живота ви и се чудите какво се случва, направете нещо напълно просто – най-малко за час се откажете от каквото и да било деяние. След 7 дни още веднъж. И по този начин мързелът един път в седмицата ще има резултат. Това е рекомендацията на Хорхе Букай в  „ Пътят на духовността “.

„ Не се плаши. Всеки може - ти също: нито да се чете, нито да се слуша музика, нито да се гледа филм. Нищо. Съвсем нищо. През първите 15 минути ще се чувстваш леко комплициран. После ще те обхване неспокойствие и безпокойствие. Ще изпиташ предпочитание да се откажеш от това упражнение. Ако упорстваш, може би в теб ще се появят горест, паника и други много неприятни усеща - изключително упрекът, че стоиш и си „ губиш времето (а има толкоз доста неща които да свършиш) ”... Ако не избягаш и продължиш да стоиш там, без да се самообвиняваш, скоро ще настъпи миг, в който тревогата ще изчезне и отдолу под нея ще се появи спокойствието. Спокойствието на човек, който не се плаши от това, което може да открие на открито, тъй като не се бои от това, което вижда вътре. Човек, който се учи да живее, оценявайки това, което е, а не това, което има. Спокойствие, което мнозина назоваваме благополучие. Възможно е - откакто си направил доста пъти това упражнение, да започнеш непринудено да прекарваш повече време неподвижен или в безмълвие. Логично е: когато си в мир с външния и с вътрешния свят, към този момент не е належащо да запълваш действителността с несъразмерни дейности или думи. “ Прочутият публицист и анализатор на възприятията и терзанията, добавя, че постоянно свързваме нещастието с неналичието на триумф, с стопански ограничения, с неналичието на притежания или постижения... Но това ли в действителност ни прави нещастни? Според Хорхе Букай, нещастни са тези, които, вместо да се изправят пред действителността, се пробват да избягат от нея. Нещастни са и тези, които употребяват напъните и силата си да отхвърлят съществуването на даден проблем, вместо да се опитат да ги вложат в решаването му. Нещастни са тези, които, вместо да одобряват болката, която предизвикват разочарованието и загубата, избират заместители, с цел да избягат от казуса и да не мислят за него. Нещастни са тези, които не могат да се примирят с обстоятелството, че не е допустимо да са обичани от всички, заради което си основават прелестен и прелъстителен облик за пред света, които ги обкръжават. Нещастни са тези, които имат вяра, че реализацията им зависи от това, което други вършат или мислят. Нещастни са и тези, на които в никакъв случай нищо не им е задоволително.