Икономистът Михаил Кръстев: За момента няма тенденция за понижаване на цените у нас
" Ако изпълнителната и законодателна власт стартира да работи настойчиво за покриване на критериите и институционална подготовка, можем да посочим 1 януари 2026 година като реалистична дата за приемането на еврото. Всички дати преди този момент са с най-малък късмет ", сподели пред businessnovinite.bg икономистът Михаил Кръстев.
По думите му, в случай че България влезе на 1 число в месец, друг от януари, то това би било казус. Кръстев е безапелационен, че инфлацията е съществена спънка пред страната ни за влизане в Еврозоната, а за момента не се следи наклонност за понижаването на цените.
Още забавни обстоятелства, четете в изявлението:
Г-н Кръстев, изговориха се какви ли не неща за евентуална нова дата за въвеждане на еврото. Коя съгласно вас е най-вероятна и за какво?
Най-простият отговор на този въпрос е – когато сме подготвени. Определянето на дата за присъединение към Еврозоната е значима единствено поради институционална подготовка, правене на пътна карта и дейности, които финансовият бранш би трябвало да предприеме преди влизането ни в единния валутен съюз. Извън това, датата е по-скоро политическа тематика, която не кореспондира с същинските условия, които България би трябвало да извърши, с цел да бъдем член на Еврозоната. Условия, свързани с инфлацията и бюджетния недостиг. Затова споделям, че ще се присъединим, когато сме подготвени, а датата ще бъде избрана когато има ясна прогнозируемост, че изпълняваме всички условия за присъединение. Шансът това да се случи от лятото на 2024 са съвсем нулеви, а от 1 януари 2025 минимални. Причината е средносрочната фискална вероятност в страната. Единствената причина да покрием критерия за бюджетен недостиг под 3% беше отлагането на някои финансови разноски в края на годината. Ако това не беше направено, нямаше да отговаряме и на условието за недостиг.
Още по-голям е казусът с инфлацията, която не демонстрира резистентен тренд на намаление, изпреварващ този в Еврозоната, а знаем, че когато гледаме инфлацията като условие за приемане на еврото, би трябвало да се равняваме към останалите страни в еврозоната. Ако изпълнителната и законодателна власт стартира да работи настойчиво за покриване на критериите и институционална подготовка, можем да посочим 1 януари 2026 година като реалистична дата. Но не съм оптимист, че това ще се случи.
Ваши сътрудници споделят, че най-добре стопански е да се влезе на 1 януари, както са създали другите страни. Защо? Има ли страна влезнала на 1 -во число различен месец или би било казус?
Ако това се случи, би било казус. Няма техническа спънка за присъединение към Еврозоната от средата на годината, само че това надали ще се случи. От една страна към този момент подчертах, че възможностите да покриваме критериите за инфлация и бюджетен недостиг към средата на 2024 година клонят към 0, въпреки това това би основало съществени усложнения за бизнеса, чисто счетоводно.
Наистина ли инфлацията е най-големият ни проблем, имайки поради, че и Хърватия одобри еврото при по-висока инфлация?
Нека първо уточним обстановката с Хърватия. За нея бе направено изключение, само че не във връзка с инфлацията, а на размера на дълга към Брутният вътрешен продукт. Хърватия изрично не покриваше този аршин, само че Европейската централна банка и Еврогрупата взеха решение да създадат изключение. По отношение на инфлацията обстановката бе по-различна. От обсъждания интервал от май 2021 до април 2022 година бяха изключени Малта и Португалия, които имаха най-ниска инфлация в Еврозоната тогава. Обяснението бе, че инфлацията в Малта е изкуствено занижена поради държавната поддръжка в енергийния бранш, а в Португалия поради резултата на пандемията върху туризма. Така от сравнението с Хърватия бяха изключени тези две страни и останаха Франция, Финландия и Гърция. С малко, само че страната съумя да покрие този аршин. За да се окаже България в същата обстановка, вместо Малта и Португалия, би трябвало да бъдат отстранени множеството страни от Еврогрупата, което е невероятно. Важно е да се разбере, че присъединението на България към Еврозоната е периферен проблем за единната валута сега.
Основните старания са съсредоточени към преодоляването на инфлацията и битка с прегряването на европейските стопански системи. В този подтекст не можем да чакаме, че ще бъде направено изключение във връзка с инфлацията. Всички други спънки за присъединението ни са второстепенни. Дава се образец с съответни законодателни промени, само че това е извънредно несериозно. Ако имаше законови спънки пред България, то няколкото закона нямаше да бъдат импортирани в последния миг. Това са детайлности, които се употребяват и ще бъдат употребявани в битката за политическо превъзходство, само че не са причина. Потвърждение получихме и от Валдис Домбровскис, който уточни инфлацията като съществена причина за отсрочване на приемането ни е Еврозоната.
Кога може да чакаме да бъде признат Бюджет 2023 година и какво би станало, в случай че се забавят?
Доколкото чухме заявките на финансовото министерство, проектобюджет за 2023 година ще бъде импортиран още в първите дни на новия парламент. Остава въпросът какъв ще бъде този бюджет. Ще бъде ли закостенял и фискално порядъчен, тъй че да покрием критериите за еврозоната или ще се продължи с политиката на раздути обществени разноски, субсидии и обезщетения, които ще ни отдалечат от нея.
Но диалогът за бюджета не би трябвало да се изчерпва само с диалог за еврото. Основният проблем в работата без финансова рамка е неналичието на предвидимост, най-много за частния бранш. За положително или неприятно страната е сериозен участник в стопанската система, основно посредством преразпределението на финансов запас. В някои случаи обаче страната се оказва неточен длъжник. Да вземем за образец строителния бранш, където значими инфраструктурни планове, в това число железопътни и ВиК, остават неосъществени поради липса на заплащане или липса на изясненост по отношение на размера му. Последните два Народното събрание оставиха безпорядък в това отношение и всичко би трябвало да се оправи през приемането на ясна бюджетна рамка. В противоположен случай проблемите ще продължат да се задълбочават.
Основните ми опасения са свързани с това да не се продължи досегашната процедура на хабене на парламентарно време по тематики, които не засягат законодателят. Показателен образец в това отношение за изключителните комисии от последния парламент, като да вземем за пример тази за „ Нексо “. От всичките й съвещания и чувания на най-висшите държавни институции не разбрахме нищо, което не можеше да бъде обявено в едно прессъобщение. В същото време проблемите с инфлацията, с липса на бюджетна рамка, с липса на предвидимост, остават нерешени.
Очаквате ли цените на стоките да вървят още нагоре тази година?
Важно е да създадем разграничаване сред привнесената най-много от Европейски Съюз инфлация и тази, която се генерира по вътрешноикономически аргументи. За страдание България не може да направи доста по първия фактор. Ние сме дребна отворена стопанска система и няма по какъв начин да бъдем изолирани от протичащото се в Еврозоната. Това, което може да се направи, е да се ограничи спомагателната инфлация, която генерираме тук. През 2022 година бе направено всичко допустимо, с цел да се усили инфлацията, посредством ограничения, които бяха оповестени като антиинфлационни. Дотирането на потреблението на горива, компенсирането на бизнеса и семействата за високата цена на електрическата енергия, това са проинфлационни ограничения. Единствените познати ефикасни способи за битка с инфлацията, са понижаване на паричното предложение и ограничение на потреблението. Когато това се случи, цените ще паднат. Ако не се случи, ще продължат да порастват. До момента не се следи наклонност за понижаването им.
По думите му, в случай че България влезе на 1 число в месец, друг от януари, то това би било казус. Кръстев е безапелационен, че инфлацията е съществена спънка пред страната ни за влизане в Еврозоната, а за момента не се следи наклонност за понижаването на цените.
Още забавни обстоятелства, четете в изявлението:
Г-н Кръстев, изговориха се какви ли не неща за евентуална нова дата за въвеждане на еврото. Коя съгласно вас е най-вероятна и за какво?
Най-простият отговор на този въпрос е – когато сме подготвени. Определянето на дата за присъединение към Еврозоната е значима единствено поради институционална подготовка, правене на пътна карта и дейности, които финансовият бранш би трябвало да предприеме преди влизането ни в единния валутен съюз. Извън това, датата е по-скоро политическа тематика, която не кореспондира с същинските условия, които България би трябвало да извърши, с цел да бъдем член на Еврозоната. Условия, свързани с инфлацията и бюджетния недостиг. Затова споделям, че ще се присъединим, когато сме подготвени, а датата ще бъде избрана когато има ясна прогнозируемост, че изпълняваме всички условия за присъединение. Шансът това да се случи от лятото на 2024 са съвсем нулеви, а от 1 януари 2025 минимални. Причината е средносрочната фискална вероятност в страната. Единствената причина да покрием критерия за бюджетен недостиг под 3% беше отлагането на някои финансови разноски в края на годината. Ако това не беше направено, нямаше да отговаряме и на условието за недостиг.
Още по-голям е казусът с инфлацията, която не демонстрира резистентен тренд на намаление, изпреварващ този в Еврозоната, а знаем, че когато гледаме инфлацията като условие за приемане на еврото, би трябвало да се равняваме към останалите страни в еврозоната. Ако изпълнителната и законодателна власт стартира да работи настойчиво за покриване на критериите и институционална подготовка, можем да посочим 1 януари 2026 година като реалистична дата. Но не съм оптимист, че това ще се случи.
Ваши сътрудници споделят, че най-добре стопански е да се влезе на 1 януари, както са създали другите страни. Защо? Има ли страна влезнала на 1 -во число различен месец или би било казус?
Ако това се случи, би било казус. Няма техническа спънка за присъединение към Еврозоната от средата на годината, само че това надали ще се случи. От една страна към този момент подчертах, че възможностите да покриваме критериите за инфлация и бюджетен недостиг към средата на 2024 година клонят към 0, въпреки това това би основало съществени усложнения за бизнеса, чисто счетоводно.
Наистина ли инфлацията е най-големият ни проблем, имайки поради, че и Хърватия одобри еврото при по-висока инфлация?
Нека първо уточним обстановката с Хърватия. За нея бе направено изключение, само че не във връзка с инфлацията, а на размера на дълга към Брутният вътрешен продукт. Хърватия изрично не покриваше този аршин, само че Европейската централна банка и Еврогрупата взеха решение да създадат изключение. По отношение на инфлацията обстановката бе по-различна. От обсъждания интервал от май 2021 до април 2022 година бяха изключени Малта и Португалия, които имаха най-ниска инфлация в Еврозоната тогава. Обяснението бе, че инфлацията в Малта е изкуствено занижена поради държавната поддръжка в енергийния бранш, а в Португалия поради резултата на пандемията върху туризма. Така от сравнението с Хърватия бяха изключени тези две страни и останаха Франция, Финландия и Гърция. С малко, само че страната съумя да покрие този аршин. За да се окаже България в същата обстановка, вместо Малта и Португалия, би трябвало да бъдат отстранени множеството страни от Еврогрупата, което е невероятно. Важно е да се разбере, че присъединението на България към Еврозоната е периферен проблем за единната валута сега.
Основните старания са съсредоточени към преодоляването на инфлацията и битка с прегряването на европейските стопански системи. В този подтекст не можем да чакаме, че ще бъде направено изключение във връзка с инфлацията. Всички други спънки за присъединението ни са второстепенни. Дава се образец с съответни законодателни промени, само че това е извънредно несериозно. Ако имаше законови спънки пред България, то няколкото закона нямаше да бъдат импортирани в последния миг. Това са детайлности, които се употребяват и ще бъдат употребявани в битката за политическо превъзходство, само че не са причина. Потвърждение получихме и от Валдис Домбровскис, който уточни инфлацията като съществена причина за отсрочване на приемането ни е Еврозоната.
Кога може да чакаме да бъде признат Бюджет 2023 година и какво би станало, в случай че се забавят?
Доколкото чухме заявките на финансовото министерство, проектобюджет за 2023 година ще бъде импортиран още в първите дни на новия парламент. Остава въпросът какъв ще бъде този бюджет. Ще бъде ли закостенял и фискално порядъчен, тъй че да покрием критериите за еврозоната или ще се продължи с политиката на раздути обществени разноски, субсидии и обезщетения, които ще ни отдалечат от нея.
Но диалогът за бюджета не би трябвало да се изчерпва само с диалог за еврото. Основният проблем в работата без финансова рамка е неналичието на предвидимост, най-много за частния бранш. За положително или неприятно страната е сериозен участник в стопанската система, основно посредством преразпределението на финансов запас. В някои случаи обаче страната се оказва неточен длъжник. Да вземем за образец строителния бранш, където значими инфраструктурни планове, в това число железопътни и ВиК, остават неосъществени поради липса на заплащане или липса на изясненост по отношение на размера му. Последните два Народното събрание оставиха безпорядък в това отношение и всичко би трябвало да се оправи през приемането на ясна бюджетна рамка. В противоположен случай проблемите ще продължат да се задълбочават.
Основните ми опасения са свързани с това да не се продължи досегашната процедура на хабене на парламентарно време по тематики, които не засягат законодателят. Показателен образец в това отношение за изключителните комисии от последния парламент, като да вземем за пример тази за „ Нексо “. От всичките й съвещания и чувания на най-висшите държавни институции не разбрахме нищо, което не можеше да бъде обявено в едно прессъобщение. В същото време проблемите с инфлацията, с липса на бюджетна рамка, с липса на предвидимост, остават нерешени.
Очаквате ли цените на стоките да вървят още нагоре тази година?
Важно е да създадем разграничаване сред привнесената най-много от Европейски Съюз инфлация и тази, която се генерира по вътрешноикономически аргументи. За страдание България не може да направи доста по първия фактор. Ние сме дребна отворена стопанска система и няма по какъв начин да бъдем изолирани от протичащото се в Еврозоната. Това, което може да се направи, е да се ограничи спомагателната инфлация, която генерираме тук. През 2022 година бе направено всичко допустимо, с цел да се усили инфлацията, посредством ограничения, които бяха оповестени като антиинфлационни. Дотирането на потреблението на горива, компенсирането на бизнеса и семействата за високата цена на електрическата енергия, това са проинфлационни ограничения. Единствените познати ефикасни способи за битка с инфлацията, са понижаване на паричното предложение и ограничение на потреблението. Когато това се случи, цените ще паднат. Ако не се случи, ще продължат да порастват. До момента не се следи наклонност за понижаването им.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ