Някои учени смятат, че животът е дошъл от Марс
Ако животът се е популяризирал от някъде другаде в нашата вселена, евентуално първо e стигнал до Марс.
Може ли животът, какъвто го познаваме, да е почнал на Марс вместо на Земята? Някои учени имат вяра в това и считат, че би трябвало най-малко да се обмисли сходна опция.
Този специфичен случай на цялостната доктрина за панспермията, където животът на Земята е почнал някъде другаде и е пътувал или е бил засаден тук, има някои видни последователи.
В нова публикация в изданието Salon, тези поддръжници споделят, че теорията има подсъзнателен смисъл въз основа на това какви са двете планети.
Нека прегледаме обстоятелствата. Първо, никой не знае сигурно къде и по какъв начин е почнал животът. Можем да формираме теории на основата на това, което знаем в този момент, и какъв е животът в целия изкопаем и въглероден район на Земята.
Изследователите също учат неповторими качества, които Марс и Земята споделят спрямо другите планети в Слънчевата система, а Марс е по-малка, по-стара от Земя планета, която е „ употребила “ своите естествени запаси и електромагнитно ядро по-рано. (Това също има подсъзнателен смисъл. По-малкото кубче лед се топи по-бързо, а по-малкото парче гореща храна се охлажда по-бързо.)
Учените учат геномиката като метод за екстраполиране на произхода на живот. Редът, в който са се появили градивни детайли като РНК и ДНК, може да бъде препратен към, многото основани на Марс астероиди, за които е известно, че са блъснали и Земята.
Тази концепция се сплотява към последния повсеместен общ предшественик (last universal common ancestor или LUCA), което значи единичната клетка, от която са произлезли всички останали кафези на Земята.
Всички живи същества имат общ предходник. Да вземем за образец хората и, да речем, конете. Техният най-скорошен общ предшественик може да е някои липсващ трети тип бозайник.
LUCA изисква друг метод, с доста повече връщане към доста по-далечно минало. Може ли последният повсеместен общ предшественик да е от генетичен материал, пристигнал от Марс?
Учените считат, че първият живот на Земята е пристигнал единствено 200 милиона години след първата течна вода и показват, че Марс евентуално е имал повърхностни води преди Земята въз основа на разбори на повърхността на двете планети.
„ Да предположим, че очаквате животът да процъфтява всякога, когато една планета се охлади до точката, в която може да стартира да има течна вода “, споделя Ерик Асфаг, професор по планетарни науки в Университета на Аризона. „ Но когато погледнем нашата Слънчева система, коя планета е най-вероятно да бъде обитаема първо? Почти сигурно това е Марс. „
„ Ако животът е почнал някъде, той може да е почнал първо на Марс. Не знаем какво е характерното условие за това. Ако се изисква нещо извънредно особено, като съществуването на Луна или някои фактори, които са неповторими за Земята, би било друго, само че тъкмо във връзка с това къде преди всичко е имало течна вода, това би трябвало да е Марс. “
Ако части от Марс са отделени посредством „ балистична “ панспермия, където при удар се отчупват, летят и удрят друга планета, те биха могли да кацнат и да засадят живот в случай че попаднат на вярното място на Земята.
Астрономите споделят, че е доста по-вероятно животът да е стигнал първо до Марс, преди да е пътувал до Земята, заради доста ясни аргументи. Земята е по-близо до Слънцето и всичко, което се пробва да доближи до нея, би трябвало да избегне голямата гравитация на Слънцето. Нещо, което пътува отвън Слънчевата система, може също да бъде изхвърлено от гравитацията на Юпитер непосредствено към Марс, да вземем за пример.
Един от методите да се тества тази доктрина е да се изследва всяка проба от Марс за съществуване на ДНК. Това е последната част от дългата, извиваща се повествователна дъга за концепцията за живота на Марс, от настояването на астронома Персивал Лоуел, че Марс е бил затрупан с инженерни канали, до наши дни, където знаем, че в последна сметка има, въпреки и малко, замръзнала вода на Червената планета.
Така или другояче, разтопеното в миналото ядро на Марс се е втвърдило, намалявайки гравитацията и атмосферата на планетата се е изгубила, като през днешния ден съвсем не съществува, премахвайки значителната отбрана за всяка форма на живот, която познаваме. Но клетъчната материя към момента може да съществува, бездействаща в студа, само че към момента там, с цел да я намерим.
