Благоговея пред създателя на Фауст, но обичам епиграмите! ~ ПУШКИН
Ако не беше умрял на 38 години, а бе доживял юбилейна възраст, Александър Сергеевич би почнал записките си с думите: " В началото бе епиграмата... " Духовитият волнодумец написва първата си епиграма едвам 14-годишен (1813). И не инцидентно.
Руската епиграма шества печатно и устно още от втората половина на предходното столетие. Начеващият стихотворец знае имената на нейните създатели: Михаил Ломоносов, Александър Сумароков, Иполит Богданович и плеяда други ироници. Той обиква епиграмата като лиричен род, основава я даже когато е на изгнание в Кишинев, Михайловско, Кавказ. И й остава правилен до сетния си мирис.
" Пушкин искаше да издаде обособена брошура с епиграми - свидетелства един от най-близките му другари С. Соболевски. - И приготвяше за нея увод ".
Ако се съди по Пушкиновите автопортрети и скици ( " Рисувам карикатури! " - възкликва в писмо от Кишинев), поетът би бил най-подходящият илюстратор на своите епиграми. Уви, злодейският патрон на Жорж Дантес при дуела лиши Русия и човечеството от едно автентично томче Пушкинова ирония (над 60 епиграми).
Превеждайки през шейсетте години на предишния век съветска литература и ирония, открих у Пушкин най-хубавия преподавател за себе си в епиграмата и шаржа. И съм благополучен, че първото от трите ми уволнения за ирония бе точно поради обществени епиграми, четени на рецитал на 10 хумористи в зала " България " (1965).
Епиграмите на Пушкин, безсмъртни съдници на заровеното самодържавие и на болшевизма, не престават да ни възхищават и през днешния ден. Защото са заредени с неговата обич и пристрастеност, изразени в крилатата му фраза: " Благоговея пред основателя на Фауст, само че обичам епиграмите! "
(А. С. Пушкин ~ К. Мазер (1839), Всероссийский музей А. С. Пушкина)
Арист ни даде обещание покруса огромна -
от жал всеки фен ще реве,
ще рукнот сълзи, както буйни ветрове.
Зачакахме велика драма.
И я дочакахме - и фен, и актьор -
пред нейните достолепия подвигнаха завеса:
в действителност съумя да съчини Арист
най-жалката пиеса.
1813
Подражание по френски
Съпругата ти толкова ми се нрави,
че три да имах наместо една,
сходни все на твоята жена -
двете бих дал на всеки дявол,
в случай че от третата ме той избави.
1814
На Е. Н. Пугачова
Защо крещиш, че си девственица,
даже във всеки непорочен стих?
О, виждам аз - една певица
в куплети хленчи за младоженец.
1816
На Н. И. Гнедич
Да диспутирам с теб ще бъде нелепост -
във твойте стихове откривам неучтивост:
поех ги с мека длан -
до болежка бях издран.
История със поет
Лови слухът му всеки шумен
вой;
петни листа със стих безумен
той;
след туй крещи като последен
глух;
след туй печата самичък - и в Лета
бух!
1817-1820
Ex ungue leonem*
Наскоро стихове изпях интимно
и ето, че без автограф ги видях;
а шутът вестникарски анонимно
написа жлъчна публикация за тях.
Уви! Ни аз, ни тая гад площадна
немирството не скрихме и за час:
по ноктите той завчас ме отгатна,
а по ушите разпознах го аз.
***
Как разпрата не ти додея!
Двубоят с теб не ме гневи:
да, аз съм празен и пасивен,
а ти - лентяй настоятелен.
1820
***
Ожени се за Клариса,
тя е бедна, ти - богат;
нищо, че поемаш риска:
тя богата, ти рогат.
1822
На М. С. Воронцов
Полу-милорд, полу-крадец,
полу-мъдрец, полу-невежа,
полу-подлец, но изглежда
ще стане същински лукавец.
1824
На Гр. Орлова-Чесменска
Жена благочестива, строга,
душа отдава тя на Бога,
а пък плътта духовно сита -
на Фотия, архимандрита.
1822-1825
На Александър I
Възпитан в такт на тъпан,
тоз избухлив цар бе капитан:
побягна самичък от Аустерлиц,
в Дванайста треперя като лист,
затуй бе фронтови професор!
Но фронта изостави с бяс -
в този момент е заседаващ цензор
в дипломатическата част.
1820-1825
* По ноктите познават лъва (лат.)
Бележка и превод от съветски: Иван Коларов
Източник:
Картина (заглавна): А.С. Пушкин. Накануне , 1994 година, Илья Глазунов
