Мъжът ми вече не ревнува: дали е спрял да ме обича
Ако мъжът не демонстрира никаква ревнивост, дамата вместо да се радва, постоянно стартира да се пита на какво се дължи това – на голямо доверие или по-скоро на липса на обич и обвързаност?
Още повече въпроси идват, в случай че с течение на времето той се промени. Например след раждането на детето или след няколко години брак, внезапно стане търпелив и престане да ревнува.
Дали любовта му е изстинала или пък се е появила друга.
Всички тези мисли се въртят в главата на дамите.
Защо се появява ревността и обикновено ли е това
Наистина в връзките сред мъжът и дамата въпросът за ревността поражда много постоянно.
„ Ревността е отрицателно оцветено възприятие, обвързвано с обстоятелството, че човек се усеща афектиран, излъган или просто лишен от вниманието на колегата си. Като в същото време има вяра, че той (тя) постоянно е бил почтен и деликатен към него “, обяснява психологът Кира Макарова.
По предписание ревността е обвързвана и с обстоятелството, че човек е толкоз неузрял, че счита другия за своя благосъстоятелност. В една или друга степен всеки носи това възприятие. Почти невероятно е изцяло да се отърве от него, само че би трябвало да се научи и да може да го управлява.
Това назоваваме прочувствена просветеност
Ако един мъж ревнува, демонстрира своята ревнивост, несъмнено, той предявява права на благосъстоятелност към жена си. С други думи има вяра, че тя му принадлежи изцяло. И това е много постоянно срещано събитие. По някаква причина мъжете постоянно се държат по този метод.
От друга страна той би трябвало да може да се оправи с това възприятие, да резервира за себе си нездравословните си упоритости, да може да се управлява и да договаря с колегата си, без да излива личното си възмущение върху него.
Ако не може самичък да се оправи с възприятията си, е добре да се обърне към фамилен психолог, който да извършва функционалността на посредник: да помогне на сътрудниците да се изслушат и да се чуят.
Той може да помогне в договарянията, само че даже и да не успее, евентуално ще им помогне да вземат решение.
Ревността е възприятие, с което би трябвало да се борави доста деликатно.
А за какво дамата се тревожи, в случай че той не ревнува
Ако брачният партньор не ревнува, може би се демонстрира като зрял човек, който даже и да изпитва възприятие на ревнивост, го пази в себе си. Или не ревнува, тъй като схваща, че дамата, с която има връзка, е обособен човек и би трябвало да почита нейните граници, да ѝ се доверява.
Ако мъжът ненадейно спре да ревнува, основният миг тук не е неналичието на ревнивост, а фактът, че нещо се е трансформирало във връзката. Партньорът се държи друго и дамата го усеща. Тя се тормози дали самата връзка се е променила или има друга жена, или той просто е изгубил интерес към нея или към всички дами. Причините може да са разнообразни.
Ревността е като лакмус в една връзка. Струва си да помислим за какво един мъж ревнува, за какво приказва за това. Ако е в търпима доза, е добре да го обсъдите.
Връзките са взаимна инвестиция. И двамата сътрудници влагат своите страсти, усеща...
Ако единият „ анулира “ тази инвестиция, т.е. с държанието си дава на другия да разбере, че е „ изтеглил “ всичко от тази „ сметка “, сътрудникът му има право да гневи.
Въпросът е единствено по какъв начин той показва недоволството си и дали може да се управлява. В някои фамилии може би е належащо да се помогне на един от сътрудниците да обуздае ревността си.
Появата на ревнивост не може да се смята за добър знак. Принципът " ревнува - това значи, че ме обича " е сходен на този: " бие ме, това значи, че ме обича ".
Винаги сходно държание е обвързвано с възприятието за благосъстоятелност.
Ако брачният партньор не демонстрира ревнивост, това е норма, а не причина за неспокойствие.
Ако обаче неотдавна нещо в държанието му се е трансформирало, би трябвало да анализирате какво тъкмо се е случило и да действате съгласно обстановката.
Запомнете: ревността не е знак за обич, тя е личностна линия.
